Консулска конвенция между България и Италия от 1910 година

Консулска конвенция между България и Италия от 1910 година

Държавен вестник №206 от 1912 година, стр. 1-15

(осъвременен правопис)^[1]

Преамбюл

Негово Величество Царят на Българите и Негово Величество Италианският Крал водени от желанието да сключат, по общо съгласие, една Консулска конвенция, назначиха за тази цел за Свои пълномощници:

Негово Величество Царят на Българите:

Господин Генерал-Лейтенант Стефан Паприков, кавалер на Големия Кръст на Народния Орден „За Военна Заслуга“, кавалер на Царския Орден “Св. Александър II ст. с брилянти и пр. и пр., Неговият министър на Външните Работи и на Изповеданията,

Негово Величество Италианският Крал:

Негово Превъзходителство Господин Фаусто Куки-Боасо, офицер на Ордена „Св.Св. Морис и Лазар“, командир на Ордена “Италианска Корона“, кавалер на Големия Кръст на Българския Орден “За Гражданска Заслуга“ и пр. и пр., Неговият Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър в София,

Които, след като взаимно си съобщиха пълномощията, намерени в добра и законна форма, се съгласиха върху следните членове:

Отдел I Откриване на Консулства и назначаване на Консули

Член 1

Всяка една от Договарящите Страни ще има правото да назначава, съгласно законите и обичаите си, Генерални Консули, Консули, Вице-Консули и Консулски Агенти.

Член 2

Всяка едва от Договарящите Страни ще може да назначава в другата, свои Консули и Консулски Агенти във всички градове, пристанища и местности, дето тя би счела, че е в интереса на нейните поданици и търговия и тя тъй също ще може да определя окръжията, в които ще се простира тяхната компетентност.

Член 3

Всяка една от Договарящите Страни, обаче, е свободна да не допуска назначаването на Консули или Консулски Агенти, на другата Страна, в територия или местности, дето тя не би намерила за добре, под условие, че няма да позволи назначаването в същите територии или местности на Консули или Консулски Агенти на никоя друга Държава.

Член 4

Изобщо, всяка една от Договарящите Страни се задължава да отстъпва на другата, по отношение откриването на Консулства и по всичко досежно изпълнението на консулските атрибуции, освобождения, права, привилегии и неприкосновеност, ползването от режима на най-облагоприятствувания народ.

Член 5

Назначените, от всяка една от Договарящите Страни, чиновници и Консулски Агенти ще се допускат от другата, при предявяването на пълномощията или назначителните си писма, които им са били редовно издадени. Екзекватура, нужна за свободното изпълнение на службата им, ще се издава там, незабавно и безплатно, от надлежната власт.

Никоя от Договарящите Страни не може да откаже или отнеме тази екзекватура, ако не съобщи на другата причините, които са мотивирали, според нея, този отказ или това отнемане.

Член 6

Освен консулски чиновници от кариерата, всяка една от Договарящите Страни си запазва правото да назначава Консулски Агенти или Консули – търговци, избрани измежду своите собствени поданици, поданиците на другата Страна или измежду тези на някоя трета държава, които са установени и са търговци в градовете, пристанищата или местностите на другата Страна.

Тези Консулски Агенти могат да бъдат назначени от Консулите по кариерата, в пределите на техните окръжия, съгласно законите и обичаите и с одобрение на Държавата, на която те служат. Така назначени, Консулските агенти ще се ползват със всички права и прерогативи на Консулите по кариерата, със споменатите в следващите чл. чл. 16 ограничения.

Член 7

Назначените от всяка една от Договарящите Страни и снабдени с екзекватура от Другата Генералин Консули, Консули, Вице-Консули и Консулски Агенти, ще влязат веднага в сношение с висшата власт на местопребиваването им, която незабавно трябва да вземе нужните мерки, за да могат те да изпълняват служебните си задължения и да се ползват от полагащите им се прерогативи, освобождения, почести и привилегии.

Член 8

В случай на смърт, възприпятстване или отсъствие на Генералните Консули, Консули и Вице-Консули и Консулски Агенти, канцлерите или секретарите ще бъдат допуснати да управляват par interim вакантните постове, под условие, щото това им служебно качество да бъде предварително съобщено в Министерството на Външните Работи в Страната на местопребиваването им.

Тези чиновници ще се ползват, през времето като управляващи, с властта, правата, прерогативите и неприкосновеността, предвидени в настоящата Конвенция за титулярите на консулските постове.

Когато някой консулски чиновник умре или изчезне без да остави определен заместник, местната власт трябва да пристъпи веднага към запечатването на архивата, в присъствието на един Консулски Агент на някоя приятелска държава и на двама поданика на Държавата, към която е принадлежал Консулския Агент. Протокола по това мероприятие ще се състави в два екземпляра, единия от които ще трябва да се препрати на Генералния Консул или на най-близкия консулски чиновник. При разпечатването на архивата, за предаването на новия консулски чиновник, се постъпва по същия начин, както и при запечатването.

Отдел II Консулски прерогативи и освобождения

Член 9

Консулските чиновници и Агенти имат право да вдигат знамето и да поставят герба на Страната, която представляват, на зданието дето се помещава консулската канцелария или на частното им жилище – ако там е и канцеларията – както и над корабите, с които си служат при изпълнение на служебните си задължения.

Тази привилегия не дава никакво право не убежище в консулското здание, нито в частното жилище или кораба на Консула.

Член 10

Ако някой Консул участва в официална церемония, при отсъствие на всякакъв дипломатически представител от своята страна, по покана на местната власт или по поръка от своето правителство, той има право на почетно място, което да се различава от местата, отредени за местните чиновници, без да се взема във внимание предимството между него и тези последните.

Член 11

Консулските канцеларии и архиви са строго неприкосновени за местните власти, които не могат да проникнат в тях.

Член 12

Консулите-търговци са длъжни да държат честните си книжа и търговски регистри съвсем отделно от канцеларията и архивата, като ги поставят на отделно място.

Член 13

Генералните консули, Консулите, Вице-консулите, Консулските Агенти и Консулските секретари, принадлежащи на Страната, която ги е назначила, се освобождават , върху територията на другата Страна, от всякакви военни тегоби, данъци и такси. Те се освобождават също от всякакви преки лични данъци, събирани в полза на Държавата или на други административни единици.

Член 14

Тези освобождавания не се прилагат по отношение на таксите върху недвижимите имоти, находящи се върху територията на Страната, където пребивава чиновника, както и по отношение на капиталите, вложени в търговски или индустриални предприятия в същата територия.

Член 15

Предвидените в чл. 13, период втори и в чл. 14 освобождения не се прилагат на чиновниците и Консулските Агенти упражняващи някоя търговия, индустрия или каквато и да е било професия и които не ползвайки се от освобождаванията, остават обложени с таксите, плащани от чужденците, които се намират в същите условия.

Член 16

Изобщо, когато някоя от Договарящите Страни избере за Консул или за Консулски Агент един поданик на другата Страна, този последният ще продължава да се счита за такъв и ще бъде, следователно, напълно подчинен на законите и правилниците в сила по отношение на местните поданици в Страната на неговото пребиваване.

Член 17

Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите и Консулските Агенти не се освобождават от местното правосъдие. Обаче, актовете, които те извършват при упражнението на служебните си задължения и като официални лица, или по заповед на правителството си, не са подсъдни на местните съдилища.

Член 18

Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите и Консулските Агенти могат да бъдат поставяни под стража, или затваряне само в случай на престъпление, наказуемо от местното законодателство. Ако са търговци, те могат да бъдат задържани лично само за престъпно деяние от търговски характер, но не и по граждански дела.

Член 19

Когато съдебните власти трябва да се обърнат към някой консулски чиновник или агент, за да снемат неговите показания, те са длъжни писмено да го поканят да се яви пред тях, и ако този консулски агент или чиновник не може да се яви, да му поискат да даде писмено показанията си или да отидат в Консулството му, или в частното му жилище.

Член 20

Консулските чиновници и агенти могат, по въпроси от тяхната компетентност, да се отнасят направо до местните власти в тяхното окръжие, за да заявяват срещу всички нарушения на Договорите и Конвенциите, в сила между двете държави, и за да защитават правата и интересите на поданиците си.

В случай, че те не бъдат удовлетворени, Генералният Консул или Консулският чиновник, който изпълнява длъжността на Генералния Консул, може, при липсата на дипломатически агент на неговата страна, да се обърне направо до Правителството на Държавата, от която той е получил екзекватура.

Отдел III Консулски права

Член 21

Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите и Консулските Агенти на всяка една от Договарящите Страни, пристъпват свободно към изпълнението на длъжностите си, съгласно наредбите на настоящата Конвенция.

Член 22

Те ще покровителстват предимно и надзирават поданиците на Държавата, която ги е назначила, както и търговията и търговското мореплаване на поданиците си, и ще съставляват за тази цел административни, нотариални актове и актове по гражданско състояние, според нуждата.

Член 23

Те ще имат право да приемат и да свикват в респективните си консулства или жилища, както и на борда на корабите на своята страна, корабоначалниците, моряците, пътниците, търговците и изобщо всички поданици на Държавата, която ги е назначила, за да приемат всички заявления и да съставляват всички актове, които се отнасят до тези поданици; също така – и поданиците на Държавата, върху територията, в която те служат, винаги когато се касае за имоти, които се намират или до сделки, сключени върху територията на Държавата, която ги е назначила.

Член 24

Ще важат пред съдилищата на двете Държави съставените гореспоменатите актове и официалните книжа, издадени от респективните Консули, щом са те надлежно оформени, заверени и подпечатани, обгербовани и зарегистрирани съгласно законите на Страната, в която те трябва да бъдат приведени в изпълнение.

Същото това се отнася и до преводите на съставените и удостоверени от Консулството официални актове.

Член 25

Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите и Консулските Агенти могат да идат лично, или да изпратят делегати, на борда на корабите на своята държава, след като са добили право на свободно пътуване; да разпитват корабоначалниците и екипажа; да проучват корабните книжа; да приемат обяснение по тяхното пътуване; по тяхното местоназначение и случките при пътешествението; да съставляват манифестите и да улесняват отпътуването на техните кораби; най-сетне, да ги придружават пред съдилищата и в канцелариите на администрацията на Страната, за им служат за преводачи или за агенти по делата, които ще водят, или по исканията, които биха предявили.

Уговорено е, че чиновниците по съдебното ведомство, както и митническите органи не могат в никакъв случай да преглеждат нито да претърсват на борда на корабите, без да бъдат придружени от Консула или Вице-Консула на Страната, на която тези кораби принадлежат. Те са длъжни, също така, да предупреждават на време поменатите Консулски Агенти, за да присъстват тези последните при показанията, които корабоначалниците и екипажите биха направили пред съдилищата и пред местните административни власти, за да се избегне, по такъв начин, всяко недоразумение или криво тълкуване, което би повредило на правилното администриране на правосъдието.

Призовката, която ще се изпрати за тази цел на Консулите и Вице-Консулите, трябва да означава точно часа, и ако Консулите и Вице-Консулите пропуснат да се явят лично или да се представят чрез делегат, ще се пристъпи по-нататък в тяхно отсъствие.

Член 26

Консулите са натоварени за поддържат реда на борда на търговските кораби на своето отечество, както и да разрешават споровете, които биха се повдигнали било на открито море, било в пристанищата, между офицерите на борда и служащите от екипажа, особено по въпроси, които се отнасят до заплатите.

За тази цел те могат да отиват на борда на тези кораби и пристанищните такси, дето те се намират, са длъжни, в случай на нужда, да им указват съдействие или дават помощ, за да ги улеснят в изпълнението на служебните им задължения.

Член 27

Консулите, при това, когато намерят за нужно, могат да изискват съдействието на местните власти за задържането или затварянето на лица, записани или не в екипажните списъци.

Член 28

Местните власти могат да се намесват направо само в случай на произшествия от естество да нарушат обществения ред, или пък когато някой техен поданик и замесен в случката. В такъв случай, те трябва да изискват съдействието на Консула и да действат в негово присъствие, освен ако Консулът откаже това.

Член 29

Консулските чиновници и агенти могат да изискват задържането на офицерите, моряците и служащите от екипажа на търговските кораби на тяхното отечество, когато тези лица са дезертирали от корабите, както и връщането им на борда или пък да изискват изпращането в отечеството им. За тази цел, те трябва да се отнесат писмено до местните власти, като удостоверяват, чрез официални документи, а най-вече с представяне на екипажните списъци или параходните регистри, че изисканите лица са принадлежали към екипажа.

Член 30

Предаването на дезертьорите не може да бъде отказано, освен ако се докаже, че по време на записването им в списъците, те са били поданици на страната, от която се иска екстрадицията.

Член 31

Местните власти, след като уважат съдействието си за задържането на дезертьорите, трябва да държат последните в местните затвори. Консулството ще трябва да заплати последвалите разноски. Ако в продължение на три месеца, Консулът не намери случай да ги възвърне на борда или да ги изпрати в отечеството им, местните власти ще бъдат в правото си да ги освободят и те не могат наново да бъдат обезпокоявани за това също деяние.

Член 32

В случай че дезертьорът се провини в някое престъпно деяние върху територията на Държавата, дето той се намира, предаването му на Консула може да се отложи докато тяхната присъда бъде напълно и окончателно изпълнена.

Член 33

Всякога, когато няма противни съглашения между корабоприжателите, товарителите и застрахователите, авариите, претърпявани от корабите на двете страни било на открито море, било когато влизат доброволно или вследствие на буря в респективните пристанища, ще бъдат уреждани от Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите или Консулските агенти от тяхното отечество, освен ако някои поданици от страната, в която живеят споменатите агенти, или поданици на някоя трета държава, бъдат заинтересовани в тези аварии; в такъв случай и при липса на миролюбиво съглашение между всички заинтересовани страни, авариите трябва да се уредят от местните власти.

Член 34

Когато някой кораб, принадлежащ на правителството или на някои поданици на една от договарящите страни, претърпи корабокрушение или заседне на брега на другата, местните власти трябва да съобщят за това на Генералния Консул, Консула, Вице-Консула или Консулския Агент в окръжието, а при липса на такъв, ще трябва да се уведоми Генералния Консул, Консула, Вице-Консула или Консулския Агент, който пребивава най-близо да мястото на случката.

Всички действия по спасяването на българските кораби, които биха претърпели корабокрушение или заседнали в териториалните води на Италия, ще бъдат направлявани от Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите или Консулските Агенти на България; обратно, всички действия по спасяване на италианските кораби, които биха претърпели корабокрушение или заседнали в териториалните води на България, ще бъдат направлявани от Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите или Консулските Агенти на Италия.

Местните власти на двете страни не ще могат да се намесят, освен за да помагат на Консулските агенти за запазване на реда, за гарантиране интересите на спасителите непринадлежащи на екипажа, както и да бдят за изпълнението на предписанията досежно внасянето и изнасянето на спасените стоки.

В случай на отсъствие и до пристигането на Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите или Консулските Агенти или пък на делегираното от тях за тази цел лице, местните власти трябва да вземат всички необходими мерки за защитата на лицата и запазването на спасените от корабокрушението предмети.

Намесата на местните власти, в тези различни случаи, няма да дава повод за изискването на каквито и да е било разноски, освен тези, които ще последват при предприетите работи за спасяването и за спазването на спасените предмети, както и тези, на които се подлагат, в подобен случай, местните кораби.

В случай на съмнение върху народността на претърпелите корабокрушение кораби, споменатите в този член наредби ще бъдат от изключителната компетентност на местната власт.

Договарящите Страни се съгласяват, при това, щото спасените стоки и вещи да не бъдат подложени на плащане по никакво митническо право, освен те бъдат предназначени за употребление в Страната.

Член 35

В случай на смърт на някой поданик на една от Договарящите Страни върху територията на другата, местните власти трябва да съобщят за това незабавно на Генералния Консул, Консула, Вице-Консула или Консулския Агент, в окръжието на когото е умряло лицето. Последните от своя страна трябва да уведомят местните власти, когато те първи са били известени за смъртния случай.

Когато един италианец умре в България или един българин умре в Италия, без да е оставил завещание, нито да е назначил изпълнител на завещанието, или ако наследниците, било законни, било указани в завещанието, или пък някои измежду тях бъдат малолетни, недееспособни или отсъстват, или ако назначените изпълнители на завещанията не се намират на мястото, дето ще се открие завещанието, Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите и Консулски Агенти от отечеството на починалия имат право да пристъпят последователно към следните действия:

1. Да запечатват, било служебно (d’office), било по молбата на заинтересованите страни, всички движимости и книжа на починалия, като за това си действие уведомят местната компетентна власт, която може да присъства и да постави също печатите си. Тези печати, както и ония на Консулския Агент, не могат да бъдат вдигнати без присъствието на местната власт. Обаче, ако след едно известие, отправено от Консула или Вице-Консула до местната власт, с което се поканва да присъства при вдигането на двойните печати, последната не се яви в един срок от 48 часа, считан от получаването на известието, Агентът може да пристъпи сам към тази операция.

2. Да съставят опис на всички имоти и вещи на починалия, в присъствието на местната власт, ако, вследствие горепоменатото съобщение, тя би счела за нужно да присъства при този акт. Местната власт подписва съставените в нейно присъствие протоколи, без, обаче, да има право да изисква каквито и да било такси за служебното и намесване в тези актове.

3. Да нареждат изваждането на публична продан на всички движимости от наследството, подлежащи на развала и запазването на които е свързано с известни мъчнотии, както и на реколтите и предметите, за продажбата на които биха се представили благоприятни обстоятелства.

4. Да депозират на сигурно място описаните вещи и ценности, да запазят размера на придобитите креанси, както и събрания доход от рентите, в консулското помещение или да ги поверят на някой търговец, представящ достатъчна гаранция. Тези влогове ще трябва да се извършват, в единия и в другия случай, в съгласие с местната власт, която е присъствала при по-раншните действия, ако вследствие на поканата за свикване, споменатата в следващия параграф, някои поданици на Страната или на някоя трета държава се явят като заинтересовани в наследството, по завещание или по закона (ab inteststat).

5. Да оповестяват смъртния случай и свикват чрез местните вестници и тия на страната на починалия, ако това е нужно, кредиторите, които биха се явили против наследството, останало по завещание или по закона, за да могат да представят респективните си документи по вземанията си, надлежно удостоверени, в срока, определен от законите на всяка една от двете страни.

Ако се явят кредитори против наследството, оставено по завещание или по закона, изплащането на техните креанси трябва да се извърши в срок от 15 дена, смятан от деня на приключванено на описа, ако има средства, които би могли да се предназначат за тази цел, и в противен случай, щом като нужните суми могат да бъдат реализирани по най-подходящ начин; или, най-сетне в един срок, определен по взаимно съгласие, между Консулите и болшинството от заинтересованите.

Ако респективните Консули откажат изплащането на всичките или на част от креансите, под предлог, че стойностите на наследството са недостатъчни, за да удовлетворят кредиторите, тези последните ще имат право да изискат от компетентната власт, ако намират това в техен интерес, да им се разреши да се съюзят. Това разрешение, веднъж добито по законните начини, установени във всяка една от двете страни, Консулите или Вице-Консулите трябва веднага да предадат на съдебната власт или на Синдика по несъстоятелността, според комуто би се следвало, всички документи, вещи или ценности, принадлежащи на наследството по завещание или по закона (ab inteststat); споменатите агенти са длъжни да представляват отсъстващите наследници, малолетните и недееспособните. Във всеки случай, Генералните Консули, Консулите и Вице-Консулите не могат да предават наследството, или придобитите суми, на законните наследници или на техните доверители, освен след изтичането на един срок от 6 месеца, считан от деня, в който известието за смъртта е било обнародвано във вестниците.

6. Да управляват и ликвидират сами, или чрез лице, което те ще назначат, под тяхна отговорност, наследството по завещание или по закона, без намесата на местната власт на тези операции, освен ако местни поданици, или такива на една трета държава не предявят права в наследството, защото, в такъв случай, ако се появят мъчнотии, произходящи от рекламации от естество да повдигнат спорове, и понеже Генералните Консули, Консулите, Вице-Консулите и Консулските Агенти нямат никакво право да турят край на или да разрешават тези мъчнотии, местните съдилища са длъжни, според както намерят за добре, било да се погрижат за уравнението им, било да присъдят. Казаните Консулски Агенти действат, в такъв случай, като представители на наследството по завещание или по закона, т.е. като си запазят управлението и правото да ликвидират окончателно поменатото наследство, както и правото да извършат продажбата на вещите в по-горе означените форми; те ще бдят над интересите на наследниците и ще имат правото да назначават адвокати, на които ще бъде възложено да защитават правата им пред съдилищата. Уговорено е, че те ще връчват на тези съдилища всички книжа и документи от естество да осветлят въпроса, който те ще присъждат. Генералните Консули, Консулите и Вице-Консулите или Консулските Агенти са длъжни, ако не подадат апелативна жалба, да изпълнят произнесената присъда, в който случай и ще продължават, с пълно право, ликвидирането, което е било преустановено до свършването на спора.

7. Да учредяват, ако има нужда, настойничество или попечителство, съобразно със законите на респективните държави.

Член 36

Когато един българин в Италия или един италианец в България почине в някоя местност, дето няма Консулски Агент на неговото отечество, компетентната местна власт пристъпва, съгласно със законодателството на Страната, към описването на вещите, и към ликвидирането на имотите, които той е оставил, и е длъжна да даде, в най-къс срок, сметка за резултата от тази операция на надлежната Легация или на Консулството или Вице-Консулството, което се намира най-близо до мястото, дето е отворено наследството, било то по закона или по завещание. От момента, обаче, когато най-близкият Консулски Агент до мястото, дето е отворено поменатото по закона или по завещание наследство, се яви лично или изпрати делегат на мястото, местната власт, която се е била намесила, е длъжна да се съобрази с предписанията на предшестващия член.

Отдел IV Заключителни постановления

Член 37

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана от двете страни, съгласно респективните Конституции на двете държави. Ратификациите ще бъдат разменени в София, по възможност в най-къс срок.

Член 38

Настоящата конвенция ще бъде в сила в продължение на 5 години, започвайки от размяната на ратификациите. Тя ще остане в сила и след тази дата, чрез мълчаливо подновяване, до тогава, докато никоя от Договарящите страни не я денонсира, и дванадесет месеца след момента, в който съобщението за денонсирането е било връчено от едната от Договарящите Страни на Другата.

Член 39

В случай на спор между Договарящите Страни по тълкуването и прилагането на настоящата Конвенция, Договарящите Страни се съгласяват да се отнесат за разрешението на този спор, ако преговорите, заведени по дипломатически ред направо между Тях, не успеят, до постоянния Арбитражен Съд в Хага, съобразно разпорежданията на Международната Конвенция от 18 Октомври 1907 година, отнасяща се до мирното разрешение на Международните стълкновения.

В удостоверение на което респективните пълномощници поставиха подписите си и отпечатъка на печатите си.

Съставен в два оригинални екземпляра в София на 25 февруари – 10 март 1910 год.

п. Сл Паприков (М.П.)

п. Ф. Куки Боасо (М.П.)

Бележки

1. За оригиналния текст на конвенцията на френски език и превода и на български език виж Консулска конвенция между България и Италия (Convention consulaire entre la Bulgarie et l'Italie), Държавенъ вестникъ, № 206 от 1912