Женевска конвенция за подобрение състоянието на ранените военни в сухопътна война от 22 август 1864 година

Женевска конвенция за подобрение състоянието на ранените военни в сухопътна война от 22 август 1864 година (Първа Женевска конвенция от 1864 година)^[1]

(превод)^[2].

Оригиналният документ на Първата Женевска конвенция от 1864 година

Член 1

Линейките и военните болници ще бъдат признати за неутрални и като такива ще бъдат покровителствани и уважавани от воюващите, докато в тях се намират болни и ранени.

Неутралността се прекратява, ако линейките или болниците се охраняват от военна сила.

Член 2

Личният състав на болниците и линейките, в това число интендантството, здравните служби, администрацията, преносът на ранени, както и духовните лица, ще се ползват от преимуществата на неутралитета, когато изпълняват функциите си и докато съществуват ранени, които трябва да бъдат прибрани и подпомогнати.

Член 3

Лицата, посочени в предходния член, ще могат даже след окупация от противника да продължат да изпълняват задълженията си в болниците и линейките, които обслужват, или могат да се оттеглят, за да се присъединят към частта, към която принадлежат.

При такива обстоятелства, когато тези лица прекратят своите функции, те ще бъдат предадени на предните неприятелски постове от окупиращите войски.

Член 4

Материалите на военните болници остават подчинени на законите на войната, а лицата, които са прикрепени към тези болници, ще могат, когато се оттеглят, да вземат със себе си само вещи, които са тяхна лична собственост.

Линейките, обаче, при подобни обстоятелства ще запазят своето оборудване.

Член 5

Жителите на страната, които се притичват на помощ на ранените, ще бъдат уважавани и ще останат свободни. Генералите на воюващите страни ще имат за свой дълг да съобщят на жителите за призива към тяхната хуманност и за неутралността, която човешкото поведение ще предостави.

Присъствието на ранен воюващ, които е получил подслон и грижи в дадена къща, ще осигури нейната защита. Жител, който е предоставил подслон на ранен, ще бъде освободен от настаняване на военни части в дома му, както и от една част от военни контрибуции, които могат да бъдат наложени.

Член 6

Ранените или болни воюващи, независимо от нацията към която принадлежат, ще бъдат настанявани, ще се полагат грижи за тях и ще бъдат лекувани.

Главнокомандващите могат да предадат незабавно на неприятелските военни постове вражески военни, които са ранени по време на сражение, когато обстоятелствата позволяват това и в съответствие на споразумение между двете страни.

Онези, които след тяхното възстановяване, биват признати като негодни за по-нататъшна военна служба, ще бъдат репатрирани.

Другите могат също така да бъдат върнати обратно при условие, че няма отново да вземат оръжието, докато продължават военните действия.

Евакуационните страни и личният състав, които ги извършват, ще бъдат смятани за абсолютно неутрални.

Член 7

Ще бъде възприет еднакъв отличителен флаг за болниците, линейките и евакуационните страни. При всякакви обстоятелства този флаг ще трябва да бъде придружен от националното знаме.

Личният състав, който се ползва от неутралността, може да носи особена превръзка на ръката, но нейното използване се оставя на усмотрението на военните власти.

Както флагът, така и лентата на ръката ще представляват червен кръст на бяло поле.

Член 8

Изпълнението на тази Конвенция ще бъде уредено от главнокомандващите на воюващите армии съгласно инструкциите на съответните правителства и общите принципи, провъзгласени в тази Конвенция.

Член 9

Високодоговарящите държави са постигнали съгласие да съобщят тази Конвенция с покана за присъединяване на правителствата, които не са имали възможност да изпратят пълномощници на Международната конференция в Женева. В тази връзка Протоколът е оставен отворен.

Член 10

Тази Конвенция ще бъде ратифицирана и ратификациите ще бъдат разменени в Берн в рамките на шест месеца или, ако е възможно, по-рано.

Пълномощниците добросъвестно са подписали Конвенцията и са прикрепили към нея своите печати.

Съставена в Женева на двадесет и втория ден на август, хиляда осемстотин шейсет и четвърта година.

Бележки

1. Convention pour l'amélioration du sort des militaires blessés dans les armées en campagnes du 22 août 1864. България се присъединява към конвенцията на 1 март 1884 година. Конвенцията е приложена по време на Сръбско-българската война през 1885 година.
2. Convention de Genève du 22 août 1864 pour l'amélioration du sort des militaires blessés dans les armées en campagne. Genève, 22 août 1864. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 396-397.