Дубровнишка грамота на цар Иван Асен ІІ
| Дубровнишка грамота на цар Иван Асен ІІ[1] Автор: Иван Асен II |
Оригинал (адаптиран текст)[редактиране]
†дава црⷭ҇ми: ѡриꙁмѡ́ си: хѡ҅рѣ все́и дѫбрѡвнишстѣи· лꙕбѡвнꙑⷨ: и всевѣрнꙑмъ гѡстемъ црⷭ҇ми: да ѩдꙋ хѡ́дꙙтъ пѡ всеи хѡрѣ црⷭ҇ми: с кꙋпиѫ каквѫ либѡ: или нѡсꙙⷮ: или женѫⷮ или кꙋпиѫ каквѫ либѡ нѡсꙙⷮ: и дѡ кѡꙗ либѡ ꙁемѣ или хѡ́рꙑ· дѡидѫⷮ: или дѡ бъдꙑнѣ. или браничова и бѣлграда дѡидѫⷮ: или дѡ трънѡва: и пѡ всемꙋ ꙁагѡриꙋ хѡдꙙⷮ или дѡ прꙙслава или карвꙋнъскꙑѣ хѡрꙑ придѫⷮ: или кръⷩ҇стѣи хѡрѣ: или бѡрꙋистѣи: или в ѡдриⷩ и в димѡтикѫ или в скѡⷫскѫѫ хѡ́рѫ: или прилѣпскѫ҆ѫ: или в дѣвѡлскѫѫ хѡрѫ· или в ꙁемꙙ арбанаскѫѫ: или в солꙋнъ: идѫтъ: по всꙙдꙋ: да си кꙋпѡваѫ и прѡдаваѫтъ: свѡбѡⷣнѡ: бесъ всѣкѡѫ пакѡсти: да не имаѫтъ пѡ всѣхъ хѡ́раⷯ црⷭ҇ми и градѡвѣхъ: и клисꙋраⷯъ· ꙁапрѣтениа: нѫ да си хѡ́дꙙⷮ: и кꙋпꙋѫтъ: и прѡдаваѫтъ бес печѣли: ѣкѡ и всевѣрнии. и лꙕбѡвнии гѡстє црⷭ҇ми: ктѡ ли имъ спакѡсти: ѡ҆ щѡм либѡ: или на клисꙋрѣ или на фѡрѡсѣхъ· или где либѡ прѣꙁъ ꙁакѡⷩ: о кꙋмерки тѡ҆ да є вѣстъ: тѡи е прѡтивникъ црⷭ҇ми: и милѡсти не́ щє имѣти нѫ великѫ имає ѡ҅ргиѫ патити ѿ црⷭ҇ми: +
На съвременен български език[редактиране]
Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и всеверни гости на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят и изнасят или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин, Брничево и Белград, до Търново и цялото Загорие, като достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя или да отиват до Солун – навсякъде да купуват и продават свободно, без всякаква вреда, да нямат забрани във всички области на царството ми и в градовете и клисурите, но да ходят и купуват и продават безгрижно, като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им навреди в каквото и да е било нa клисурите, на тържищта и където и да е другаде, против закона на търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще понесе от царството ми.
Бележки[редактиране]
- ↑ Иван Дуйчев (1944), Изъ старата българска книжнина, книжовни и исторически паметници от второто българско царство, София: Хемус, стр. 42-43.
