Договор на княз Иванко, син на Добротица, с генуазците от 1387 година
В името на Господа, Амин.
1. Отличните и важни (властоимащи) мъже, господа Йоан да Мецано (Johnannes de Mezano), подеста на Пера и на генуезците в Римската империя, Джентиле да Грималди (Gentiles de Grimaldis), Джаноне дел Боско (Janonus de Boscho), посланици и довереници (procuratores) на преславния господин Антониото Адорно (Anthoniotti Adurni), по Божия милост дож на генуезците и защитник на народа, и от съвета на старейшините на града Генуа (Januae), както и от комитета на осемте граждани, определени да уреждат и разглеждат източните дела; за това доверителство, възложено от господина дож, съвета и комитета на посочените господа Джентиле и Джаноне, става ясно от публичния акт с пълно, всеобхватно и достатъчно пълномощие, като този акт е написан от ръката на Петра де Бергалио (Petra de Bergalio), нотаруис и канцлер на Генуазката община на 22 март 1387 година от името на Генуазката община и на всички граждани на Генуа, в която част и на света и да се намират – от една страна, а от друга страна – видните и мъдри мъже, господа Коста (Costa) и Йолпани (Jolpani), посланици, пратеници и специални довереници за изложеното по-долу, изпратени от преславния и властоимащ господин Иванко (Juanchus), син на славния господин Добротица (Dobordiza), вечна му памет, с пълно и достатъчно пълномощие, както се вижда от грамотата, написана и подписана със собствената ръка на посочения господин Иванко по следния начин: „ по милосърдие Божие господин Иванко“, писано на 13-ия ден на месец май. Тази грамота бе представена днес от посочените посланици на по-горе споменатите господа и посланици, от името и от страна на посочения господин Иванко и всичките му поданици, в присъствието на старейшините на казания подеста и на цяла Пера, чиито имена са:
Рафаел де Ама (Raffael de Ama)
Йоан Панчиа (Johannes Panchia)
Людовик Вайролус (Ludixius Vayrolus)
Доминик Марибонус (Dominicus Maribonus)
Лука Узусмарис (Lucas Ususmaris)
Филип Рубенс (Philippus Rubens)
Дарий Спинула (Darius Spinulla)
2. Посочените страни със съответните имена дойдоха и признаха, че са дошли за добър и истински вечен мир. Именно, посочените страни със съответните имена си опростиха взаимно една на друга всички обиди, вреди, насилия, грабежи, убийства и всичко останало, което са си нанесли една на друга по какъвто и да е начин до този момент, като взаимно тържествено си обещават, че няма да се увреждат и обиждат, а ще пазят вечно този мир съгласно по-долу изложените съглашения, разпоредби, обещания, положения и условия и като се отказват от всякакви протести и възражения относно сключването на мира и фактите около него и че съответните му условия: обещанията и задълженията не са наложени с измама и не са поети под заплаха, така че да могат да породят каузи и да послужат като основание за искове и възражения за неговата недействителност.
3. По-горе споменатия господин подеста и по-горе посочените посланици от името на по-горе спомената община и генуезците обещаха на споменатите господа Коста и Йолпани от деня на сключването на настоящия мир да се държат добре и благосклонно с господин Иванко и с неговите поданици и така, както се отнасят с каквито и да е други поданици, които се намират в земите на същата община Генуа и добросъвестно да пазят стоките и вещите на тези негови поданици, да им предоставят съответните права и справедливост (правосъдие), като се създават условия да им се оказва същото от всички жители на Генуа, т.е. ако някои лица са увреждали поданиците на Иванко, то от деня на сключването на този мир, ако увреждането би продължило в което и да е място на общината Генуа, то тези поданици да могат да се обърнат към общината или към управителя на същата община, като се спазва точно справедливостта.
4. Забранява се на всякакви генуезки кораби или на кораби, които са изпращани от Генуа, да причиняват вреди на господин Иванко и на народа му, на земите и на населените му места.
5. Също така лицата, които избягат с вещи или стоки на граждани на Генуа и потърсят убежище в земите или градовете на господин Иванко, то тези лица и стоки ще бъдат връщани и предавани обратно, като междувременно ще се съхраняват и пазят на територията му. По същия начин се постановява и за онези лица, които избягат от областта на господин Иванко и потърсят убежище в земите на общината.
6. Обратно, Коста и Йолпани, посланици, обещаха на по-горе посочените господа, подеста и по-горе посочените посланици, които се задължават от името на община Генуа и от името за всички и поотделно генуезци, да почитат, да се отнасят добронамерено към всички генуезци във всички земи и места, които са намират или ще бъдат под тяхна власт и добросъвестно да ги пазят и спасяват, по суша и по море, здрави и след корабокрушение по отношение на имуществото им, и да не пречат и да не създават пречки, нито да обиждат или да допускат те да бъдат обиждани и да отстраняват от тях всички вреди, обиди и насилия в своята територия и област, в земите и местата, които се намират или ще се намират под тяхна власт и в която и да е друга част на света; да приемат в собствените си земи консул на Генуа, който да раздава правосъдие на всички генуезци по отношение на всички граждански и наказателни правни спорове, които ще възникнат между тях или между тях и поданиците на господин Иванко, като ищецът ще следва правилото на форума (мястото на юрисдикцията), където се намира предмета на спора. На така назначеният и изпратен консул ще се оказва съдействие, съвет, подкрепа и покровителство, за да може той да изпълнява службата си да управлява и ръководи всички генуезци, които често пребивават в територията на господин Иванко. Господин Иванко ще раздава допълнително гражданско и наказателно правосъдие за всичко останало, което попада под неговата юрисдикция. Генуезци трябва да се смятат всички онези, които консулът обяви или посочи за такива или онези, които притежават такава репутация.
7. Посланиците Коста и Йолпани обещаха на посочените господа и подеста и посланици, че Иванко ще се отнася добронамерено и любезно с всички консули на Генуа, които се намират в неговата територия и ще ги изслушва и ще разглежда кратко и бързо всички дела, които му бъдат изпратени и които според съвестта му се отнасят до него, така че консулите да останат удовлетворени. Той се задължава да предостави на посочения консул или консули, които ще бъдат изпратени, удобно и подходящо място, на което да могат да се построят сграда и църква, където генуезците, посещаващи неговите земи, да могат да се събират и да намират подслон, за да не бъдат обезпокоявани. Господин Иванко се задължава да не позволява да не бъде обезпокояван който и да е от посочените генуезци за престъпление или виновна постъпка, извършена от някои други генуезци. Който е невинен да не бъде наказван заради друг, като наказанието ще бъде наложено само на виновните извършители. Както се казва, че от киселото грозде, които биха изяли бащите, няма да изтръпнат зъбите на синовете и обратно. Така синът няма да бъде наказван за престъплението на баща си и обратно. Консулът на Генуа, който се намира на мястото на стореното престъпление, ще извърши разследване и ще се произнесе със справедлива присъда по негово усмотрение против тези генуезки злосторници и престъпници.
8. По-горе посочените пратеници обещаха, че сам великолепният господин Иванко ще предоставя на генуезците точна и достоверна сметка за всички щети, грабежи или насилия, извършени над генуезци от деня на сключването на този мир, за които е получена информация и са обявени от консулите на Генуа от поданиците и подвластните на господин Иванко или други лица, независимо от тяхното положение,така че по-горе посочените генуезци да получат пълно удовлетворение по бърза процедура и без каквото и да е забавяне. Те също обещаха, че когато се призоват гърци и българи или други да се явят като свидетели срещу генуезци, те ще положат необходимата и изискуема клетва преди да се допуснат показанията им в който и да е съд.
9. По-горе посочените посланици и пратеници обещаха, че сам великолепният господин Иванко ще защитава всички генуезци в своята територия от каквито и да е било лица по отношение на техните имоти и личност и ще ги пази и охранява срещу всички генуезци и техните имущества в цялата му територия. И ако господин Иванко поиска да наруши така сключения мир или общината на Генуа започне да води с него война, то господин Иванко се задължава да се грижи и да пази генуезците и техните имоти, да им предостави и отстъпи кораби, с които те в разумен срок да напуснат територията му, да изнесат от нея личните си вещи и движими стоки в срок от един месец, а солта и корабите си – в срок от шест месеца. Същото важи относно поданиците и подвластните на Иванко, които се намират в земите на общината на Генуа.
10. Също така, по-горе посочените пратеници и посланици обещаха и тържествено заявиха съгласие, че великолепният господин Иванко няма да забранява в териториите, които той притежава или ще притежава, на генуезците да изнасят, когато те пожелаят, всякакви вещи, стоки и продоволствия, които сами те са купили или са придобили по какъвто и да е законен начин. Той няма да забранява на генуезците да купуват на неговите територии всякакви стоки и продоволствия, като се прави изключение само за времената на глад. В този последен случай е допустимо да съществуват възбрани и ограничения за генуезците дотолкова, доколкото те съществуват и за други чужденци. И ако се окаже, че в някакъв момент предостави по милост продоволствия на някои чужденци, той се задължава да даде същата възможност и на генуезците.
11. Също така казаните пратеници и посланици обещаха, че господин Иванко ще освободи всички генуезци, които се намират в неговите земи и градове, заедно с техните жени, наложници и деца, включително незаконните такива, така че той да не може да задържа по какъвто и да е начин някой генуезец или някого от семейството му, в което да не включват робите, но да им даде възможност те да отидат където пожелаят като приятели на господин Иванко и да се смятат, че са генуезци, като консулът на Генуа обяви че те и техните семейства са такива всички или поотделно.
12. По-горе посочените пратеници и посланици обещаха, че господин Иванко ще опазва и съхранява всички вещи и стоки, които принадлежат на генуезците и няма да изисква или събира от тях за техните стоки, които влизат или излизат от неговата територия по море или по суша, повече от 2 процента от стойността им, като изисква 1 процент за износ и 1 процент за внос. В списъка на тези стоки обаче няма да се включват кораби, злато, сребро, истински бисери и други скъпоценности, които ще се внасят или изнасят или ще преминават транзитно свободно и необложени с каквито и да е мита и налози. Трябва обаче винаги да се разбира, че генуезците се задължават да плащат по-горе посоченото мито, когато сами продават или разменят стоки, но когато не продават или не разменят стоки, те по никакъв начин не са длъжни да плащат мита и налози освен за временно внесени и след това изнесени за други места стоки, за които ще заплащат транзитно мито от 1 процент. Така генуезците не трябва да бъдат обременени с каквито и да е други глоби, заеми или тежести на територията на господин Иванко, наложени от него, неговите поданици и народ.
13. Посланиците и пратеници обещаха, че господин Иванко в срок от два месеца, след като получи информация за сключения мир, ще върне на наследниците на покойния Лодиксий де Гасто (Lodixii de Gasto) онези негови вещи и имущество, които господин Иванко и неговите поданици са успели да съхранят след смъртта му. Имуществото ще да бъде предоставено на неговите наследници, на техен законен представител или на специален пратеник на общината Генуа.
14. Посланиците обещаха, че сам великолепният господин Иванко в най-кратък срок от деня, когато бъде известен за сключения мир, ще го одобри и ще потвърди всички негови разпоредби чрез публичен акт и с подобаващите се клетви и всичко, което се изисква за неговата ратификация и който мир той обещава да се поддържа вечно.
15. Договарящите страни се обещаха взаимно всички казано по-горе и взаимно си размениха тържествени обещания. И като гаранция се заклеха над Светото Евангелие, като се докоснаха до него, а именно, господин подеста, посланиците и съветът, като следваха латинския обичай, се докоснаха до Светото писание, а господа Коста и Йолпани, пратеници и посланици следваха гръцкия обичай. Да спазват вечно и да се придържат към всички разпоредби както те, така и техните народи, поданици и служители, точно и добросъвестно да го спазват и изпълняват и на каквото и да е основание да не го погазват и нарушават, под страх от наказание от 100 000 златни перпери по курса на Пера. Това наказание ще бъде наложено толкова пъти на онази страна, която не спазва или наруши разпоредби на договора. Изправната страна ще може винаги да изиска от неизправната такава заплащането на тази сума, като ще бъдат реституирани и всички вреди и разноски. Независимо от това дали ще бъде заплатено предвиденото наказание, то разпоредбите на договора ще се смята, че ще се спазват точно и вечно. Като гаранция за спазването на договора господата подеста, посланици и съветът заложиха и ипотекираха пред посочените посланици всички блага и имущества на община Генуа и на града Пера, за които не съществува законна пречка да бъдат обременени. Посочените посланици задължиха всички сегашни и бъдещи, движими и недвижими блага и имущества на господин Иванко.
16. Извършено в Пера, в палата за живеене на господина подеста, в горната зала на посочения палат, в 1387 година от Рождество Христово, на деветия индиктион, според летоброенето на Генуа, на 27 май, преди девет часа и след три часа, в присъствието на призованите свидетели: почтеният господин Антонио де Виа (Antonio de Via), помощник нотариус на курията на господин подеста, Анджелино де Сиримбалдо (Angelino de Sirimbaldo) , де Сауло (de Saulo), Лодиксий де Понте (Lodixio de Ponte), син на покойния Йоан, Лодиксий Карпенето (Lodixio Carpentero), син на Ливрентий, Бартоломео Вилануцио (Bartholomaeo Villanucio), нотариус, публичен преводач, който прочете всичко по-горе казано, като превеждаше на господата Коста и Йолпани; Йоан де Боцоло (Joanne de Bozolo), нотариус и Рафаел де Виа Кава (Raffaele de Via Cava), син на Георги, дворски щитоносец на самия господин подеста.
17. Извлечено от тома или договорната книга на общината Пера, която се намира в господин подеста на Пера, но от достоверният и автентичен публичен акт, писан собственоръчно от Хектор де Абенери (Hetoris de Abeneriis), нотариус, изложен и публикуван в посочената книга.
Антонио де Муртедо де Монилия (Antonius de Murtedo de Monilia), нотариус
Бележки
[редактиране]- ↑ В. Н. Златарски и Г. И. Кацаровъ (1911), Договоръ на княза Иванко, синъ Добротичевъ, с генуезците от 1387 година, София: Придворна печатница. Виж също Sylvestre de Sacy (1827), «Memoire sur un traité fait entre les Génois de Pera et un prince des Bulgares », Notices et extraits des manuscrits de la bibliothèque royal de Paris, XI, p. 65-71; W. Heyd, (1885) Histoire du commerce du Levant au moyan-âge, Leipzig, p. 532-533; Марин Дринов (1870), "Нови паметници за историята на българите и на техните съседи" Трудове на М.С. Дринова, І, с. 79
