Гину, Гину, мари булгар казъ
Облик
Песен от село Висока, днес Оса, Солунско
Гѝну, Гѝну, марѝ булга̀р казъ̀!
По̀турчи с'а, iа̀з да т'а ѐзма,
Да ти кла̀да ту̀рцку ѝми,
Ту̀рцку ѝми вра̀гу пишма̀н кадъ̀н,
Да си пишма̀н, Гѝну, ут ма̀iка ти,
Ут ма̀iка ти, Гѝну, ут башта̀ ти,
Ут башта̀ ти, ут цръква̀та,
Ут ден Виликден, ут Г'ург'увдѐн.
Iа̀з да по̀да на ма̀л паза̀р, Гѝну,
Да ти куп'а та̀м антирѝiа:
Ти да но̀сиш, Гѝну, iа̀з да глендам.
Публикувана в А.П. Стоилов, „Изговоръ на ѣ въ Заровско-Висошкия говоръ (Лѫгадинско)“, София, Държ. печатница, 1914. Оригинален правопис.