Самохвалко

Самохвалко Автор: Георги Веселинов

Снежен човек е
спрял на вратата
и се заканва
важно с метлата.
 
Шаро го лае,
но отдалече,
сякаш го пита:
— Кой си, човече?
 
А той метлата
стиска ли стиска
и да продума
дума не иска…
 
Но топъл вятър
ето подухна —
снегът стопи се,
човекът рухна.
 
Шаро тогава
взе да се хвали:
— Аз го прогоних!
Петльо, разбра ли?