Писмо от Васил Левски до Филип Тотю, 18.04.1871

От Уикиизточник
Из писмо до Филип Тотю, 18.04.1871
Автор: Васил Левски
Филип Тотю (1830–1907) е български хайдушки войвода и национал–революционер.


За първото, което Вие ни предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че без друго ще помогне. Дай Боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт. Брате, тука за тоя ми предмет да не падате в съмнение, че аз противостоя на мнението Ви. Не, но няма да Ви отговарям, докато са не забележите именно кои са и отде са тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всички други наредби. Като се предложи [реши], води и всички други [въпроси] след себе си и сме в ръдете на прегледвача.


Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. Затова и Вие побързайте, както Ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към Вас с нашето мнение. Ако ли някой не подпише, както казахме и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.


Сега ида за втория ни педмет, който не е да се реши между теб и мен, а остава за [най-]подирния ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с Вас заедно: зиме или лете?


В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме тук-таме пред няколко наши по-разумни и [те] са казвали истината тогава, [че зимата] е време. Но пак не смеем да кажем решително, ако и да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, [тъй като] Централният ни комитет трябва да подпише. В първото си пък писмо, гдето аз изрекох на Вас, е срещу писмото Ви н г-н Йованица Пишмиша в Т.Магуреле, в което излагате да принесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да преминете през лятото за в Балкана. Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не!


Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 и 68-мо не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция, да бъдат готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо. А и всичките войводи изпълниха ли, като им налагаше законът? То не ни е засега работата да говори, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то, единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде – отдето е дошел. Кога стане нужда ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.


Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.


Източник
  • Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с. 68–70


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.