Петър Оджаков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Оджаков.
Петър Оджаков
български просветен деец
Роден
Починал
31 юли 1906 г. (71 г.)

Петър Василев Оджаков е български просветен деец, юрист[1], учител и фолклорист. Деец на националосвободителното движение. Военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1834 (1835) г. в Лясковец и умира в Русе на 31 юли 1906 г. той е единствен син в семейството. Родителите му са безкнижовни селяни, препитават се със земеделие. Баща му се занимава и с търговия. Първоначалното си образование получава в Лясковец. После скита от град на град, за да се образова - учи последователно в Арбанаси, Горна Оряховица, Галац, Търново и Габрово. През 1855 постъпва в класическата гимназия в Белград, като сръбски стипендиант. Тук се запознава с Георги Раковски, който го привличана за издаването на вестник „Българска дневница“ (1859) и довършване на отпечатването на Горски пътник. Оджаков сътрудничи на Раковски като му изпраща много фолклорни материали - най-вече народни песни и стари названия на месеците. По Сведения на Стефан Бобчев , взима участие във въстанието на Никола Филиповски (1856), но тази му дейност не е документирана.[2] През 1857-1858 учи в Карловацката гимназия и нееднократно отправя молби за съдействие към Раковски, за да продължи образованието си в Русия или пък в Атина.[2] . Вероятно поради липса на средства през 1858 се връща по родните места. Учителства в Плевен (където е поканен за гл. учител) , Трявна и Лясковец до 1865. В Плевен е избран за секретар на училищното настоятелство. Участва активно в борбите на плевенските еснафи и учители срещу местните чорбаджии и патриаршески владици. През този период публикува редица статии срещу гръцките владици, участва активно в борбата на плевенчани, срещу местните владици Доротей и Паисий. На няколко пъти попада във Видинския затвор (1859-1861,1864). През 1865-1866 е слушател във Философския факултет на Виенския институт Тук се среща с Валтазар Богишич, който пръв дава тласък на заниманията му с обичайното право. Оджаков завършва Новорусийският институт в Одеса (1866-1871), като руски стипендиант. Изучава обичайно право, финанси, финансово право, политическа икономия, наказателно право, история на славяните, немски език и пр. Затвърждава интересите си в областта на обичайното право. и самоуправляващите се институции под ръководството на В.Богишич (който по това време е вече професор в Новорусийският институт) [2]. Става секретар на Българско благотворително общество в Кишинев. Автор на учебници, сътрудник на в. „Съветник“, „Българска пчела“, „Турция“, „Время“, „Право“. „Българин“ и на сп. „Читалище“.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в-к „Одеский вестник“. Автор на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878). Служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България (1878 – 1879).

След Освобождението работи като прокурор, главен прокурор (15 ноември 1884 – 16 март 1885), съдия и адвокат. Взема дейно участие в държавния преврат от 1881 година, който довежда до временното отменяне на Търновската конституция. Автор на научни изследвания по българско обичайно право. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 3
  2. ↑ а б в "Кой кой е сред българите XV-XIX в.," Анубис 2000, сборник под редакцията на проф. Илия Тодев. стр.194
  3. ↑ Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, стр. 117.
  4. ↑ Списъци на председатели и главни прокурори на Върховния касационен съд

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Практическо наставление във френский язик. Книга хърва. Браила, 1863.
  • Начални познания по география по немска метода. Виена, 1866.
  • Разни полезни наставления за младите. Русчук, 1867.
  • Наука за песнотворство и стихотворство. Учебник за в по-главните общински български училища. Одеса, 1871.
  • Упътване за описване правовите обичаи, които живеят у народа от В. В. Богишич. Прев... Прага, 1874.
  • Обичайно наследствено право. Русе, 1885.
  • История на българското право. Т. 1 – 2, 1893 – 1894.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. С. Бобчев. П. В. Оджаков. – В: Летопис на Българското книжовно дружество в София, 1906, № 7, 1907, 125 – 131.
  • Димо Минев. Град Лясковец – минало, сегашно състояние и дейци. Варна, 1944, 286 – 191.
  • Бужашки, Евлоги. Книжовно-пулицистичната и обществена дейност на П. В. Оджаков през Възраждането. – В: Сборник в чест на проф. д-р Христо Гандев. София: БАН, 1985, 225 – 248.
  • Б. Яновски. Възрожденецът Петър Оджаков. – Сп. на БАН, 1985, № 1.
  • Димитрова, Мариана, Стоян Йорданов. Лицата на Русе от I до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе, 2011, с. 263.
Васил Мишайков → главен прокурор на Върховния касационен съд
(15 ноември 1884 – 16 март 1885) 		→ Гаврил Орошаков
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Оджаков&oldid=11465787“.