Тука Дакито се найдѣ въ затруднително положение, защото въпросътъ така поставенъ отъ приятеля му, изисквание непрѣмѣнно въззражение и всяко замълчавание, или уклонявание, отъ прямий отговоръ, можеше да укрѣпи у приятеля му сумнѣнието за нечестностъта на политическитѣ му убѣждения, и, като на прави да искокнать двѣтѣ вертикални бръчки на челото му, той зе дѫлбоко да мисли, споредъ както се виждаше отъ треперянието на лѣвого му ухо.
Дядо Иванъ иронически и съ тържествующе лице гледаше Давито въ очитѣ, които потъвах постепенно въ главата и за жумявахѫ. Той се любувате съ зрѣлиштето на напряганието, което пpиятeльтъ му даваше на мозъка си, за да намѣри отговоръ на хитрий му въпросъ.
Най-подирь двѣ капки потъ ее проточихѫ по бузитѣ на Дакито, бръчкитѣ на челото му се умножихѫ противъ обикновенното, и, като поотвори очитѣ си, допрѣ пръстътъ 40 пѫна си и каза:
- Аз имамъ совѣсть!
И издѫхна силно.
Дядо Иванъ бѣше побѣдень отъ тоя философски отговоръ и прѣкъсна тоя пѫть борбата, която тѫй нещастна излизаше за него.
Тие малки разномислия и недоразумения въ областьта на политиката никакъ не прѣпятствувах да се развивать у тѣхъ повече и повече дружескитѣ чувства и да биджть примѣрни приятели. Тѣ винаги почти бѣхѫ заедно и интимностьта имъ дохождаше по мѣкой пять до такава степень, щото дядо Иванъ си позволяваше да каже на Дакито въ очитѣ му: прасенце ! въ който случай Дакито не забравяше да му прикачи нѣкоя титла, на примѣръ: плаши — дѣца, нѣмека луканка, съ което почтенний сѫдия правеше алюзия, както се сѣщатъ читателитѣ, на чорла вата глава и на голѣмиять носъ на Дяда Ивана.
Въ такива приятелски разговори и излияния двамата приятели минувахѫ свободното си време и прѣдставяхѫ прѣдметъ за завистъ на публиката.
Впрочемъ, дядо Иванъ не ограничаваше сношенията си само съ сѫдията. Той бѣе натура общежителна и жадна за вълнения и дѣятелность. Видѣше ли нѣйдѣ събрание, той бързо о
