Бесарабията“ Дядо Иванъ разбиране служението си въ качество на визитиинъ при кишиневекиятъ исправникъ, от която длъжность бѣше уволненъ, по причина, че бѣше си зарѫчалъ визитни карточки, въ които подъ името си бѣше приложилъ и думитѣ: „товарищъ исправника;“ а подъ фразата „участвовалъ въ Срьбската война,“ той разумѣваше времето, когато продаваше нѣмски колбаси и фалшиво неготинско вино въ една кръчма близо при Княжевацъ, и която послѣ биде изгорена оте турскитѣ войски.
Въспоминанията за това историческо минало винаги тревожаxѫ ума му и тѣ му давахѫ постоянно право да се оплаква отъ настоящето си незавидно положение и да излива негодованието си вірху либералитѣ.
По нѣкога той закачане вѣрний си приятель Дакито, гѫлбоко убѣденъ въ остроумието на думитѣ си.
— Е, ти ей либералъ а? Дакито либералъ?
Но Дакито, който не искаше да отговаря на шутливото пи тание на другаря си, попитваше го сериозно:
- Ами ти какъвъ си?
- Азъ сжмъ консерваторъ ! Консерваторитѣ см человѣци честни и хора почтенни... знаятъ да цѣнѫтъ оние человѣци, които идатъ да ползуватъ възродителната България ... Азъ да ме назначжтъ и мировий сѫдия не ставамъ либералъ, а?
- Като си консерваторъ бѫди консерваторъ.
- До гроба ще бѫдѫ! отговаряше рѣшително Дѣдо Иванъ и искубваше нѣколко косми отъ лѣвий си мустакъ.
— Бѫди! отговаряне безстрастно и спокойно Дакито, като си поглаждане корема.
Но дядо Иванъ, който непрѣмѣнно искаше да се попрѣпира съ Давито върху почвата на политиката, не се удовлетворяваше отъ тие сухи и уклончиви отговори, и като испустна към небето единъ гѫстъкъ облакъ димъ, каза му единъ пѫть натъртено:
- Ти ако си разумний человѣкъ, трѣбва да знаешъ защо си либералъ, както и азъ знамъ защо сѫмь консерваторъ ... Въ възродителната България има двѣ партии ... разбирашъ? ... Ти съ коя партия си? Но по правда кажи! ... Ну! либералъ, конечно. ... а защо си либералъ? ... че те направихѫ ... а?
