Български притчи или пословици и характерни думи/Щ

От Уикиизточник

Щ[редактиране]

  • Ща вървя, доде очи видят и крака носят.
  • Ща го трия с хума.
  • Ща задяна каче за него.
  • Ща ти ударя да си береш гости.
  • Щамосано, щамата.
  • Ще алащиса.
  • Ще броиш звездите. — Ще измръзнеш, ще стоиш вън.
  • Ще бъде, кога си видиш ушите.
  • Ще бъде на конски Великден.
  • Ще бъде на куковден (на Благовец).
  • Ще бъде сякакво, като на Божик.
  • Ще ви са убие у главата.
  • Ще види майната си. — Ще се ожени и няма да сполучи.
  • Ще видиш ти два свята. — Видяла съм и двайси.
  • Ще викаш ли на хаджи Вълча фъс?
  • Ще вирне крак и ще я припикай.
  • Ще втелесаш.
  • Ще върне на баща си семето.
  • Ще го бия до медна бога.
  • Ще го бъща, доде рече доста.
  • Ще го земат под крак.
  • Ще го земе дявола.
  • Ще го земе мътната.
  • Ще го зема на зъб.
  • Ще го изкарам на лесата.
  • Ще го обръсна. — Ще го обера.
  • Ще го одращя.
  • Ще го отупат.
  • Ще го питам аз него. 1) закана. 2) презрение, т.е. няма да го питам, а ще правя, що зная.
  • Ще го сгази като луда крава телето си.
  • Ще го стисна, ще му извадя душата.
  • Ще го стъпчи като пиян турчин лайното си.
  • Ще го сънува.
  • Ще го ухапя.
  • Ще го ядем немит.
  • Ще да зная и с кокошка да ора.
  • Ще да ма търсиш, но няма да ма намериш.
  • Ще да са е простряла някоя.
  • Ще да съмне, ден ще бъде.
  • Ще доде слънцето и пред наш'те врата.
  • Ще дойде Видовден.
  • Ще дойде време да носим коприняно, а да ядем копривено.
  • Ще дойде време да плаче за зелено парцалче.
  • Ще дойде и за него чер петък — ще раздере котката на вратата.
  • Ще дойде голям ден малка пита.
  • Ще дойде и моя Коледа.
  • Ще дойде и на наше село сборът.
  • Ще дойде като кълцан пресол. Соф.
  • Ще дойде, като умре.
  • Ще дойде Пена за огън, тури-щем й въгленче.
  • Ще дойде тиква за вода, и аз ще я разбия.
  • Ще дойде тогаз, когато и мой баща из гробът.
  • Ще завия глава нанякъде.
  • Ще задигна каче за него да го жалея.
  • Ще задяна каче за него. — Кога някой се сърди или прави нещо на инат.
  • Ще замажа на мишките очите.
  • Ще засвирят биволите с кавали, доде се той накани.
  • Ще зема патица, ще ми земат патка.
  • Ще играе дървен господ.
  • Ще играе баба Котуза с топуза.
  • Ще играе на ръченици.
  • Ще ида за толкоз да си правя букър (гюрюлтия).
  • Ще измиеш бялото, ще остане черното. — Казват тому, който се много измива.
  • Ще извади симит — ще свърши работа.
  • Ще излезе колелото на търкало.
  • Ще излезе на пазар, ще му се подврем и ние под ризата.
  • Ще изляза да викам на коминя.
  • Ще измъчиш дявола.
  • Ще имами всичко като на Великден.
  • Ще изпъди воденичаря. — За който остава най-подир да яде.
  • Ще изскочи из кожата си — от радост или от гняв.
  • Ще й (му) одрънкам вълната. Милад.
  • Ще каже и дето е ухапал майка си за цицата.
  • Ще ковем гоздеи нощес.
  • Ще кръщавами на онзи свят жабите, като не сми кръщавали тук.
  • Ще легне на брашно.
  • Ще ми върнат пръстена.
  • Ще ми дигне ляба на високо — т.е. затруднение ще ми прави или зададе.
  • Ще ми горят и на гроба дъските за него.
  • Ще ми земе и калпакът от главата.
  • Ще ми (му) накривиш.
  • Ще ми носи душата в рай с кошничка.
  • Ще ми търсиш лайното да се прекадиш за треска, но не ще го намериш.
  • Ще ми се поревне да го сънувам.
  • Ще ми теглиш грехът.
  • Ще ми чете къшеите.
  • Ще ми ядеш краката.
  • Ще моли биле.
  • Ще му видят работата.
  • Ще му го въвра в очите.
  • Ще му дойде времето.
  • Ще му дойде на госте, кога роди майка му.
  • Ще му дойде умът, кога му израсте върба в гъзът.
  • Ще му държи влага.
  • Ще му забъркам трици.
  • Ще му излезе из осът кисело.
  • Ще му изцедим на боя.
  • Ще му идат с прасе.
  • Ще му изпарят бъбреците.
  • Ще му изсуша опинците.
  • Ще му месим прищапулник.
  • Ще му месят квасник.
  • Ще му набърчеят челото.
  • Ще му натъпча самаря.
  • Ще му отмине като на куче.
  • Ще му отупат праха от гърба.
  • Ще му отърсят (прахът) паспаля.
  • Ще му подпра очите.
  • Ще му полея на ръцете.
  • Ще му поспори като на желка през оран.
  • Ще му поспори като на жаба в угар.
  • Ще му приседне нему.
  • Ще му светя маслото.
  • Ще му се закачи на гърлото (зъбите).
  • Ще му се лъсне нему келят на главата.
  • Ще му се лъсне гъзът.
  • Ще му се пукне дърво на главата.
  • Ще му се чуе гласът.
  • Ще му скрои кюлаф.
  • Ще му спусне Господ със зюмбюл.
  • Ще му сее на дъното ряпа.
  • Ще налетиш на рунтави гърди.
  • Ще намаже въжето.
  • Ще намерим парите в земята.
  • Ще намериш бачка си.
  • Ще намерят Смаилова дупка. За турците.
  • Ще намесим (размесим) вълната.
  • Ще настане утро, ще се яви разгелето.
  • Ще ни станат хората маскара. Вместо:
  • Ще станем на хората маскара.
  • Ще носи с решето вода.
  • Ще облажи светът с едно яйце.
  • Ще обръгне като цигански кон на тъпан.
  • Ще обърне къщата надолу с керемидите.
  • Ще опикаем дирекя (за жени). — На Митрополи (Търново) имаше дирек, та ги биеха.
  • Ще оплуе като котка в армея.
  • Ще остане като окълцан.
  • Ще остане като мома без понеделник.
  • Ще останем като риба на лесата.
  • Ще пей биле отгоре.
  • Ще плачем за зелено парцалче — т.е. за турците.
  • Ще подмаже — т.е. не ще може да устои на което се държи.
  • Ще пореве като бивол.
  • Ще потрае ден до пладне.
  • Ще поумее, кога му закука кукувица на гробът.
  • Ще пропее и нашия петел.
  • Ще протече вода и на мойта воденица.
  • Ще прокопса като гол гъз в коприва.
  • Ще прокопса като мома в яничери.
  • Ще прокопса като синигер в кратуна.
  • Ще прокопса като сляпа коза в тръне.
  • Ще прокопса кога му израсте на гробът трева.
  • Ще прокопса, кога си види ушите (тилът).
  • Ще прокопса, кога умре.
  • Ще прокопса на конски Великден — т.е. никога.
  • Ще преболи като на кушле.
  • Ще превържа черни кърпи за него.
  • Ще премине като на кученце.
  • Ще премине гневът, ще се яви умът.
  • Ще пуснем празовете.
  • Ще са върнат сватовете.
  • Ще са върне, кога направят котката калугерка.
  • Ще са върне, кога са върнат евреите от Божи гроб.
  • Ще са върне, кога и баща ми от гроба.
  • Ще са върне на второ пришествие.
  • Ще са запре дома, като са запре прах на тъпан.
  • Ще са мъча до душа — т.е. ще карам, доде съм жив.
  • Ще са научиш, кога засвирят биволите с кавали.
  • Ще се попарят и ще станат по-умни.
  • Ще се пукна от яд.
  • Ще са роди царче, мълчете.
  • Ще са родя още веднъж.
  • Ще са тегли черната мравка.
  • Ще са удари и неговата коса о камък.
  • Ще са хапеш, дето са не стигаш.
  • Ще седне жената, ще роди и 40 дена ще стои.
  • Ще си бере гостье.
  • Ще си биеш главата с камъне.
  • Ще си бъхтя ангелите.
  • Ще си видиш любовницата. — Казва се, кога се повлече някому поясът.
  • Ще си върне семето.
  • Ще си запалиш коилото (космите).
  • Ще си заплатим борча. — Ще умрем.
  • Ще си земе той двете пари.
  • Ще си земе хъза.
  • Ще си ида за реда.
  • Ще си изкара хлябът.
  • Ще си изпроси бой.
  • Ще си купя гащи, да видим кога ще.
  • Ще си обере крушите.
  • Ще си обере мънастиря.
  • Ще си остане като Мара в веждите.
  • Ще си отбия гаалето.
  • Ще си отпора джобът, ако се сърди — т.е. не ме е грижа.
  • Ще си размесим шапките. — Ще се скараме.
  • Ще си съдере дявола цървулите.
  • Ще си фърлям калпакя на възбог.
  • Ще смаже яйцата. — Неосторожно сяда.
  • Ще смеся орехите.
  • Ще стане, кога стане вълкът куче.
  • Ще стане лайна (говна) и помия.
  • Ще стане това, кога се покачи свиня с жълти чехли на круша.
  • Ще стане това, когато роди върбата грозде.
  • Ще станем роднина. — Казва се, кога някои си настъпят някак дрехата.
  • Ще събере дом, колкото тъпан прах.
  • Ще събере, кога тъпан прах събере.
  • Ще събирам с вилата орехи.
  • Ще та бия, доде клепе черква.
  • Ще та имам, кога ще та нямам.
  • Ще та изпарям.
  • Ще та направя на мозък.
  • Ще та пера, доде речеш стига.
  • Ще та пратя на Бойчевци и ще минеш край Плачковци — т.е. ще та бия и ще плачеш. Плачковци и Бойчевци са тревненски колиби.
  • Ще та сгазя (стъпча) като пиян лайното си.
  • Ще та сгазя (стъпча) като луда крава телето си.
  • Ще та турят вътре, ще гледаш навън.
  • Ще та хумя ли сега тука, че си дошел.
  • Ще ти ги даде на второ пришествие по 12 часа, ти само уший кесия.
  • Ще ти го извадя из носът.
  • Ще ти дойде и тебе голям ден, малка пита.
  • Ще ти замръзнат зъбите.
  • Ще ти занесе душата в кошничка на рай.
  • Ще ти изсуша опинците.
  • Ще ти кажа аз тебе де копай Аврам корени.
  • Ще ти кажа как се бръсне грък на припек.
  • Ще ти кажа как пърди вълк в джамия, или
  • Ще ти кажа как се плюе в джамия или в черква.
  • Ще ти набръчкам челото.
  • Ще ти натъпча самаря.
  • Ще ти опустее главата.
  • Ще (ща) ти напаря кашлицата.
  • Ще ти направя кефа.
  • Ще ти насадя кокалите.
  • Ще ти нося с решето вода на сватбата.
  • Ще ти се отсрамя като на кум със ряпа.
  • Ще ти стане миша дупка за хилядо. — Не ще има де да се скриеш, за да избегнеш от зло.
  • Ще ти събера двата крака в една обувка.
  • Ще ти тури душата в кошничка.
  • Ще трае от Бъдни вечер до Коледа.
  • Ще трае от петък до събота. — Казва се за нещо, което не ще иде за много. Пословицата трябва да е взета от хубавото време, което обикновено, по наблюдението на селяните, рядко трае от петък за в събота. От това и „Петко Съба не грее“, както и „Петък пече, събота тече“.
  • Ще трае от тикви до кратуни.
  • Ще тръгна сега да го жалея.
  • Ще търси вчерашния ден.
  • Ще убие пукала. — Ще пукне.
  • Ще ублажиш въжето.
  • Ще ударим колата у някой камък, ще стане някоя холума.
  • Ще улетят на килав Стамата мъдето от студ на Петровден.
  • Ще умра като куче.
  • Щета са купува.
  • Щеш не щеш, ще додеш.
  • Щеш не щеш, ела, вълко, та ма изеж.
  • Щеш не щеш, стани баби зет.
  • Щеш, че теглиш.
  • Щеш чукаш клинци нощеска. — Ще мръзнеш.
  • Щеш, щеш да се спасеш.
  • Щипе като мащиха майка.
  • Щипи` прасето, дорде е в коритото, бий жената, дорде е рано.
  • Щир при майка, щир при мъжа.
  • Що би бързо утече. — Тур.: „Ат олан юскюдаръ` гечти.“
  • Що би око видяло, ако би се яло, не би нищо остало.
  • Що бих пъсята кръв на врата си да зема ли?
  • Що биша, збиша, това кобила отнесе. Трънска.
  • Що Бог даде, то е наше.
  • Що видях насъне, да го видя наяве, умирам.
  • Що го носиш, тъз пущина? — За зор време. — А че от туй по-зор бива ли? — Думата е за пищов.
  • Що го питаш женен ли е, не видиш ли, че му ожулил губерът очите?
  • Що да му чиниш? — Кълцай лук, та му вържи главата.
  • Що дава летен ден, не дава зимна неделя. Соф.
  • Що доноси един час, не доноси година.
  • Що дяволът не може, вика баба да поможе.
  • Що е баба напрела, гъските го опасли.
  • Що е благо, на пазар се не продава (го няма). — Жена и сън.
  • Що е в ръка, не е лъжа.
  • Що е валяло, че земята не го е приела. Тур.
  • Що е криво грошата.
  • Що е мокра? — Плакала. — Що й вълната навътре? — Въздихала.
  • Що е на гърбина, то и на върлина.
  • Що е попово, да е готово. Милад.
  • Що е право, то е Богу драго.
  • Що е право, то е готово.
  • Що е ракът, що му е сокът. — Що е ракот, що му е сокот. Милад.
  • Що е сладко, чуждо, братко.
  • Що е с дявола събрано, отива по дявола.
  • Що изчука, то изпука.
  • Що изядеш и изпиеш, то ти остава (ще ти остане).
  • Що имала баба на ума си, туй видяла на съня си.
  • Що имаш, Радне? — Що имах пред два дни.
  • Що капне и хапне. — За даскал.
  • Що ли мисли камилата, що ли камиларят. Пирот.
  • Що ма биеш, даваш ли ми хляба?
  • Що ма жена припича.
  • Що ме гледаш като посрано дете майка си.
  • Що ми трябва царство, коги гладен ходя.
  • Що ми тряба злат леен, кога ще плюя кръв в него.
  • Що му не зел и калпакя.
  • Що му е на дяда младо.
  • Що му е (в) брадата, кога не му е в главата.
  • Що му се от сърце откъсне.
  • Що му се откъсне от зъби.
  • Що мълчиш, нема` те е крава ритнала в устата.
  • Що мълчиш като пукал.
  • Що навале, то утече.
  • Що не пипа ръка, ней сичко мъка.
  • Що не е мило тебе, не прави га другому. Пирот.
  • Що обуло (нахлуло) гащи, зело и да дращи. Ловеч.
  • Що похарчи булата за харабат.
  • Що пръднала баба лани, сега й замирисало.
  • Що работиш Бог види. Пир.
  • Що се сладко яде, кисело се бълва.
  • Що си глухо не чуе, то си друго измисля, та стануват две. Панагюрска.
  • Що си загубил, на онзи свет го тражи. Соф.
  • Що си, мъжо, бил злочест; сичките са издавиха, ти си доде пак.
  • Що си паща човек от приятело си, от душманин никога го не паща.
  • Що си правил халал да ти й, дай ми барем торбичката.
  • Що си потен, братко? — Със лудо се препирах.
  • Що си посял, него ще поженеш.
  • Що сте прели и тъкали, дойдете да кроим. — Ластовицата така джоверкала, казват.
  • Що сте скриле мечку за бабу и лету у собу. — Шоп трънченец отишел в някоя къща, дето била собата запалена и зад пещта постлана меча кожа.
  • Що са дене, за напред са.
  • Що та имам, кога та нямам.
  • Що ти е, вълчо, врата дебел? — Не ма мързи да дебелея.
  • Що ти е, жено? — Подавки, мъжо. Соф.
  • Що ти е, Маро, та куцаш? — Зъб ме боли.
  • Що ти попо казуе, слушай го; а що чини, не гледай го.
  • Що ти сбира задница, това ти е надница. Соф.
  • Що ти тряба да се вреш там, дето не тряба.
  • Що ти тряба да правиш на дяволско село черква.
  • Що ти тряба, Келчо, от маргарец шапка.
  • Що ти трябва кмет да ставаш, на магаре да яздиш, или
  • Що ти тряба на магаре да са качиш, кмет да ставаш.
  • Що ти тряба да знаеш кой съм бил, гледай кой съм сега.
  • Що ти тряба да даваш на коза сено и на мома вино?
  • Що ти тряба от мече ухо лъжичник.
  • Що тряба дома, у църква не иде.
  • Що търсил, това и намерил.
  • Що търсила тънка риза по тръне, намерила по гложе.
  • Що хапнало, на себе си турило.
  • Що че му кажеш манго, кажи му аго, та да му е драго. Кюстенд.
  • Що чукне и цукне.
  • Що ще баба на хоро.
  • Що ще баба при дяда.
  • Що ще лесица на пазар.
  • Що ще магаре на сватба.
  • Що ще овцата срещу вълкът.
  • Що ще чума връз чума.
  • Що ще у циганина кисело мляко (мусандра).
  • Що щело да му дойде до глава, дошло му до стоката.
  • Що щеш, бабо, на дряна? — Дявола ма накара. — От приказката за дявола, който водил свидетели, че не карал бабата да се качи на дряна. Или: Един калугер опекъл едно яйце на вощена свещ, че го изял и като се подирило, той рекъл: „Дявола ма научи.“ Тогаз дяволът рекъл: „И аз не знаях как се пече яйце на вощеница.“
  • Що щеш на пазар, кога не купуваш, нито продаваш. — Млад човек задирял комшийката си, която пазарен ден излязвала по пазара. Като излязла веднъж на пазар, той я запредварил в една тясна уличка и насаме поискал й една целувка. Тя му извикала и го нахойкала. Той се отдалечил. Но на връщане той я запредварил в друга улица, приближил се до нея, па й казва: „Земи от мене една цалувка.“ Тя пак му извикала: „Махай се от тук, съблазнико!“ — А той й отговорил: „Що щеш на пазар, кога не купуваш, нито продаваш.“
  • Щом го докопам, и ще го охлапам.
  • Щом закачиш евреина, и надава вик.
  • Щом не вървиш напред, вървиш назад.
  • Щом повика, ей го Лазар.
  • Щом позова, магарето са отзова.
  • Щото Господ дава, се е добро.
  • Щото дадеш на заем, това щеш и да земеш.
  • Щото дадеш със своя ръка, то ще иде със тебе. Или
  • Що дадеш с ръката си, то ща са намери.
  • Щото е далеч от очите, по-далече от сърцето.
  • Щото е дрешка, на мене е, щото е крушка, у мене е.
  • Щото е от Бога, по-сладко е от меда.
  • Щото е срамота, то е и грехота.
  • Щото е твое, то е и твое, и мое; а щото е мое, то е само мое.
  • Щото за в делник, то и за в празник.
  • Щото излезе из трийсет и два зъба, то разваля 32 града.
  • Щото мислиш, това и сънуваш.
  • Щото мисли мишката, котката го разваля.
  • Щото можеш днес да свършиш, не го оставай за утре.
  • Щото му на сърцето, то му и на устата.
  • Щото не мислиш, това те сполетва.
  • Щото не чакаш, то ти иде до глава.
  • Щото плюеш, не го лижи, или
  • Щото плюя, аз го не лижа.
  • Щото рекат попове и ний ще сми готове.
  • Щото скоро става, скоро се и разваля.
  • Щото у царица, то и у магарица.
  • Щото знае ступанина, не го знае целия свят.
  • Шрък ходи по поляна, лайна гази до коляна.
  • Щръклейте вий до Бога, едина ден са мина.
  • Щръкнали му ушите.
  • Щура са като полуверник. Лом.
  • Щура са като Стамен из гробища.
  • Щърба баба Лешка, през поле се метка, низ урва се друска, сурови говна хруска, сухи не остая, зъби си настая. Соф.
  • Щъркове клокат, а той сяка черква чука.
  • Щърково гнездо, сами си го осират. Кюстенд.
  • Щъркокрак кат комар.
  • Щърча чонка не е пача чонка.
  • Щял да бъде нещо на тюлюмбек.