Цариградски договор за мир между царство България и Османската империя от 1913 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Договор за мир между царство България и Османската империя, сключен на 16/29 септември 1913 година, ратифициран на 29 септември/9 октомври 1913 година
(превод)[1]

.


Член 1[редактиране]

Границата между двете страни започва от устието на река Резовска, на юг от манастира Свети Иван, който се намира на брега на Черно море; тя следва течението на тази река до точката на сливане на реките Пиргопуло и Делива на запад от Камила кьой. Между устието и по-горе споменатата точка на сливане реката Резовска тече най-напред в югозападно направление, като оставя на Турция село Плака, образува един лакът и се отправя на северозапад, а после на югозапад; селата Маджура и Пиргопуло остават в турска територия. Реката Резовска, след като е взела от Пиргопуло южно направление на разстояние от около пет километра и половина, образува един лакът към запад и север и след това продължава по общото направление на запад, като образува една твърде малка дъга на север. В тази част селата Ликуди и Кладара остават в българска територия, а селата Кикнигори, Мавродио и Лафва отиват към Турция; след това границата, като продължава по течението на реката Резовска, оставя Торфу чифлик на България, насочва се към югоизток, и като оставя селото Радославци в турска територия, извива се на запад на около 800 метра на юг от това село; тя оставя селото Камиклакьой в турска територия и достига на едно разстояние от около 400 метра на запад от това село до точката на сливане на реките Пиргопиро и Делива. От тази точка на сливане границата следва течението на реката Делива и като продължава по тази река по северозападно направление, оставя на Турция селата Паспала, Кандилджик и Дели и свършва на изток от Согук Су; това последно село остава на Турция, а село Севелигу остава на България. Граничната линия, след като минава между Согук Су и Севелигу, продължава по северозападно направление, като следва гребена, който минава през котите 687, 619 и 563; оттатък котата 563 тя оставя селото Чаирлик в отоманска територия и като заобикаля това последно село на три километра на изток и на север, достига притока Голема. Границата следва течението на Голема в една дължина от около два километра и достига до точката на сливане на този приток с другия ръкав на същата река, който идва южно от Карабалнар (Карабалар). От тази точка на сливане граничната линия минава по гребена на север от притока, който идва от Тюрк Алатли, за да достигне старата турска-българска граница. Съединителната точка на новата линия и на старата граница се намира на 4 километра на изток от Тюрк Алатли, където старата турско-българска образува един лакът на север по направление на Айкири Йол. От тази точка тя следва точно старата турско-българска граница до Балабанбаши, на запад от Тунджа и на север от село Дервишка могила. Новата гранична линия се разделя от старата граница в околностите на Балабанбаши и слиза по права линия към Дермендере. Точката, където новата граница се разделя от старата, се намира на два километра разстояние от църквата на село Дервишка могила. Границата, като оставя село Дервишка могила в отоманска територия, следва течението на Дермендере до село Българско Лефке и оставя това село в българска територия. От източните и южните покрайнини на Българско Лефке граничната линия напуска течението на Дермен дере и се отправя на запад, оставя в отоманска територия селата Турско Лефке и Димитри кьой и следвайки водоразделната линия между Буюк дере и Демирхан дере (кота 241), достига до най-северната точка на лакътя, образуван на север от реката Марица, на изток от Мустафапаша. Тази част от лакътя се намира на три километра и половина от източния вход на моста на Мустафапаша. Границата следва западната част на завоя на Марица до воденицата и оттам по права линия, доближавайки се до Чермендере, достига на север железопътния мост (Чермен дере е реката, която се влива в Марица на 3 километра на запад от село Чермен). И след това, като заобикаля Чермен на север, отива до Тази Тепеси. Границата оставя Чермен на Турция и като следва течението на Чермен дере и пресича железопътната линия на северозапад от Чермен, тя следва пак същата река и се възкачва да Таз Тепеси (кота 613). Точката, където Чермен дере пресича железопътната линия на северозапад от Чермен, се намира на едно разстояние от 5 километра от центъра на село Чермен и на 3 200 метра от западния изход на моста Мустафапаша. Границата оставя в отоманска територия най-високата точка на Тази Teпеси и от тази точка следва вододелната линия между Арда и Марица, като минава през селата Яйладжик и Гюлджюк (Гьолджюк), които остават в отоманска територия. От Гюлджюк границата минава през кота 449 и след това слиза към Арда по южното направление, почти в права линия. Тази права линия минава на около един километър на запад от селото Бекташли, което остава в отоманска територия. Граничната линия, след като достигне до котата 367 до Арда, следва на изток по десния бряг на тази река и достига до воденицата, разположена на един километър на юг от Синджирли; от тази воденица тя следва вододелната линия, която се намира на изток от село Гайдохор, минава на един километър на изток от село Гайдохор и като оставя село Драбишна на България, минавайки на един километър на изток от това село, слиза на Атерен дере на един километър южно от това село, оттам отива в югозападно направление по най-късия път до извора на притока, който тече между селата Акaлан и Къликли кьой, следва талвега на тези води и слиза до реката Казълдели дере. От гореказания приток границата, като оставя Гьокче бунар на България, взема течението Къзълдели дере и оттам, следвайки телвега на притока, който се отделя към юг в една точка, която се намира на четири километра на юг от Мандрица и на 3 километра на изток от Сованлики Бала, отива до извора на същия приток; границата слиза след това по най-късия път до извора на Мандра дере; следва телвега на Мандра дере, като започва от извора му, и достига до Марица на запад от Мандра. В тази област селото Кранту остава на българска територия, а селата Баш клисе, Ахран бунар и Мандра припадат към Турция. От тази точка границата следва телвега на Марица до точката, където тази река се разделя на два ръкава, на 3 километра и половина на юг от селото Калдикрос; оттам тя следва телвега на десния ръкав, който минава недалеч от Фереджик и достига до Егейско море. В тази област блатата Аксу, както и езерата Кенели гьол и Казикли гьол остават в Турция, а езерата Тузлагьол и Дранагьол ще бъдат присъединени към България.

Член 2[редактиране]

Десет дни след подписването на този договор от гореспоменатите пълномощници войските на двете договарящи страни, които понастоящем биха окупирали територии, които се падат на другата страна, ще побързат да ги изпразнят и в течение на 15 дни да ги предадат съгласно правилата и обичаите на властите на другата страна. Освен това уговорено е, че двете държави ще демобилизират войските си в един срок от 3 седмици, започвайки от датата на този договор.

Член 3[редактиране]

Дипломатическите, както и пощенските, телеграфните и железопътните съобщения ще се подновят между високодоговарящите страни веднага след подписването на този договор. Спогодбата за мюфтиите, която съставлява приложение II към този договор, ще се приложи във всичките територии на България.

Член 4[редактиране]

За да се благоприятстват икономическите отношения между двете държави, високодоговарящите страни се задължават да приведат отново в сила веднага след подписването на този договор и за един срок от една година, започвайки от този ден, конвенцията за търговия и мореплаване, сключена на 6/19 февруари 1911 година и да дадат на техните индустриални, земеделски и други произведения всякакви митнически облекчения, съвместими със съществуващите им ангажименти по отношение на трети държави. Консулската декларация от 18 ноември (2 декември) 1909 година ще влезе също в сила за същия срок. Обаче всяка една от високодоговарящите страни ще може да открие генерални консулства, консулства и вицеконсулства от кариерата във всички местности на техните територии, където се допускат такива на трети сили. Освен това високодоговарящите страни се задължават да назначат в най-непродължителен срок смесени комисии за сключването на един търговски договор и на една консулска конвенция.

Член 5[редактиране]

Военнопленниците и заложниците ще бъдат разменени в срок от един месец, който започва да тече от деня на подписването на този договор или по-рано, ако е възможно. За тази размяна ще се грижат специални комисари, назначени от едната и другата страна. Разноските за издържането на военнопленниците и заложниците остават за сметка на правителството в ръцете на което се намират. Заплатите на офицерите обаче, изплатени от това правителство, ще бъдат върнати от правителството, към което тези офицери принадлежат.

Член 6[редактиране]

Високодоговарящите страни дават пълна амнистия на всички онези, които са взели участие във войната или са се компрометирали в политическите събития преди този договор. Жителите на отстъпените земи ще се ползват от същата амнистия за политическите събития в тези земи. Ползването от тази амнистия ще престане, след като изтече двуседмичния срок, определен от законно конституираните власти при реокупацията на земите, които се падат на България, и след като това бъде надлежно разгласено между населението.

Член 7[редактиране]

Всички лица, родом в земите, отстъпени от Османската империя на царското българско правителство, които имат там постоянното си местожителство, ще станат български поданици. Посочените лица, след като станат български поданици, ще се ползват в срок от 4 години от правото да изберат (оптират) на самото място османско поданство с една проста декларация до местните български власти и едно регистриране в османските императорски консулства. Тази декларация в странство ще се прави в канцелариите на българските консулства и ще се регистрира в отоманските консулства. Изборът ще бъде индивидуален и незадължителен за императорското отоманско правителство. Сегашните малолетни ще се ползват от опцията в периода на четирите години след навършване на пълнолетие. Мюсюлманите в отстъпените земи, станали български поданици, няма да подлежат през този срок на военна служба и няма да плащат никакъв военен данък. След като използват това си право на избор, мюсюлманите ще напуснат отстъпените земи до изтичането на посочения по-горе срок от 4 години, като си запазват правото да пренесат през границата своите движими имоти. Те обаче могат да си запазят собствеността върху недвижимите имоти от всякаква категория, селски или градски, и да ги управляват чрез трети лица.

Член 8[редактиране]

Мюсюлманите български поданици в която и да е било територия на България ще се ползват от същите политически и граждански права, както и поданиците от български произход. Те ще се ползват от свободата на съвестта, от свободата на вероизповеданията. Обичаите на мюсюлманите ще бъдат уважавани. Името на негово императорско величество султана, като халиф, ще продължава да се споменава в публичните молитви на мюсюлманите. Съществуващите понастоящем мюсюлмански общини или които ще се конституират в бъдеще, тяхното йерархично устройство и техните имоти ще бъдат признати и зачитани; те ще зависят безпрепятствено от тяхното духовно началство.

Член 9[редактиране]

Българските общини в Турция ще се ползват от същите права, от които се ползват понастоящем и другите християнски общини в Отоманската империя. Българи, отомански поданици, ще запазят своите движими и недвижими имоти и няма да бъдат възпрепятствани в изпълнение на своите човешки и имотни права, както и в ползването от тях. Тези, които са напуснали домовете си през последните събития, ще могат да се зъвърнат най-късно в срок от две години.

Член 10[редактиране]

Права, придобити преди анексията на териториите, и юридическите актове и официалните документи, издадени от компетентните отомански власти, ще бъдат зачитани и ненарушими до законното доказване на противното.

Член 11[редактиране]

Правото на недвижима собственост в отстъпените територии, както то се предвижда от отоманския закон върху недвижимите имоти, градски и селски, ще бъде признато без никакво ограничение. Собствениците на недвижими или движими имоти ще продължават да се ползват от всичките си права на собственост, даже ако те се установят на временно или постоянно местожителство вън от България. Те ще могат да дават имотите си под наем или да ги управляват чрез трети лица.

Член 12[редактиране]

Вакъфите Мюстесна, Мюлхака, Иджаресеин, Мюлк, Мукатаа Иджареи – Вахиде, както и вакъфските десятъци в отстъпените територии ще бъдат зачитани, тъй както те са установени сега от отоманските закони. Те ще бъдат управлявани от правоимащите. Техният режим не ще може да бъде изменен, освен след едно справедливо и предварително обезщетение. Правата на религиозните и благотворителните заведения на Отоманската империя върху вакъфските приходи в отстъпените земи във вид на Иджареи – Нахиде, Мукатаа, на разни права, на равноценности на вакъфските десятъци и други върху застроени или незастроени вакъфи ще бъдат зачитани.

Член 13[редактиране]

Частните имоти на негово величество султана, както и онези на членовете на императорската династия ще бъдат запазени и зачитани. Негово величество султанът и членовете на императорската династия ще могат да ги продават или дават под наем чрез пълномощници. Същото ще става и с частните имоти, които принадлежат на държавата. В случай на отчуждение при еднакви условия ще се предпочитат български поданици.

Член 14[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да дават заповед на техните провинциални власти да зачитат гробищата и специално гробовете на войниците, паднали на бойното поле. Властите няма да забраняват на родителите и приятелите им да пренасят останките на погребаните жертви в чужда земя.

Член 15[редактиране]

Поданиците на всяка една от договарящите страни ще могат както в миналото да пребивават и пътуват свободно в територията на другата договаряща страна.

Член 16[редактиране]

Българското царско правителство поема правата, тежестите и задълженията на отоманското правителство спрямо компанията на източните железници за частта от линията, която тя притежава по концесия и се намира в отстъпените територии. Българското царско правителство се задължава да върне незабавно взетия подвижен материал и други предмети, които принадлежат на посочената компания.

Член 17[редактиране]

Всичките недоразумения и спорове, които биха се появили в тълкуването или прилагането на членовете 11, 12, 13 и 16 от този договор, ще бъдат уредени чрез арбитраж в Хага съгласно компромиса, които съставлява приложение III от този договор.

Член 18[редактиране]

Протоколът, които се отнася до границата (приложение I); съглашението, което се отнася до мюфтиите (приложение II); компромисът за арбитраж (приложение III); протоколът, които се отнася до железницата и до Марица (приложение IV) и декларацията, която се отнася до член 10 (приложение V), се прилагат при този договор и съставляват неразделна част от него.

Член 19[редактиране]

Постановленията на Лондонския договор, доколкото се отнасят до отоманското правителство и царското българско правителство, остават в сила дотолкова, доколкото те не се отменят или видоизменят от горните постановления.

Член 20[редактиране]

Този договор влиза в сила веднага след подписването му … Ратификациите ще се разменят в 15 дневен срок, който започва да тече от този ден. Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 година.

Бележки[редактиране]

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 333-338.
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Цариградски договор (1913)