Хагска (XIII) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война от 1907 година

От Уикиизточник
Jump to navigation Jump to search
Хагска (XIII) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война от 1907 година
(превод)[1][2][3]
Член 1[редактиране]

Воюващите са длъжни за зачитат суверенните права на неутралните държави и да се въздържат на неутрална територия или в неутрални води от всякакви действия, които биха съставлявали нарушение на неутралитета от страна на онези държави, които биха ги търпели.

Член 2[редактиране]

Всякакви враждебни действия, включително залавяне и упражняване правото на преглед, извършени от военни кораби на воюващите в крайбрежните води на неутрална държава, съставят нарушение на неутралитета и са строго забранени.

Член 3[редактиране]

Когато един кораб е бил заловен в крайбрежните води на неутрална държава, последната е длъжна, ако корабът е още в нейна власт, да употреби средствата, с които разполага, за да бъде освободен корабът заедно с офицерите и екипажа му, а екипажът, поставен на борда от заловителя, да бъде интерниран.

Ако корабът е извън властта на неутралната държава, правителството-заловител е длъжно по искане на последната да освободи заловения кораб заедно с офицерите и екипажа му.

Член 4[редактиране]

Никакъв съд за морски залавяния не може да бъде установен от една воюваща стана на неутрална територия или на кораб в неутрални води.

Член 5[редактиране]

Забранено е на воюващите да правят от неутрални пристанища и води бази за морски действия срещу противниците, както и да установят там радиотелеграфни станции или какъвто и да е друг апарат, предназначен да служи за съобщително средство с воюващи сили на суша или по море.

Член 6[редактиране]

Предаването на каквото и да е основание пряко или косвено на военни кораби, бойни припаси или какъвто и да е военен материал от неутрална държава на воюваща държава е забранено.

Член 7[редактиране]

Една неутрална държава не е длъжна да попречи на износа или транзита за сметка на единия или на другия от воюващите, на оръжия, бойни припаси и въобще на всичко, което може да бъде полезно за една войска или флота.

Член 8[редактиране]

Едно неутрално правителство е длъжно да употреби средствата, с които разполага, за да попречи в границите на своята власт на стъкмяването или въоръжаването на всеки кораб, за който има сериозни основания да вярва, че е предназначен да кръстосва или да участва във враждебни действия срещу една държава, с която той е в мир. Освен това то е длъжно да положи същата бдителност, за да попречи на отплуването вън от границата на неговата власт на всеки кораб, предназначен да кръстосва или да участва във враждебни действия, който в границите на казаната власт е бил изцяло или отчасти приспособен за военна употреба.

Член 9[редактиране]

Една неутрална държава е длъжна да прилага еднакво към двете воюващи страни условията, ограниченията или забраните, които са установени от нея във връзка с допускането на военни кораби на воюващите или на заловени от тях кораби в нейните пристанища, заливи или крайбрежни води.

Обаче неутралната държава може да забрани достъпа в своите пристанища и заливи за онзи кораб на воюващата страна, който не се е съобразил с издадените от нея заповеди и предписания или е нарушил неутралитета.

Член 10[редактиране]

Неутралитетът на една държава не е нарушен от простото преминаване на военни единици на воюващите или на заловени от тях кораби през крайбрежните ѝ води.

Член 11[редактиране]

Една неутрална държава може да остави военните кораби на воюващите да си служат с нейните пилоти, снабдени с патент за правоспособност.

Член 12[редактиране]

При липса на други нарочни разпоредби в законодателството на неутралната държава е забранено на военните кораби на воюващите да престояват в пристанищата и заливите или в крайбрежните води на посочената държава повече от 24 часа в предвидените в настоящата конвенция случаи.

Член 13[редактиране]

Ако една държава, която е уведомена за започването на враждебните действия, узнае, че военен кораб на воюваща страна се намира в някое от нейните пристанища и заливи или в крайбрежните ѝ води, тя е длъжна да съобщи на посочения кораб, че той трябва да отплува в срок от 24 часа или в предписания от местния закон срок.

Член 14[редактиране]

Военен кораб на воюваща страна не може да продължи престоя си в неутрално пристанище повече от законното време освен поради повреди или по причина на състоянието на морето. Той трябва да отплува веднага след като изчезне причината за забавянето му.

Член 15[редактиране]

При липса на други нарочни разпоредби в законодателството на неутралната държава най-големият брой на военни кораби на една воюваща страна, които могат едновременно да се намират в едно от пристанищата или заливите на неутралната държава, е три.

Член 16[редактиране]

Когато военни кораби на двете воюващи страни се намират едновременно в едно неутрално пристанище или в един залив, трябва да изтекат най-малко 24 часа между отплуването на кораба на едната воюваща страна и отплуването на кораба на другата.

Редът на отплуването се определя от реда на пристигането, освен ако корабът, който е пристигнал пръв, се намира в състояние, при което се допуска продължаване на законното време на престоя.

Военен кораб на воюващата страна не може да напусни неутрално пристанище или залив най-малко 24 часа след отплуването на търговски кораб, който носи знамето на противника му.

Член 17[редактиране]

Военните кораби на воюващите не могат да поправят повредите си в неутрални пристанища или заливи освен доколкото е необходимо за сигурността на плаването им, без да увеличават по какъвто и да е начин своята боева мощ. Неутралната власт установява естеството на необходимите поправки, които трябва да бъдат извършени, колкото е възможно по-скоро.

Член 18[редактиране]

Военните кораби на воюващите не могат да си служат с неутрални пристанища, заливи и крайбрежни води, за да възстановят или увеличат военните си припаси или въоръжението си, както и да попълнят екипажите си.

Член 19[редактиране]

Военните кораби на воюващите не могат да се снабдяват с храни в неутрални пристанища и заливи освен за попълване на редовните мирновременни запаси.

Тези кораби не могат да вземат гориво освен колкото и необходимо за достигане до най-близкото пристанище на собствената си страна. Впрочем те могат да вземат необходимото гориво, за да напълнят склада си за гориво, когато се намират в неутрални страни, които са приели този начин за определяне на горивото, което може да се достави.

Ако според закона на неутралната държава корабите получават въглища 24 часа след пристигането си, законното време на престоя им се увеличава с 24 часа.

Член 20[редактиране]

Военните кораби на воюващите, които са взели гориво в пристанище на една неутрална държава, могат да възстановят запасите си в някое пристанище на същата държава само след изтичането на три месеца.

Член 21[редактиране]

Заловен кораб не може да бъда отведен в неутрално пристанище освен по причина, че е негоден да плава, лошо състояние на морето и липса на гориво или на храна.

Той трябва да отплува веднага, щом изчезне причината, която е оправдала влизането му. Ако не направи това, неутралната държава трябва да му заповяда да отплува незабавно, в случай, че не съобрази със заповедта, неутралната държава трябва да употреби средствата, с които разполага, за да го освободи заедно с офицерите му и да интернира екипажа, поставен от заловителя на борда.

Член 22[редактиране]

Неутралната държава е също така длъжна да освободи и оня заловен кораб, който е бил доведен противно на предвидените в член 21 условия.


Член 23[редактиране]

Една неутрална държава може да позволи влизането в нейните пристанища и заливи на заловени кораби, експортирани или не, когато те са доведени с цел да бъдат оставени под възбрана в очакване решението на съда за залавянията. Тя може да нареди корабът да бъде отведен в някое друго от нейните пристанища.

Ако заловеният кораб е придружен от военен кораб, на офицерите и моряците, които са оставени от заловителя на борда, се разрешава да се прехвърлят на придружаващия кораб.

Ако заловеният кораб плава самостоятелно, персоналът, поставен от заловителя на борда му, се оставя на свобода.

Член 24[редактиране]

Ако въпреки съобщението на неутралната власт някой военен кораб на воюваща държава не напусне едно пристанище, в което няма право да остане, неутралната държава има право да вземе такива мерки, каквито намери за необходими, за да направи кораба негоден да плува, докато трае войната, и комендантът на кораба е длъжен да улесни изпълнението на тези мерки.

Когато военен кораб на воюваща държава бъде задържан от неутрална държава, задържат се също така офицерите и екипажът.

Офицерите и екипажът, задържани по този начин, могат да бъдат оставени на кораба или да бъдат настанени било на друг кораб, било на сушата и да бъдат подчинени на такива ограничителни мерки, каквито бъде намерено за необходимо да им се наложат. Винаги обаче на кораба трябва да бъдат оставени необходимите моряци за поддържането му.

Офицерите могат да бъдат оставени свободни, като се задължават по дадена дума да не напускат без разрешение неутралната територия.

Член 25[редактиране]

Една неутрална държава е длъжна да следи съобразно средствата, с които разполага, за да попречи на всяко нарушение на предходните разпоредби в своите пристанища, заливи или териториални води.

Член 26[редактиране]

Упражняването от страна на една неутрална държава на посочените в настоящата конвенция права не може да се смята за неособено приятелски акт от единия или от другия от воюващите, които са приели членовете, отнасящи се до тези права.

Член 27[редактиране]

Договарящите държави ще съобразяват взаимно и своевременно всички закони, наредби или други постановления, с които се урежда у тях режимът на военните кораби на воюващите в техните пристанища и води, като нотификацията се отправя до правителството на Холандия, което незабавно ще я препрати до другите договарящи държави.

Член 28[редактиране]

Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то ако всички воюващи страни в конвенцията.

Член 29[редактиране]

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.

(Следват установените правила за ратификациите и др.)


Бележки[редактиране]

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 458-462.
  2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 209-219 via Internet Archive; Виж също CONVENTION CONCERNING THE RIGHTS AND DUTIES OF NEUTRAL POWERS IN NAVAL WAR, (Hague XIII); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
  3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (26 септември 2015 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.