Хагска (XI) конвенция относно ограничения в упражняване на правото на залавяне в морската война от 1907 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Хагска (XI) конвенция относно ограничения в упражняване на правото на залавяне в морската война от 1907 година
(превод)[1][2][3]

Глава 1 Пощенска кореспонденция[редактиране]

Член 1[редактиране]

Пощенската кореспонденция на неутралните или на воюващите независимо от естеството ѝ – официално или частно, която бъде намерена на неутрален или неприятелски кораб в морето, е неприкосновена. Ако корабът бъде заловен, заловилият я препраща с възможното най-малко закъснение.

Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат при нарушаване на блокада по отношение на кореспонденцията, която е предназначена за или произхожда от блокираното пристанище.

Член 2[редактиране]

Неприкосновеността на пощенската кореспонденция не изключва неутралните пощенски кораби от законите и обичаите на морската война, които се отнасят до неутралните търговски кораби изобщо. Прегледът им обаче трябва да бъде извършен само в случай на нужда, и то с възможното най-внимателно отношение и бързина.

Глава 2 Изключване на известни кораби от залавяне[редактиране]

Член 3[редактиране]

Корабите, които са изключително предназначени за крайбрежен риболов или за службите на близкото местно плаване, не могат да бъдат залавяне, както и уредите, корабните принадлежности, апаратите и товарът им.

Това изключване престава да се прилага от момента, в който те участват по какъвто и да е начин във враждебните действия.

Договарящите държави не ще се възползват от безвредното естество на споменатите кораби с цел, като се запази безопасната им външност, да бъдат употребявани за военни нужди.

Член 4[редактиране]

Не могат да бъдат залавяни също така и корабите, предназначени за религиозни, научни или филантропични цели.

Глава 3 Режим на екипажите на неприятелските търговски кораби, заловени от воюващата страна[редактиране]

Член 5[редактиране]

Когато неприятелски търговски кораб бъде заловен от воюващата страна, членовете на екипажа, които са поданици на неутрална държава, не се вземат като военнопленници.

Същото важи за капитана и за офицерите, също така поданици на неутрална държава, ако обещаят формално и писмено, че не ще служат на неприятелски кораб, докато трае войната.

Член 6[редактиране]

Капитанът, офицерите и членовете на екипажа, които са поданици на неприятелска държава, не се вземат като военнопленници при условие, че се задължат с формално писмено обещание да не заемат, докато трае войната, никаква служба, която има връзка с военните действия.

Член 7[редактиране]

Имената на лицата, които са оставени свободни съгласно условията, посочени в член 5, алинея 2 и член 5, се съобщават от воюващата страна, която ги е заловила на другата воюваща страна. На последната е забранено съзнателно да използва посочените лица.

Член 8[редактиране]

Разпоредбите на трите предходни члена не се прилагат по отношение на онези кораби, които вземат участие във враждебните действия.

Глава 4 Заключителни разпоредби[редактиране]

Член 9[редактиране]

Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то ако всички воюващи страни в конвенцията.

Член 10[редактиране]

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.

(Следват установените правила за ратификациите и др.)


Бележки[редактиране]

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 446-447.
  2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 182-187 via Internet Archive; Виж също CONVENTION RELATIVE TO CERTAIN RESTRICTIONS WITH REGARD TO THE EXERCISE OF THE RIGHT OF CAPTURE IN NAVAL WAR, (Hague XI); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
  3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (23 септември 2015 година) все още не е ратифицирана от Народното събрание.