Хагска (X) конвенция за приспособяване принципите на Женевската конвенция към морската война от 1907 година
Владетелите и държавните глави на представените в Хага държави (следва изброяването им):
Еднакво въодушевени от желанието да намалят, доколкото зависи от тях, свързаните с войната злини;
Желаейки за тази цел да приспособят принципите на Женевската конвенция от 6 юли 1906 година към морската война;
Решиха да сключат конвенция с цел да ревизират конвенцията от 29 юни 1899 година, засягаща същата материя …
…
Член 1[редактиране]
Корабите – военни болници, т.е. онези кораби, които са построени или пригодени от държавите нарочно и единствено с цел да дават помощ на болни, ранени и корабокрушенци и чиито имена ще бъдат съобщени на воюващите държави при започването или в течение на враждебните действия, но във всеки случай преди всякакво използване, се зачитат и не могат да бъдат залавяни по време на враждебните действия.
Освен това тези кораби не са приравнени към военните единици, що се отнася до престоя им в неутрално пристанище.
Член 2[редактиране]
Болничните кораби, стъкмени изцяло или отчасти на разноски на частни лица или на официално признати помощни дружества, също така се зачитат и не могат да бъдат залавяни, ако воюващата страна, от която зависят, им е дала официално пълномощно и е нотифицирала имената им на противната държава при започването или в течение на враждебните действия, но във всеки случай преди всякакво използване.
Тези кораби трябва да носят документ от компетентната власт, в който изрично да е казано, че са били под неин надзор по време на пригаждането и при окончателното им отплуване.
Член 3[редактиране]
Болничните кораби, стъкмени изцяло или отчасти на разноски на частни лица или дружества, официално признати от неутрални държави, се зачитат и не могат да бъдат залавяни при условие, че се поставят под ръководството на едни от воюващите с предварително съгласие на собственото си правителство и с разрешение на самия воюващ и че последният е съобщил имената им на своя противник още при започването или в течение на враждебните действия, но във всеки случай преди всякаква употреба.
Член 4[редактиране]
Споменатите в член 1, 2 и 3 кораби ще дават помощ и подкрепа на ранени, болни и корабокрушенци от воюващите без разлика от националност и поданство.
Правителствата се задължават да не използват тези кораби за каквато и да е военна цел.
Тези кораби не трябва да затрудняват по какъвто и да е начин движенията на воюващите.
Те действат но свой риск по време и след сражението.
Спрямо тях воюващите имат право на контрол и на преглед; те могат да се откажат от помощта им; да им заповядат да се отдалечат, да им наложат определен курс и да поставят на борда им комисар, дори да ги задържат, ако сериозността на обстановката изисква това.
Доколкото е възможно, воюващите записват в корабния дневник на болничните кораби заповедите, които са им дали.
Член 5[редактиране]
Корабите- военни болници ще се отличават с външна бяла боя с една хоризонтална зелена ивица, широка около метър и половина.
Лодките на споменатите кораби, както и корабчетата, които ще бъдат предназначени за болнична служба, ще се отличават с подобна боя.
Всички болнични кораби ще носят заедно с националното си знаме предвиденото от Женевската конвенция бяло знаме с червен кръст и освен това, ако са от неутрална държава, ще развяват на втората си мачта националното знаме на воюващия, под чието ръководство са се поставили.
Болничните кораби, които са задържани от неприятеля, при условията на член 4, трябва да снемат националното знаме на воюващия, от когото зависят.
Гореспоменатите кораби и лодки, които искат да си осигурят и през нощта зачитането, на което имат право, трябва със съгласието на воюващия, когото придружават, да вземат необходимите мерки, за да богат боите, които ги отличават, да бъдат достатъчно видими.
Член 6[редактиране]
Предвидените в член 5 отличителни знаци могат да бъдат употребявани било в мирно време, било по време на война само за покровителство или означаване на споменатите в казания член кораби.
Член 7[редактиране]
В случай на бой на борда на военен кораб лазаретите ще бъдат зачитани и щадени, доколкото е възможно.
Тези лазарети и материалът им са подчинени на законите на войната, но не могат да бъдат отклонявани от предназначението им, докато са необходими за болните и ранените.
Обаче комендантът, в чиято власт се намират, има право да разполага с тях в случай на важна военна нужда, след като предварително осигури участта на ранените и болните, които се намират в тях.
Член 8[редактиране]
Покровителството, дължимо на корабите-болници и на лазаретите на корабите, се прекратява, ако бъдат използвани за извършване на вредни за неприятеля действия.
Не се смята, че е от естество да оправдае оттеглянето на това покровителство обстоятелството, че личният състав на тези кораби и лазарети и въоръжен за поддържане на реда и за защита на ранените или болните, както и обстоятелствата, че на борда има радиотелеграфна инсталация.
Член 9[редактиране]
Воюващите могат да апелират към милосърдните чувства на комендантите на неутрални търговски кораби, яхти или лодки да вземат на борда си и се грижат за ранени или болни.
Корабите, които отговарят на този апел, както и тези, които по свой почин прибират ранени, болни и корабокрушенци, се ползват със специално покровителство и известни имунитети. В никакъв случай те не могат да бъдат заловени по причина на подобен транспорт; но извън обещанията, които им са дадени, те носят риска да бъдат заловени за извършени от тях нарушения на неутралитета.
Член 10[редактиране]
Духовният, медицинският и болничният персонал на всеки заловен кораб е неприкосновен и не може да бъде пленен. При напускане на кораба той отнася със себе си онези вещи и хирургически инструменти, които са лична собственост.
Този персонал ще продължава да изпълнява задълженията си, доколкото е необходимо, и след това ще може да се оттегли, когато командващият сметне за възможно.
Воюващите трябва да осигурят на този персонал, когато попадне в техни ръце, същите възнаграждения и заплати, както на персонала от същите чинове в собствената им флота.
Член 11[редактиране]
Моряците и взетите на кораба военни лица, както и другите лица, официално предадени към флотата или войската, които са ранени или болни, трябва без разлика на национална принадлежност да бъдат зачитани и лекувани от тези, които са ги пленили.
Член 12[редактиране]
Всеки военен кораб на воюваща държава може да поиска да му бъдат предадени ранени, болни или корабокрушенци, които се намират на борда на кораби – военни болници, на болнични кораби на помощни дружества или на частни лица и на търговски кораби, яхти или лодки, каквато и да е поданството на тези кораби.
Член 13[редактиране]
Ако ранени, болни или корабокрушенци са прибрани на борда на неутрален военен кораб, трябва да бъдат взети мерки в кръга на възможното те да не могат отново да вземат участие във военните действия.
Член 14[редактиране]
Корабокрушенците, ранените или болните от единия воюващ, които попаднат в ръцете на другия воюващ, се смятат за военнопленници. Последният има право да реши според обстоятелствата дали да ги задържи, да ги насочи към някое пристанище на своята страна, към някое неутрално пристанище или дори към някое пристанище на противника. В последния случай пленниците, върнати по този начин в своята родина, не могат да служат, докато трае войната.
Член 15[редактиране]
Корабокрушенците, ранените или болните, които със съгласието на местната власт са свалени в неутрално пристанище, трябва, освен при противно споразумение между неутралната държава и воюващите държави, да бъдат пазени от неутралната държава по такъв начин, че да не могат да вземат участие отново във военните действия.
Разходите за лекуване и интерниране се понасят от онази държава, от която зависят корабокрушенците, ранените или болните.
Член 16[редактиране]
След всяко сражение двете воюващи страни вземат мерки, доколкото военните интереси допускат това, за намиране на корабокрушенци, ранените и болните и за предпазването им, както и мъртвите, от грабежи и лошо третиране.
Те следят за това заравянето, спускането във водата или изгарянето на мъртвите да бъде предшествано от внимателен преглед на труповете им.
Член 17[редактиране]
Всеки воюващ, щом бъде възможно, изпраща на властите в тяхната страна, на тяхната флота или войска знаковете или военните книжа за самоличност, които са намерени у починалите, както и поименен списък на прибраните от него ранени или болни.
Воюващите взаимно се държат в течение на интерниранията и на промените, както и на зачисленията в болниците и на смъртните случаи, настъпили всред намиращите се в тяхна власт ранени и болни. Те прибират всички вещи за лична употреба, ценности, писма и други, които са намерени в заловените кораби или са оставени от ранените или болните, умрели в болниците, за да бъдат предадени на заинтересованите чрез властите в тяхната страна.
Член 18[редактиране]
Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то ако всички воюващи са страни в конвенцията.
Член 19[редактиране]
Главнокомандващите на флотите на воюващите ще се грижат за подробностите по изпълнението на предходните членове, както и за непредвидените случаи според нарежданията на своите правителства и съобразно общите начала на настоящата конвенция.
Член 20[редактиране]
Подписалите държави ще вземат необходимите мерки да разяснят на чиновете от своята флота и особено на покровителствания персонал разпоредбите на настоящата конвенция и да ги съобщят на населението.
Член 21[редактиране]
Подписалите държави се задължават също така да вземат или да предложат на законодателните си тела в случай на недостатъчност на наказателните им закони необходимите мерки за наказване по време на война индивидуалните действия на грабеж и лошо третиране на ранени и болни от флотите, както и за наказване като присвояване на военни знакове, злоупотребата с посочените в член 5 отличителни знаци от страна на кораби, които не се намират под покровителството на настоящата конвенция.
Те ще си съобщят чрез правителството на Холандия разпоредбите във връзка с този въпрос най-късно до пет години от ратификацията на настоящата конвенция.
Член 22[редактиране]
В случай на военни действия между сухопътни и морски сили на воюващите разпоредбите на настоящата конвенция ще се прилагат само по отношение на онези части, които се намират на кораби.
Член 23[редактиране]
Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.
Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.
(Следват установените правила за ратификациите и др.)
Бележки[редактиране]
- ↑ Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 442-445.
- ↑ Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 163-181 via Internet Archive; Виж също CONVENTION FOR THE ADAPTATION TO MARITIME WAR OF THE PRINCIPLES OF THE GENEVA CONVENTION, (Hague X); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
- ↑ За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (26 септември 2015 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.