Хагска (V) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държани и лица в случай на сухоземна война от 1907 година

От Уикиизточник
Хагска (V) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държани и лица в случай на сухоземна война от 1907 година
(превод)[1][2][3]

Глава 1 Права и задължения на неутралните държави[редактиране]

Член 1[редактиране]

Територията на неутралната държава е неприкосновена.

Член 2[редактиране]

На воюващите е забранено да прекарват през територията на една неутрална държава войска или колони било с бойни, било с хранителни припаси.

Член 3[редактиране]

На воюващите също е забранено:

а) да строят на територията на неутрална държава радиотелеграфна станция или какъвто и да е апарат, предназначен да служи за съобщително средство с воюващи части на суша или по море;

б) да използват каквато и да е инсталация от този род, която е построена от тях с изключително военна цел на територията на неутралната държава и която не е открита за обществена кореспонденция.

Член 4[редактиране]

На територията на една неутрална държава не могат да бъдат образувани военни части, нито да бъдат откривани бюра за записване на доброволци в полза на воюващите.

Член 5[редактиране]

Една неутрална държава не трябва да търпи на своя територия никое от действията, посочени в членове 2 до 4.

Тя не е длъжна да наказва противните на неутралитета действия, освен ако те са извършени на собствената ѝ територия.

Член 6[редактиране]

Една неутрална държава не е отговорна за това, че лица преминават изолирано границата, за да се поставят в служба на един от воюващите.

Член 7[редактиране]

Една неутрална държава не е длъжна да попречи на износа или транзита за сметка на единия или на другия от воюващите, на оръжия и на бойни припаси и въобще на всичко, което би могло да бъде полезно за войската или флотата.

Член 8[редактиране]

Една неутрална държава не е длъжна да забрани или да ограничи по отношение на воюващите използването на телеграфните или телефонните кабели, както и на безжичните телеграфни апарати, които са нейна собственост или принадлежат на дружества или частни лица.

Член 9[редактиране]

Всякакви ограничителни или запретителни мерки, взети от една неутрална държава и имащи за предмет, предвидените в членове 7 и 8 въпроси, трябва да бъдат еднакво прилагани спрямо воюващите.

Неутралната държава ще следи за зачитане на същото задължение от страна на дружествата или частните лица, собственици на телеграфни или телефонни кабели или на безжични телеграфни апарати.

Член 10[редактиране]

Не може да се смята за враждебен акт от страна на една неутрална държава фактът на отблъскване дори със сила посегателствата върху нейния неутралитет.

Глава 2 За интернираните военни лица от воюващите страни и за ранените, лекувани у неутралните[редактиране]

Член 11[редактиране]

Неутралната държава, която приема на своя територия части, принадлежащи на воюващи армии, ще ги интернира колкото е възможно по-далеч от театъра на военните действия.

Тя може да ги държи в лагери и дори да ги затвори в крепости или в подходящи за тази цел места.

Тя решава дали офицерите могат да бъдат оставени свободни, като поема задължение въз основа на дадена дума да не напускат неутралната територия без разрешение.

Член 12[редактиране]

При липса на нарочно съглашение неутралната държава доставя на интернираните лица храната, облеклото и помощта, които чувството на човечност налага.

Разноските във връзка с интернирането се уреждат при сключването на мира.

Член 13[редактиране]

Неутралната държава, която приема избягали военнопленници, ги оставя свободни. Ако търпи престоя им на своя територия, тя може да им определи местопребиваване.

Същата разпоредба се прилага и спрямо военнопленниците, които са доведени от войски, оттеглили се на територията на неутралната държава.

Член 14[редактиране]

Една неутрална държава може да разреши през нейната територия да преминават ранени или болни, принадлежащи на воюващи армии, под резерва, че влаковете, които ги превозват, не ще пренасят нито военен персонал, нито военен материал. В такъв случай неутралната държава е длъжна да вземе необходимите за тази цел мерки за сигурност и надзор.

Ранените или болните, които са доведени при тези условия на неутрална територия от единия от воюващите и които принадлежат на противната страна, трябва да бъдат пазени от неутралната държава по такъв начин, че да не могат отново да вземат участие във военните действия. Тази държава има същите задължения, що се отнася до ранените или болните от другата войска, които ѝ биха били поверени.

Член 15[редактиране]

Женевската конвенция се прилага по отношение на болните и ранените, интернирани на неутрална територия.


Глава 3 Неутрални лица[редактиране]

Член 16[редактиране]

За неутрални се смятат поданиците на онази държава, което не взема участие във войната.

Член 17[редактиране]

Едно неутрално лице не може да се позове на своя неутралитет:

а) ако извърши враждебни действия срещу една воюваща страна;

б) ако извърши действие в полза на една воюваща страна, особено ако заеме служба в редовете на въоръжените сили на една от страните.

В такъв случай неутралният не ще бъде по-строго третиран от воюващата страна, срещу която той се е отказал от неутралитета си, отколкото би бил третиран при същите обстоятелства един поданик на другата воюваща страна.

Член 18[редактиране]

Не се смятат за действия, извършени в полза на един от воюващите в смисъла на член 17, буква „б”:

а) направените доставки в отпуснатите заеми на единия от воюващите при условие че доставчикът или заемодавецът не живее нито на територията на другата страна, нито на завзетата от нея територия и доставките не произхождат от тези територии;

б) услугите, направени във връзка с поддържането на обществения ред, както и в областта на гражданското управление.

Глава 4 Железопътен материал[редактиране]

Член 19[редактиране]

Железопътният материал, пристигнал от територията на неутрални държави независимо от това дали принадлежи на тези държави или на дружества, или на частни лица, принадлежността на който може да бъде установена, не може да бъде реквизиран и използван от една воюваща страна, освен в случай на повелителна нужда и доколкото това се налага от нея. Той трябва да бъде върнат колкото е възможно по-скоро в страната, откъдето произхожда.

Неутралната страна може също така в случай на нужда да задържи и да използва до връщането на задържания неин железопътен материал, произхождащ от територията на воюващата държава.

И едната, и от другата страна ще бъде платено обезщетение в съотношение с използвания материал и времетраенето на използването му.

Глава 5 Заключителни разпоредби[редактиране]

Член 20[редактиране]

Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то ако всички воюващи страни в конвенцията.

Член 21[редактиране]

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага. (Следват правила за реда на ратификациите, присъединяване и денонсиране.)


Бележки[редактиране]

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 434-437.
  2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 133-140 via Internet Archive; Виж също CONVENTION RESPECTING THE RIGHTS AND DUTIES OF NEUTRAL POWERS AND PERSONS IN CASE OF WAR ON LAND, (Hague V); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
  3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (26 септември 2015 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.