Хагска (II) конвенция за ограничаване употребата на сила за събиране на договорни дългове от 1907 година
Член 1[редактиране]
Договарящите държави се съгласиха да не прибягват до въоръжена сила за събиране на договорни дългове, които правителството на една страна търси от правителството на друга страна като дължими на негови поданици.
Обаче тази разпоредба не ще се прилага, когато държавата длъжник или не отговори на предложението за арбитраж или в случай че приеме, направи невъзможно изработването на компромиса или след арбитража не се съобразява с издаденото решение.
Член 2[редактиране]
Освен това бе прието арбитражът, споменат в алинея 2 на предходния член, да се извършва съобразно производството, предвидено в дял 4, глава 3 на Хагската конвенция за мирно уреждане на международните конфликти. В арбитражното решение се посочва под резерва на нарочните споразумения между страните основанието на иска и размерът на дълга, както и времето и начинът на плащането.
Член 3[редактиране]
Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана, колкото е възможно по-скоро.
Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.
Първото депозиране на ратификации ще бъде установено с протокол, подписан от представителите на държавите, които участват в него, и от министъра на външните работи на Холандия.
Следващите депозирания на ратификации ще се извършват чрез писмена нотификация, отправена до правителството на Холандия и придружена от ратификационни книжа.
Еднообразен с оригинала и заверен препис от протокола за първото депозиране на ратификации, от споменатите в предходната алинея нотификации, както и от ратификационните книжа незабавно ще бъде връчен по дипломатически път от правителството на Холандия на поканените на Втората конференция на мира държави, както и на другите държави, които ще се присъединят към конвенцията. В посочените в предходната алинея случаи казаното правителство същевременно ще им съобщи датата, на която е получило нотификацията.
Член 4[редактиране]
Неподписалите държави могат да се присъединят към настоящата конвенция.
Държавата, която желае да се присъедини, писмено нотифицира намерението си на правителството на Холандия, като му връчва и акта за присъединяването, който се депозира в архивите на казаното правителство.
Това правителство незабавно ще изпрати на всички други държави, поканени на Втората конференция на мира, по един еднообразен с оригинала и заверен препис от нотификацията, както и от акта за присъединяването, като посочи и датата, на която е получило нотификацията.
Член 5[редактиране]
Настоящата конвенция ще влезе в сила за държавите, които са участвали в първото депозиране на ратификации, шестдесет дни след датата на протокола за това депозиране, а за държавите, които по-късно ще ратифицират или които ще се присъединят, шестдесет дни, след като нотификацията за тяхната ратификация или за присъединяването им бъде получена от правителството на Холандия.
Член 6[редактиране]
Ако някоя от договарящите държави пожелае да денонсира настоящата конвенция, денонсирането ще бъде писмено нотифицирано на правителството на Холандия, което незабавно ще връчи на всички други държави еднообразен екземпляр с оригинала и заверен препис от нотификацията, като им съобщи и датата на получаването ѝ.
Денонсирането ще произведе действие само по отношение на онази държава, която го е нотифицирала, и то една година след получаване на нотификацията от правителството на Холандия.
Член 7[редактиране]
В един регистър, държан в Министерството на външните работи на Холандия, ще се посочва датата на депозирането, на ратификациите, извършени въз основа на член 3, алинея 3 и 4, както и датата, на която са получени нотификациите за присъединявана (член 4, алинея 2) или за денонсиране (член 6, алинея 1).
Този регистър ще бъде достъпен за всички договарящи държави и всяка от тях ще може да иска еднообразни с оригинала и заверени извлечения от него.
В уверение на това пълномощниците подписаха настоящата конвенция.
Бележки[редактиране]
- ↑ Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 423-424.
- ↑ Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 89-95 via Internet Archive; Виж също CONVENTION RESPECTING THE LIMITATION OF THE EMPLOYMENT OF FORCE FOR THE RECOVERY OF CONTRACT DEBTS, (Hague II); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
- ↑ За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (23 септември 2015 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.