Протокол за създаване на организацията Илинден
16 XII 1920 г. гр. София
Днес, подписаните македонски революционери войводи и четници: ЕФРЕМ ЧУЧКОВ, МИЛАН ГЮРЛУКОВ, КРУМ ЗОГРАФОВ, КРЪСТО ЛЕОНДЕВ, СТОЯН МИШЕВ, НАУМ ЙОСИФОВ, АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ, АНАСТАС ЛЯПЧЕВ, СЛАВЧО ПИРЧЕВ, ХРИСТО ЦВЕТКОВ, ВЕЛКО МАНДАРЧЕВ, ТРАЙКО ПАВЛОВ, ХРИСТО ЧАУШЕВ и други, събрани, за да хвърлим поглед върху днешното общо политическо положение в свръзка с това върху ролята на бившите македонски ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ, както и върху тяхното частно положение - разменихме следните мисли:
1) Ролята на македонските революционери, ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ, не е изчерпана. Повече от всякога събитията налагат тяхното боърствуване защото революцията под каквато и да е форма и на каквато и да е база тлее като вулкан преди изригване по цяла Европа и Азия, а още повече в потиснатите страни, като Македония, която от 30 година насам е била люлка на революцията и която от рождение ни е завещала духът на революцията.
2) Че съществующите вчера и днес македонски сдружения са изставили понякога назад от реалния живот, понякога са били оръдия на политически течения или са страдали от раздори и взаимни гонения. Но че и във всички тия случаи те не са помислювали никога за изхвърлените в чужбина македонски революционери и нито са прибягвали до тяхната дейност, нито са облегчавали участта им като изгнаници без покрив.
3) Че това последно обстоятелство е било причина щото най-годната реална сила на македония вън от границата на Отечеството си, да бъде разпокъсана без единомислие и неприготвена за големи събития.
4) Че в същото време тия македонски синове са били изложени на големи лишения и черна неблагодарност от страна на сътечествениците си и често освен това поотделно са били използвани за чужди нам цели и идеи.
5) Че крайно време е да се сплотим, за да бъдем сила, която крепейки морално и материално своите братя, да не ги остави вън от събитията, а обратно: да ги направи годни отново да коват светлите съдбини на Родината ни, следейки зорко хода на събитията.
Имайки предвид всичко това подписалите инициатори на настоящия протокол:
1) Да организираме в България една независима от другите македонски сдружения организация, състояща се ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ МАКЕДОНСКИ ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ, за която цел да се проагитира идеята из всички наши другари по цяла България.
2) Организацията да носи името „Илинден“ със седалище София, което може да се мести съобразно нуждите и условията.
3) Целта на организацията е:
а) Да събира и накализира всички революционни наши сили, за да не останат те разединени и похабени от лишения в едно време, когато има да се развиват съдбоносни на Балканския полуостров събития;
б) Да бди строго върху развоя на македонското освободително дело, като осъжда и руши всички опасни и фалшиви отклонения и като дава съдействие било вътре, било вън на всички ония фактори и обществени сили, които целят освобождението на Македония;
в) Като сгрупира всички революционери, да държи организацията готова на разположение на събитията;
г) Да подпомага морално и материално своите членове изложени на лишения, за да запазят те бодър своя дух до очаквания ден - МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА.
Пълен устав ще определе рамките на организацията при конгрес.
М. Гюрлуков, К. Зографов, Ст. Мишев, Сл. Пирчев, Ат. Мурджев, А. Ляпчев, Л. Теодоров, Ефр. Чучков, Т. Павлов, Хр. Цветков, Ат. Янчев, Сл. Абазов, П. Ламбов, Н. Йосифов, М. Иванов, С. Иванов, Ал. Талев Миндата, Хр. Аргиров, Ив. Стоянов, Н. Гюмюшев, Ар. Манасиев, Ив. Пальошев, Кочо х. Гаев, Г. В. Янев, Н. Пиндаков, Дино Манасов, Тома Атанасов ...
Бележки
[редактиране]- ↑ Илинденската организация е културно-просветна македоно-българска организация, съществувала в периода 1920-1947 година.
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр.87-89