Направо към съдържанието

Протокол за създаване на организацията Илинден

От Уикиизточник

16 XII 1920 г. гр. София

ПРОТОКОЛ № 1[1]

Днес, подписаните македонски революционери войводи и четници: ЕФРЕМ ЧУЧКОВ, МИЛАН ГЮРЛУКОВ, КРУМ ЗОГРАФОВ, КРЪСТО ЛЕОНДЕВ, СТОЯН МИШЕВ, НАУМ ЙОСИФОВ, АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ, АНАСТАС ЛЯПЧЕВ, СЛАВЧО ПИРЧЕВ, ХРИСТО ЦВЕТКОВ, ВЕЛКО МАНДАРЧЕВ, ТРАЙКО ПАВЛОВ, ХРИСТО ЧАУШЕВ и други, събрани, за да хвърлим поглед върху днешното общо политическо положение в свръзка с това върху ролята на бившите македонски ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ, както и върху тяхното частно положение - разменихме следните мисли:
1) Ролята на македонските революционери, ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ, не е изчерпана. Повече от всякога събитията налагат тяхното боърствуване защото революцията под каквато и да е форма и на каквато и да е база тлее като вулкан преди изригване по цяла Европа и Азия, а още повече в потиснатите страни, като Македония, която от 30 година насам е била люлка на революцията и която от рождение ни е завещала духът на революцията.
2) Че съществующите вчера и днес македонски сдружения са изставили понякога назад от реалния живот, понякога са били оръдия на политически течения или са страдали от раздори и взаимни гонения. Но че и във всички тия случаи те не са помислювали никога за изхвърлените в чужбина македонски революционери и нито са прибягвали до тяхната дейност, нито са облегчавали участта им като изгнаници без покрив.
3) Че това последно обстоятелство е било причина щото най-годната реална сила на македония вън от границата на Отечеството си, да бъде разпокъсана без единомислие и неприготвена за големи събития.
4) Че в същото време тия македонски синове са били изложени на големи лишения и черна неблагодарност от страна на сътечествениците си и често освен това поотделно са били използвани за чужди нам цели и идеи.
5) Че крайно време е да се сплотим, за да бъдем сила, която крепейки морално и материално своите братя, да не ги остави вън от събитията, а обратно: да ги направи годни отново да коват светлите съдбини на Родината ни, следейки зорко хода на събитията. Имайки предвид всичко това подписалите инициатори на настоящия протокол:

РЕШИХМЕ:

1) Да организираме в България една независима от другите македонски сдружения организация, състояща се ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ МАКЕДОНСКИ ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ, за която цел да се проагитира идеята из всички наши другари по цяла България.
2) Организацията да носи името „Илинден“ със седалище София, което може да се мести съобразно нуждите и условията.
3) Целта на организацията е:
а) Да събира и накализира всички революционни наши сили, за да не останат те разединени и похабени от лишения в едно време, когато има да се развиват съдбоносни на Балканския полуостров събития;
б) Да бди строго върху развоя на македонското освободително дело, като осъжда и руши всички опасни и фалшиви отклонения и като дава съдействие било вътре, било вън на всички ония фактори и обществени сили, които целят освобождението на Македония;
в) Като сгрупира всички революционери, да държи организацията готова на разположение на събитията;
г) Да подпомага морално и материално своите членове изложени на лишения, за да запазят те бодър своя дух до очаквания ден - МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА.
Пълен устав ще определе рамките на организацията при конгрес.

Подписи:

М. Гюрлуков, К. Зографов, Ст. Мишев, Сл. Пирчев, Ат. Мурджев, А. Ляпчев, Л. Теодоров, Ефр. Чучков, Т. Павлов, Хр. Цветков, Ат. Янчев, Сл. Абазов, П. Ламбов, Н. Йосифов, М. Иванов, С. Иванов, Ал. Талев Миндата, Хр. Аргиров, Ив. Стоянов, Н. Гюмюшев, Ар. Манасиев, Ив. Пальошев, Кочо х. Гаев, Г. В. Янев, Н. Пиндаков, Дино Манасов, Тома Атанасов ...

Оригинал, машинопис[2]

Бележки

[редактиране]
  1. Илинденската организация е културно-просветна македоно-българска организация, съществувала в периода 1920-1947 година.
  2. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр.87-89