Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава

От Уикиизточник
ДЕКЛАРАЦИЯ

Съюзът на Българските конституционни клубове[1] има за основен принцип запазване целостта и общите интереси на Отоманската държава и нейното преуспяване.
Изхождайки от горния принцип и предвид:
а) че идеалът на съюза е, щото неговите членове да бъдат граждани на една силна държава;
б) че механическата асимилация на народите, населяващи една държава, е не само невъзможна в началото на XX-я век, но е и против напредъка на културата и цивилизацията;
в) че свободното проявление и развитие на духовната и материална култура на отделните нации е необходим елемент за напредъка на държавата;
г) че тоя напредък на частите е напълно съвместим с идеала на силна държава;
д) че географични, стопански, етнични и културни особености в обширната държава налагат най-широка Децентрализация в управлението, осветена и от самата конституция в чл. 108;
е) че сегашното административно разпределение е непригодно и произволно;
Съюзът на Българските конституционни клубове намира за необходимо да постави като максимална точка на своята програма:
Групиране на отделните националности в нови административни единиц, по възможност по-хомогенни, с областно самоуправление.

Програмни искания


§ 1. Ревизия на сегашната конституция върху базата на народния суверенитет:
а) Всеобщо пряко, равно и тайно гласоподаване за всеки подавник от 20 години нагоре;
б) Парламентарна законодателна инициатива;
в) Пълна и солидарна министерска отговорност пред законодателната власт;
г) Еднокамерно законодателно тяло с гарантиране правата на меншествата;
д) Пълна свобода на личността, убежденията, словото, печата, събранията и сдружаванията.
§ 2. Самоуправление на общината като първа административна единица с право да се грижи:
а) За гарантиране на личната и имотна безопасност в своя район;
б) За общото задължително образование;
в) За подобрение на съобщенията и за всички нужди от местен характер;
г) За градовете запазване на махленските съвети, като се разширят техните дела във фискално, училищно, хигиенично, ректурно и благотворително отношение.
§ 3. Общината има свой бюджет, в приходната част на който ще има право да се вписва и особен допълнителен данък за просвещението.
§ 4. Общината има право да кореспондира с по-горната административна власт на езика на мнозинството от населението и. За своите вътрешни нужди официален е еднакво с тоя език и оня на малцинството.
§ 5. Ново административно делене въз основа групиране хомогенни етнически елементи с изборни съвети и постоянни комисии. § 6. Обща съкратена и регионална военна тегоба.
§ 7. Образование на матерен език. основно изучаване официалния език на държавата в националните средни учебни заведения. Свършившите тези училища ползуват се с еднакви права с ония, които свършват държавните училища.
§ 8. Основното образование е задължително, безплатно и трае 6 години. Държавата отделя съответствующата част от данъка за просвещението за издържане основните училища.
§ 9. Правата на отоманските българи в религиозно и културно отношение, спечелени по силата на държавни актове, произходящи от върховната или изпълнителната власт, се запазват.
§ 10. Официалния език на Отоманската държава е турският. Всякой отомански поданик има право да дава заявления на своя език до всички държавни учреждения, изключая върховния касационен съд и министерствата.
§ 11. Резолюциите на учрежденията, разните разпоредби и законите на държавата се публикуват на официалния език и на езика на болшинството.
§ 12. Всички граждани, включително и административните чиновници, са подсъдни на обикновените съдилища; жюри за криминални и политични престъпления и дела до печата; учредяване навсякъде на мирови съдилища; отменение смъртното наказание за политически престъпления.
§ 13. Общ закон за всички граждани по завещанията и наследствата. Класифициране на земите на собствени и вакъфски. Специален закон за вакъфите.
§ 14. Снабдяване със земя селяните по начин лек и справедлив за държавата и селяните; устройване и подкрепяне с кредит взаимноспестовните земеделчески каси; повръщане на незаконно заграбените земи на стопаните им; отваряне и нареждане по модерен начин държавни земеделчески, технически и промишлени училища.
§ 15. Създаване ефтин, бърз и общодостъпен кредит.
§ 16. Равномерно разпределение на данъците и реформирането им.
§ 17. В държавните предприятия занапред да не се допускат концесии.
§ 18. Създаване на модерно обществено законодателство.

Оригинал, печатно[2]

Бележки[редактиране]

  1. СБКК е българска политическа организация, създадена след Младотурската революция от 1908 година и просъществувала до 1909 година.
  2. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр.81-84