Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 26.06.1875

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Писмо до Иван Драсов, Букурещ, 26.06.1875
Автор: Христо Ботев
Иван Драсов (1848–1901) е български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч.


Брате Драсов!


Наистина 4 пъти стана ми пишеш, а аз нито веднъж не съм ти отговорил. Причините на това бяха тие, че аз нямах нищо важно да ти съобщя и че бях дотолкова залисан, щото и сам не знаях какво да правя. Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и семейни нещастия, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и борба за печатницата, и ходене насам-натам за пари, и много–много още други. Аз зная, че тебе ти е тежко, дето ти не отговорих, но ние сме помежду си дотолкова ближни, щото мислех, че ти сякога ще да простиш.


Сега вече има какво да ти пиша, ако и то не е пълно. То знаеш, струва ми се, че Стамболов е вече заедно с мене. Но той има две-три недели откакто е заминал да обиколи нашите влашки българи и да види какво ще да се прави. Мислех да чакам да дойде и той, пък тогава да ти пиша, но не: за да те извадя от недоумение, пиша ти преди това. Аз земах вече печатницата на старите за 5000 франка, платих 1250, а другите ще да плащам с полици на три пъти за 14 месеци.


Тие пари земах от братовчеда си, а кусурът [остатъкът] ще да видя отде. Това ме не плаши. Стамболов, като дойде, ще да ти изпроводи стотина франка, за да прескочиш насам. Потърпи още две-три недели. Отсреща нямаме скоро известия, а старите не струват за споменувания. Там уж работят, но ние нищо не знаем. Преди месец проваждахме нарочно човек оттука, но оттам ни отговориха да се приготвим за събрание, та че тогава ще видиме какво ще да се прави. Стамболов за това и тръгна. "Мацини" земах, но той [Каравелов] не даде абонатите по причина, че били писани в писма, които му трябали. Тряба някой си да ги препише, а мене не уйдисва. Но ще се земат.


На въпросите ти да отговоря – не мога сега. Като се върне Стамболов – белки. Но по-добре е да оставиме, когато дойдеш ти, пък тогава. Аз ще да бутна сичктие тие въпроси и в "Знаме", и захванах уж, но като журнална статия, то ще да бъде май сакато и украсено. Впрочем ще да пазя истината. Сърбия (правителството) си яде майанта… Аз мисля, че тряба чукане и че тряба да се покажем самостоятелни. Ние от подобно правителство не ще да имаме никога помощ. Ах, колко би било добро да можеше и г. Панайот (Хитов) да се откаже от тяхната помощ, но де пари! Дано на това идущо събрание направим нещо. Г-н Панайот е необходимо да живее тука. Ами ти не можа ли да се научиш, кой е просил пари от сръбското правителство в името на редакцията на "Знаме"? Аз нямам никакъв хабер [известие]. А тука трябва да има някаква комедия. Попитай г. Панайота. – Револверите се земаха вече. "Знаме" ще да следва. Хитов и Колйов живеят: Strada Noua No1 Photographie. Хранов и Каравелов станаха ортаци – книжари, но първият не е дошъл още. Ще да се изиграе, май с хлапе, но майната му – нека помиришат и други знаменитото цвете.


Безпаричието ще да ме принуди да се оженя, за да можа да работя, но недей мисли, че моята шия влиза в хомотът. Само един хомот съм можал да нося, и то е хомотът на Каравелова, с убеждение, че аз принасям някаква полза на народът. А то… пази Боже! – Тая неделя гладувах два деня, а печатница вече имам; но не казвай никому. Днес съм добре. Такъв живот ми убива способностите, но дано не се продъжи дълго време. Дано се даде храна на сърцето ми и на душата ми, т.е. дано влезе в друга фаза нашият политически въпрос. Сега трепнеш, а крилата ти подрязани. Сичко принуждено, без въодушевление: иде ти и да плачеш, и да псуваш… Но аз не се отчайвам: скоро ще да запея по-весело! Дай гиди хайдутлук, че пак хайдутлук? Де го Раковски, за да станем другари и да преобърнем сичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега – правѝ сметка на гологани [монети около 10 стотинки], които даже и за хляб не стават. Драсов! Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти… – Прощавай, в главата ми се въртят лоши мисли и една дуга [се] затрупват – Познай и по писмото ми. В лош час съм сега…


Прегръщам те, целувам те и съм твой


Хр. Ботйов

Приеми портетът ми за спомен на късият ни живот заедно, а на дългото ни братство и приятелство разделени един от други.


Източник
  • Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.219–221


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.