Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 22.09.1874

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Из писмо до Иван Драсов, Букурещ, 22.09.1874
Автор: Христо Ботев
Иван Драсов (1848–1901) е български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч.


Побратиме Драсов!


Писмото ти от 11 септемврий получих, но не можах да ти отговоря тутакси, защото бях затрупан твърде много с работа. Радвам се, че си здрав, но и аз те не бръсна. Делото отива зле, ако аз и да си изпълнявам обязаностите по възможност. Мушкам, но кого? И тие ли, които са избрани да мушкат? Когато замина оттука К. Цанков (избраният), то му дадох билети, за да даде в Браила, в Галац и в Болград, и му наумих решението на събранието – да се събере едно количество от 20 лири и да се изпроводи на отсрещните да си завършат работата. На 20 септемврий и аз получавам писмо из Браила, в което ме съдят, че им не изпращам билети. Това ще да каже, че Цанков е забравил не само решението на събранието, но и умът си под полите на някоя фея.


Както и да е, работата ще да се поправи, но защо ми е, когато ние още от пръв път се показахме неточни в изпълнението [на] своите обещания! Аз писах в Галац и питам Рафаила приемал ли е той билети, или не и, ако е приемал, завършил ли е някоя работа; но нямам още отговор. Из България така също нямам никакво известие. Там тряба да са пиени или заспали. Днес им пиша пак – дано ги събудя. На Панайота (войводата) още не съм писал нищо, защото се боя да не го излъжа някак си невинно. От всичките Ч.Р.К. [частни революционни комитети] само Слатина се показва малко по-деятелна. Колкото за Гюргево, сега чакаме да видим какво яйце ще да сенсат. След малко време ще да ти пиша пак.


Питаш ме, решил ли съм се да взема изданието на в. "Независимост", или се боя. Какво да ти пиша? Аз се, байновата, боя, защото е неприятно нещо да спи човек по водениците и да мисли, че това прави за отечеството си. А аз съм изпитил тая неприятност едно време, когато се бях положил на обещанията на знаменития патриот, (който сега ще да се потурчи) Войников. Но ти ще да кажеш, че в такива случаи човек не трябва нищо да жалее. Добре. Нека ме обвини някой в користолюбие и нека каже, че аз не съм презрял даже и това, с което съм можал да бъда много по-полезен за отечеството си. Самоволната сиромашия уби и талантът ми, и животът ми, и родителите ми. А каква полза аз принесох на отечеството си? Никаква. Наистина, най-голямата добродетел на света е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на други – на любовта към ближният? У нас е така: останеш без парче хляб, то ти си слуга, а станеш ли слуга, то ти си роб и тебе се не дава да работиш нищо човеческо, нищо самостоятелно. Ти трябва даже нищо да не знаеш. Това съм аз изпитал и затова се боя да оставя училището и да взема вестникът. Но между думите "боя се" и "не щà" има голяма разлика, затова пиши ми и посъветвай ме какво да правя. При мене са и двамата ми братия, за които няма кой други да се погрижи, освен мене. Каравелову не пиши, че съм се оплаквал от съдбата си. Той не може да ми помогне, защото и той е като мене. Дòпъти повече. Прощавай.


Ботйов


Източник
  • Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.204–206


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.