Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 16.03.1875

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Из писмо до Иван Драсов, 16.03.1875
Автор: Христо Ботев
Иван Драсов (1848–1901) е български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч.


Брате Драсов!


Бързам да отговоря на писмото ти от 15/3 т.м. да се поразговоря и аз с тебе. Разговорът ми е скръбен и неприятен, но няма какво да се прави. Ти си длъжен да слушаш. Едно само ще те моля – да бъдеш искрен и да ме обвиняваш най-строго, ако ме намираш в нещо виновен. Преди сичко ние трябва да бъдем искрени. И така – слушай.


В предишното си писмо аз ти писах, че делата отиват добре, че отсреща се работи и че най 1-ий мар ще да стане събрание. Това беше или барем излезе гола безсъвестна лъжа. Доколко отиват добре работите аз ще да ти кажа малко по-после, а за работите отсреща, то не ще и приказка.


Волов е затворен в Русчук за скандалт с французите и с тоя скандал са преплетени и комитетски работи. Защо? – Ще да видиш. Стамболов се крие под листо от свирепите преследвания на турското правителство, а Никола, че се скарал с Грекова, не ще да зане за нищо. Той се е отказал да върши каквато и да е обща работа. А ние? – Ние сме си още по-големи и по-важни деятели. Освен от тебе и от П. Юрданова из Зимнич аз не съм получил досега ни едно писмо. Какво те е събрание намерило! Господин Панайот има пълно оправо да гледа на нашите дела като хилави, но твърде много се лъже, ако мисли, че причината на това сме сички. Аз по-скоро ще да обвиня себе си нежели емиграцията, която при добро направление би направила действително големи работи. Причината на тоя сън са лицата, които са се завзели да я водят, а в действителност я люлеят, за да се не събуди. Не само че не работим за прогресът на делото, но и гледаме даже да го убиеме.


По коледното събрание В[оло]в бил донесъл някоя друга парà, за да си купи револвери. Парите той оставил на Каравелова и си заминува. После няколко деня у Каравелова се донесе едно сандъче и на Ботйова се заповяда да го адресира до Димитра в Гюргево. Аз направих това, без да зная нито колко са револверите, нито кой ги е купил, нито за де ще да се изпроваждат. Това беше за мене мистицизъм, защото никой не ни казваше и аз никого не питах. Каравелов изпроважда това нещо в Гюргево и пише, че от руското консулато ще да дойдат да си го земат, а, от друга страна, изявява на железницата, че в сандъчето са свещи. В Гюргево дотолкова тежките свещи възбудили подозрение, полицията ги конфискувала, повиква Димитра и той обажда, че сандъчето е изпратено от Каравелова за консулатото, а за уверение изважда и Каравеловото и консулското писмо. Но знайш ли на кой консул? На бедният Стамболова! След няколко деня у нас се яви тукашният пръв прокурор и подири Каравелова. Каравелов показа голямо малодушие. Той се уплаши и аз бях принуден да зема сичкото отгоре си. Процесът стана в такъв смисъл, в какъвто съм писал и във вестника. Аз ходих в Гюргево да искам револверите, бих оттам депеша [телеграма] на министърът, защото ми ги не дават, но отговорът беше да дойда и ги искам в Букурещ. Тука като дойдох, генералният прокурор ми каза, че мене ще да ме съдят. Кога ли ще бъде тоя ден? Аз би отишел при министърът и работата се би свършила без гласност, но няма с кого. Каравелов се извинява, че не зане влашки и че той не се меси в политика; Цанков, редакторът на в. "Балкан" и един от членовете на революционната комисия, не ще, защото нямал известие от тая работа, главното, защото не желае да се компрометира пред румънското правителство. А Адженов… О, това златно теле, което се вмъкна от Каравелова в работите само за да покаже, че и зайците ходят на война, не дава да му се спомене за тая работа. Сега аз чаках да дойде братовчед ми, д-р Чобанов, из Плоещ (той е на правителствена служба) и ще да отида при министърът. Ще да ти пиша какво ще да я извърша.


На първий март събранието не стана. Аз попитах Каравелова да разпратя ли писма за свикване, но той ми не позволи. Писах само в Зимнич, защото Юрданов ме попита чрез депеша да доде или не. И какво събрание щеше да стане, когато актовете и протоколите от първото събрание не съществуват вече! Когато се уловиха револверите, то Адженов дойде и поиска да му се уничтожи подписа или да се дадат актовете нему, за да ги скрие. Комитетът му ги даде и тие вече не съществуват. Видиш ли геройство?…


Г-н Панайот проектира в писмото си до тебе добро нещо за съставянето на комитетът, но то става при други обстоятелства и с други хора. От ония, на които девизата е "азбуката", т.е. по-вярното, парàта, нека той не очаква нищо. На лятошното събрание, на което беше и ти, помниш ли, че аз предложих да се викат някои и други от тукашните младежи, но Каравелов въстана против това и нарече тие момци кюлханета [негодници, долни хора], затова, защото, тие му били потребни, за да състави с тях своето "Дружество за разпространение на полезни знания" и да ги убеди, че на българският народ не трябва вече свобода, защото неговият предводител е веч богат човек? Тъй си е играл г. Каравелов сякога с доверието, с любовта и с надеждите на милиони хора! Прости ме, че аз ти говоря така искрено и откровено. Аз мисля, че ти не си от ония, които искат само да крещят, а да не вършат нищо. Освен това мене ми е скърбно, че и аз съм един от излъганите в надеждите си. Затова правѝ, каквото правиш, а лятос ти трябва да бъдеш тука, за да видим какво да се направи. Пейов е още студен[т], Стамболов позна [научи за] Каравелова, а аз съм отделен вече от него. Аз ще да зема типогрфията на старите, т.е. на в. "Отечество", и ще да издавам клетото "Знаме", ако ще би и гладен да ходя.


Струната между мене и Каравелова се скъса вече окончателно. Затова, защото аз го имах като брат по дела и по помишления, той и хората му щяха да ме изпроводят тие дни във влашките рудници за сол, но не успяха. Сега той се грижи да убие "Знаме"-то и да ме дискредитува пред ония, които го още не познават, но не зная дали ще да успее. Аз няма никому да правя мили очи и няма да му възпрепятствувам в това. Аз желая да се обдържа барем дотогава, когато дойдеш и ти, па тогава да отворя с него полемика за начала, за характер и за политическа деятелност. Дотогава аз ще да следвам тъй, както съм захванал. Драсов! Аз съм обиден зле от Каравелова и аз няма да му простя нито една от неговите политически подлости. Аз събирам сила и материал и вярвам, че брошурата ми или политическата рубрика на "Знаме" ще да нарпави епоха в животът на емигрцията ни. Това не е лична омраза или жажда за отмъщение. Ако отмъщението и да е таква също добродетел, както и благодарността, но аз ще да постъпя съвсем другояче, защото между мене и него има въпроси, които не са вече частни, а общи.


Но да оставим вече това. Аз ти казах, че зимам печатницата и ще дам на "Знамето" по-живо направление и нужната редовност в издаването. Гледай само и ти, та проводи някоя полезна (разбираш в какво отношение) книжка, за да може да се даде работа за първи път, пък после ще да видиме. Аз би можал да напечатам "Мацини", но не зная дали го можеш зе от Каравелова. Аз си зимах "Липранди", но от 300 пренумеранти [абонати] той ми даде само 180. 11 брой [на] "Знаме" той ми конфискува и аз го сега препечатвам у Андрича. Аз имам да земам от него 14 лири за аритметиката и 14 за Иловайски, но защото за първата той не бил зел още пари от Данова и защото втората е кофискувана от рум.правителство заедно с револверите, той ми запря листът за 200 франка и ми записа още 30 жълтици за печат на Иловайски. Нямаше да ми бъде тежко, ако глупостта с револверите да беше направена от мене и ако да имах барем известие за това. Но аз пак захванах за това, което е за неизказване и което няма край. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко и земи мерки, за да можем на лято да турнем някаква работа на ред. Ето сага кой от кого трябва да иска съвети. Пиши ми колкото е възможно по-скоро по тоя адрес: Strada Vergului, No6 – Botiof.


Приеми братските ми поздравления и бъди искрен към любящите те.


Ботйов


Пращам ти няколко непотребни за мене марки. Ако не са излезли от мода, то употреби ги за писмата си към мене.


Из Диярбекир са побягнали двама души: един сърбин и един българин. Сърбинът не съм виждал, ако и да е дохождал тука, а българинът е из Загора, на име Стоян Заимов, който е бил учител по тамошните села. Диярбекирските братия са направили твърде зле, гдето пишат, че са побягнали. Тамошните арапи казват пред правителството, че тие са се удавили. Стоян е сега при Сярова, който преди 3–4 дена е дошъл тука, но аз не можах да го видя. Ценович му намерил 2000 фр. и той утре или в други ден ще да се принесе тука. Стоян се е наговорил да побегне с Марина Луканова, та не се знае да не е побягнал и той. Сърбинът е побягнал два месеца преди Стояна. Той е бил голям шарлатанин.


Същият


Източник
  • Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.209–213


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.