Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 07.07.1875

От Уикиизточник
Писмо до Иван Драсов, Букурещ, 07.07.1875
Автор: Христо Ботев
Иван Драсов (1848–1901) е български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч.


Бай Драсов!


Последнето ти писмо приехме и според него ти пишем в Белград. Тука, във Влашко, народните ни работи са в твърде лошо положение или, за да бъдем по-точни, няма общи народни работи. Каравелов не само се е отказал да работи, но още и тези, които желаят да пордължат да работят, гледа да ги изстуди и да ги направи като себе си просветители. Ти знаеш добре, че у него има докумети, които могат да повредят много на народа ни, ако той някой път, движим от своя гняв или подъл интерес, се реши да ги изпрати отсреща. Многото обвинения и подозрения, които падат отгоре му, неговите глупави и лъжливи слова и действия, на които сме ние първите свидетели, и шарлатанското му о[т]теглювание от работите народни – сичко това ни кара да му не вярваме нито за бодка счупена. Документите тряба да се земат от ръцете му, тряба да се орежат ноктите на дивия звяр, инак… Но да го оставим настрана; нека умрелите ровят умрелите, а ние да видим какво да правим с живите.


Навярно вече в Белград вече по-отблизо сте познати с херцеговинското востание и знаете по-добре от нас доколко е то общо и сериозно и дали ще може да се поддържи един-два месеца, в което време ние ще можеме да подигнем и нашия народ на бой за свобода и да си помогнем един другиму взаимно, като разделим силите на общия ни враг. Ако е херцеговинското въстание силно и доста разпространено, трябва ли да се говори, че вече не е време да стоиме със сгънати ръце и да чакаме да ни падне свободата от небето със зюмбюл? Не е ли нужно, изключително необходимо, да се сберем, колкото е възможно по-скоро, да се посъветваме, що да работим и как да работи, и да захванем да прилагаме на практика нашите решения? Това е, мислим ние, свята длъжност на сяка чиста българска душа – и кой е народен и добър, трябва да се покаже сега, в критическото положение на работите. Че нашият бунт ще има успех, това е нещо, което не трябва да се доказва, особено в сегашното критическо финансиално положение на Турция, и при бунта в Херцеговина. Правителството, турско, няма пари да плати лихвата на дълга си и никой от европейските банкири не желае да му заемне, а ако стане бунт в България, още повече никой не ще да дръзне да си изложи капитала на очевидна загуба – тогаз? Отде ще земне правителството нужните пари за поддръжка на войната и вътрешната администрация? Не е ли то в твърде критическо положение? Не е ли успеха на востанието ни, само ако то стане общо, очевиден? Тогава тряба ли да стоим и да бъдем прости зрители на драмата, в която трябало би и тряба да бъдем сами ние актьори? Размислете за сичко, що ви пишем, с Панайота, и, ако скоро и двамата не можете дò в Букурещ, за да свикаме събрание, то отговорете ни, за да знаем що Вие мислите за този въпрос. Ще чакаме скория ви отговор. Ни хиляди пъти по-добре е, според нашето мнение, ако и двамата додете в Букурещ, за да направим едно общо събрание, на което да се разгледат подробно сичките наши народни работи, минали и настоящи, за да можем по-умно да работим за бъдещите.


Драсов! Дето пита: ще може ли да ти се намерят пари за връщане – отговаряме ти а бъдеш спокоен. По-скоро ела да се видиме. И Панайота да доведеш.


Твои приятели: Хр. Ботйов и Стамболов


Източник
  • Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.224–225


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.