Писмо от Христо Ботев до Димитър Горов, 12.12.1875

Писмо до Димитър Горов, Букурещ, 12.12.1875 Автор: Христо Ботев

Димитър Горов (1840–1881) е български търговец и национал–революционер.

Бае Димитре!

Приех писмото ви и виждам, че както вие, така и Стамболов твърде много се грижите за моето лошо положение. Благодаря ви. Станкович протестува полицата, но Чобанов дойде и, като видя работата, обеща се да изпроводи после два деня един бон от 1000 франка и да се заплати вторият къщ. И така, вие се избавяте от сяка една неприятност в тоя случай. Аз чакам бонът.

Аз признавам, че вие ми направихте голяма добрина, но никак не можа да си обясня, защо не сте дали 200–300 екземпляра от Иловайски на Кирила? Аз съм ви длъжен 25 наполеона, за които имате и полица: как ще да ви платя, когато вие ми не давате да продавам от книгите? Утре брат ми тръгва с книгите по Влашко – моля ви, проводете ми барем 300 от книгите, за да се продават с другите. На 2-ий ден на Коледа аз ще да дойда в Гюргево. На писмото ми, в което ви предлагах да ви платя на 1-ий януарий половината от дългът си, а за половината да ме чакате още един месец – вие не ми отговорихте. Това ме подсеща на туй, че вие не сте приели предложението ми, а като притуря и недаването на книгите, мисля, че желаете, щото действително да не мога да ви платя, а да ви турна в положение да протестувате полицата и да покажете и публично, и фактически добрините, които сте ми направили. От думите вие трябва да преминете към дела. Не е ли така? Правете каквто ви учи умразата, която имате към мене, но не заборавяйте, че ние ще да се срещаме, както казва г. Стамболов, твърде често, ако аз и да съм принуден да оставя Букурещ за няколко време. Не се знае кой в какво положение ще да бъде. Светът е колело. Затова добре ще да бъде да си прощаваме погрешките и да гледаме човечески, ако не приятелски да се споразумяваме. Приемнете поздравления на приятелят ви.

Ботйов

Източник

• Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.233–234

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.