Направо към съдържанието

Писма на Петко Рачев Славейков по унията в Македония през 1874 г. - № 2 ( януари 1874, Солун)

От Уикиизточник
Писмo по унията в Македония през 1874 г. – № 2
Автор: Петко Славейков
Писмото е написано в Солун през януари 1874 г.


Ваше Блаженство,


С молитвите Ви благополучно пристигнах в Солун на 14 текущаго вечерта на 11 час в четвъртък[1] и сполучих до сега да са срещна с сички тукашни и външни, от които можах да узная онова, що ми требаше наспоред мисията ми.


За да изучим по-добре една коя и да е работа, и тази днес тука, както и всъду и всякога, преди всичко треба да проучим предидущето на работите и затова аз, като искам да Ви тура в положително знание на работите, които ся разиграват тука днес, ще да ви изложа в кратко историята на всичко, що е предтекло преди време и на което следствие са днес появените волнения и движения.


Види ся, че еще преди решението на въпроса с първото еще пробуждание на населението от тадешните страни, поради неразумни проповеди на ограничените и късогледи тукашни патриоти ся е породило некакво неразположение на тукашните българи към българи от Дунавский и Охридский[2] вилаят и завист някаква към тяхното по-ранно разбуждение и видимото преобладание на техний язик в книжевността.


Едностранчивото, с пръв поглед, рещение на въпросът в полза само на придунавските и тракийските българи потискало еще по-нататък туй нерасположение, а при неприприсметванието на обстоятелствата, които създадоха това не в пълно удовлетворително решение на въпроса, реченото неразположение лесно ся превърнало в недоверие към дейците на въпросът и родило в тъдяшните патриоти гибелната мисъл да действуват сами по себе си за провъзвеждание на своето им местно наречие и по-нататък за своя им особена, собствена македонска иерархия-българска-мисъл, по нещастие засилена, както можах да разбера, от излишната ревност на едного от нашите владици[3], който в желанието си да ползува и да ся ползува, неусетно, а може би и исхотище го, подклал еще повече, допустил да ся примъкнат и разпространят тези гибелни идеи на едно с народното съзнание по тези страни. Десетийт член на фермана е, който е възпирал донейде избухванието на явний разрив и той е притаявал до сега всяко вълнение.


Бавното и мудно напредвание към приложението на десетий член от фермана, а в последно време явните затруднения, за да ся положи в действие той, а приложете еще и съществуващите неблагоприятни слухове за спогождението, които тука, особено са били повечко разпространени и по-вероятно представляеми чрез внушенията на някои православници, които са работили с време еще, за да приготвят уж духовете към спогождението, дали са възможност на други някои нетърпеливи духове да започнат и да извадят на свят друг род скандали. Види ся, че в един малък и потаен круг в Цариград ся е заметил най-напред тоя пукнатий и развонявшийся днес запъртък и мътилото му е между тези малко лица, които се припирали да възпроизведат дяда Харитона[4] в архиерея. Отчаяни да видят владика свой кандидат посредством Екзархията, привържениците на дяда Харитона, с негово знание и съизволение ли, или не, това вече не мога потвърди, те са зели да ся споразумяват с незадоволивите по тези страни, за да пристъпят в други действия и да потърсят ръкоположението му чрез присъединението си на католическата черква; това ся е работило в Цариград и тука, но твърде тайно преди да ся изпрати г. Нил за тука.


Изпращанието на г. Нила по тези страни е прекратило това потайно и подземно действие на речените партизани, но неговите несмислени доноси и безтактни наущения са, които са поколебали съвършенно доверието на населението към Екзархията и са го отстудили от нея. И в начало, когато действувал еще в името на Екзархията, той несмисленно доста подкопал нейното влияние, като засилил еще повече пръсканите от Харитоновите приверженици слухове за спогаждението и като искал да стане любим и приятен на тукашните, представял Екзархията като равнодушна и бездействующа за избавлението на македонското население от гнетът на грецизма; а подир вече той е направил еще повече за отчуждението му от нея, като е пристигнал да уверява именно, че македонските българи са продадени от екзарха и от другите настанени владици за оздравление на своите епархии, а разумява ся, че тези духове лесно ся вярват от недоверчиво расположените.


Трудно е да ся проследи и да ся узнае навярно, дали г. Нил, преди да тръгне, е имал някакво споразумение с някои от тамкашннте наши и дали е имал особени някои инструкции относително до това движение, що направи; но тука не е тайна, че непослушанието му на заповедта от Екзархията да ся върне назад е станало по инструкциите на някои от нашите тамо православни владици[5] и жалното е дето и сега еще ся усещат таквиз някакви сношения и явно ся говори за споразумеванието на дяда Харитона с г. Нила и действувало ся уж казват и за неговото, чрез унията, ръкополагание за Серско и Мелнишко, както и на г. Нила за Солунско, Кукуш-Струмица и Водена.


Ето таквиз са били и са работите до днес в общето им течение. Частното пак течение на тукашните по тази част работи днес за днес е това.


Колкото в Солун може да ся каже че няма уния, или я има турена на клечка в запас за нужда[6] и може еще да ся каже, че и ако ся появи таквозь заявление в увлечението на другите при завръщанието на г. Нила, може да ся задуши, ако ся постъпи умно, защото работите са в ръце на хора, връз които кожем да действувами сполучливо, макар и да ся виждат днес почти всички настроени на този дух, даже и братя Паунчеви[7], които от напред са били като противни на туй движение, днес ся сматрят между прозилитите. [8] Само г. Буботинов[9] е православен уж, но мога да ви уверя че не по друго, а по интерес и по това, че е исключен и низвержен от другите дейци, както от нарицаемата община. От друга страна неговите действования, или по-добре интригувания за поддържание уж на православието, като са очевидно своекористни, не правят друго, освен да засилят движението и като нечистосовестни парализират еще и искрените старания на онова православно агентство, което като няма чрез кого да действува, действува чрез него. Г. Буботинов като иска да покаже необходимо своето вмешателство и да ся каже, че той може и върши уж нещо, позволява си много непристойнести, несвоевременности и дерзости, които, както забележих, повече вредят и бъркат, както вярвам да смущава и самата Екзархия с писмата си от тука, на които обаче треба да ся дава твърде малко внимание или и никакво внимание да ся не дава, според моето мнение. Положението прочее на работите в Солун в отношение на унията не е опасно; но Солун не е още българский град и не стои начело на движението, нито има влияние връз другите места и градове, за да възпроизведе или да възпре движението.


Начело на движението стои Кукуш[10], подпомаган днес доволно силно и от спавшийт до сега Дорян, а участвуват в него явно Струмица с Малешево и Воден. А подир тях хромат Солунските села, Серските, Мелник и Драмските. Днес за днес, ако гледа някой, ще му ся стори, че не вижда наяве друго нещо освен дим; но този дим показва присъствието на огънят, който ся подхваща, защото всички с трескава нетърпеливост очакват завръщането на монсиньора Нила и няма сумнение, че огънят ще избухне.


Писмата от страна на м[онсиньо]ра Нила са обнадеждителни и те ся разнасят навсякъде чрез агентите на унията, които са в сношение с околните места. В първото, след пристиганието му в Цариград писмо, той им ся обещавал след 15 дни да ся върне с бератът. Във второто си писмо им казвал, че щом тръгне новийт Солунский гръцкия владика Йоаким за Солун, със същийт параход ще тръгне и ще дойде и монсиньор той. Последнето им писмо с днешната поща ся вижда да е еще по-насърдчително. Всичко било готово, казват, изработено и писмата написани и оставало само да ся подпишат, а тука, пишат те, да им пратят пари за връщание и затова Димитрий Малешевский[11] тази сутрин заминал за Кукуш да събере пари да им пратят. Коноводите на движението са весели.


Ваше Блаженство!


По всичко, що видях н узнах, без да земам въз внимание празни слухове, искрено мога Да ви кажа, че ако м[онсиньо]р Нил ся завърне с ферман тука да остане дето и да е по тези страни, не само Полянската епархия ще го приеме, но ще ся присъединят нему и Струмската и Воденската и много от селата на Солунската, Драмската, Серската и др., но покрай тях ще да ся разклатят и всичките други македонски епархии. Треба да имате пред очи, че най-напред ще ся разстрои Велешката, от която и сега частни лица вземат не малко участие в това вълнение. Тая епархия, от една страна незадоволна от владиката си и от друга велешчане, подбуждани от свойственото тям властолюбие и домогаание да властвуват над Южна Македония в черковно отношение, подпомагат тоза движение, което явно испосле ще да има съвсем други следствия от каквито ги тях блазни, но работата е, че сега и те ввърлят масло връз огънят. Бълнуваннята им да увеличат епархиите си чрез унията са явна химера; но благомечтателните велесчани, като добри спекуланти, не изпущат, види ся, това спекулативно предприятие и за него уж, като работят, разпространяват между угнетаемото население еще повече гибелното предубеждение за спасението му чрез унията.


Много еще помага за разпространението на уинятската зараза възобновеното преследвание от страна на гръцките владици. Вижда ся явно, че гръцките тъдези владици, вместо да вземат някакви мерки за ограничение на злото или за потушаванието на раздражеиието, с едно равнодушие съдействуват да ся възползуват от туй вълнение в противно отношение, и в такъв дух както ги блазнеше да ся възползуват и от схизмата. По думите им и по делата им разбира ся явно, че те действуват така щото да отчаят еще повече българското население и да го тикнат колкото по-скоро в тази постъпка, за да излязат на чисто в положението си. Като нямат гръцко население, на което да ся наблягат след отделението на българите и като ся боят повече от присъединението им с Екзархията, защото виждат, че така ще останат съвсем без стадо, лъжат ся или право мислят, че в постъпката иа българите към унията ще спечелят повече, защото ги блазни, че повечето от населението, въздържано от плашилото на иноверието, не ще да ся хвърли в обятията на унията и тъй, от една страна те ще имат привърженици и последователи и от друга, всичките немирни духове и по-деятелни мъже и патриоти да кажем ще ся дръпнат с униятите и залъгани с разправите при устроявание на новото си общество, няма чак толкоз да смущават останалите верни тем; а трете и най-главно е що мислят те, че така ще ся парализира влиянието на Екзархията върху населението, на което ся и домогват те най-вече, защото е там всичкият им страх. От тези съображения водени те действуват тъй, щото да ускорят развръзваннето на тази комедия и затуй, колкото са били по-напред равнодушни донейде и по-снизходителни, а при Негово Прев[ъзходителство] Медхад паша[12] по-предпазливи в действията си, днес са започнали да потискат еще повече населението, възползувани в това от влиянието на свойт при местното началство агентии К. Логади, политике-маамуру[???].


Таквази е въобще, доколкото съм могл да разбера, политиката на гръцките владици въз вилаетът от развълнуваните епархии, като съдя по това що чувам от българите, от една страна и от това, що можах да забележа от разговорът що имах при едно случайно срещание с наместника на тукашнийт митрополит — Кожанскийт владика и със Сисанийскит който е такожде тука.


По подобни съображения ми ся вижда да ся водят донейде и привержениците на спогождението, които ся лъжат, че унията не ще вземе големи размери и ще ся отделят малцина с унията, а другите ще останат с гърците и сматрят това като изгодно на планът им да парализират влиянието на Екзархията по тези места, да ся отчаят и тъй да ся принудят да приеме спогаждението, както те си го меркат. Но истинно е, че така те не работят освен въз вреда на православието, защото няма никакво сумнение, че ако тука има еще някоя надежда за увардвание на православието, тая надежда е в присъединението с Екзархията, осуети ли ся тая надежда, нека знаят всички онез, който действуват в този дух, че присъединението на македонските българи с римската черква е дело свършено и не ще бъде частно, но целокупно, под домагванието да възкресят Охридската архиепископия, с което мамят и днес охридчане и както искат да кажат, че и те, както и скопяне били уж съгласни на това и ще траят до възкресение в надежда на Екзархията и ако не ся даде някоя сьокюнтия на 10-й член — сбогом Македоние!


Тукташните монсиньори работят деятелно и казват че ако г. Нил по някои препятствия не ся завърне по-скоро в Солун за Възкресение ще пригласят м[онсиньо]ра Рафаила[13] и мяркат даже в случай на всяка друга несполука, да излязат сами те (католическите попове тука) по вън. Полянци и малешевци са изказали желание да ги приемат от сега, но кукушани са въспрели да чакат до Великден, за да не би присъствието им да побърка на общото движение.


Гръцкийт тукашен силогос[14] е разпространил по вън учители и попове да проповядват подчиняванието на новийт Солунски владика, но в Солунските села това проповядване е имало противни следствия. Тукашните прозелити ся хвалят, че имат хванати писма от патриарха и от Логади до Полянскийт владика, в които ся говори: че колкото за Македония с правителството вече е свършено да остане под тях; но да гледат само да разсипят влиянието на Екзархията. От Логади писмото видях н аз. Започенатото във Воден българско училище е спряно наново. В Дорян запрени 8 души, между които и синът[15] на Г. Михайловскаго. [16] В Кукуш от селото Богданци са запрени 32 души. В Струмица е станал някакъв истилям от правителствена страна, без вмешателството ни на гърци, ни на българи, само от местната власт чиновник е ходел по селата да разпитва с кого искат да са селяните и резултатите са откъм българите, казват.


Прося молитвите Ви


Съм на Ваше Блаженство
П. Р. Славейков


Източник

[редактиране]
  • ЦДИА, ф. 989, оп. 2, а.е. 290, л. 3—4. Оригинал. Ръкопис.

Бележки

[редактиране]
  1. Писмото е без място и без дата. От текста се вижда, че е писано в Солун скоро след 14 януари, но не по-късно от 31 януари 1874 г.
  2. Грешка на П. Р. Славейков. Става дума за Одринския вилает, което се вижда от следващия по-долу текст. Охрид е център на каза, а не на вилает.
  3. Вероятно става дума за Охридския митрополит Натанаил, избран през 1872 г.
  4. Поп Харитон Ангелов Корпузов, дядо на Борис Сарафовв, от Либяхово. Необразован, но енергичен и с голям опит, той бил един от водачите на населението от Източна Македония в църковната борба. Като председател на Неврокопската община (1871—1878) Харитон бил предложен от населението през 1873 г. за Неврокопски митрополит, но Българската екзархия не го одобрила.
  5. П. Р. Славейков има предвид Охридския митрополит Натанаил и Скопския митрополит Доротей. Доротей Скопски е пръв български екзархийски митрополит (1874 г.). След учредяването на Българската екзархия до 1874 г, е управляващ Одринска епархия. Подържал връзки с униятите. Починал през 1875 г.
  6. За разпространението на унията в Солун вж Ив. Снегаров, Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. С., 1937, с. 117—121
  7. Братя Димитър и Никола Паунчеви, солунски първенци, членове на Българската община в Солун, участници в църковно-просветните борби на българите в Солун. Натанаил Охридски и Доротей Скопски отседнали на 28 март 1874 г. в техния дом в Солун на път за епархиите си.
  8. Прозелит, гр. — новопокръстен.
  9. Михаил К. Буботинов (1839—1912), роден в София, ученик на Сава Филаретов. Учителствувал в София, Русе и Солун.
  10. За ролята на Кукуш в унията вж К. Шапкарев, За възраждането на българщината в Македония, С., 1984, с. 455—471 и Т. Влахов, Кукуш и неговото минало, С., 1969, с. 111—115.
  11. Става дума за Димитър Попгеоргиев Беровски. Изпратен като придружител на Нил Смоленски в Кукуш, а оттам и в Солун, той за известно време се увлича от идеята за унилата като средство за решаването на църковно-националния въпрос в Македония. Скоро обаче скъсва с униятството и достига до убеждението, че единственият начин за разрешаването на националния въпрос е политическата борба. Вж Д. Дойнов, Националнореволюционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX век, С., 1976, с. 102
  12. Мидхат Паша бил назначен за валия на Солун на 3 ноември 1873, но останал в Солун само до 11 февруари 1874. В този кратък период с няколко действия ясно дал да се разбере, че е за равенство между националностите, които живеели във вилаета, и дори подържал обновяването на Охридската архиепископия като македонска църква. П. П. Карапетров, българин по народност, е записал няколко наистина интересни сведения във връзка с този въпрос: "Митхад Паша се опита да убеди няколко по-изтъкнати македонски българи, че не са българи, а македонци, че са различни по националност от българите, както може да се докаже от техния език (диалект), който е различен от българския, и че ще е добре, ако се отделят от дунавските и одринските българи (Мизия и Тракия) и така да си основат независима църква чрез възобновяването на Охридската архиепископия, и други подобни работи..." (П. П. Карапетров, Сбирка от статии, Средец 1898, 91)
  13. Рафаил Добрев Попов (1831—1876), униятски епископ, един от близките сътрудници на Йосиф Соколски, ръкоположен за униятски вещеник през 1861 г. и въздигнат в епископски сан от Рим през 1864 г. Назначен за ръководител на българо-унияти със седалище в Одрин. Починал на 6 март 1876 г. в Одрин.
  14. Силогоси, гр. — гръцки учебни мисионери.
  15. Става дума за Стоян Николов Михайловски, който през 1872—1874 г. е учител в Дойран, където участва в църковно-народните борби срещу гръцкия владика. Заради това е преследван, арестуван и изгонен от града.
  16. Бащата на Стоян Михайловски, Никола Стоянов Михайловски е цензор на българските книги в турското министерство на просветата и активен участник в църковно-народните борби.

Авторско право

[редактиране]
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.