Писма на Петко Рачев Славейков по унията в Македония през 1874 г. № 4 (5 март 1874, Солун)

Писмo по унията в Македония – № 4 Автор: Петко Славейков

Писмото е написано в Солун на 5 март 1874 г.

Ваше Преподобие^[1]

Почитаеми приятелю!

Снощи се завърнах късно от околните край Солун села и полуболен от отрудвание и помръзвание. Не бих станал днес от легло ако не е поща и ако нямаше да пиша, като не мога да се завърна в градът Ви с днешният параход. Причината на незавръщането ми не е толкоз, че има работа еще толкоз неизбежна, но е голямата скудост от пари, в която се намервам. Като Ви телеграфирах от Велес и видях, че няма облага на утрешний ден еще потеглих за Струмица от гдето в петък се завърнах и в събота излязох до някои от околните села с четири гроша от четирите лири, които заех от учителите във Велес. Тези пари трябва да ги платя тук, а и тук дължа еще две лири и тая е главната причина, по която не мога да се върна днес, второстепенни причини са, че тука намервам два телеграма от Воден, дето ме викат непременно да ида, едно писмо от Сяр, дето ми разправят за някои работи и ме молят ако мога да ида и до там. А от Полянин са дошли человеци да ме чакаят. Не зная що да правя. За в Сяр не виждам толкоз нужда да се ходи ако не ми отвори някои работа сега завършевшйт ся от Цариград Просоченский учител.^[2] За в Полянин не знам що са дошли человеците и мя чакат, но мисля, че не е нещо извънредно, а ще е пак някоя местна работа, както беше и онази за затварянието на учителят им г. Ст. Михайловский (кажете на баща му, че той е пуснат още на два дните тогаз). Остава Воден, дето се двоя що да правя, едно по неманието на пари и друго по това, дето че се изисква много време. Два дни да ида, два дни да се върна и два дни да стоя, шест дни и ако побъркам параходът за назад може еще три-четири дена да изгубя, а маянието ми взе вече да не ме топли, но колкото за това ще видя вече какво ще сторя. Сега остава само това да Ви пиша, правите щото правите с тази поща да ме не оставите без 10 лири^[3], с които да ся разплатя и да ся върна. Аз зная положението на Екзархията, но на този час друг колай няма. За моя сметка поне заемете и ми пратете и аз се задължавам да продам и ризата си от гърбът и да ги платя, а да не бакладисам мисията си тука и ся принудя и аз да търся ниски средства. Человекът аа когото ми споменахте на тръгване е не само скряга, но и нитковец, с когото се и спречкахме за неизгодните средства и манери, що употребява да гаси огън с масло. Една от причините, както можах да разбера, е и неговото поведение. Той иска силом да подчини раздражените духове и ги отчайва като им казува прямо, че тези места не треба да чакат нищо от Екзархията и треба непременно да се подчинят на Патриаршията, когато моята девиза: търпение и постоянство се виде благопоспешна, като по-съобразна с характера на народа. От това и не могох и не мога ни себе си, ни Екзархията да изложа и да унижа с пръскванието на средства или заем.

Сега като ходът на настоящето ми изложение мя доведе да Ви съобщя и пред изложение тия причиня за потиквание на движението към унията нека пътьом Ви спомена за знание еще и това: че освен нея и преди явените доводи и причини, доста е спомогнало и спомага и това, дето чрез проглашението на схизмата и постъпките на гърците към българите като със схизматици, направило человеците да презират вече плашилото на иноверството и да обръгнат на всякакви прякори и укори за вероотстъпннчество и да бъдат съвсем равнодушни към названието унияти и папишташи. . . също тъй помага донейде и разпръсванието на австрийци, немци и славяни католици^[4] по всичката линия на железницата, които в по-прямо сношение с народът от селата и градовете, такожде пропагандират до една степен; от това и твърде е трудно без някое удовлетворение уталожванието на вълненията религиозни между тъдяшното население. Не е ли чудно дето и като Робева^[5] (брат) человек от Манастир, с когото ся срещнах преди тука в Солун, да дойде до тези убеждения че няма друго спасение освен унията?

Лукавите и безсовестни проповеди на монсиньора Нила, глупавите упорствования на тукашнийт православнейший человек, схизмата, некалесаните речений (проповедници) са лостовете на движението; но най-опаснийт враг е този: На малкото онези дребни честолюбци българи от Македония, които от тясна любов към родината си и по неразбрано предпочитание към родното си слово, що ги възблазнило да работят за неговото пресбладание прибавили са се напоследък сръбската пропаганда^[6] и гръцката, които без да показват на населението задните си мисли, внушават им идеи много гибелни: напр[имер] че те не са българи, но са македонци, т.е. нещо по-горни от другите българи (Александрови потомци!) ^[7], че те могат и треба да бъдат водители и първенствующи на българскийт народ, защото и йерархията българска е била и е тяхна, с таквизи проповеди на чужденците подкрепени и от наши неразумници, раздразневайки населението пристигнали са да разпространят доволно тези мисли и да ги настроят на гибелнинт път за отделение, а пръв плод на тези проповеди са: недоверието към Екзархията и тайното противодействие на нейните домогвания да ги обедини в черковно отношение.

Котилото на тази гадна и гибелна мисъл е днес за днес Велес, отгдето аз твърде тежки и тъжни впечатления изнесох. Велешане носят типът и характерът на мястото, в което лежи градът им. Горди, крути и високомудрени като скалите, възвишаеми що ги окръжават, но като тях и безплодни и недостъпни, ограничени и недалновидни, каквото горизонтът на мястото им, а буйни като течението на Вардар, като когото и запенени ся блъскат да пробият и проврат идеите си, както той водите си през ущелията, раздвоени сякога както градът и всякога едни противу други настроени; те са направили и ще направят еще голямо зло като приверженици на тези идеи. С пристигането си във Велес аз съдействувах да ся удалечи сръбскийт учител, да ся примирят Попов и Ковачев, но ето че писмата, които намервам тука, ми казват, че училищата во Велес са всички затворени и учителят сръбский ся върнал от Скопие и щял да дойде в Солун, гдето му изработили прием приверженицитe на сръбската пропаганда Дръндареви синове. За зла чест владиката във Велес не само не е никак на мястото си, но е. . . не знам вече що да кажа.

Виждал бях аз много недостойни гърци владици, но при вижданието на този не грък тежки мьки са обзели сърдцето ми, като премислям, че с действованията си по черковнийт въпрос ний сми съдействували да излезат на лице недостойнствата и неспособностите в нашите людие. Като го видях, както не чаках да го видя, аз наведох глава самоосъждан за тежкият грях, що е сторен да ся повери една част от народа на такъв пастир, който не е кадър ни кош слама да раздели между две скотини, а камо ли стадо да оправя, а еще повече като Велес. . . Първо и първо Н[егово] Преосв[ещенство] не ся вярва еще сам той дали е владика и даже като пипне короната на главата си сумнява ся дали е той или не е и чуди ся дали е насън или е наяве това, че е той владика. Но и ако има случай, в който той може да си вярва, че е владика, аз ще забележа искренно и откровено, че той не е освен куп слама (за да не кажа по-друго), която перестите велешане като петли идат едно по друго та го преравят, едни въз една страна и други въз друга та подигва и той кокутът.

Но аз ся впуснах в дълги разправи, когато требаше да започна и да свърша с едно само - пари да ся върна да не стана и аз жертва и толкоз.

5 март 1874. Солун

Ваш

П. Р. Славейков

Източник

• ЦДИА, ф. 989, оп. 2, а.е. 203, л. 2–3. Оригинал. Ръкопис.

Бележки

1. Досега бяха известни 6 писма от П. Р. Славейков до Българския екзарх Йосиф I от 1874, 1877 и 1887 г. и едно писмо от екзарха до Славейков от 1887 г. Вж. Петко Р. Славейков, Съчинения, т. 8, Писма, С., 1982, с. 307—323 и 500—501.
2. Става дума за Георги Иванов Зимбилев (Просоченски учител, Георги даскала), които е развил дългогодишна културно-просветна и родолюбива дейност в Неврокопско, Мелнишко, Драмско и Зъхненско.
3. От същата дата — 5 март 1874 г., П. Р. Славейков пише от Солун писмо и до секретаря на Българската екзархия Георги Груев, от когото също иска парична помощ и пише за изпратените писма до Екзархията, които се намирали при архимандрит Йосиф. Вж Петко Р. Славейков, т. 8, Писма, С., 1982 с. 188—189.
4. Става дума за полски пропагандисти от Полската мисия “Възкресение Христово” със седалище в Одрин.
5. Димитър Ангелов Робев (1820—1890), богат и влиятелен охридски и битолски първенец, най-деен от фирмата “Братя Робеви”. Представител в камарата и представител на Битолския вилает в Църковния събор в Цариград.
6. Още от 50-те години на ХIХ век сръбското правителство изпращало в Македония агенти от организираната от Илия Гарашанин тайна политическа пропаганда за изпълнение на неговата специална агресивна програма, станала известна като „Начертание”. Като такъв агент бил изпратен през 1850 г. в Македония и Стефан Веркович.
7. Потомци на Александър Македонски.

Авторско право

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.