Писма на Петко Рачев Славейков по унията в Македония през 1874 г.№ 3 (19 февр. 1874, Солун)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Писмo по унията в Македония – № 3
Автор: Петко Славейков
Писмото е написано в Солун на 19 февруари 1874 г.


Ваше Блаженство!


Аз еще мога да кажа, че не съм направил нищо тука и нито съм искал да правя нещо, защото тука в Солун няма какво да ся прави, а по вън да ся ходи иска и време повече и средства на къде годе, а у мене е твърде ускудно и едното и другото тъй що не ся наемам да встъпя в явна борба, за да не направя фияско и компрометирам повече и себе си и делото, което далеко не е каквото друг път. Гидрата не владее едно място, за да я вардим и поразим на едно място, което е твърде лесно, но е разиграна на въз много страни. Затова аз ся органичих само да испитам работата и присилован от късите средства щях еще вчера да се върна, спрях обаче да чакам да получа поне едно писмо от Ваше Блаженство, да видя що мислите Вий за понататък, ако ми пишите пишете ми приключено до отца Аверкия Зографца.[1] Тука в Солун няма работа по тази част или колкото има кажи че аз я свърших. Според заповедта Ви не видях за добре да ся извади поп Петр, [2] защото с това вместо да ползувами можехми да повредим. Аз постъпих съвсем другояче и мисля да съм сполучил по-добре според както може да покажат работите и после. Поп Петр остава под нашето знаме, но таен до сгодний час, тъй също и дядо Аверкий, който излъган от Нила е заемал участие косвено да подбутва работите; но като им разправи колко е гибелно това движение за общийт интерес на народа, те ся каят. На покаянието на отца Аверкия имам причини да верувам. Поп Петр ако и да подозревам еще спокоен съм обаче и за него, защото душата му е в ръцете на отца Аверкия и мога да кажа, че тука нема страх ако останат тези двамата верни, защото Аверкий има по-първите, а поп Петр всичкото простолюдие. Откак съм дошел името на Ваше Блаженстю ся споменува в параклисът. Ако имате нужда да действувате колкото за в Солун няма друг освен отца Аверкия, нему можите да пишете. Забележете, че освен Нила отца Аверкия го е настроил донейде да помага на униятите косвено и дядо Натанаил с намерение, че ще бъде добре, тъй поне можах да разбера от думите му; но недея ся, че можах да му дам да ся разбере колко е излъган този инак толкоз добър старец. Колкото за поп Петра, той е в сношение с дяда Скопскаго и преди да дойда аз той бил известен от Цариград, че ся решило да ся извади от черквата и да ся постави на негово място Авраамий. Но аз видех, че не треба да се извади поп Петър, но да ся спечели и затуй в този дух действах и действувам, а това препоръчвам на Ваше блаженство, защото не е време да унищожаваме противниците, а еще повече да им даваме хора, които могат да им послужат и от които ний можем да ся възползуваме.


Най-голямото шило на движението от Цариград е Сарафов. [3] Той смущава много двоедушните, издава тайните, които граби от заплясиите владици, той е в сношение с главните предводители тука, които са Димитрий Малешевский и Дорянскийт представител Никола Г. Ахазаров. Димитрий отиде на Кукуш и тука остана Никола, когото съм хванал из близу. Той е едно младо момче и твърде распиляно.


Съдържанието на другото ми писмо е напълно вярно и движението е сериозно и опасно, но не е то, което мя отчайва, защото зная и усещам, че силата на убеждението, в което можем да действувами ний е много по-голяма и според онази, която имат на своя страна противниците, те имат да вървят на въз вода, а ний на низ вода, само средства и делателие иска. Непременно треба да ся обходят по веднаж и по дваж епархиите Струмичка, Воденска, Полянска, Драмска, Серска и Мелничка. Нуждно е еще да ся иде и до Велес, Скопие и Охрид да ся поискоренят някои трънчета и да призоват тези общини да не окрилят неразумното желание на предпоменатите епархии и да ся турят на нога да противодействуват и сами на разпространението на унията. Велешкий[4] е турил казанчето да си преварява хубава мастика в митрополията си и хабер нема за огънят, що гори в съседите му и който най-напред ще опали него.


Ако сторите да проводите други някои духовни лица, което треба непременно да стане, когато м[онсиньо]р Нил тръгне за насам, внимавайте Да проводите лица, които да не ги блазни че могат да станат владици по-лесно чрез унията, защото са опасни, могат бо твърде лесно да ся заразят. И владици ако би да проводите да не испрашате таквиз, които не са на епархия оздравени, защото не можите има съвършено доверие и твърде лесно могат да са тикнат в противний път и да произведът по-голямо зло.


При всичкийт тежък подвиг що са вижда тук увардванието на православието и спазванието на влиянието на Екзархията, аз вярвам, че хора вещи във владението на работите, деятелни, убеждающи и нелепящи ся да ся скитат на всъде и да ся приближават и до простата маса в някои случаи могат еще да направят много за това, иска обаче и средства и жертви. Най-главното средство да ся въспре распространението на унията днес, ако не могат да ся испроводят владици е днес да ся даде на тукашното население надежда, че могат да ся настанят от тяхна страна векили[5] пред местните власти, защото най-голямото зло е защото в развълнуваните епархии векилите им са избирани от гърците владици и това ги раздружава; ако можем да ги обнадеждим с една сполука в това им домогване и обърнем вниманието им да действуват за това, ще отнемем най-силното оръжие от ръцете на униятствующите. Защото те валят на унията не за друго, а затова, защото мислят тъй чрез иноверството да могат по-лесно да си настанят хора по мезличите. [6]


Аз много исках да обходя еще некои епархии и да попостеля колко годе на униятите, но. . . пратил бях и за кон вчера да ми намерят да ида и аз на Кукуш да разваля барим да не пращат пари на монаси и на Нила в Цариград, но като си направих сметката, принудих ся да си налегна парцалите. Като останах и таз неделя аз оставам без пари да ся върна. Затова и ся ограничих да седа само до другий вторник да поизуча еще по-добре работите и да си тръгна. Последното ми мнение е това, че ако нея можите да пратите владици да бъдите предосторожни да не боравите с други средства за унищожението на унията, защото ще побъркате и ще исхабите само влиянието си за в сгоден случай. Не слушайте мнозина, а най-вече Буботинова, който е доста опозорил влиянието на Екзархията с властолюбивите си замисли.


19 февр. 1874 Вашему блажеиству
Солун


преданнейший П. Р. Славейков


20 февр.
Н. П. Днес тръгвам за Велес
истий

Източник[редактиране]

  • ЦДИА, ф. 989, оп. 2, а.е. 290, л. 1—2. Оригинал. Ръкопис.

Бележки[редактиране]

  1. Аверкий Зографски, светогорски архимандрит. Управител на Зографския метох в Солун. Участвал активно в църковно-националните борби на българите в Солунско. Увлякъл се от униятската пропаганда, но от 19 февруари 1874 г. се оттеглил и заработил срещу нея.
  2. Поп Петър Димитров (Воловаров) (1841 – с. Зарово, Солунско — 1895, София). Първоначално бил патриаршески свещеник в Сяр, но от 1872 г. преминал към Българската екзархия и станал председател на църковно-училищната община в Солун. Като екзархийски свещеник развил голяма народополезна дейност в Солунско и Серско, за което бил преследван от гръцките владици. Увлякъл се заедно с Аверкий Зографски от униятската пропаганда. След срещата си с П. Р. Славейков се отказал от нея с писмо до екзарха на 19 февруари 1874 г. и заработил срещу нейното разпространение.
  3. Коста Вълчев Сарафов, участник в църковно-националните борби. Представител на Драмска епархия в Цариград от 1869 до 1872 г. От 1873 до 1874 г. отново е в Цариград за избора на поп Харитон за български владика.
  4. Става дума за Велешкия митрополит Дамаскин, когото Славейков обвинява в пасивност. Известна е неговата родолюбива дейност, гоненията срещу него от страна на гръцката църковна власт и заплахите със заточение.
  5. Векилин, тур. — повереник, пълномощник, заместник.
  6. Меджлис (мезлич), тур. — съвет, събрание.

Авторско право[редактиране]

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.