Песен за жената

Песен за жената Автор: Димитър Подвързачов

Жена! Най-сладък дар на боговете!

Дъхът на твойте погледи опива.

Сърцето ми се в тръпна болка свива,

Кога плътта – плътта ти предусети.

Очите ти ласкаят и шептят,

от устните ти – алени пожари –

лукави благовония дъхтят.

Целувката ти ненаситно пари.

Веднаж ли, голо и заруменяло,

прегръах твойто, малко, светло тяло!

Немирната ти гръд трепти под мене,

гласът ти в жадена притома стене, –

бесней кръвта ми в шеметна игра!

И плът в плътта – и твойте алчно още…

Жена, жена! – И тия знойни нощи…

Уви! Ти никога ме не разбра!

Източник

• в-к "Ретро", 18–24.04.2013, с.23

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.