Песен за жената

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Песен за жената
Автор: Димитър Подвързачов


Жена! Най-сладък дар на боговете!
Дъхът на твойте погледи опива.
Сърцето ми се в тръпна болка свива,
Кога плътта – плътта ти предусети.


Очите ти ласкаят и шептят,
от устните ти – алени пожари –
лукави благовония дъхтят.
Целувката ти ненаситно пари.


Веднаж ли, голо и заруменяло,
прегръах твойто, малко, светло тяло!
Немирната ти гръд трепти под мене,
гласът ти в жадена притома стене, –
бесней кръвта ми в шеметна игра!
И плът в плътта – и твойте алчно още…
Жена, жена! – И тия знойни нощи…


Уви! Ти никога ме не разбра!


Източник
  • в-к "Ретро", 18–24.04.2013, с.23


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.