Основен закон на държавата град Ватикана (2000)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Основен закон на държавата град Ватикана от 26 ноември 2000 година
Папа Йоан Павел II


(неофициален превод)[1]

След като взе предвид нуждата да предостави систематична и органична форма на промените, които бяха въведени в последователни фази в юридическата структура на Ватикана и желаейки да я приведе в съответствие с институционалните цели на държавата, която съществува като подходяща гаранция на свободата на Апостолическия престол и като средство да осигури реалната и видима независимост на Римския епископ при упражняване на неговата мисия в света, Ние, по наша собствена инициатива (Motu Proprio) и със сигурно знание, с пълнотата на Нашата суверенна власт, сме постановили и постановяваме следното, което да бъде спазвано като Основен закон на държавата:

Член 1[редактиране]

1. Върховния епископ (Папата), Суверенът на държавата град Ватикана, притежава пълната законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

2. Когато престолът е свободен, същите властови правомощия принадлежат на Колежа на кардиналите, който обаче може да издава законодателни разпоредби само в случай на спешност и с ефективност, която е ограничена за времето на вакантността, освен ако тези разпоредби не са впоследствие потвърдени от Върховния епископ в съответствие с Каноническия закон.

Член 2[редактиране]

Представителството на държавата в отношенията с другите държави и с други субекти на международното право, за целите на дипломатическите отношения и сключването на международни договори, е изключително правомощие на Върховния епископ, който го упражнява посредством Държавен секретариат.

Член 3[редактиране]

1. Законодателната власт, с изключение на онези случаи (istanze), които Върховният епископ възнамерява да запази за себе си или за други субекти, се упражнява от една Комисия, съставена от Кардинал Президент и други Кардинали, които са назначени от Върховния епископ за срок от пет години.

2. В случай на отсъствие или пречка за Президента, Комисията се председателства от първия от членовете Кардинали.

3. Заседанията на Комисията се свикват и председателстват от Президента. Генералният секретар и Заместник Генералният секретар участват в него с консултативен глас.

Член 4[редактиране]

1. Комисията упражнява своите правомощия в рамките на закона, който касае източниците на правото, според препратките, дадени по-надолу и неговите собствени регламенти (Regolamento).

2. При подготовката на проектозаконите Комисията използва сътрудничеството на Държавните съветници, на други експерти и на Организациите на Светия престол и на държавата, които биха могли да засегнати от тях.

3. Проектозаконите се внасят предварително, чрез Държавния секретариат, за да бъдат разгледани от Върховния епископ.

Член 5[редактиране]

1. Изпълнителната власт се упражнява от Президента на Комисията в съответствие с този закон и с други действащи нормативни разпоредби.

2. При упражняване на тази власт Президентът се подпомага от Генералния секретар и от Заместник Генералния секретар.

3. Въпроси с по-голяма важност се внасят от Президента на Комисията, за да бъдат разгледани.

Член 6[редактиране]

Въпроси с по-голямо значение се разглеждат заедно с Секретариата на държавата.

Член 7[редактиране]

1. Президентът на Комисията може да издава наредби, които прилагат законодателни и други норми.

2. В случай на спешност той може да издава норми, които имат силата на закон, но които губят своята сила, ако не бъдат утвърдени от Комисията в рамките на деветдесет дни.

3. Комисията има изключителното правомощие да издава общи регламенти.

Член 8[редактиране]

1. Без да се засяга онова, което е посочено в членове 1 и 2, Президентът на Комисията представлява държавата.

2. Той може да делегира това си правомощие на Генералния секретар, когато се касае за обща административна дейност.

Член 9[редактиране]

1. Генералният секретар подпомага Президента на Комисията в неговите функции. В съответствие с разпоредбите на законите и според директивите на Президента на Комисията, той:

а) осъществява надзор по приложението на законите и на други нормативни разпоредби и приложението на решенията и директивите на Президента на Комисията;

б) осъществява надзор над административната дейност на Управлението и координира функциите на различните директорати.

2. Той заема мястото на Президента на Комисията, когато последния отсъства или е възпрепятстван, освен в случаите, определени в член 7 (2).

Член 10[редактиране]

1. Заместник Генералният секретар, с одобрението на Генералния секретар, осъществява надзор върху подготовката на различни процедура и кореспонденция и изпълнява дейностите, които са му поверени.

2. Той замества Генералния секретар, когато последният отсъства или е възпрепятстван.

Член 11[редактиране]

1. При подготовката и изучаването на сметките и за други работи, които касаят общия ред на личния състав и дейността на държавата, Президентът на Комисията се подпомага от Съвета на директорите, който той свиква периодично и ръководи.

2. Генералният секретар и Заместник Генералният секретар също така взема участие в Съвета.

Член 12[редактиране]

Бюджетите и финансовите доклади на държавата, след одобрението им от Комисията, се предоставят на Върховния епископ чрез Държавния секретариат.

Член 13[редактиране]

1. Генералният съветник и Държавните съветници, които са назначени от Върховния епископ за период от пет години, предлагат своята помощ при подготовката на законите, както и по други въпроси.

2. Съветниците могат да бъдат консултирани както индивидуално, така и колегиално.

3. Генералният съветник председателства заседанията на съветниците, Той също упражнява функции на координация и представителство на държавата в съответствие с насоките на Президента на Комисията.

Член 14[редактиране]

Президентът на Комисията, в допълнение на използване на поделението за охрана, може да поиска за целите на сигурността, помощта на Папската швейцарска гвардия.

Член 15[редактиране]

1. Съдебната власт се упражнява в името на Върховния епископ чрез съответните органи, които са конституирани според съдебната структура на държавата.

2. Компетентността на индивидуалните органи се регулира от закона.

3.Всички актове на юрисдикция трябва да бъдат извършвани в рамките на територията на държавата.

Член 16[редактиране]

Във всички граждански или наказателен процеси и във всяка тяхна фаза Върховният епископ може да изземе инструкцията и решението по отношение на определен субект, като има възможност да произнесе присъда според справедливостта, като се изключи всякакво по-нататъшно обжалване.

Член 17[редактиране]

1. Без да се засяга онова, което е определено в следния член, всеки, който смята, че са накърнени негово собствено право или легитимен интерес от административен акт, може да го обжалва пред по-висшия орган или да се обърне към съда.

2. Административното обжалване изключва действия на съда по същия въпрос, освен ако Върховният епископ разреши това да стане в конкретния случай.

Член 18[редактиране]

1. Спорове, които касаят трудови отношения между наемни служители на държавата и администрацията са в компетентността на Трудовата служба на Светия престол в съответствие с нейния статут.

2. Обжалването на дисциплинарни разпоредби по отношение на наемни служители на държавата се извършва пред Апелативния съд, като се следват законовите разпоредби.

Член 19[редактиране]

Върховният епископ притежава изключителното правомощие да дава амнистия, помилвания, да отлага и заменя наказанията и да дава благодеяния.

Член 20[редактиране]

1. Знамето на държавата град Ватикана се състои от две вертикални ленти, жълта и бяла, като в бялата лента се намира тиара (tiara) с ключове в съответствие с модела, показан в приложение А на този закон.

2. Гербът се състои от tiara и ключове според модела, посочен в приложение Б на този закон.

3. Печатът на държавата има в центъра си тиара (tiara) с ключове и около нея думите “Stato della Città del Vaticano” според модела, който съставлява приложение В на този закон.



Този Основен закон отменя изцяло Основния закон на Ватикана от 7 юни 1929 година, №1. Действащите норми в държавата, които противоречат на този закон се смятат за отменени.

Законът ще влезе в сила на 22 февруари 2001 година, Празникът на Престола на апостол Петър.

Ние нареждаме оригиналът на този закон, който е подпечатан с държавния печат, да бъде депозиран в архивите на законите на града държава Ватикана и Съответният текст да бъде обнародван като приложение на Acta Apostolicae Sedis, като заповядваме на всички, за които се отнася да го спазват.

Съставен в Нашия Апостолически палат на Ватикана на двадесет и шести ноември, две хилядната година, слава на Нашия господар Исус Христос, Крал на Вселената, в двадесет и третата година на Нашето Епископство.

Папа Йоан Павел II

Бележки[редактиране]

  1. Legge fondamentale dello Stato della Città del Vaticano 26 novembre 2000 на интернет страницата на държавата град Ватикана