Обръщение от Христо Ботев към капитана и пътниците на "Радецки", 17.05.1876

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обръщение към капитана и пътниците на парахода „Радецки“, „Радецки“, 17.05.1876
Автор: Христо Ботев
„Радецки“ е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. и носещ името на фелдмаршал Йозеф Радецки, с който Ботев и четата му преминават Дунава и слизат на Козлодуйския бряг.

Оригинал на френски[редактиране]

Monsieur [le] Capitaine!
Messieurs les Passagers!

J'ai l'honneur de vous déclarer qu'il y a dans ce bord [des] insurgés bulgares dont j'ai l'honneur d'être le Woivod.

C'est au prix de notre bataille et de nos instruments aratoires, c'est au prix de grands efforts et du sacrifices de nos biens, c'est enfin au prix de tout ce qu'il y a de plus cher dans ce monde que nous nous sommes procuré (à l’insu et malgré les poursuites des autorités du pays dont nous avons respecté la neutralité) ce que nous était nécessaire pour courir à l'aide de nos frères insurges qui combattent si bravement sous le Lion Bulgare pour la liberté et l'indépendance de notre chère Patrie – la Bulgarie.

Nous prions Messieurs les passagers de ne s’inquiéter point, et de rester tranquilles. Quant à vous Monsieur le Capitaine j'ai le pénible devoir de vous inviter pour rendre le bateau à ma disposition jusqu'au débarquement, en vous déclarant en même temps que votre moindre opposition me mettrait dans la triste nécessité d'employer la force, et malgré moi me venger du détestable événement sur le bateau „Germania“ a Roustschouk en 1867.

Dans tous les deux cas notre cri de guerre est celui ci:

Vive la Bulgarie!
Vive Franz Joseff!
Vive le Comte Andrachy!
Vive l'Europe Chrétienne!

H. Botioff

Превод на български[редактиране]

Господин Капитан!
Господа пътници!

Имам чест да ви обява, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважаваме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.

Ние молим господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за нас, господин капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое празположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следният:

Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!

Х. Ботйов

Долуподписаните потвръждаваме истинноста на това писмо:
Дойми – помощник
Енглендер – кап.контрольор
Хаздел – 1-ий машинист

Източници[редактиране]

  • Христо Ботев, „Събрани съчинения в три тома“, под. ред. на Николай Жечев, изд. „Български писател“, София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.240 – 241
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.