Люлека ми замириса
Облик
| Люлека ми замириса Автор: Иван Вазов |
| 1919 (1 изд.) |
- Из „Иван Вазов. Спомени и документи.", проф. Ив. Шишманов
- Из българската критика за „Люлека ми замириса"
І. Образи и видения
- Спомени, блянове.
- Пролет
- Видях теменужка
- Децата
- Из прозореца
- Здрач
- Nocturno на Шопена
- Струни
- Люлека ми замириса
- Звездна нощ
- Край рекага
- На воля
- Недопята песен
- Под лампата
- Дух крилат
- Загадката
- Боровият тес
- Бедуин
- Магдалина
- Все пак
- Галбица не видяла
- Когато...
- Поет
- Лира
- При майка ми
- Енигма
- Паркът в есента
- Пианото звучеше
- Хризантеми
- Лаура
- Родната реч
- Пред ликът на К. Величков
- Пред гроба на Омира
- Руина
- Поетеса
- Безсмъртните
- Лик
- Mope
- Тя се казваше Тамара
- Пробуден
- Назад
- Полски впечатления
- Плугът
- Съзерцание
- Заник слънце
- Жива история
- Mope
- Есен
- Не ги познах
- Чужденец
- Не, не съм!
- Вечна
- Мисълта
- Лесът
- Мечтание
- Бардът
- Воин
- Мрамор бял
- Храст розов
- Подаръкът
- В музея
- Олтар
- Утро
- Прошка
- В храма
- Съзерцание
- Извор
- Под праха
- Снегът
- Пламък
- Нива
- Привет!
- Моят път
- В бъдещето
- Паметник
- Спомени от Бяла Черква
ІІ. Под Амбарица
- Нашето училище
- Дворът ни
- Гостната стая
- Бъдни вечер
- Сопот
- Червените рози
- Виждам го
- Тя е жива
- Манастирът
- Манастирската полянка
- Той
- Носталгия
- Под Амбарица
- Будните нощи
- Бегълци
- Мегданя при лунна нощ
- Майка ми
- Плачи-орехче
ІІІ. Триндафилите
- Хвръкнете!
- Изтича пролет
- Ти ме срещна
- Чар
- До прозореца
- В планината
- Беседа
- Старите романси
- Щастието
- Всичко!
- Из улиците
- Зима
- Вечер
- Кога четеш
- Мила ми си
- Есен
- Ти казваше...
- Мощ
- Въплотените сенки
- Гората питаше
- В тишината
- Тя
- Довиждане!
- Любовни спомени
- Ожидание
- Гълчиш ме
- Природата
- Не я буди!
- Ние
- Непозната
- Край поточего
- Да кажа...
- Славей
- Сълзи
- Скитня
- Твойто име
- Признание
- Раздяла
- В гняв жесток
- Белите хризантеми
- Пред клетката
- Вяра
- Exo
- Писъмце
- Погледът
- Ти молиш...
- Ако да знайше
- Скърби
- Навъсена
- Ревнива
- Не знам!
- На душа ми...
- Под снежните коси
- Ние
- Осветлените прозорци
- Не плачи!
- По снега
- Пред огледалото
- Възпят блян
- В късен час
- Стъкленцето
| Това произведение е обществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |