Кочански песни

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обредни песни от село Кочан, публикувани в сборника Веда Словена в края на 19 век.

За Сирин-денъ[редактиране]

Песна 1[редактиране]

Въ село Коченъ предъ сто години на Гергювъ-день седемъ моми ходили въ гора-та близо до некоя пещеря, и заколювали курбанъ на Бога едно агне, после една отъ техъ кришомъ ходила въ пещеря-та, и оставела една чеше пълна съ вода, и като излевала отъ пещеря-та, испевала следоюща-та песна:

Подрукна са малка мома
Малка мома Юда Самудива,
Хаде моми мили друшки
Да ва карамъ тука долу
Тука долу въ пещере-та.
Днесъ ми слезалъ Сира Бога,
И съсъ Бога Гора Юда
Гора Юда башъ чобанка,
Съсъ кавала фафъ ръка-та,
Та ми флела фъ пещере-та.
Какъ са шеталъ Бога фафъ гора-та
Срета сретилъ трима юнака
Трима юнака башъ чобане,
Чи си пасатъ сиву стаду,
Та ги пита и ги праши:
Варай- вие трима юнака,
Знаете ли, ли ни знаете?
Днесъ ми е личен-день
Личенъ-денъ Сиринъ-день,
Я ми курбанъ ни колете,
Та ви са стаду умалилу.
Трима юнака велетъ и говоретъ:
Курбанъ ти, Боже, колеме.
Сесри ни са фафъ гора-та,
Дека си е пещере-та,
Та си ти курбанъ колетъ.
Засме хми са Сира Бога
Сира Бога Гора Юда,
Та си флезе фъ пещере-та
Засвирила Гора Юда
Та си свири и си пее,
И си точи студна вода,
Студна вода утъ белъ кладнецъ,
Та си Бога служба служи
И му са мольба моли,
Какъ си пие студна вода
И фафъ чеше да устави,
Вода фъ чеше да устави
И съсъ вода златна чеше;
Бога хи мольба услушелъ,
Та уставилъ студна вода
И съсъ вода златна чеше.
Чеше ми уставилъ
На небе си фъркналъ.
Флезите ми фъ пещере-та
Белкимъ си чеше намерите.
Какъ ми чули малки моми
И си флели фъ пещере-та,
Та си тератъ златна чеше,
Йоще чеше ни намерили.
Дуръ си дойде Юда Самудива
Та ми седна на белъ кладнецъ
На белъ кладнецъ пудъ дъро-ту:
Пудъ дъро-ту златна чеше.
Та хми чеше подаде,
И фафъ чеше студна вода,
Уставилъ е Сира Бога.[1]

Песна 2[редактиране]

После седемъ-техъ моми утивали въ пещеря-та и кога-то една отъ техъ щела да намери чеше-та, утивали на некое селско стадо, и испевали следоюща-та песна:

Трима брате башъ чобане,
Де сте брате лу де да сте,
Запрейте си сиву стаду
Да ни пасе фафъ гора-та.
Сира Бога баксишъ пратилъ
Баксишъ пратилъ златна чеше,
И фафъ чеше студна вода,
Съсъ насъ иде Гора Юда
Гора Юда Самудива,
Та си носи златна чеше,
Съсъ вода ви пърска сиву стаду,
Та ви са стаду наплодилу;
Златна хи ръка фафъ ведрина
Усире си пресну сирене.
Какъ ми чули трима брата
Трима брата башъ чобане,
Запрели са сиву стаду
Да ни пасе фафъ гора-та.
Закарали деветъ ювна
Деветъ ювна и факлати,
Причекали седемъ моми.
Курбанъ колетъ деветъ ювна
Курбанъ колетъ на Гора Юда,
Йоще хи са мольба молетъ:
Варай Юду Гора Самудива,
Свирни Юду съсъ кавала,
Събери ни сиву стаду,
Сама, Юду, да ги цирашъ,
Да ни цирашъ пресну млеку,
Да напълнишъ ведрица-та,
Златна ти ръка фафъ ведрида
Да усиришъ пресну сирене,
Да си гостишъ той друшки
Той друшки наши сесри;
Да ни пърскашъ сиву стаду
Да гу пърскашъ съсъ студна вода,
Що е носишъ фафъ златна чеше,
Да ми са стаду наплоди,
Та да си та, Юду, фалиме.[2]

Песна 3[редактиране]

Като стигнували вейке до стадо-то, една-та отъ техъ, коя-то имала чеше-та и кавала, утивала сама въ стадо-то, и го пърскала съсъ вода-та отъ чеше-та и си доила овците; а други-те пеели сдедоюща-та песна:

Засвири ми Гора Юда
Гора Юда Самудива,
Засвири ми съсъ кавала,
Та ми гора заечила.
Свирка чули пилета-та,
Събрали са фафъ гора-та
Та си веке ни фъркатъ,
Я си слушетъ Гора Юда
Какъ си свири и си пее.
Събра си ми сиву стаду,
Ни ми пасе фафъ гора-та,
Примами си сиву стаду
Съсъ кавала и съсъ песна.
Дусети са Гора Юда,
Устави си кавале-те.
Та си искара златна чеше
Съсъ вода си пърска сиву стаду,
И си пърска и говори:
Трима брата башъ чобане,
Стаду ви е три хиледи,
Ду година триста хиледи!
Курбанъ ми колете малу млогу
Малу млогу деветъ ювна
Деветъ ювна и факлати,
Ду година девендесе ювна
Девендесе ювна и факлати.
Рече йоще ни утрече
Искара си ведрица-та
Та си цира сиву стаду,
Пресну млеку фафъ ведрица,
Та си спусна златна ръка
Златна ръка фафъ ведрица
Та усири пресну сирене.
Та си рукна мили друшки,
Та си ги гозба гости.
Три дни Юда фафъ гора-та,
Я са веке ни виде.
Трима брата стаду пасатъ,
Ега дойде Гора Юда
Стаду хми е три хиледи;
Йоще година ни поминала,
Та хми са стаду наплодилу
Малу млогу триста хиледи!
И тие си курбанъ колетъ
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день
Малу млогу девендесе ювна
Девендесе ювна и факлати;
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день,
Събиратъ си малки моми
Малки моми мили сесри,
Моми носетъ чисти кулаци,
На кулаци пресну сирене,
Та подаватъ и са гостетъ.

Круна: билъ юнакъ чобанинъ и царъ на наши-те де-дове; той закаралъ дедове те, и ги докаралъ по тая земя; съсъ него си докаралъ и стадо-то, та го наплодилъ по тая земе. Съсъ кураба: значи съ купане-та.[3]

Източници[редактиране]

  1. Веркович, Стефан [1881], Веда Словена. Том 2, Сирин ден, Песна 1
  2. Веркович, Стефан [1881], Веда Словена. Том 2, Сирин ден, Песна 2
  3. Веркович, Стефан [1881], Веда Словена. Том 2, Сирин ден, Песна 3
Обществено достояние Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.