За македонцките работи/Национален сепаратизъм: основата на която той се е развил и ще се развива напред

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

На съвременен български език

На първото заседание на Българската студентска асоциация в Петроград тази година казах няколко думи за резултатите от настоящото въстание в Македония. Обобщих тези резултати в две точки: 1 / Македония след въстанието е загубена за българския народ и 2 / македонците ще осъзнаят грешките, които са били причина за инцидентите от въстанието, ще се откажат от настоящия фокус на националното си самосъзнание и ще отворят системна борба на всички национални и религиозни пропагандисти в Македония, включително и българската, така че чрез отделяне на техните интереси от интересите на пропагандата те да постигнат национално обединение помежду си.

Тогава казах, че това е истината, която няма да се хареса на мнозина, но не мога да кажа какво ще угоди на някого, но какво е свършена сделка, която рано или късно южните славяни ще трябва да обмислят, затова е необходимо да се знае новата тенденция сред македонците, за да се определят ясно отношенията на южните славяни към нея и да се избегне безполезната и вредна борба между тях.

Мнозина ще кажат, че моите твърдения за нова тенденция в развитието на националното самосъзнание сред македонците са само мистификация на няколко македонци, но че тази мистификация няма земя под себе си и тъй като те почти са се появили в белия свят, те също почти ще изчезнат от него.

За да сме сигурни, че моите изводи за резултатите от въстанието са верни или че възраженията на моите противници са верни, ще трябва да разгледаме онези събития от най-новата история на Македония, в които националното самосъзнание е било най-силно проявено, а именно, ще трябва да разглежда: възраждането на македонците,^[1] събитията, послужили като причина за пробуждане на националния дух на македонците, какъв мащаб и каква посока е взело това пробуждане? В какви отношения станаха македонците с националното им пробуждане към балканските националности и дали позицията, която Вътрешната революционна организация заема сега по въпроса за националността на македонските славяни, е такава, че не може да се стигне по-далеч, или трябва да се направи друга стъпка за македонците да станат привърженици на националния сепаратизъм, като приемат централния македонски диалект като общ македонски литературен език? И накрая, ако Организацията и македонската емиграция в България, особено тази част от нея, която има или държавна служба с добри заплати, или се занимава с журналистика и по този начин има добри доходи и голямо влияние върху българските дела, се явява с кандидатура за министър места в България или има други удобни начинания, - казвам ли, и без помощта на нашата колония е възможно да имаме специална проява на нашето възраждане, а именно в такъв смисъл, какъвто споменах, т.е. при пълно отделяне на нашите интереси от тези на балканските народи и в развитието между македонската интелигенция и народа, македонското национално самосъзнание?

Бегъл поглед върху събитията, случили се преди въстанието, доказва, че най-силният тласък за националното пробуждане на македонците е участието на сръбската пропаганда в Македония. До това време националното ни самосъзнание беше пробудено само наполовина. Никой не се занимаваше конкретно с въпроса за нашата националност. Наричахме се „българи“ и „християни“ в национален смисъл, но защо е така и наистина ли е така - не се питахме много - много.

Отношенията ни с българите се сближиха с общата позиция в Турция: ние бяхме братя по съдба и бяхме в равни условия с правителството и фанариотското духовенство. Общността в съдбите ни укрепи общото ни име българи до освобождението на България, което остана традиция в Македония и след освобождението на първата. На тази основа българите поставят своите претенции към Македония и македонците очакват освобождение от България.

Но съревнованието с България от страна на Сърбия по македонския въпрос от политическа и национална страна извика на политическата сцена самите македонци. Македонците започнаха да се интересуват все повече от въпроса за своята националност и съдбата си.

Ходът на това национално пробуждане, както и резултатите, до които е довело, са представени приблизително в този вид:

Сърбите и българите започнаха да си оспорват правата на Македония: и двамата казаха, че цяла Македония е тяхна. Някои се извикват взаимно свидетели за обосновката на своите твърдения, докато други се призовават взаимно.

В разгара на този безкраен спор между двата братски съседни народа македонското славянско население, заради което се карат, постепенно узрява в националното самосъзнание и иска да се отърве от покровителството на съседните народи, за да може само да бъде изпълнител на собствените си съдби.

Македонците искат национално обединение помежду си, но в същото време искат това обединение да стане не на нова почва, да не бъде взето отново, защото такова обединение ще отнеме много време, а обединението беше важно като средство за постигане на политическа свобода. Ето защо обединението беше на основата на това, което македонците наричаха българи.

Идеята за национално обединение на македонците, макар и под прикритието българско, започва през 1890 г. ^[2]. В края на 1889г. 30-40 македонски ученици и студенти се преместиха от Белград до София в България. Тези ученици са душата на всички събития в Македония оттогава. Те бяха запознати със Сърбия и България, техните култури и цели в Македония. Те осъзнаха опасността от разделяне на Македония между тези две държави - ако македонците не се въоръжат да получат свобода сами, с всичките си сили и средства, и по този начин предупредат разделението на Македония.

По тяхна инициатива, в началото на 90-те години, се формира национално сепаратистко движение, за да се отделят интересите на македонците от българите чрез издигане на един от македонските диалекти до нивото на литературен език за всички македонци. Органът на онова сепаратистко движение на македонците в България беше списанието „Лоза“. ^[3] Но това духовно движение на македонците не угоди на българското Стамболовско правителство, което забрани издаването на „Лоза“ и започна да преследва македонските сепаратисти. Дамян Груев, който е един от македонските студенти, заминали от Белград за София, и е един от сепаратистите, напусна България по това време. ^[4]

Без да имат основание за национален сепаратизъм в България, избягалите от Белград в София македонци започват да създават революционни организации в България и Македония. ^[5] Изтъкнати македонски революционни сепаратисти, като Делчев, ^[6] са само ученици от първото поколение Македонски ученици сръбски и български. Също Сарафов ^[7] и други по-късни революционери се явяват само като техни наследници и последователи, но не и инициатори на революционната организация.

Още в самото начало на революционната организация македонците в България или с българско образование са работили под прикритието на българи, едно, защото така се е наричала голяма част от населението, и друго, което по този начин може да спечели подкрепата на българското правителство, на българския народ и Българската екзархия.

Играта, която изиграха, имаше положителни и отрицателни резултати. Сред първите, които трябва да бъдат споменати: 1/ Македонците с тяхното обединение за преследване на интересите на родината си станаха важен фактор, който привидно влезе в съюз с българския народ и всички негови чиновници за постигане на очевидните общи български интереси в Македония, а всъщност и с него направи българския народ и неговите служители и институции инструменти за собствените си чисто македонски цели и интереси; 2/ Македонците от съюзници с българите при решаването на македонския въпрос станаха господари на този съюз, в който българите милостиво, а понякога и с горчивина в душата си отговаряха на исканията на македонците.

Тогава македонците започнаха да заявяват, че искат „Македония за македонците“, че искат автономия на Македония, а не обединение с България. Българите „скрепя серце“ ^[8] можеха да чуят такива новини, че не можеха да бъдат приятни. Но македонците успокоиха българите: Почакайте, нека ни дадат автономия и ще видите, че след няколко години Македония ще бъде българска, защото по-голямата част от македонската интелигенция получи образованието си в България. ^[9] Външният свят отново беше уверен, че историята с Източна Румелия не може да се повтори с Македония, защото в Македония има много националности, а не две или три, защото всички тези националности, както и всички съседни балкански държави и големи държави, ще могат да предотвратят обединението на Македония с България. Накрая те заявиха: Какъв интерес имат македонците да се обединят с България, когато това обединение ще бъде от полза за България повече от Македония?

Македонците не се спряха на онази двойна игра с различни изявления пред българите и пред Европа. Те прехвърлиха центъра на Революционната организация заедно с всички национално-политически въпроси в Македония, за да бъдат свободни в действията си от българското правителство.

Комитетите в България започнаха да пропагандират пълното разделяне на интересите на Македония от интересите на България.

Зафати се енергична работа на Сарафов ^[10], заедно с председателстваните от него комитети. „ Сарафов като председател на Върховния комитет в София работи напълно, без да се съобразява с българското правителство. Сарафов не беше съпричастен от българското правителство и княза, с други думи: Председателстваният от Сарафов комитет се придържаше към македонския въпрос по такава програма, тогава само политическа, направена предварително, на която те не симпатизираха онези които бяха призовани да защитават българските интереси, но бяха съпричастни към онези, които съставляваха тълпата, с други думи, българския народ. Оттук е ясно, че българите са погълнали хапчето и е твърде късно да поправят грешката си.

Правителството направи всичко възможно, за да навакса загубеното време, но уви ^[11] - беше твърде късно. Върховният комитет в София попада под председателството на ген. Цончев, ^[12] българин, любимец на княза. Но македонците в България убедиха българското население в правилността на програмата си за пълното отделяне на интересите на Македония от интересите на България, показаха политиката на правителството, княза и „Общия комитет“ или Комитета на Цончев-Михайловски^[13] като егоистична и придоби по-голяма власт в България над „генералския комитет“ и над правителствената политика по македонския въпрос. Тази сила беше подкрепена главно от пълната солидарност на „Върховния комитет на Станишев“ ^[14] с „Вътрешната организация“. ^[15]

И така комитетите, и заедно с тях македонците като цяло, се освобождават от влиянието на българското правителство, създават своя независима работна програма, разпространяват тази програма в България и с нея придобиват влияние върху българския народ, а чрез него и правителството. След като македонското „дело“ пусна корен в България, македонците започнаха да ходят в Сърбия и да представят своята програма пред правителството и сръбския народ. Сарафов, Радев, Янков ^[16] увери, че те се борят с мотото„ Македония за македонците”, независимо за всички македонци, и че Македония никога няма да се обедини с България. Не става ли ясно от тези действия на македонските лидери, които македонците са взели, за да решат сами съдбата на Македония и че в своята дейност са готови да се сблъскат и хармонизират интересите на родината си не само с България, но и с други балкански държавици, след като тези задължения са дадени на тези държавици някакви задължения от Македония за предоставената помощ?

От казаното дотук става ясно, че борбата между България и Сърбия за влияние в Македония в резултат породи съзнанието, че съдбата на Македония трябва да бъде в ръцете на македонците. Македонците се организират, като знаят правата си върху родината си и дълга си към нея. С тяхната организация македонците се превърнаха в основния фактор за разрешаването на македонския въпрос както в собствените си очи, така и в очите на Европа. От въстанието те серозно не зачитат; до него ни виждаха като неопределена толпа.

Всички те са резултатите от нашето самопознание досега. С постепенното отделяне на македонските интереси от българските, с взимането на македонския въпрос в свои ръце и накрая и най-вече с настоящото въстание, Организацията постигна това, което не очакваше: вместо свобода да се търси, сега в Македония мнозина са убедени, че имаме нужда пълно прекъсване на връзките с всички балкански националности и култивиране на всичко в Македония, което е оригинално и свое: език, обичаи, история, грамотност, народна литература и др. ^[17]

Това нещо не беше предвидено, защото се смяташе, че името „българин“ ще ни донесе всичко, което очаквахме от народното движение. Но в изчисленията се изложихме. Заедно с изброените по-горе ползи за интересите на Македония, името българин донесе отрицателни резултати за революционното „дело“: Името българин и неравноправните вярвания пред България и Европа за съдбата на Македония след нейното освобождение създадоха пълно недоверие към нашето „дело“ от страна на европейците, мислейки за това като за хитра - не македонска, а българска маневра на българското правителство за по-бързо разрешаване на македонския въпрос. Бедното българско правителство се озова в небрано лозе по македонския въпрос: македонците го изиграха и използваха като средство за постигане на своите цели, а европейците го обвиниха в хитрост, от която бедното беше далеч. И така българин, присвоен от комитетите и Организацията за македонските славяни, и обединяването на нашите интереси с интересите на България в агитацията на комитетите с българите, бяха причината цялата македонска работа да бъде приписана от Европа на България и българите като български външен феномен и да не се поддържи.

Малко за това: името българин, което накара европейците да не се доверяват на работата на Организацията, виждайки в нея желанието на България с революция да наруши баланса на Балканския полуостров и несъответствието на българската външна политика, насочена сега срещу Русия сега с нея, послужи като причина Русия и Австро-Унгария да се споразумеят заедно, по взаимно съгласие, да разрешат балканските въпроси. Това споразумение от 1897г. беше насочена срещу България като предполагаем подбудител на македонците, но резултатите от нея бяха вредни не за самата България, защото в българските вътрешни работи никой няма право да се намесва, а за нас македонците. Това е отрицателната страна на първия период на нашето национално самопознание; това е причината за провала на нашето въстание. Провалът се дължи на името българин, възприето и разпространено от революционерите.

Въстанието направи епоха в живота и националното самопознание на македонските славяни. Това ще накара нашите хора и тяхната интелигенция да погледнат назад към своите слабости, от които е възникнал провалът на въстанието. Това ще накара македонската интелигенция с различно образование да се обедини в една, за да обедини нашия народ, но вече не на основата, че е показала цялата си неустойчивост, а от друга, на чисто македонска. Въстанието ни показа, че ние македонците не можем да очакваме помощ от никой от балканските държавници, че решението на нашия проблем е в ръцете на великите сили и затова не е нужно да се обединяваме и смесваме интересите си с всеки Славянски интереси на Балканския полуостров. Нуждаем се от вътрешно обединение помежду си: нямаме нужда от сърби, българи или гърци в Македония, защото не сме нито едното, нито другото, нито третото; ние не се нуждаем от патриарси, екзарси, защото ние сме само православни християни. Разделението е създадено изкуствено от балканските държавници с намерението да разделят Македония с куп обстоятелства. Но македонците на настоящия етап от националното си развитие не са објект в ръцете на малките балкански държави, а са силен етнографски и политически фактор, от който съдбата на Македония зависи повече от малките балкански държави. Онези македонци, които са показали такава способност в своята национално-политическа организация, които са показали такава примерна жертва на своите интереси в полза на интересите на родината си, няма да могат да организират никакви пречки пред националната и религиозна пропаганда, които разделят страната ни днес, хора на части, враждебно настроени един към друг.

Досега организацията и македонците дистанцираха интересите на Македония от българските. От тази позиция до пълното отделяне от България и провъзгласяването на Македония като отделна етнографска област от България и Сърбия има една стъпка. Тази стъпка е необходима последица от провала на настоящото въстание. Той е направен наполовина. Пълното отделяне на Македония от балканските държави в етнографски план ще настъпи с успокояването на Македония. ^[18]

Намесата на българите и сърбите в Македония е причинена от някои обстоятелства: македонците вървят ръка за ръка с българите по църковния въпрос: оттук и разширяването на властта на Екзархията в Македония. Сърбия се намеси в Македония, след като загуби надежда за анексиране на Босна и Херцеговина.

Но сега за нас, македонците, възникнаха нови обстоятелства, които ще ни разтърсят и ще ни подскажат нови пътища, които ще трябва да следваме в бъдеще. Твърденията на Сърбия и България, от една страна, ни показаха, че само конкуренцията на тези две държави ни оставя в робство за неопределено време; от друга страна - претенциозно потвърдиха вече известната истина, че в цяла Македония има само една, а не няколко славянски националности. Така че разделението е изкуствено и от борбата с него, на първо място, ще трябва да се вземе новата ни работа в по-нататъшното развитие на националното ни самопознание.

И така имената: сърбин, българин и грък са ислужили в Македония и няма място за тях. Време е да ги заменим с едно общо име за всички македонски славяни - името „македонец“. Тази промяна е само логично следствие и се изисква от обстоятелствата. Тази промяна вече частично приключи и не е далеч кога ще триумфира.

С всичко казано по-горе за новата тенденция в развитието на националното самопознание у нас, струва ми се, че много от вас в моите мнения и думи ще видят само една мистификация. Мнозина могат да попитат: 1) дали комитетите са играли двойна роля досега: на българите е казано, че македонците са българи и един ден Македония така или иначе ще се обедини с България, а на европейците им е казано, че искат само автономна Македония за македонците, защото те нямат идея да се обединят с България, как тогава да разбера, че комитетите лъжат България, а не Европа? Може да е точно обратното на казаното по-горе за комитетите, стр. д. те са готови да дадат на Европа всякакви гаранции, че Македония няма да се обедини с България, но никога няма да се съгласят да използват българския език и българското име в Македония в полза на централния македонски диалект и името „македонски“, наред с други. С други думи казаното от мен беше, че има само една стъпка от позицията, че македонците и македонските комитети по македонския въпрос се придържат към България, до пълното отделяне на Македония и македонците от българските национални интереси, не е правилно, защото нито една стъпка, но всички руини отделят едното от другото и комитетите ще покажат най-силно противопоставяне на новия поток; 2) Ако се допусне, че комитетите никога няма да се съгласят с изпразването на българското име и език от Македония и заедно с тях срещу новата тенденция ще бъде цялата македонска интелигенция с българско образование, тогава откъде новият поток ще черпи сили за себе си? Какви ще са теориите за новия поток, къде тези теоретици ще развият своята дейност, къде и каква ще бъде тяхната аудитория, къде ще бъдат взети средствата за разпространение на идеята, как тя ще проникне в хората и как ще бъде подкрепена в нея? Къде ще се намерят средствата за нови учебници, кой ще ги подготви, от чиито средства ще се подпомагат училищата с македонски език? - Очевидно, щом комитетите и македонската интелигенция в България започнат да се противопоставят на новата тенденция или, ако не се противопоставят, просто не я подкрепят, е ясно, че от нея няма да остане нищо: фантазиите на няколко македонци ще бъдат осмивани и нищо повече.

Наистина ли е така? Нека разгледаме колко добре могат да се основават подобни предположения и разсъждения.

Първо ще разгледаме въпроса: в какво отношение комитетите и македонската интелигенция ще се превърнат в ново национално течение сред македонците, което изисква не само политическо, но и национално и религиозно освобождение на Македония, т.е. към течение, което провъзгласява „Македония за македонците“ срещу всички претенденти на Македония, в този брой и срещу България и българите? Нека си представим, че този нов поток е незначителен. И в този случай трябва да се реши въпросът за отношението към него. Ако новият изтичане от гледна точка на комисиите е нещо опасно и нежелано, тогава то трябва да бъде премахнато в самото начало; ако няма почва сама по себе си, тогава трябва да се остави да изчезне сама; и ако е полезно за Македония, тогава ще трябва да бъде подкрепено от тях.

Въпросът дали новият поток има бъдеще или не, ще бъде разгледан по-долу, откъдето ще се види, че той, ако бъде оставен на себе си и бъде пренебрегнат, само ще се развива, а не ще упадне. ^[19] Следователно, като се има предвид, че новата тенденция ще се разраства сама, трябва да се разгледа въпросът дали комисиите ще се борят с нея или ще я подкрепят?

Първият въпрос е: могат ли комитетите, съдейки логично, да обявят война на новото течение? Може да се допусне, че може да се очаква такава война, тъй като в комитетите членуват не само македонци, но и българи и последните никога няма да се съгласят с новата тенденция, защото тя ще погребе българските интереси в Македония; има и сред македонците членове на комисиите, които ще преценят така: Сега в напреднала възраст не можем да научим нов език: ние знаем български и ще говорим български - ние сме българи.

Малко от това. Много, дори повечето македонски емигранти в България, ще се противопоставят на новата среща на върха по чисто егоистични причини. Само в София има над 5000 македонци на държавна служба. Няма по-малко кандидати за служба. Сред тази интелигентна емиграция в Македония има много хора, които или са имали или имат високи задължения, и които са кандидати и кандидати за тях, в този брой и за министерско портфолио. Известно е, че всички тези господа имат своите лични интереси преди всичко. За тях интересите на Македония са средство за получаване на услуга и задържане върху нея. И Бог не знае какво означават интересите на България. Но за да изпълнят егоистичните си планове за добро обслужване, те са готови да покажат повече българи, отколкото самите българи, да играят ролята на български шовинисти, да експлоатират българския княз и интересите на Македония, българския народ и Европейското обществено мнение, с една дума, да лежи както отдясно, така и отляво, сякаш изпълнява някакъв патриотичен дълг и всъщност да спечели служба, власт и популярност. Щом македонската интелигентна емиграция се състои главно от такива лица, които са обединили своите интереси с България и са се наредили около българския княз, който убива и уволнява министри по желание и които могат да назначават за министри не само хора, които имат малко популярност сред българския народ, но и сред тези, които изобщо нямат партия и са „независими“, т.е. „убиват го тук и там го убиват“ - щом имаме хора, които смятат, че основното достойнство на човека е да не му служи честно неговите хора, но да натискат, т.е. да лъжем и надясно и наляво - тогава е естествено, че новата тенденция в развитието на националното самосъзнание на македонците няма да намери подкрепа в нашата емиграция в България.

За учените македонци в България няма какво да се говори: те единодушно ще кажат, че новата тенденция е просто абсурдна, че никога не е имало македонска националност и сега няма; защото македонците са българи и т.н. Всеки път и навсякъде беше така и ще бъде така сега и при нас. Студентите, аристокрацията, интелигенцията и социалните класи като цяло, където имат лични интереси, стари традиции и предразсъдъци, се борят с новите течения, където са истината и правото. Тези течения се вкореняват първо в ниските класове и изобщо в хората без предразсъдъци, готови да се борят с тези предразсъдъци в защита на нови идеи, от реализирането на които ще зависи не само тяхното, но и щастието на техния народ. За илюстриране на хода и резултатите от борбата между стари и нови течения е достатъчно да си припомним борбата на християнството с езичеството, реформата на Русия от Петър Велики, възраждането на чехите, литовците, правописната реформа на Вук Караджич и т.н.

По-скоро нека оставим изхода от борбата между старото и новото течение, нека се спрем на въпроса за отношението на комисиите към новото течение. По-горе казах, че повечето от членовете на комисията ще се борят с новата тенденция. Но мислите ли, че битката ще бъде победителна за тях? - Не. - Тя ще им копае само гроба. Това също ще компрометира българската политика в Македония. И ето защо.

Досега комитетите са казали на външния свят, че работят само за „Македония за македонците“ и са готови да им дадат всякакви гаранции, че Македония няма да се присъедини към България. България изразява същата политика по македонския въпрос. Комитетите казват, че общо македонско въстание е било подготвено и станало от всички македонски националности заедно, а не само от „българите“. И когато им кажете: тъй като въстанието е общо за всички македонски националности, тогава защо Комитетът се събира само в България, а не в Сърбия, Влашко и другаде, те отговарят така: Грешно е да се прави това, което комитетите се срещат в България заключение, че македонските комитети са български; За македонските комитети България не е нищо повече от държава, която проявява гостоприемство към македонците и им дава свободата да работят свободно, стига тази работа да не вреди на държавата, т.е. България в Македонското въстание играе само ролята на Каравлашко в българското въстание. България казваше същото. Европейците, разбира се, не вярваха в това. Сега, колко фалшиви ще бъдат тези убеждения на македонските комитети и на България, ако и двамата, от пасивно отношение към ново течение, което изисква „Македония за македонците“, а не за българите, или от иронизиране с него, да се бие с него? Тази борба ще свали маската и на двете и ще установи симпатиите на европейската общественост и европейските правителства в полза на новата тенденция и срещу лъжците. И без Европа и Русия нито комитетите, нито България могат да променят съдбите на Македония за йота.

И след като случаят е такъв, комисиите от иронична и пасивна към новата тенденция ще трябва да преминат директно към нейната подкрепа. Ето отговора на въпроса: какво може да бъде отношението на комисиите към новия поток?

А сега да преминем към другия въпрос: къде ще набере сила новият поток, ако македонската интелигенция и комитетите в България започнат да се борят с нея? Какво има?

За да отговори на този въпрос, ролята на Сърбия в националното възраждане на Македония трябва да бъде отбелязана в няколко реда. Несериозно е да се игнорира позицията, която Сърбия заема по въпроса за Македония и нейната роля в националното възраждане на Македония. Може дори да се каже, че в новата история на Македония Сърбия е изиграла по-голяма роля от България. Когато България искаше да реши македонския въпрос с шум, водена от носа на македонската емиграция, Сърбия тихо, с голям успех работеше в Македония изцяло в съответствие със сръбската поговорка: „Тихи водни брегове потъват”. Имаше време, когато ролите на тези две страни бяха обърнати, т.е. Сърбия бръмчеше и България работеше.

За да е ясно.

До сръбско-българската война през 1885г. Българите работеха тихо в Македония. Сливница ^[20] показа на сърбите, че ако България с Източна Румелия може да покаже на Сърбия поражение в Сливница , тогава обединена България, заедно с присъединената към нея Македония, в бъдеще може напълно да победи и пороби Сърбия. Сливница принуди Сърбия да започне нова битка с България за Македония. Първо, тази битка беше на хартия: сърбите доказаха с гръмотевични и плитки фрази, че имат по-голямо право върху Македония от българите. Оттам те преминаха през гръмотевична, но безрезултатна пропаганда в Македония: обявиха на македонците, млади ученици от български и гръцки училища, златни планини за Сърбия. Сдружението за патриотична пропаганда „Св. Сава ”от 1888 г. откри интернат за своите стипендианти. През 1889 г. броят на стипендиите на това общество се увеличава, за да намалее след няколко месеца: през ноември същата година около 40 македонски студенти, някои тайно, други публично и демонстративно, преминаха от Белград в София, за да учат там. разбира се, с български пари) ^[21]. Този провал не обезсърчи смелите сърби: Обществото „Св. Сава ”отвори патриотичен подпис в Сърбия за изграждането на нова сграда на пансиона и собствено пропагандно училище. През 1890г. е издигната голяма триетажна сграда, в която от януари 1891г. бе открита пропагандата „Богословско-учителско училище“, която да бъде затворена след половин година. Но затова Светосавското дружество вдигна много шум през тази половин година: освен наука, имаше и военна гимнастика и музикални шествия на ученици около Белград и околностите му и лятно пътешествие из Сърбия, където се произнасяха силни наздравици. ^[22] Това сложи край на шума в Сърбия и сърбите започнаха да работят тихо и упорито: пропагандата премина от патриотичното общество на Министерството на външните работи. Министерството първо изпрати свои сътрудници в сръбските провинциални градове, за да учат, а след това ги събра в специални училища в Белград или Голямото училище. ^[23]

Работата на сърбите не остана без резултати при разрешаването на македонския въпрос. Сърбите със своите училища в Македония успяха да създадат илюзията в европейското и руското обществено мнение, че в Македония има сърби. Щом подобна илюзия премине пред правителствата на великите сили за факт, тогава е ясно, че при решаването на македонския въпрос трябва да се вземат предвид исканията на сръбското правителство. Следователно Сърбия в тази битка постигна повече от България, която с вдигнатия от нея шум остана със загуби, а не печалби. Ако сред македонците не е имало нова тенденция в развитието на националното самосъзнание, която да съответства на загубите на Сърбия със загубите на България, тогава може да се твърди положително, че тъй като въставащите български интереси в Македония само са пострадали, а сръбският само се е увеличил.

Но сръбската пропаганда, освен илюзията за сръбска националност в Македония и възпрепятстването на решаването на македонския въпрос в полза на българите, има и други резултати.

В началото на своята пропаганда сърбите дори не са мислили да правят македонците сърби; те просто искаха да създадат в Македония в съответствие с българските и сръбските интереси, така че по време на решаването на македонския въпрос да получат колкото се може повече от него. Тази цел беше постигната една чрез обявяване на исторически и други права и съответствия, а друга и главно чрез повдигане на въпроса за националността на македонските славяни. Последните биха могли да бъдат идентифицирани като нещо между сърбите и българите, т.е. нито сърби, нито българи, а просто македонци или македонски славяни, или като сърби. Първата теория имаше по-малко последователи и беше предназначена за доевропейско обществено мнение. Но тази теория затвори входа към Македония, както и във всички онези среди, откъдето произхождаха пропагандистите. Тази теория беше опасна за сръбските интереси в Македония, защото ще оттегли съгласието на Сърбия да образува отделна македонска държава и по този начин Сърбия няма да получи никаква част от нея. ^[24] Втората теория, т.е. всички македонски славяни са същите сърби като босненци, черногорци и т.н. са вкоренени в Сърбия. С това сърбите излъгаха не само европейското обществено мнение и македонците, но и себе си: те започнаха да разпространяват същата идея сред сърбите с помощта на училища и книги. Последните бяха и са тенденциозни по въпроса за националността на македонците. Илюзиите на европейското обществено мнение за сръбските интереси дадоха плод. Илюзиите на самия сръбски народ не са напразни: в случай на война за Македония с който и да е, сърбите като един ще атакуват врага, - сръбската армия с най-силно патриотично чувство ще се бори за Македония.

Усилията на Сърбия да разгледа македонския въпрос от научна гледна точка бяха увенчани с успех. Българите могат да бъдат утешени, че въпросът за националността на македонците е решен в тяхна полза. Могат да му хвърлят кръст. Но други учени не го правят. Сега има представители на науката, като професорите I.A. Baudouin de Courtenay, ^[25] П.А. Лавров ^[26] и В. Ягич, ^[27] които виждат македонските диалекти като отделен представител на славянското семейство от езици. Този преглед и такова решение е сръбска научна победа.

Сърбите извършиха преврат във възприятията и стремежите на македонците, преврат не в тяхна полза, но още по-малко в българския. Те искат да направят македонците сърби, забранявайки на пропагандата да се обръщат към тях по друг начин, освен като „истински“ и „чисти“ сърби. Това не се случи. Македонците започнаха да задълбочават въпроса за своята националност и интереси и стигнаха до извода, че те не са нито сърби, нито българи; че за тях няма български, сръбски или гръцки интереси и че има само македонски. Сърбите не достигнаха крайната граница на своите стремежи, но достигнаха такава граница, от която истината не може да стигне по-далеч, но която може да успокои по-умерените елементи в сръбското общество и народ.

Курсът на сръбското влияние в развитието на популярното самосъзнание сред македонците и резултатите от него са представени по следния начин:

През 1889г. в Белград имаше около 50-60 млади македонци в пансиона на обществото „Светисава“ на улица „Космайска“. Сред тях нямаше „стари сърби“ и всички те бяха само от Македония и след образованието си, до пристигането им в Сърбия, в български или сръбски училища, бяха разделени на: „българи“ и „гърци“. Сред тях нямаше „сърби“.

Старите „българи“, заедно с новодошлите през тази година и някои „гърци“, наброяващи около 30-40 души, някои тайно, други публично и демонстративно, отидоха в България. Тези млади македонци, възпитани в Сърбия в популярна, т.е. в духа да обичат първо своята родина и своя народ, а след това и човечеството, заминавайки за държава, в която няма национално самосъзнание, а вместо това пълното безразличие към националните интереси, те въведоха нов поток на национално възхищение и работа за освобождението на Македония. Те са в основата на работата в полза на Македония в България. ^[28]

„Гърците“ в Белград се увеличаваха всяка година с нови „гърци“ и „българи“, но и двете вътре в Сърбия едва ли се превръщаха в „сърби“. Те станаха „сърби“ само като заминаха за Македония като сръбски чиновници и органи на сръбската пропаганда. Имаше „сръбски“ македонци само за външния свят и друга пропаганда в Македония. Органите на сръбската пропаганда в душите им никога не са се чувствали като „сърби“ или „сърби“, особено през първите 10 години, въпреки че живеят в Сърбия.

Животът на младите македонци в Сърбия винаги е имал много добро въздействие върху интересите на Македония. Тук те се интересуваха от въпроса за тяхната националност, сръбски филологически и исторически аргументи за тяхната националност, сръбски патриотизъм и крайния му израз под формата на шовинизъм или сляпо препрочитане на собствените си, причините за сръбския шовинизъм, ролята на Сърбия в настоящето и в бъдещето в македонския въпрос и за много други важни и интересни въпроси.

Изкуственото създаване на сръбски интереси в Македония беше ясно за всички. Но македонците също така знаят, че Сърбия е държава, която има армия, дипломация, един народ и една интелигенция, която ще защитава сръбските интереси в Македония с примерна преданост и краен фанатизъм.

Борбата със сръбските интереси в Македония е твърде трудна не само за македонците, които нямат държава и държавен бюджет, армия, дипломация и т.н., но и за свободна България. Ето защо македонците в Сърбия се отказаха от публична борба със сърбите, но с това не се отказаха от интересите на родината си.

От бягството на първата група македонски ученици през 1889 г., за което споменах, до учебната 1895/6 г. те избягаха в малки групи от 5-10 души, отделно от 1-2. Но повечето македонци останаха в Сърбия и търсеха начин да работят за Македония, без да влизат в открит конфликт със сърбите.

За да разработят такава програма, македонските ученици в Белград през учебната 1893/4 година, по време на проверката на директора на III гимназия Джуро Милияшевич, решават да сформират македонско общество в Белград. Целта на сдружението беше членовете му да се запознаят и да направят програма, която ще реализират в Македония тайно от сръбската пропаганда. Обществената цел на компанията беше проучването на Македония в етнографски, географски, филологически и исторически отношения. ^[29]

Разбира се, нищо не излезе от тази компания, защото сърбите не се довериха на македонците и започнаха да изпращат в нея „стари сърби“, черногорци, босненци, херцеговинци и други. Особено, че недоверието и напливът на сърби в македонското общество се появиха през II година от съществуването му с инспекторската гимназия проф. Юрисич. Но разпадането на обществото не промени чувствата и стремежите на македонците в Сърбия. Те започват да следват Революционната организация, създадена от македонци с българо-сръбско образование, както и отношението на сърбите към нея. Те разказаха ролята на Сърбия в македонския въпрос досега и за в бъдеще, затова имат честта да бъдат създателите на националния сепаратизъм сред македонците. Те са и основните му последователи. Сред тях има хора с висок патриотизъм и здраво разбиране на македонските национални интереси.

Тези македонци изразиха своите убеждения по македонския въпрос с издаването на вестник „Балкански гласник“ в Белград през 1902 г. Издаването на този вестник не може да зарадва сръбските шовинисти, така че сръбските вестници вдигат шум срещу изданието на „Балкански гласник“, обвинявайки редактора си в съпричастност към македонските комитети, в резултат на което той е изгонен от Сърбия. ^[30]

Такива са резултатите от сръбската пропаганда сред нейните възпитаници и органи, родени в Македония. По въпроса за националността на македонците сърбите преди македонците се придържат към втората от двете споменати теории, т.е. че македонците са сърби и затова са получили противоположни резултати. Сърбите искаха да накарат македонците да обслужват сръбските интереси, т.е. да мислят за себе си и да кажат на сънародниците си, че са сърби. Но вместо това македонците започнаха да се възприемат като македонци със свои отделни цели и искаха да не служат като инструмент за сръбски цели, а да използват сръбската политика като средство за постигане на чисто македонски цели.

Никое сръбско възпитание, особено ако той е живял в Сърбия, не само не вярва на сърбите, че е сърбин, но и ги мрази за техния шовинизъм и ги лъже, за да постигне само неговата цел, да получи образование. След като завърши следването си, той може да бъде чиновник на пропагандата, но в същото време ги мрази и проклина съдбата си, което е инструмент за пропаганда, който има свои цели, напълно в разрез с интересите на родината му - Македония.

Такъв македонец обикновено е бил на български или гръцки или и на двата до влизането в сръбското училище. Спомня си как в едното училище го убедиха, че е грък, в другото - че е българин, а тук - че е сърбин. За него въпросът е - къде е истината, защото всеки има свои аргументи. Противоположните аргументи не дават възможност да се намери кой е правилният и затова македонецът решава, че всички са фалшиви и че има само една неоспорима истина: македонците славяни са македонци и славяни, следователно всеки македонец трябва да защитава интересите на родината си и своя народ , а не интересите на пропагандистите. . </ref>

Нека посочим друг тип македонец със сръбско образование. Той може да бъде считан за българин дори след като живее в Сърбия в продължение на 4-5 години. След като завърши образованието си в Сърбия, къде да отиде: в България или в Македония? Какво ще прави и в двете? България и Екзархията в Македония имат повече служители, отколкото им е необходимо. Дори да има място, те няма да го дадат на някой, който се е сгодил в Сърбия, а на някой от собствените си кандидати. Нека му позволим да получи българска услуга. Но дали ще се почувства на мястото си? - Не. По време на годините си в Сърбия той е бил повлиян от редица обстоятелства, които липсват в България, и следователно възгледите му се различават от възгледите на онези, които са се образовали само в България и са свободни от цял ​​куп мисли и предразсъдъци. Поне в новата социална среда той ще се чувства не на място.

И така, Сърбия с участието си в македонския въпрос постигна огромен успех и трябва да признаем, че не е толкова в нейна полза, колкото в наша полза. Тя отвори училища, създаде консулства, ръкоположи Фирмилиана и с всичко това даде нова насока на нашия въпрос. Тя създаде илюзията в европейското обществено мнение и в самата Сърбия, че в Македония има сърби и тази илюзия в очите на европейците преминава като факт. Тя накара въпроса за националността на македонците да бъде преразгледан и решен нито в полза на българите, нито в полза на сърбите, а в полза на отделна македонска националност. Тя възпита цяло поколение македонци, които имаха, имат и ще имат най-решаващото значение в новата история на Македония. Сръбските студенти играят важна роля в македонския въпрос, независимо дали работят в българска, сръбска или македонска компания, както и дали са морално високи хора или не. Има сръбски възпитаници от всички тези категории и във всички тях сръбското влияние се оказва благоприятно за Македония. Сръбски студенти, работещи в българска компания, създали и подкрепили македонската революция; те са отговорни и за политическия сепаратизъм. Националният сепаратизъм се дължи на сръбските идеалистични студенти, които работят под сръбска маска и в душата си се разпознават като македонци; ^[31] Сръбските студенти, с образованието си в Сърбия, бяха образовани в национален дух, вместо в национално безразличие в България , макар че някои от тях не спряха напълно да се наричат ​​българи, но сред тях македонците с чисто българско образование и самите българи отвориха голяма бездна: те със своето образование застанаха в средата между българите и сърбите, т.е. като традиционно се наричат ​​българи, те престават да бъдат такива в душите си: стават македонци. И накрая, най-ниските, най-отчаяни органи на сръбската пропаганда, македонци по рождение, отново са полезни за Македония: те формират клас на недостатъчна сръбска пропаганда, за които няма път към българите; те ще повишат класа на националните сепаратисти.

И така, ако се заблуждаваме и в предположението, че националният сепаратизъм ще бъде подкрепен от комитетите, Организацията и македонската интелигентна колония в България, тогава и в такъв случай е достатъчна силна сръбска пропаганда в Македония, за да вземе мащаба на националния сепаратизъм.

Но новият поток се среща и ще се срещне с най-добрия прием от самото си създаване и с най-добрата, най-интелигентната и непродадена македонска интелигенция, както и в резултат на умственото и морално развитие на последната. Има и ще има много интелигентни македонци, които са готови да дадат живота си за интересите на своята родина и своя народ, които ще се запитат: какво е по-важно за нас, македонците - общите български, общосръбски, общогръцки или македонски интереси? И те ще отговорят, че интересите на родината винаги са над интересите на обикновените хора и че последните са само средство за първите, а не обратното. Необходимо е малко наблюдение, за да убеди човек в тази истина. На първо място, всички знаят, че обичаме родината си Македония и народа си, защото всеки ден ги виждаме и изучаваме с нашите сетивни органи. Ние сме родени в него и в средата му. От детството им всичко е приятно и сме щастливи; на всичко, на което те се радват, и ние се радваме; те плачат и ние плачем; те се смеят и ние се смеем. Общата радост и скръб, общите традиции и обичаи ни правят всички едно цяло - една нация. Но щом преминем границата на Македония или на юг, или на североизток, или на север, т.е. в Гърция, България, Сърбия изведнъж ще почувстваме, че върху нас духа поредният вятър; ще почувстваме, че сме просто неканени гости там. И ако искат да ни покажат братя там, те го правят, за да ни ограбят и експлоатират. Гърците, българите, сърбите заедно ни уверяват, че всички ние сме само от тяхната националност и че нашето спасение е само в обединението на цяла Македония или поне голяма част от нея, спрямо тяхната страна. Всеки от нас ще забележи, че онези хора, които познавахме само от книга и ги познавахме като хора, които искат да ни помогнат да се освободим, ни показват като приятели и сънародници и се правят на наши покровители, а не защото сме ние гърците, или българите, или сърбите, не защото ги е грижа за някои общи интереси, в които принадлежат и нашите, не защото искат да ни помогнат и да ни избавят и то само с чисто егоистични цели, т.е. те експлоатират това, което сме наричани с техните национални имена, и искат, въз основа на съществуването на тези национални имена в нашата родина, да увеличат родината си, да осигурят интересите си, като управляват, ако не и цяла Македония, поне на голяма част от него. Не ни ли показва, че малките държави, дори всяка отделна държава, преследвайки общи цели, преследват нечовешки цели, освобождението на поробените, но чисто материални и егоистични цели, т.е. увеличавайки ги за свой интерес, без да се види дали ще има подобрение в съдбата на Македония или не. И така, местните интереси изглеждат основни, а популярните вторични; първите са цел, а вторите - средство. Имената: български, сръбски, гръцки в Македония са средство за малките държави да ни заловят. Ако ние също обичаме родината си и себе си, тогава също трябва да предпочитаме нашите местни македонски интереси пред общите български, общосръбски, общогръцки. Трябва да създадем такава ситуация - в Македония не трябва да има български, сръбски или гръцки интереси, защото няма българи, сърби и гърци, а има само македонци от славянски произход и някои други македонски националности. Трябва да изучаваме нашите интереси и да ги защитаваме сами, а не да ги даваме в чужди ръце, за да експлоатираме малките балкански държави.

Впоследствие националният сепаратизъм ще има място сред хората, които гледат на нещата от практическа гледна точка, без да се занимават много с теорията за нашата националност. Така те ще преценят: дали една Канада може да се сърди на Англия, защото последната, за да има добри отношения със северноамериканските САЩ, жертва своите интереси на Канада и последната иска да се отърве от Англия да защитава своите държавни интереси сама, защото вие ги разбрахте по-добре - тогава защо Македония не се сърди на България, защото не може да защитава македонските интереси, а само ги експлоатира и защо Македония трябва Той не каза: Пролях кръв от синовете си, нека те сами защитават интересите ми, а не вашите Начович, Цоков, Станчев и т.н.

Мнозина ще забележат също, че малките държави се отнасят с такова недоверие към ролята на България в Македония, както великите сили се отнасят към ролята на Русия в българското освобождение. Последните се страхували от „св. Стефан България“, защото смятали, че Русия ще го присвои. Също така малките държави сега смятат, че България иска да освободи Македония, за да я присвои. Но когато западните страни видяха, че са изложени и че България ражда такива хора като покойния Стамболов и живия Свирчо, те се успокояват и се противопоставят на волята на Русия да направят това, което самите те са развалили в Берлин. Няма ли да има хора у нас, които да разберат, че доверието на малките държави в родината ни ще зависи от нашите от Истанбул и Свирч, но които да видят опасността за националните ни интереси не в Русия, а в България? Повече от правдоподобно е, че такива ще бъдат намерени. И те ще бъдат крайните сепаратисти.

И накрая, мнозина ще забележат, че най-голямото ни нещастие се крие във факта, че нямаме местен македонски патриотизъм. Ако беше с нас, където и да бяхме, щяхме да мислим и да работим само за Македония. И сега някои от нас се възприемат като българи и обединяват интересите си с българските и вместо да изучават Македония във всякакви отношения, вместо да изучават историята на Македония по всяко време, те изучават българските интереси и българската история и не често тези периоди от нея, които нямат отношение към Македония. Например, Mr. Балащев, ^[32] култура на българското ханство ”^[33] нещо, което има същото значение за Македония като историята на Абисиния до покръстването на абисинците. Други от нас са в Гърция, изучавайки гръцки интереси и гръцка история. Друг гражданин на Охрид, Димика, ^[34] е аскет в Гърция и за него историята на Македония има значение само до нейното завладяване от римляните. Други македонци в Сърбия се правят на сръбски патриоти и вместо това работят за Македония - за сръбски интереси. По този начин, богат търговец на кожи на име Коста Шуменкови <^[35] След смъртта си той жертва 500 000 франка за сръбските училища. Има достатъчно тъжни резултати от обвързването на нашите интереси с другите, за да убедим мнозина, че нашето спасение е само в националния и религиозния сепаратизъм.

При хората с такива убеждения, както и при всички македонци, недоволни от пропагандата, силата на новия поток ще бъде на първо място. Но това ще е така само в началото. Броят на публичните и тайните поддръжници ще расте не с дни, а с часове. Важно е, докато има българска пропаганда в Македония, да има и сръбска. И двете пропаганди се провеждат само с български и сръбски пари. Недоволните от второто до въстанието бяха повече. След въстанието броят на недоволните и от двете пропаганда ще се изравни с нарастването на недоволните от българската пропаганда. Но дори и да не е, една сръбска пропаганда е достатъчна, за да създаде чудесна почва за новия поток. Всички македонци от сръбската пропаганда ще бъдат на страната на новото течение: органите на пропагандата ще симпатизират тайно, а неплатените сърби ще признаят публично своята македонска националност.

И накрая, много македонски славяни с гръцко образование ще бъдат признати за славяни. Сега те не правят това, защото трябва да се наричат ​​българи, а името българин сред гърците е поставено много ниско. В крайна сметка всички македонци са готови да направят отстъпки от своя страна за обединение в едно национално цяло, но никой от последователите на трите национални пропаганди няма да предаде своята пропаганда, за да капитулира пред друга. Националното обединение на македонците може да стане само чрез компромис между тях, а не чрез капитулация един пред друг. И какъв компромис е новото национално македонско течение.

Следователно е ясно, че ако новият поток не получи подкрепа от многобройната интелигентна македонска колония в България, той ще се развие отново, той ще се развие само като поток, насочен специално срещу българските интереси в Македония. С голямото развитие на новия поток и силната съпротива от България, за него може да се очаква подкрепа от Сърбия. Колкото и лошо и опасно да се окаже за Сърбия, това не противоречи на сръбските интереси. За Сърбия е важно Македония, ако не е сръбска, да не е българска. Щом се види, че никога няма да бъде сръбско, сърбите ще могат да се отвърнат от твърденията си, че македонците са сърби и ще ги признаят като отделно славянско племе, еднакво близко до сърбите и българите. ^[36]

И така, македонското национално възраждане е исторически процес, който има силна почва и голямо бъдеще. Това се дължи главно на конкуренцията между България и Сърбия по македонския въпрос. Като преходни етапи към пълното отделяне на македонските интереси от българските и сръбските, т.е. към националния сепаратизъм, обслужват политическите революционни организации и политическия сепаратизъм, разпространяван от тях. Основният източник за увеличаване на броя на националните сепаратисти ще бъде увеличаването на конкуренцията между българската и сръбската пропаганда в Македония и броя на недоволните от тази пропаганда. Националният сепаратизъм ще се увеличи и от онези, които осъзнаят всички вреди от националната и религиозната пропаганда, които уж защитават нашите интереси, експлоатират ги безбожно и които ще решат да се борят за националното обединение на македонците срещу всички тях. пропаганда. Борбата с него е опасна не за него, а за противниците му. Той ще излезе победител от тази борба, още повече, че реформите в Македония ще й дадат възможност да се освободи от чужди влияния и да пренесе центъра на възраждането в себе си.

Пълният текст на македонски език в оригиналния правопис

На првото заседааiн'е на Бугарцкото Студентцко Другарство во Петроград от таiа година iас рекоф неколку зборои за резултатите на сегашното востааiн'е во Македониiа. Тиiе резултати iас и резiумираф во два пунктои: 1. Македониiа после востааiн'ето iет загубена за бугарцката народност, и 2. македонците ке си сознаiат грешките, шчо беа причина на нестреките од востааiн'ето, ке се откажат од досегашното направуаiн'е на националното нивно самосознаiн'е и ке отворат систематична борба на сите национални и верцки пропаганди во Македониiа, во тоа натре, и на бугарцката, за да можат, со оддел'уаiн'ето на своiите интереси од интересите на пропагандите, да достигнат национално обiединуаiн'е помег'у себе.

Іас рекоф тогаi, оти таква iет деiствител'носта, коiа не ке се аресит на мнозина, но Іас не можам да зборуам, шчо ке се аресит на некого, а тоа, шчо iет свршена работа, со коiа рано или поздно, ке требит да се броiат iужните словени, па за тоа iет нужно да се знаiит ноото течеiн'е стред македонците, за да се определ'ат iасно односите на iужние словени кон него, и да се избегнит безполезната и вредител'на борба измег'у ниф.

Мнозина ке речат, оти моiите утврдуаін'а за некакво ноо течеiн'е во развиiаiн'ето на националн'ото самосознааiн'е стред македонците iет само мистификациiа на неколцина македонци, но да таiа мистификациiа немат под себе земiишче, и за тоа, како шчо се имат скоро поiавено на белиiот свет, исто така скоро ке исчезнит од него.

За да се увериме во тоа, дали моiиве закл'учуаiн'а за резултатите на востааiн'ево сет праил'ни, или пак возразуаiн'ата на моiите противници, ке требит да се разгледаат тиiа собитиiа од наi ноата историiа на Македониiа, во коiи наi силно се проiави националното самосознааiн'е, а имено, ке требит да се разгледат: возродуаiн'ето на македонците; собитиiата, шчо послужиiа како причина да се пробудит народниiот дух на македонците; какви размери и каков праец зе тоа пробудуаiн'е? во какви односи станаа македонците со нивното национално пробудуаiн'е кон балканцките народности, и дали положеiн'ето, коiе земат сега натрешната револуциона организациiа во прашаiн'ето за народноста на македонците словени iет такво, от коiе не можит да се идит по тамо, или пак требит од него да се напраит ушче iеден рачкор, и македонците да се iават приврженици на националниiот сепаратизм со приiимаiн'ето за обшч македонцки литературен iазик, централното македонцко наречiе? И наi после, ако организациiата и македонцката емиграциiа во Бугариiа, особено тоi дел од неiа, шчо имат, или државна служба со убаи плаiки, или се занимаат со журналистика, и со тоа имат убаи дооди и големо влиiаiн'е на бугарцките работи, така да се iауват со кандидатура на министерцки постои во Бугариiа, или си имат друзи згодни предприiатиiа, — дали, вел'ам, и без помок'та на таiа наша колониiа, iет возможно некако особено проiавуаiн'е на нашето возродуаiн'е, а имено во таков смисол, како шчо го упоменаф т. е. во полно оддел'уаiн'е на нашите интереси от тиiе на балканцките народи и во развиiаiн'е мег'у македонцката интелегенциiа и народ македонцко народно самосознааiн'е?

Згорен поглед на собитиiата, шчо изврвеа пред востааiн'ето ни докажуат, оти наi силниiот толчек кон национално собудуаiн'е на македонците ни послужи зафатокот на србцката пропаганда во Македониiа. До тоа време нашето национално самосознаiн'е беше само разбудено на полоина. Специiално со прашаiн'ето за нашата народност никоi не се занимааше. Се велефме вистина „бугари“ и „рисiани“ во национална смисл'а, но зашчо тоа iет, и али iет на вистина така, ниiе не се запитуафме многу многу.

Врските наши со бугарите станаа многу тесни со обшчето положеiн'е во Турцко: ниiе бефме браiк'а по судбата си, и бефме во iеднакви односи кон праител'ството и фанариотцкото дуовенство. Обшчноста во судбите наши ни закрепи обшчето име бугари ушче до ослободуаiн'ето на Бугариiа, коiе си остана по традициiа во Македониiа и по ослободуаiн'ето на првата. На таiа осноа бугарите кладоа своiите претенциiи на Македониiа, и македонците очекуваа ослободуаiн'е од Бугариiа.

Но конкуренциiата со Бугариiа од страна на Србиiа во македонското прашаiн'е од политична и национална страна извика на политичната сцена и самите македонци. Македонците зафатиiа усилено да се интересуваат со прашаiн'ето за нивната народност и нивната судбина.

Одот на тоа национално пробудуаiн'е, као и резултатите, кон коiи приведе оно, се предстауваат приближно во тоi вид:

Србите и бугарите зафатиiа да оспоруваат iеден у друг праата на Македониiа: и iедните и друзите вел'ат, оти цела Македониiа била нивна. Іедните си викаат како свидетели за спраедлиоста на нивните претенциiи iедни, друзите друзи авторитети.

Постред тоi безкраiен спор мег'у двата братцки саседни народи, македонцкото словенцко населеiн'е зарди коiо они се караат малце по малце здреет во национално самосознааiн'е, и сакат да се ослободит од опекунството на саседните народи, за да можит само да биди вршител' на судбите си.

Македонците бараат национално обiединуаiн'е помег'у ним, но при тоа сакаат тоа обiединуаiн'е да станит, не на ноа почва, не да се зафатит од ноо, зашчо такоа обiединуаiн'е ке требит многу време, а обiединуаiн'ето беше важно, како стредство за достигуаiн'е политична слободиiа. За тоа обiединуаiн'ето беше зафатено на почва, на тоа, шчо се велеа македонците бугари.

Мисл'ата за национално обiединеiн'е на македонците, и ако под маската бугарцка, се зафати во 1890 г. Во краiо на 1889 год. се префрлиiа во Бугариiа 30—40 души ученици и студенти македонци од Белград во Софиiа. Тиiе ученици сет душата на сите собитиiа во Македониiа од тогаi до сега. Они беа запознаiани со Србиiа и Бугариiа, со нивните култури и цели во Македоиiа. Они и сознаа опасноста за дележ на Македониiа мег'у тиiе две држаи, ако да бидит македонците сами да не се вооражат, за да си извоiуваат сами, со свои собствени сили и средства слободиiа, и со тоа да преупредат дележот на Македониiа.

По нивна инициатива првен се образуа во зафатоко на деветдесетите години. Іедно национално сепаратистично движеiн'е со цел'а да се оддел'ат интересите на македонците од бугарцките со возведуаiн'е на iедно од македонцките наречиiа на степен на литературен iазик на сите македонци. Орган на тоа сепаратитстко движеiн'е на македонците во Бугариiа беше журналот „Лоза“. Но тоа дуовно движеiн'е на македонците не се ареса на бугарцкото стамболовцко праител'ство, коiе забрани да се издаат „Лоза“ и зафати да гонит македонците сепаратисти. От тоа време ушче побегна Дамiан Груев, коi шчо беше во броiот на македонците ученици, шчо поминаа од Белград во Софиiа и во броiот на сепаратистите.

Немаiки во Бугариiа почва за национален сепаратизм македонците, шчо пребегаа од Белград во Софиiа, се зафатиiа со образуаiн'е на револ'уциони организациiи во Бугариiа и Македониiа. Видните македонци револ'уционери сепаратисти, како Дел'чев, беа само ученици на првото поколеiн'е македонци, ученици србцки и бугарцки. Исто така и Сарафов и друзите по доцкнашни револ'уционери се iавиiа, само нивни продолжатели последуатели, но не инициатори на револ'уционата организациiа.

От самиiот зафаток на револ'уционата организациiа македонците во Бугариiа или со бугарцко образуаiн'е, работеа под маската бугари, iедно за тоа, шчо така се викаше голем дел од населеiн'ето, а друго, шчо по тоi пат можеше да се добиiет прддржката на бугарцкото праителство, на бугарцкиiо народ и бугарцката екзархиiа.

Играта, одиграна од ниф, имаше положни и одрични резултати. Мег'у првите требит да се однесат: 1, македонците, со обiединеiн'ето си за преследуаiн'е интересите на своiата таткоина, станаа важен фактор, коiи шчо на вид влезе во союз со бугарцкиiот народ и сите негои официiални предстаители за достижеiн'е на вид обшчебугарцки интереси во Македониiа, а во сашност, со тоа напраи бугарцкиiот народ и негоите официiални предстаители и учреждениiа орадиiа за свои собствени чисто македонцки цели и интереси; 2, македонците од соiузници со бугарите во решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е станаа господари на тоi соiуз, во коi'и шчо бугарите зафатиiа услужливо, а по некоi пат и со гореч во душата нивна, да исполнуваат бараiн'ата на македонците.

Контака и македонците зафатиiа да заiауваат, оти они сакаат „Македониiа за македонците“ оти тиiе сакаат автономиiа за Македониiа, а не соiединуаiн'е со Бугариiа. Бугарите, „скрепя серце“, можеа да чуiат таква новост, коiа не можеше да бидит ним приiатна. Но македонците и успокоiуваа бугарите: чекаiте вие, нека ни даат нам автономиiа, па ке видите, оти после неколку години таiа Македониiа ке бидит бугарцка, зашчо поекето од македонцката интелегенциiа доби обруазуаiн'ето си во Бугариiа. Надворешниiо свет пак го уверуваа, оти историiата со Источна Румелиiа не можит да се повторит и со Македониiа, зашчо во Македониiа имат многу народности, а не две-три, оти сите тие народности, како и сите саседни балканцки држаици и големите држаици, ке можат да побркаат на соiединуаiн'ето на Македониiа со Бугариiа. Наi после заiауваа: каков интерес имаат македонците да се присоiединуат до Бугариiа, кога от тоа присоiединуаiн'е ке имат полза поеке Бугариiа, отколку Македониiа?

Македонците не се установиiа на таiа двоiна игра со различни заiауваiн'а на бугарите и на Европа. Тиiе пренесоа центрот на револ'уционата оргнизациiа заiедно со сите национално-политични прашаiн'а во Македониiа, за да бидат слободни во своите постапоци од бугарцкото праител'ство.

Во комитетите во Бугариiа зафатиiа да пропапандираат полно оддел'уаiн'е интересите на Македониiа од интересите на Бугариiа.

Се зафати енергичната работа на Сарафов, заiедно со комитетите, председател'ствувани од него. Сарафов, како председник на Врховниiот комитет во Софиiа, работеше, сосем не сообразуваiки се со бугарцкото праител'ство. На Сарафов не му сочувствуаше бугарцкото праител'тсво и кн'азот, со друзи зборои: комитетот, на коi шчо, председател'ствуаше Сарафов се придржуаше во македонцкото прашаiн'е iедна таква програма, тогаi за тогаi само политична, изработена ушче от понапред, на коiа тиiе, шчо сет призвани да бранат бугарцките интереси, не сочувствуваа, а тиiе шчо состауваа толпата, со друзи зборови, бугарцкиiот народ, сочувствуваа. Од тука iет iасно, оти бугарите iе голтнаа пил'ул'ата и касно iет да си испраат грешката.

Праител'сгвото напраи усилиiа да поврнит изгубеното, но уви! - било касно. Врховниiот комитет во Софиiа се кладе под председничеството на ген. Цончев, бугарин, л'убимец на кн'азот. Но македонците во Бугариiа убедиiа бугарцкото населеiн'е во праотиiата на нивната програма за полно оддел'уаiн'е на интересите на Македониiа од интересите на Бугариiа, покажаа политиката на праител'ството, на кн'азот и на „генералцкиiот комитет“ или комитеот на Цончев-Михаiловцки, како егоична и добиiа во Бугариiа по голема власт над „генералцкиiот комитет“ и над праител'ствената политика во македонцкото прашаiн'е. Таiа сила главно се поддржуаше со полната солидарност на „Станишевцкиiот врховен комитет“ со „Натрешната организациiа“.

И така комитетите, а заедно со ниф, и уопшче македонците се ослободуваат од влиiаiн'ето на бугарцкото праител'ство, создаваат своiа независна програма за работа, таiа програма пропагандираат во Бугариiа и со неiа добиiаат влиiаiн'е на бугарцкиiот народ, а преко него и на праител'ството.

Откако се укорени така македонцкото „дело“ во Бугариiа, македонците зафатиiа да одат и во Србиiа и тамо да излагаат своiата програма на праител'ството и на србцкиiот народ. Сарафов, Радев, Іанков, увераваа, оти они се борат со девиз „Македониiа за македонците“, за сите македонци без разлика, и оти никоi пат Македониiа не ке се соiединит со Бугариiа. Не iет ли iасно и от тиiе постапоци на македонцките водачи, оти македонците зедоа сами да решаваат судбите на Македониiа, и оти они во своiата деiност сет готои да се столкуваат и да согласат интересите на своiата таткоина, не само со Бугариiа, но и со друзите блкански држаици, откако се дадат од страна на Македониiа некоiи задолжеiн'а на тиiе држаици за окажаната неi помок'?

Од дотука реченото iет iасно, оти борбата мег'у Бугариiа и Србиiа за влиiаiн'е во Македониiа во резултат даде развиiаiн'е на сознаiн'ето, да судбите на Македониiа требит да сет во раците на македонците. Македонците се организуваат со сознааiн'е своiите праа на своiата таткоина и своiот долг пред неiа. Со организуаiн'ето си, македонците станаа главниiот фактор во решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е, как во своiите очи, така и во очите на Европа. Од востааiн'ето со нас се церемонат; до него на нас гледаа како на iедна неопределена маса.

Тиiе сет сите резултати од досегашното ни самосознааiн'е. Организациiата со постепеното оддел'аiн'е на македонцките интереси од бугарцките, со земаiн'ето на македонцкото прашаiн'е во своiи раци и наi после и наi многу со сегашново востааiн'е во резултат достигна тоа, шчо не предполагаше: на место слободиiа да бараат, сега во Македониiа мнозина сет убедени, да ни требит полно пресечуаiн'е на врските со сите балканцки народности и култивираiн'е на се, шчо iет во Македониiа оригинално и своiе: iазико, обичаiите. историiата, писменоста, народната словесност и пр.

Тоа нешчо не се предвидуаше, зашчо се мислеше, оти името „бугарин“ ке ни донесит с, шчо очекуафме од народното движеiн'е. Но во расчетите се излагафме. Заiедно со арнотиiите за интересите на Македониiа, изброiени по горе, името бугарин донесе и одречни резултати за револ'уционото „дело“: Името бугарин и неiеднаквите увереiн'а пред Бугариiа и пред Европа за судбата на Македониiа по неiното ослободуаiн'е состаиiа полно недоверие кон нашето „дело“ от страна на европеiците, мислеiки го за итрост, не македонцка, ами бугарцка, и за маневр на бугарцкото праител'ство да се решит македонцкото прашаiн'е по скоро. Сиромашкото бугарцко праител'ство се наiде во небрано лоiзе во македонцкото прашаiн'е: македонците го изиграа и го употребуваа како средство во своите цели, а европеiците го обвинуваа во итрости, от коiи шчо тоа сиромашкото беше далеку. И така името бугарин присвоiено от комитетите и организациiата за македонцките словени, и соединуаiн'ето на нашите интереси со интересите на Бугариiа во агитациiата на комитетите у бугарите, беа причина, сета македонцка работа да се припишит од Европа на Бугариiа и бугарите, и като бугарцко надворешно iавуаiн'е да се не поддржуат.

Малу тоа: името бугарин, коiе застауаше да се односуат европеiците со недоверiе кон работата на организациiата, видеiки во неiа сакаiн'е на Бугариiа, со револ'уциiа да нарушит равновесiето на Балканцкиiот полуостров, и непостоiанството на бугарцката надворешна политика, напраена, сега против Русиiа, сега со неiа, послужиiа за причина да се согласат Русиiа и Австро-Унгариiа, заiедно со взаимно согласiе да решаваат балканцките прашаiн'а. Тоа согласуаiн'е од 1897 год. беше напраено против Бугариiа, како мнима подстрекател'ка на македонците, но негоите резултати беа вредител'ни, не за Бугариiа сама, зашчо во бугарцките натрешни работи никоi немат прао да се набркуат, а за нас македонците. Тоа iет отрицател'ната страна на првиiот период на националното ни самосознаiн'е; тоа iет причината на неуспеот на востааiн'ето ни. Неуспеот значит главно се должит на името бугарин, усвоено и пропагандирано од револ'уционерите.

Востааiн'ето напраи епоха во жиотот и националното самосознаiн'е на македонците словени. Оно ке натерат нашиiот народ и негоата интелегенциiа да погледат назад на своiите упушчеiн'а од коiи произлезе неуспео на востааiн'ето. Оно ке натерат македонцката интелегенциiа со различно образуаiн'е да се сплотит во iедно, за да обiединит народот ни, но веке, не на таiа осноа, шчо си покажа сета своiа несостоiател'ност, а на друга, на чисто македонцка. Востааiн'ето ни покажа оти ниiе македонците не можиме да очекуаме помок од никоi од балканцките држаици, оти решеiн'ето на нашето прашаiн'е iет сето во раците на Големите Сили, и за тоа нам и не ни требит да соiединуаме и збркуаме нашите интереси со чиiи и да бидит словенцки на Балканцкиiот полуостров. Нам ни требит натрешно обiединуаiн'е мег'у себе: не ни требат во Македониiа ни срби, ни бугари, ни грци, оти не сме ни iедното, ни другото, ни трек'ото; не ни требат патриархисти, екзархисти, оти ниiе сме само праославни рисiани. Делеiн'ето iет искуствено создадено од балканцките држаици, намерени да дел'ат Македониiа со стечен'е на обстоiател'ствата. Но македонците, на сегашната степен на нивното национално развитiе, не сет материiал во раците на малечките балканцки држаици, ами сет силен етнографцко-политичен фактор, от коi шчо поеке зависaт судбите на Македониiа, отколку од малечките балканцки држаици. Тиiе македонци, шчо покажаа таква способност во своiето националнополитично организуаін'е, шчо покажаа таквоа примерно жртвуаiн'е со своiите интереси во полза на интересите на своiата татаоина, не со по малечок успев, ке можат да организират секакви препiаствиiа на националните и религиозни пропаганди, шчо цепат денеска народот наш на делои враждебни iеден кон друг.

Организациiата и македонците до сега на далеко растоiаiн'е отдалечиiа интересите на Македониiа' од бугарцките. Од тоа положеiн'е до полното отцепуаiн'е од Бугариiа и до обiавуаiн'ето Македониiа за оддел'на од Бугариiа и Србиiа етнографцка област имат iедеи рачкор. Тоi рачкор iет необходимо следствиiе на неуспео на сегашното востааiн'е. Тоi iет на полоина напраен. Полното отцепеiн'е на Македониiа од балканцките држаици во етнографцки однос ке испливит на iава со успокоеiн'ето на Македониiа.

Набркуаiн'ето на бугарите и србите во Македониiа беше предизвикано од некоiи обстоiател'ства: македонците идеа рака за рака со бугарите во црковното прашаiн'е от тамо раширеiн'ето власта на екзархиiата во Македониiа. Србиiа се набрка во Македониiа откако изгуби надеж да си присоiединит Босна и Ерцегоина.

Но сега и за нас македонците настапиiа нои обстоiател'ства, коiи ке не потресат, и ке ни кажат нои патишча, по коiи шчо ке требит да одиме однапред. Претенциiите на Србиiа и Бугариiа од iедна страна, ни покажаа, оти само конкуренциiата на тиiе две држаи не застауат да робуаме ушче на неопределен срок; од друга — тиiе претенциiи ни подтврдиiа и без тоа известната истина, оти во цела Македониiа имат само iедна а не неколку словенцки народности. Значит делеiн'ето iет искуствено и од борбата со него наi напред ке требит да се зафатит нашата ноа работа во по натамошното развитиiе на националното ни самосознаiн'е.

И така имин'ата: србин, бугарин и грк си изслужиiа своiата служба во Македониiа и за ниф там немат поеке место. Време iет да заменит iедно обшчо за сите македонцки словени име — името „македонец“. Таiа смена iет само логично следствиiе на досегашната работа на македонцките комитети, организациiи и интелегенциiа и се барат од обстоiател'ствата. Тада смена частично веке iет настапила и не iет далеко тоiа време, кога таiа ке торжествуат.

При с горереченото за ноото течеiн'е во развиiаiн'ето на националното самосозвааiн'е у нас, ми се чинит, оти пак мнозина од вас, ке видат во моiите мнеiн'а и зборои само iедна мистификациiа. Можит, мнозина ке се запитаат: 1, ако до сега комитетите имаат играно двоiна рол'а: нa бугарите им имаат вел'ано, оти македонците сет бугари 'и iеден ден Македониiа, какo и да бидит, ке се соiединит со Бугариiа, а на европеiците им вел'ат, оти они бараат автономна Македониia само за македонците, оти се н'емат никаква мисл'а за соединуаiн'е со Бугариiа, то откаде iас знам, оти комитетите iа лажат Бугариiа, а не Европа? Можит да бидит сосим противното на тоа, шчо рекоф iас по горе за комитетите т. е. тиiе сет готои да дадат на Европа секакви гарантиiи, Македониiа да не се соiединит со Бугариiа, но они никоi пат не ке склонат да се упразднит во Македониiа бугарцкиiот iазик и бугарцкото име во полза на централното македонцко наречiе и името „македонец“, со друзи зборои, то, шчо кажуаф iас, да имало само iеден чекор од тоа положеiн'е шчо се држаат македонците и македонцките комитети во македонцкото прашаiн'е кон Бугариiа, до полното отцепуаiн'е на Македониiа и македонците од бугарцките национални интереси, не iет прао, зашчо, не iеден чекор, ами цела пропаст оддел'уат iедното од другото, и комитетите ке покажат наi силно сопротивуаiн'е на ноото течеiн'е; 2, ако се допушчит, оти комитетите никоi пат немат да се согласат на упразднуан'ето на бугарцкото име и iазик од Македони а заiедно со него ке бидит против ноото течеiн'е и сета македонцка интелегенциiа со бугарцко образуаiн'е, то откаде ке поцрпуат ноото течеiн'е, сила за себе? Коiи ке бидаг теоретиците на ноото течеiн'е, каде тиiе теоретици ке развиваат своiата деiност, каде и каква ке бидит нивната аудиториiа, откаде ке се зимаат средствата за пропагандираiн'ето на идеiата, како ке проникнит таiа во народот и како ке се поддржуат во него ? Откаде ке се наiдат стредства за нои учебници, коi ке и приготвуат, на чиiи стредства ке се содржуат сколиiите со македонцки iазик? — Очигледно, iедно комитетите и македонцката интелегенциiа во Бугариiа зафатат да се противат на ноото течеiн'е, или, ако не му се противат, просто не го поддржуваат, iасно iет, оти од него немат да останит нишчо: фантазиiите на неколцина македонци ке бидат осмеiани и поеке нишчо.

Така ли iет во сашчност? Да разгледаме до колку можат да бидат осноани таквиiа предполагаiн'а и сообразуаiн'а?

Прво ке прегледаме прашаiн'ето: во каков однос комитетите и македонцката интелегенциiа ке станат кон iедно ноо национално течеiн'е стреди македонците, коiе барат не само политично, ами и национално и религиозно ослободуаiн'е на Македониiа т. е. кон iедно течеiн'е, шчо прокламират „Македониiа за македонците“ против сите претенденти на Македониiа, во истиiо броi и против Бугариiа и бугарите. Да си предстаиме, оти тоа ноо течеiн'е iет незначител'но. И во тоi случаi требит да се решит прашаiн'ето за односот кон него. Ако ноото течеiн'е од гледишче на комитетите iет нешчо опасно и нежел'но, то тоа требит да се искорнит ушче во самиiот зафаток; ако тоа само по себе немат почва, то требитда се предостаит само од себе да исчезнит; а ако iет полезно за Македониiа, то ке требит да се поддржит од ниф.

Прашаiн'ето, дали ноото течеiн'е имат биднина или не, ке се разгледит по долу, откаде ке се видит оти оно, ако се предостаат на само себе и се игнорират, ке се развиват само, а не ке опаг'ат. За тоа, имаiки пред вид, оти ноото течеiн'е само от себе ке растит, требит да се разгледат прашаiн'ето, али комитетите ке се борат со него, или пак ке го поддржуваат?

Прво се питат: дали комитетите, разсудуаiки логично, можат да обiаат воiна на ноото течеiн'е? Можит да се допушчит, оти таква воiна можит да се очекуат, зашчо во комитетите имат членои, не само македонци, ами и бугари, и последните некоi пат не ке се согласат со ноото течеiн'е, оти со него ке се закопаат бугарцките интереси во Македониiа; исто така имат и мег'у македонците, членои на комитетите, лица, коiи ке расудуат така: сега на старост ниiе не можиме да учиме нов iазик: бугарцки знаiиме и бугарцки ке зборуаме, — ниiе сме бугари.

Малу тоа. Мнозина, па и наi големиiог дел од македонцката емиграциiа во Бугариiа ке се противит на ноото течеiн'е по чисто егоистични сообразуаiн'а. Поеке од 5.000 души македонци имат на државна служба само во Софиiа. Не по малу имат кандидати на служба. Измег'у таiа македонцка интелегентна емиграциiа имат мнозина, или шчо имале, или имаат високи должности, пак и коiи сет претеденти и кандидати на, ниф, во тоi броi и на министерцки портфеiл'. Се знаiит, оти сите тиiе господиновци имаат наi горе от се своiите лични интереси. За ниф интересите на Македониiа сет iедно стредство да добиiат служба и да се одржат на неiа. И интересите на Бугариiа, не Господ знаiит, шчо означаваат. Но за да се исполнат нивните егоистични планои за убаа служба, они сет готои да се покажат поеке бугари от самите бугари, да играат от себе рол'а на бугарцки шовинисти, со неiа да експлоаатараат и бугарцкиот кн'аз и интересите на Македониiа, и на бугарцкиiот народ, и европеiцкото обшчествено мнеiн'е, со iедеи збор, да лажат, и на десно, и на лево, под вид да исполнуваат некаков патриотцки долг, а во сашчност да добиiат служба, власт и попул'арност. Іедно македонцкатга интелегентна емиграциiа се состоiит главно от таквиiа лица, шчо си имаат соiединено своiите интереси со Бугариiа и се облизуваат около бугарцкиiот кн'аз, коi шчо по кефот си клаат и сфал'ат миниетрите, и коi шчо можит да клаит за министри, не само луг'е коiи шчо имаат малу попул'арност стред бугарцкиiот народ, но и таквиiа, шчо немаат сосим партиiа и сет „независими“ т.е. „и тука го клаваат и гамо го клаваат“, — iедно имаме луге, шчо мисл'ат, оти главното достоинство на чоека iет, не честно да служит на своiот народ, ами да итруат т. е. да лажит, и десно, и лево, — то природно iет, оти ноото течеiн'е во развиiаiн'ето на националното самосознааiн'е на македонците не ке стретит поддржка во нашата емиграциiа во Бугариiа.

Немат шчо да се зборит за учените македонци во Бугариiа: тиiе iедногласно ке речат, оти ноото течеiн'е iет просто апсурд, оти никоi пат немало македонцка народноот и сега iа немат; оти македонците сет бугари и пр. Секоi пат и на секаде iет бивало така и така ке бидит сега и каi нас. Учените, аристократиiата, интелегенциiата и вообшче обшчествените класои, каi шчо се имаат лични интереси, стари традициiи и предубедеiн'а се борат со ноите течеiн'а, каi шчо се наог'ат истината и праината. Тиiа течеiн'а се укоренуваат прво во долните класои и уопшче во л'уг'ето без предубедеiн'а, готои да се борат со тиiа предубедеiн'а во зашчита на ноите идеи, од осашчествуаiн'ето на коiи ке зависит, не само нивната, но и стрек'ата на нивниiот народ. За илустрациiа на одот и на, резултатите на борбата мег'у стари и нои течеiн'а, доста iет да си припаметиме борбата на рисiанството со iазичеството, реформираiн'ето на Русиiа от Петр Велики, возродуаiн'ето на чехите, литовците, праопионата реформа на Вук Караджич и пр.

Туку да остаиме излезот на борбата мег'у старото и ноо македонцко национално течеiн'е, да се задржиме на прашаiн'ето за односот на комитетите кон ноото течеiн'е. Іас по горе рекоф, оти по големиiот дел от членоите на комитетите ке бидат за борба со ноото течеiн'е. Но како ви се чинит, али таiа борба ке бидит победоносна за ниф? — Не. — Она само ним ке им ископат гробот. Она ке компрометират и бугарцката политика во Македониiа. И ето зашчо.

До сега комитетите кажуваа на надворешниiот свет, оти они работат само за „Македониiа за македонците“ и сет готои да дадат секакви гаранциiи да не станит присоiединуаiн'е на Македониiа со Бугариiа. Бугариiа искажуат истата политика во македонцкото прашаiн'е. Комитетите вел'ат, оти се готвеше и стана обшчо македонцко востааiн'е от сите македонцки народности заiедно, а не само од „бугарите“. А кога им кажуате: iедно востааiн'ето iет обшчо от сите македонцки народности, то зашчо комитетот заседаат само во Бугариiа, [a] не и во Србиiа, Влашко и на друго место, тиiе одговараат така: от тоа, шчо комитетите заседаваат во Бугариiа, грешно iет да се праит закл'учок, македонцките комитети да сет бугарцки; за македонцките комитети Бугариiа не iет нишчо поеке од iедна држаа, шчо окажуат гостеприемство на македонците и им даат слободиiа да работат слободно до колку таiа работа не наносит вреда на држаата; т. е Бугариiа во македонцкото востааiн'е играт само рол'ата на Каравлашко во бугарцкото востааiн'е. Бугариiа кажуаше истото. Европеiците, се разбират, не веруваа на тоа. Ами сега, колку лажовни ке излезат тиiа увереiн'а и на македонцките комитети и на Бугариiа, ако и iедните и друзите, от пасивен однос кон iедно ноо течеiн'е, шчо барат „Македониiа за македонците“ а не за бугарите, или од иронизируаiн'е со него, стапит во борба со него? Таiа борба ке свалит маската и од iедните и од другата и ке востаноит симпатиiите на европеiцкото обшчество и европеiцките праител'ства во полза на ноото течеiн'е и против лажливците. А без Европа и Русиiа, ни комитетите, ни Бугариiа, не можит ни на iота да изменат судбините на Македониiа.

А iедно iет така, комитетите од ироничен и пасивен однос кон ноото течеiн'е ке требит непостредствено да преминат до негоото поддржуаiн'е. Ето го одгоорот на прашаiн'ето, каков можит да бидит односот на комитетите кон ноото течеiн'е?

Сега да поминиме до другото прашаiн'е: от каде ноото течеiн'е ке зимат сила, ако македонцката интелегенциiа и комитетите во Бугариiа зафатат борба со него? Со шчо располагат оно?

За одгоор на тоа прашаiн'е требит во неколку рески да се одбележит рол'ата на Србиiа во македонцкото национално возродуаiн'е. Да пренебрегуат чоек со положеiн'ето, шчо го имат земено Србиiа во македонцкото прашаiн'е и со неiната рол'а во македонцкото национално возродуаiн'е iет лесномислено. Даже можит да се речит, Србиiа да изигра во наi ноата историiа на Македониiа по голема рол'а од Бугариiа. Кога Бугариiа со шум сакаше да решит македонцкото прашаiн'е, водена за носот од македонцката емиграциiа, Србиiа тио, со голем успеф работеше во Македониiа наполно согласно со србцката погоорка: „тиха вода брег рони. Беше време, кога ролите на тиiе две држаи беа обратни т. е. Србиiа шумеше а Бугариiа работеше.

Да бидиме по iасни.

До србцко-бугарската воiна во 1885 г. бугарите тио работеа во Македониiа. Сливница им покажа на србите, оти ако iедна Бугариiа со Источна Румелиiа можат да покажат на Србиiа iедна Сливничка поразиiа, то соiединената Бугариiа, заiедно со присоiединената до неiа Македониiа во бидно време, можит и сосем да победит и поробит Србиiа. Сливница натера Србиiа да зафатит iедна ноа борба со Бугариiа за Македониiа. Наi напред таiа борба беше на книга: србите докажуваа со громки и плитки фрази, оти они имаат по големо прао на Македониiа од бугарите. От тоа поминаа пак на громка, но безрезултатна пропаганда во Македониiа: наобек'аа на македонци, млади ученици, од бугарцки и грцки сколиiи златни гори за во Србиiа. Патриотичното пропагандно другарство „Св. Сава“ од 1888 година отвори пансион за своiите ученици стипендиiати. Во 1889 година броiот на стипендиiатите на тоа другарство се уголеми, за да се умалит по неколку месеци: во ноември месец на таiа година около 40 души ученици македонци, iедни таiно, друзи iавно и демонстративно поминаа од Белград во Софиiа, за тамо да се учат (се разбират со бугарцки пари). Тоi неуспеф не обескуражи одважните срби: другарството „Св. Сава“ отвори патриотична подписка во Србиiа за построiуаiн'е ноо здаiн'е на другарство за пансиiон и за своiа пропагандцка околиiа. Во 1890 год. се издигна големо трикатно здаiн'е, во коiе од iануари 1891 год. се отвори пропагандцката „Богословцко-учител'цка сколиiа“, за да се затворит по полоина година. Но за тоа Светосавцкото другарство за таiа полоина година напраи доста шум: во неiа осим науките имаше и воена гимнастика и маршеи на учениците со музика по Белград и негоите околиiи и патуаiн'е на летото по Србиiа, каде се произносуваа громки тостои. Со тоа се сврши шумот во Србиiа, и србите зафатиiа да работат тио и упорно: пропагандата помина от патриотцкото другарство во раците на министерството на надворешните работи. Министерството првно и праiк'аше своiите стипендиiати во србцките провинциални градишча, за да се учат, а после собираше во Белград во специални или великата сколиiа.

Работеiн'ето на србите не остана без резултати при решааiн'ето на македонцкото прашаiн'е. Србите со своiите сколиiи во Македониiа успеа да создадат во европеiцкото и руско обшчествено мнеiн'е ил'узиiа, да имат срби во Македониiа. Іедно подобна ил'узиiа поминуат пред праител'ствата на Великите Сили за факт, то iасно iет, оти при решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е требит да се имаат пред очи и бараiн'ата на србцкото праител'ство. Следствено, Србиiа при таiа борба достигна поеке од Бугариiа, коiа со шумот, шчо подигна остана со загуби, а не со добит. Ако да не се iавеше ноото течеiн'е во развитиiето на националното самосознааiн'е мег'у македонците, коiе ке приравнит загубите на Србиiа со загубите на Бугариiа, то можит положно да се тврдит, оти од востааiн'ето бугарцките интереси во Македониiа само пострадаа, а србцките само се уголемиiа.

Но србцката пропаганда осем ил'узиiата за србцка народност во Македониiа и побркуаiн'ето да се решит македонцкото прашаiн'е во полза на бугарите, имат и друзи резултати.

Во зафатокот на нивната пропаганда, србите и не мислеа да праат македонците срби; тиiе сакаа просто да создадат во Македониiа, редом со бугарцките, и србцки интсреси, така, да во време решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е, да добиiат колку се можи по голем дел од неiа.Таiа цел'а се достигаше, iедно со изiавуаiн'е историiцки и друзи праа и сообразуаiн'а, а друго и главно со инакво постааiн'е прашаiн'ето за народноста на македонцките словени. Последните можеа да се истаат, или како нешчо стредно мег'у србите и бугарите т. е. ни срби, ни бугари, а просто македонци или македонцки словени, или како срби. Првата теориiа имаше по малу последуачи и беше предназначена за пред европеiцкото обшчествено мнеiн'е. Но на таiа теориiа беше затворен входот во Македониiа, како и со сите тиiе стредини, откаде излизаа пропагандистите. Таiа теориiа беше опасна за србцките интереси во Македониiа, зашчо ке повлечеше по себе согласiето на Србиiа да се образуат оддел'на македонцка држаа и со тоа Србиiа не ке добиiеше ни iеден дел од неiа. Втората теориiа, т. е. сите македонцки словени сет исто таквиiе срби, како и бошн'ацие, црногорците и пр., се укорени во Србиiа. Со тоа србите лажеа, не само европеiцкото обшчествено мнеiн'е и македонците, но и сами себе; тиiе зафатиiа да пропагандираат истата идеiа и стред србите со помок'та на сколиiи и книги. Последните беа и сет сите тенденциозни во прашаiн'ето за народноста на македонците. Ил'узиите на европеiцкото обшчествено мнеiн'е за србцки интереси донесе своiите плодои. Ил'узиiите на, самиiот србцки народ пак не сет без резултатно: во случаi на воiна за Македониiа со кого и да iет, србите, како iеден, сите ке се наврл'ат на неприiател'от, — србцката воiска со наi силно патриотцко осек'аiн'е ке се биiет за Македониiа.

Србцките усил'а, да се прегледат од научно гледишче македонцкото прашаiн'е се увенчаа со успеф. Бугарите можат да се утешаваат да iет прашаiн'ето за народноста на македонците решено во нивна полза. Они можат да му турат нему крст. Но не го праат тоа друзите учени. Сега веке имат предстаители од науката, како проф. проф. И. А. Бодуен-де-Куртене, П. А. Лавров и В. Іагич, коiи гледаат на македонцките наречиiа, како на одделен предстаител' на словенцката фамилиiа од iазици. Тоа прегледуаiн'е и такво решеiн'е iет србцка научна победа.

Србите напраиiа преврат и во пон'атиiата и стремежите на македонците, преврат вистина не и во нивна полза, но ушче по малу во бугарцка. Они сакаат да напраат македонците срби, забрануаiки да се обраiк'ат пропагандата со ниф инак, осем како со „праи“ и „чисти“ срби. Тоа не стана. Македонците зафатиiа да се задолбочуваат во прашаiн'ето за нивната народност и интереси, и доiдоа дозакл'учок, да не сет они, ни срби, ни бугари; да немат за ниф, ни бугарцки, ни србцки, ни грцки интереси, а да имат само македонцки. Србите не достигнаа краiниiот предел на нивните стремежи, но достигнаа таков предел, от коi, шчо вистина не можит да се одит контака, но коi шчо можит да успокоит по умерените елементи во србцкото обшчество и народ.

Одот на србцкото влиiаiн'е во развиiаiн'ето на народното самосознааiн'е у македонците и негоите резултати се предстауваат во тоi вид:

Во 1889 год, во Белград во пансионо на Св. Савцкото Другарство на Космаiцка улица имаше около 50—60 души млади македонци. Мег'у ниф немаше „старо-србиiанци“, а сите беа само од Македониiа и по нивното образуаiн'е до идеiн'ето нивно во Србиiа, во бугарцки или грцки сколиiи, се делеа на: „бугараши“ и „гркомани“. Мег'у ниф „србомани“ немаше.

Старите „бугараши“ заiедно со ноопристигнатите таiа година и со некоiи „гркомани“, на броi около 30—40 души, iедни таiно, друзи iавно и демонстративно, заминаа во Бугариiа. Тиiе млади македонци, воспитани во Србиiа во народен, т. е. во дух да, л'убат наi напред 'своiата таткоина и своiот народ, па после човечеството, заминааiки во странаата, каi шчо немат националн'о самознааiн'е, а на место него полон индеферентизм кон народните интереси, внесоа во неiа ноа струiа од национално воодушевеiн'е и работеiн'е за ослободуаiн'ето на Македониiа. Они состаиiа во Бугариiа осноата на работеiн'ето во полза на Македониiа.

„Гркоманите“ во Белград од година на година се уголемуваа со нои „гркомани“ и „бугаромани“, но и iедните и друзите натре во Србиiа мачно се преобрнуваа во „србомани“. „Србомани“ се чинеа они само со заминуаiн'ето во Македониiа како србцки чиновници и органи на србцката пропаганда. „Србомани“ македонци имаше само за надворешниiот свет и за друзите пропаганди во Македониiа. Органите на србцката пропаганда во душата си никоi пат не се осек'аа како „срби“ или „србомани“, особено првите 10 години и ако имаат они живеiано во Србиiа.

Живеiн'ето на млади македонци во Србиiа секоi пат имаше многу арно влиiаiн'е на интересите на Македониiа. Тука они се заинтересуваа со прашаiн'ето за нивната народност, со србцките филологиiцки и историiцки аргументи за народноста нивна, со србцкиiот патриотизм и со краiното негоо изражуаiн'е во вид на шовинизм или слепо предпочитуаiн'е на своiето пред чуздото, со причините на србцкиiот шовинизм, со рол'ата на Србиiа во сегашно и бидно време во македонцкото прашаiн'е и со много друзи важни и интересни прашаiн'а.

Искуственоста на создааiн'е србцки интереси во Македониiа беше iасна за сите. Но исто така македонците сознаваат да iет Србиiа држаа, шчо разполагат со воiска, дипломатиiа, iеден народ и iедна интелегенциiа, коiи шчо ке зашчитуваат србцките интереси во Македониiа со примерна преданост и краiен фанатизм.

Борбата со србцките интереси во Македониiа iет непосил'на, не само за македонците, коiи шчо не располагаат со држаа и државен бiуджет, воiска, дипломатиiа и пр., но и за слободна Бугариiа. Затоа македонците во Србиiа се одрекоа од iедна iавна борба со србите, но со тоа они не се откажаа од интересите на нивната таткоина.

Од избегуаiн'ето на првата група македонци ученици во 1889 година, за коiе напоменаф, се до 1895/6 уч. г. избегуваа, коiе по мали групи от 5—10 души, коiе оддел'но от по 1—2. Но по големиiот дел македонци остануваа во Србиiа и бараа пат, како ке се можит да се работит во полза на Македониiа без да се влегуат во отворен конфликт со србите.

За да се изработит iедна таква програма, македонците ученици во Белград во 1893/4 уч. г., во време на инспекторството над ниф на директорот на III гимназиiа Г'уро Милиiашевич, решиiа да состаат македонцко другарство во Белград. Цел'ата на другарството беше негоите членои да се запознаiат и да си изработат iедна програма коiа ке iе осашчествуваат во Македониiа таiно от србцката пропаганда. Іавната цел'а на другарството беше изучуаiн'ето на Македониiа во етнографцки, географцки филологиiцки и историiцки однос.

Се разбират, оти от тоа другарство не излезе нишчо, зашчо србите не доверуваа на македонците и зафатиiа да праiк'аат во него „старо-србиiанци“, црногорци, босниiци, ерцеговинци и пр. Оообено тоа недовериiе и наплив от срби во македонцкото другарство настапи на II година него сашчествуаiн'е при инспекторот, гимназиiцкиiот проф. Іуришич. Но со растураiн'ето на другарството не се измениiа чувствата и стремежите на македонците во Србиiа. Они зафатиiа да следат револ'уционата организациiа, создадена од македонци со бугарцко-србцко образуаiн'е као и односот на србите кон неiа. Они си дадоа отчет од рол'ата на Србиiа во македонцкото прашаiн'е до сега и за однапред, затоа и ним принадлежит честта да сет создаачи на националниiот сепаратизм стред македонците. Они сет и главните негои последуачи. Мег'у ним имат луг'е со висок патриотизм и со здрао разбираiн'е на националните македонцки интереси.

Тиiе македонци и дадоа израз на своiите убедеiн'а за македонцкото прашаiн'е со издааiн'ето во Белград во 1902 год. ноината „Балкански Гласник“. Издааiн'ето на таiа ноина не можеше да се аресит на србцките шовинисти, за тоа србцките ноини подигнаа шум против издааiн'ето на „Балкански Гласник“, обвинуаiки негоиiот редактор во сочувство на македонцките комитети, во резултат на коiе тоi беше претеран от Србиiа.

Таквиiе сет резултатите на србцката пропаганда мег'у неiните воопитаници и органи, родом од Македониiа. Во прашаiн'ето за народноста на македонците србите пред македонците се придржуваа до втората од упоменатите две тероиiи, т. е. да сет македонците срби, и токмо со тоа у ниф се добиiа противни резултати. Србите сакаа да напраат македонците да служат на србцките интереси, т. е. сами да се мисл'ат, и на своiите сонародници да им вел'ат, да сет срби. Но на место тоа македонците зафатиiа да гледаат на себе како на македонци со своiи одделни цели, и сакаа, не да служат како орадиiа за србцки цели, но да употребат србцката политика како средство за достижеiн'е на чисто македонцки цели.

Ни iеден србцки воспитаник, особено, ако тоi имат живеiано во Србиiа, не само не веруат на србите, да iет он србин, но и мрзит за нивниiот шовинизм, и лажит, за да си достигнит само цел'ата, да добиiет образуаiн'е. По свршуаiн'ето на учеiн'ето, можит да бидит и чиновник на пропагандата, но при тоа тоi и мрзит, и проклинат судбата си за тоа, шчо iет орадие на iедна пропаганда, коiа си имат своiи цели, совршено противни на интересите на негоата таткоина — Македониiа.

Таков македонец, обично до постапуеiн'ето во србцка: сколиiа, iет бил и во бугарцка, или грцка, или ; и во iедната, и во другата. Тоi си припаметуат, како во iедната сколиiа го уверавале, да iет он грк, во другата — да iет бугарин, а тука — да iет србин. За него iет прашаiн'е, каде iет истината, зашчо сите имаат свои аргументи. Протиоположните аргументациiи не даваат возможност да се наит, коiа iет наi праата, и за тоа македонецот решаат да сет сите лажни и да имат само iедна неопровргната истина: македонцките словени сет македонци и словени, следствено требит секоi македонец да чуат интересите на своiата таткоина и на своiот народ, а не интересите на пропагандите.

Да покажиме и на друг тип македонец со србцко образуаiн'е; Он можит се броiит бугарин, и по проживуаiн'ето во Србиiа 4—5 год. Откако сврши тоi своето, образуаiн'е во Србиiа, каде тоi требит да одит; во Бугариiа или Македониiа? И во iедната, и во другата шчо ке праит? Бугариiа и екзархиiата во Македониiа имаат чиновници поеке от колку им сет нужни. Пак и да имат место, то него не ке му го даат на iеден, шчо свршил во Србиiа, ами на iеден своi кандидат. Да допушчиме ушче и тоа, да он добиiат бугарцка служба. Но ке се чувствуат ли он на местото му? — Не. Тоi за време на поминатите негои години во Србиiа се наог'ал под влиiаiн'е на цел ред прилики, шчо отсатствуваат во Бугариiа, и за тоа негоото мировозреiн'е се разликуат од мировозреiн'ето на тиiе, шчо се образуваа само во Бугариiа и iет слободно от цел ред предземени мисли и предрасудоци. Наi малу во ноата обшчествена стредина тоi ке се осек'ат не на своiето место.

И така Србиiа, со своiето набркуаiн'е во македонцкото прашаiн'е, напраи грмаден успеф и требит да си го признаиме да iет тоi, не толку во неiна, колку во наша полза. Она отвори сколиiи, кладе консулства, ракоположи Фирмил'ана и со се тоа даде нов праец на нашето прашаiн'е. Она создаде во европеiцкото обшчествено мнеiн'е и во самата Србиiа ил'узиiа да имат срби во Македониiа и таiа ил'узиiа минуат во очите на iевропеiците за факт. Она застаи, да се прегледат од ноо прашаiн'ето за народноста на македонците, и да се решит, ни во полза на бугарите, ни во полза на србите, а во полза на оддел'на македонцка народност. Она воспита цело поколеiн'е македонци, коiи имаа, имаат и ке имаат наi решител'но значеiн'е во ноата историiа на Македониiа. Србцките воспитаници играат важна рол'а во македонцкото прашаiн'е без да се обрак'ат внимаiн'е на тоа, али они работат под бугарцка, србцка или македонцка фирма, као и без разлика. али сет они во морален однос л'уг'е високи или не. Србцки воспитаници имат от сите тиiе категориiи, и во сите ниф се покажуат србцкото влиiаiн'е благодатно за Македониiа. Србцките воспитаници, шчо работеа под бугарцка фирма, создадоа и поткрепиiа македонцката револ'уциiа ; на ниф се должит и политическиiот сепаратизм. Националниiот сепаратизм се должит на србцки воспитаници идеалисти, шчо работаат под србска маска, а во душата своiа се признаваат за македонци; србцките воспитаници, со своiеето образуаiн'е во Србиiа, се образуваа во национален дух, наместо во национален индеферентизм во Бугариiа, и ако некоiи од ниф сецело не престанаа да се вел'ат бугари, но мег'у ниф и македонците со чисто бугарцко образуаiн'е и самите бугари се отвори iедна голема пропаст: они со своiето образуаiн'е станаа на стредината мег'у бугарите и србите, т. е., велеiки се по традициiа бугари, они престанаа во душата своiа да сет такви: они станаа македонци. Наi после наi долните, наi отчаiаните органи на србцката пропаганда, родом Македонци, пак сет полезни за Македониiа: од ниф се образуат клас од недоол'ни со србцката пропаганда, за коiи шчо немат пат кон бугарите; они ке уголемуваат класот од националните сепаратисти.

Значит, ако ниiе се лажиме во претположеiн'ето, оти националниiот сепаратизм ке бидит поддржан от комитетите, организациiагга и македонцката интелегентна колониiа во Бугариiа, то, и во таков случаi, доста iет iедна силна србцка пропаганда во Македониiа, за да земит националниiот сепаратизм наi големи размери.

Но ноото течеiн'е стрек'ат и ке стретит арен приiем ушче во зафатокот негов и во наi арната, наi интелегентната и непродадената македонцка интелегенциiа, како шчо и iет резултат на умственото и наравствено развиiаiн'е на последната. Имат, и ке се наiдат, мнозина интелегентни македонци, код шчо сет готои да дадат животта своiа за интересите на своiата таткоина и своiот народ, коiи ке се запитаат: шчо iет по важно за нас македонците: обшчебугарцките, обшчесрбцките, обшчегрцките или македонцките интереси? И ке одгоорат, да сет интересите на таткоината секоаш по горе од интересите обшченародни, и да сет последните само стредство за првите, а не наопаку. Мала набл'удател'ност требит, за да се убедит чоек во таiа истина. Наi напред се знаит от секого, оти ниiе милуаме нашата таткоина Македониiа и нашиiот народ, зашчо катаден и видиме и изучуаме со своiите органи на чувствата. Во неiа и стред него сме изл'упени. Од детинство с, шчо iет мило ним и нам ни iет мило; с со шчо се радуваат они, и ниiе се радуаме; они плакаат и ниiе плакаме. Обшчата радост и жалост, обшчите предаiн'а и обичаiи не праат сите нас iедно цело, — iеден народ. Но iедно поминиме границите на Македониiа, или на iуг, или на северо-исток, или на север, т. е. во Грциiа, Бугариiа, Србиiа, наiеднаш ке осетиме, оти дуiет на нас веке друг ветар; ке осетиме да сме ниiе тамо само неканени гости, и оти, ако сакаат тамо да ни се покажат браiк'а, но тоа го праат, за да не ограбат нас и да не експлуатираат. Грците, бугарите, србите, сите заiедно не уверуваат нас, да ниiе сите сме само од нивната народност, и оти нашето спасеiн'е iет само во соiединеiн'ето на цела Македониiа, или барем на iеден голем дел од неiа, кон нивната држаа. Секоi од нас ке забележит, оти тиiе л'уг'е, за коiи ниiе знаiефме само от книга, и знаiефме како л'уг'е, шчо сакаат да ни поможат да се ослободиме, ни се покажуваат нам за приiатели и сонародници и ни се присторуваат за наши покроители, не зато, шчо сме ниiе грци или бугари, или срби, не зашчо се грижат за некакви обшченародни интереси, во коiи флизаат и нашите, не зашчо сакаат да ни поможат и да не избаат нас, а само со чисто егоистични цели, т. е. они експлуатираат со тоа, шчо се велиме ниiе со нивните народни имиiн'а, и сакаат на осноа на сашчествуаiн'ето на тиiе народни имиiн'а во таткоината ни, да уголемат своiата таткоина, да обеспечат своiите интереси со завладуаiн'ето, ако не на цела Македониiа, то барем на голем дел од неiа. Не ни покажуат ли тоа, оти малите држаи, па и секоiа iедна страна, со преследуаiн'ето обшченародни цели, преследуат не хуманни цели. ослободеiн'ето на поробените а чисто материiални и егоисгични, т. е. уголемуаiн'ето нивно за неiн интерес, без да се гледат, али ке настапит подобруаiн'е во судбата на Македониiа, или не. Значит месните интереси се iауват главни, а обшченародните второстепени; првите сет цел'а, вторите — стредство. Имиiн'ата: бугарин, србин, грк во Македониiа сет стредство на малите држаи да не заробат нас. Ако и ниiе милуаме нашата таткоина и сами себе, то и ниiе требит да претпочитаме нашите местни македонцки интереси пред обшчебугарцките, обшчесрбцките, обшчегрцките. Ниiе требит да создадиме такво положеiн'е, да немат во Македониiа, ни бугарцки, ни србцки, ни грцки интереси, зашчо тамо немат бугари, срби и грци, а имат само македонци от словенцки происход и некоiи друзи македонцки народности. Нашите интереси требит да си и изучиме и да, си и зашчитуаме сами, а не да и дааме во туг'и раци, за да експлуатираат со ниф малите балканцки држаици.

После, националниiот сепаратизм ке имат место и у л'уг'е, шчо гледаат от практично гледишче на работите, без да се занимаваат многу со теориiата за народноста ни. Така, они ке расудуваат: ако iедна Канада можит да се срдит на Англиiа за тоа, шчо последната, за да си бидит во арни односи со Сев.- Американцките Соiединени Држаи, пожртвуала ним интересите на Канада, и последната сега сакат да се ослободит од Англиiа и сама да си бранит своiите државни интереси, зашчо по арно си и разбирала; — то зашчо Македониiа да се не срдит на Бугариiа за тоа, шчо она не можит да бранит македонцките интереси, ами само експлуатират со ниф, и зашчо Македониiа да не речит: iас проливав крв од моiи синои, нека бранат моiите интереси они сами, а не твоi Начович, Цоков, Станчев и С-iе.

Исто така, мнозина ке забележат, оти малите држаи се односуваат со таквоа недоверуаiн'е кон рол'ата на Бугариiа во Македониiа, као шчо се односуваа Големите Сили кон рол'ата на Русиiа во бугарцкото ослободуаiн'е. Последните се боiеа од iедна „С.-Стефанцка Бугариiа“, зашчо мислеа, оти Русиiа ке си iа присвоiит. Исто така, малите држаи мисл'ат сега, оти Бугариiа сакат да се ослободит Македониiа, за да си iа присвоiит. Но кога видоа западните држаи, оти сет излажани и оти Бугариiа рог'ат таквиiе л'уг'е, као покоiниiот Стамболов и живиiот Свирчо, се успокоiиiа и зедоа да праат против вол'ата на Русиiа тоа, шчо сами расипаа во Берлин. Не ке се наiдат ли и каi нас л'уг'е, коiи ке разберат, оти доверiето на малите држаи кон нашата таткоина ке зависит од наши Стамболовци и Свирчовци, но коiи ке видат опасноста за нашите национални интереси, не во Русиiа, ами во Бугариiа? Поеке iет од за веруаiн'е, оти ке се наiдат и таквиiе. И тиiе ке бидат краiните сепаратисти.

Наi после мнозина ке забележат, оти наi големата нестрек'а наша се криiет во тоа, шчо немат у нас местен македонцки патриотизм. Да беше у нас тоi, ниiе, каi и да сме, ке мислефме и ке работефме само за Македониiа. А сега iедни од нас гледаат на себе како на бугари, и соiединуваат нашите интереси со бугарцките и наместо да изучуваат Македониiа во секаков однос, наместо да изучуваат историiата на Македониiа во сите времиiн'а изучуваат бугарцките интереси и бугарцката историiа, и често пати тиiе периоди од неiа, шчо немаат никаков однос кон Македониiа. Така н. пр. г. Баласчев, ориг'анец родом, на место да се занимаат спеациално со историiата и интересите на Македониiа, ми изучуат бугарцките интереси и „вешчествената култура на бугарцкото ханство“, нешчо, коiе имат за Македониiа истиiо значаi, као и историiата на Абисиниiа до покрстуаiн'ето на абисинците. Друзи од нас сет во Грциiа и изучуваат грцките интереси и историiа. Друг ориг'анец, Димица, се подвизаат во Грциiа и за него имат значеiн'е историiата на Македониiа само до неiното завоiуваiн'е од римiаните. Друзи македонци во Србиiа се чинат србцки патриоти и работат, на место за Македониiа, за србцките интереси. Така iеден богат кожарцки тргоец по име Коста Шуменкович по смртта своiа пожртвува за србцките сколиiи 500.000 франкои. Такви печал'ни резултати, од врзуаiн'ето на нашите интереси со туг'ите, доста сет, за да се убедат мнозина, да iет нашето спасеiн'е само во националниiот и религиозен сепаратизм.

Во л'уг'е со таквиiа убедеiн'а, као и во сите недоол'ни от пропагандите македонци ке бидит првоначално силата на ноото течеiи'е. Но така ке бидит само во зафатоко. Броiо на приврженците iавни и таiни ке растит, не по дни, а по часои. Важно iет то, шчо до кога ке имат во Македониiа бугарцка пропаганда, ке имат и србцка. И двете пропаганди се држат само со бугарцки и србцки пари. Недоол'ните од втората до востааiн'ето беа поеке. По востаiн'ето броiот на недоол'ните од iобите пропаганди ке се израмнит со увеличааiн'ето на недоол'ните од бугарцката пропаганда.. Но и да не бидит тоа, iедна србцка пропаганда iет доста да создаит превосходна почва на ноото течеiн'е. Сите македонци от србцката пропаганда ке бидит на страната на ноото течеiн'е: органите на пропагандата ке сочувствуваат таiно, а не платените срби ке исповедуваат своiата македонцка народност iавно.

Напоследок и мнозина македонци словени со грцко образуаiне ке се признаат за словени. Сега тиiе не го праат тоа, оти требит да се вел'ат бугари, а името бугарин у грците се стаит многу долу. После сите од македонците сет готои да напраат отстапки от своiа страна за обiединуаiн'е во iедно национално цело, но ни iеден от последуачите на трите национални пропаганди немат да изменит на своiата пропаганда, за да капитулират пред друга. Националното обiединуаiн'е на македонците можит да станит само со компромис мег'у ниф а не со капитулираiн'е на iедните пред друзите. А тоi компромис и iет ноото национално македонцко течеiн'е.

Оттука iет iасно, оти, ако ноото течеiн'е и не добиiет некаква поддржка од многоброiната интелегентна македонцка колониiа во Бугариiа, пак ке се развиiат, само ке се развиiат веке како течеiн'е напраено специално против бугарцките интереси во Македониiа. При големото развитiе на ноото течеiн'е и при силниiот отпор од Бугариiа можит да се очекуат за него поддржка от страна на Србиiа. Колку и да се покажуат оно не арно и опасно за Србиiа, се оно не протиоречит на србцките интереси. За Србиiа iет важно, Македониiа, ако не бидит србцка, да не бидит и бугарцка. Іеднаш се виде, оти она никоi пат немат да бидит србцка, србите ке можат да се одв.ртат от своите утврдуаiн'а, да сет македонците срби, и ке признааат за одделно словенцко племе, iеднакво блиско до србите и бугарите.

И така, македонцкото национално возродуаiн'е iет настапен историiцки процес, шчо имат под себе iака почва и голема биднина. Оно се должит главно на конкуренциiата мег'у Бугариiа и Србиiа во македонцкото прашаiн'е. Како преодни стадиiи кон полното оддел'аiн'е на македонцките интереси од бугарцките и србцките, т. е. кон националниiот сепаратизм, служат политическите револ'уциони организациiи и политическиiот сепаратизм, пропагандиран од ниф. Као главен извор за уголемуаiн'ето на броiот на националните сепаратисти ке служит уголемуаiн'ето на конкуренциiата мег'у бугарцката и србцка продаганди во Македониiа и броiот од лица недоол'ни от тиiе пропаганди. Националниiот сепаратизм ке се уголемит исто и од лица, шчо сознаваат сета вреда од националните и верцки пропаганди, коiи под вид да бранат нашите интереси, безбожно експлуатираат со ниф, и коiи шчо ке се решат на борба за националното обiединуаiн'е на македонците со сите тиiе пропаганди. Борбата со него iет опасна, не за него а за негоите противници. От таiа борба он ке излезит победник, ушче поеке, шчо реформите во Македониiа, ке дадат на неiа возможност да се ослободит от туг'ите влиiаiн'а, и да пренесит центрот на возродуаiн'ето натре во неiа.

Бележки

1. Мисирков говори за „възраждане“, „пробуждане“ и т.н. като процес в Македония, който се развива по-интензивно от края на 80-те години на миналия век, но който не само продължава, но започва да се разпалва още по-силно през 1903г. особено след въстанието. Разбира се, Мисирков не възнамерява да следва този процес и да анализира това понятие. Важно е обаче той все още да говори за такъв процес, добавяйки, че преди появата на сръбската пропаганда националното съзнание на македонците е било пробудено „наполовина“. Но процесът на възраждане у нас днес все още не е напълно научно проследен и дефиниран като термин.
2. Въпреки че от средата на миналия век, все още през 1890 г., има силни прояви на македонското национално съзнание, все пак 1890г. е важен крайъгълен камък в националното развитие на Македония, тъй като тогава дейността на чуждата националистическа пропаганда е била най-силно изразена и е имало рязко и мощно разслоение на бившата единична маса, което е предизвикало най-силните вълни сред македонската интелигенция за съпротива срещу чужденците и националното единство. Като историк, съвременник и участник, Мисирков успя, без обичайната историческа дистанция, да определи съвсем точно мястото на този процес и основните му координати в македонската национална история.
3. К. П. Мисирков беше един от тези бежанци (П. Попарсов, Д. Груев, Д. Мирчев, Хр. Попкоцев, Ѓ. Баласчев, Н.Наумов и др.) Които бяха и един от основните основатели и идеолози на Младо македонско литературно дружество в София и издатели и редактори на неговото тяло сп. Лоза (1892). Той все още е бил в София, когато е започнала организацията на тази група, така че не е изненадващо, че е участвал толкова активно в организацията на Студентската асоциация „Вардар“ в Белград (1893).
4. Тъй като Мисирков беше с Д. Груев в Белград, те избягаха заедно в София, а след това и двамата напуснаха България, тези думи трябва да бъдат приети с увереност, особено ако вземем предвид някои новооткрити документи от българските архиви от онова време. Организирането на вечерни училища за македонски работници мигранти, установяването на ядрото, от което е израснало Младо-македонското литературно общество и острият сблъсък с българските власти на Стамболов, затварянето и след това полет към Македония - казват, че Груев наистина е бил „сред сепаратистите“.
5. Организираното революционно движение в Македония има значително по-дълга история и всъщност започва през 60-те години. от XIX век, довело до масови въстания (Разловечко през 1876 г. и Кресна през 1878 г.), които се превръщат в ориентири в новата македонска история, но Мисирков има пълното право да свърже формирането на най-мощната организирана революционна сила в страната - ТМОРО - директно с македонската интелектуалци, участвали в тези бягства от Македония в Белград и София и в акциите, особено в България в самото начало на последното десетилетие на миналия век.
6. Показателно е, че Мисирков, сред най-видните македонски революционери, „сепаратисти“ (със значението, дадено на този термин по това време), го поставя на първо място Гоцета Делчев, независимо че не успя да се изрази публично като „национален сепаратист“. Точно така Делчев остана в паметта на хората, поради което за него най-много се пееха най-добрите македонски революционни народни песни, в които е особено подчертан македонският национален символ.
7. Б. Сарафов е имал само българско образование, никога не е ходил да учи в Сърбия, но е бил един от учениците на П. Драганов в Солун и е внук на свещеник Харитон, един от най-видните „сепаратисти“ от Източна Македония в движението от 1873-1874 г. И че неговият „сепаратизъм“ не е бил само думи, потвърждават писанията на Мисирков и Куповски за него в „Македонски глас“ (1914).
8. Израз на руски език: против волята си, с натежало сърце, със страх.
9. На 18 юли 1903г. и Е. Спространов пише в своя дневник: „Дори етническият сепаратизъм да обхваща политическия сепаратизъм, няма причина българите да се страхуват. „Не само там, където са силни, но и оттук, когато всички интелигентни хора се втурват, какъв цвят ще придадат на страната?“ На 13 ноември 1903г. след разговора с Мисирков в София, по времето, когато излиза книгата му, Е. Спространов пише: „Убеден съм, че македонският му език ще продължи ден до обяд. Когато печатарските преси в Македония заработат, всичко ще изчезне. Вече има цяло поколение, което се е развивало, израствало и учило на български; Ще приеме ли сега да страда на нов език? ”
10. Б. Сарафов беше президент само на ВМОК (1899-1901).
11. Русизъм: за сажаление
12. Българският резервен генерал Иван Цончев (1859-1908) е назначен от българския дворец и правителство за вицепрезидент на ВМОК и е главният вдъхновител и организатор на „въстанието в Горна Джумая“ (1902). Тогава се състояха и първите въоръжени сблъсъци между „върховистите“ и „централистичките“ чети в Македония.
13. Стоян Михайловски (1856-1927) е български поет и социалист от града. Елена, която няма нищо общо с борбата на македонците за свобода, но през 1901г. е назначен за президент на ВМОК, вместо досегашния Б. Сарафов, който се оказа „непокорен“ на българския княз.
14. Става въпрос за сепаратистката ВМОК, водена от Хр. Станишев, която в известен смисъл е била подкрепена и от Централния комитет на ТМОРО.
15. Защото по това време Мисирков е бил президент на TMOK в Санкт Петербург и е кореспондирал директно с ВМОК в София и с Централният комитет на ТМОРО в Солун, той лично познаваше тези отношения, които по-късно имаше възможността да усети на самото място.
16. „Върховист“ и български полковник Анастас Янков (? -1906) от селото Загоричани, когато през 1902г. отишъл с голяма чета в Костурския регион, за да започне „въстание“, издал прокламация, която освен всичко друго гласи: „Македонци! Спомнете си световния победител, световната слава на Македония великият Александър Велики; помнете за смелия цар Самуил, македонския велик, за красивия Марко Крале, обща славянска слава, - че в тях тече македонска кръв; те се събуждат от небесни висоти и благославят нашата работа. Да се ​​докажем достойни за техните потомци: да запазим славните им имена и да изумим света с нашата смелост, сръчност и саможертва; нека се отърсим от срамното иго, което ни задушава от пет века ... ”
17. Че този анализ на въстанието е справедлив, че Мисирков не може да бъде противник на ТМОРО, но само привърженик на по-ясна национална програма, показва фактът, че той основава Македонско научно-литературно дружество в София (1903 г.), чиито членове стават известни македонски революционери. На 24 ноември 1903 г., докато Мисирков все още е в София, Е. Спространов пише на българския министър-президент Р. Петров: „Независимо от това как ще гледате на това мое писмо, аз съм длъжен да изразя загрижеността си относно бързото разпространение на македонското национално движение, което не само засегна Македония, но и намери отговор тук сред македонската емиграция и повечето в интелигенцията. Със сигурност сте наясно, че в наши дни тук в София се създава Македонско научно-литературно дружество: Вярно, досега около него са се събрали десетина души, но ако не се предприемат подходящи стъпки и Крсте Мисирков не бъде изгонен от България, за кратко време ще захване многобройните македонски емигранти ... За съжаление към македонските националисти от скоро започнаха да се присъединяват и хора от Организацията. Ако погледнете проблема от този аспект, ако вземете организационната и ударна сила на Организацията в услуга на македонското национално движение, едва тогава в правилната светлина се появява опасността за българската работа в Македония. Със сигурност знам, че към македонските националисти се присъединиха македонските революционери Димитър Мирасчиев, воеводата, и четникът Йордан Ангелов. Изглежда, че някои от лидерите на Организацията скоро ще се присъединят към тях.“
18. Това развитие на нещата в Македония беше видяно от заинтересованите претенденти, така че те положиха всички усилия не само да го предотвратят, но и да го задушат като цяло. Това беше основната причина за навлизането на техните въоръжени отряди в ерата на преброяването на „нуфузи“ в Македония, особено когато трябваше да бъдат въведени планираните реформи на Мирщег.
19. Че тази мисъл на Мисирков е правилно показва цялото по-нататъшно развитие и особено днешната ни свобода на абсолютно същите основни принципи, но че тя е била възприета по това време, най-добре свидетелства отново загрижеността за българщината в Македония Е. Спространов, който обаче не можа да се отърве от македонеца в себе си. На 13 ноември 1903г. сутринта след разговорите с К. Мисирков и Св. Якимов в дома му в София, Е. Спространов пише на българския министър-президент Р. Петров: „Пишейки личните си възгледи за бъдещето на моята родина Македония, имам предвид големите опасности, скрити в сепаратисткото национално движение сред част от македонската интелигенция, която вече влачи македонските маси, особено в югозападната част на Македония, с центровете в Охрид, Ресен, Битоля и Прилеп ”. Тогава Спространов обяснява: „При сегашните условия ... Аз лично съм убеден, че сепаратизмът, който има дълбоки корени в масите, може да се превърне в решаващ фактор, особено ако масите се водят от хора като Мисирков, Дедов, Мишайков и други ... Разбира се, Македонските маси ще приемат с по-голяма радост възгледа на македонските националисти, които проповядват, че Организацията трябва да се трансформира от революционна в еволюционна. Като такъв той ще може да действа легално в турската империя. Но този път тя няма да има други цели, а чрез получената културна автономия за Македония да укрепи македонската индивидуалност, чрез създаване на македонски културни и образователни институции на македонски език и създаване на македонска независима църква начело с македонски патриарх. Както виждате, г-н министър-председател, - продължава Спространов, - такива идеи, които вече са широко приети от македонското население, не са ни най-малкото за подценяване, за да не им се обръща голямо внимание. Ако добавя, че пропагандистите на македонския сепаратизъм са започнали да изучават книги, речници, учебници, учебници по история и граматика на македонски много старателно и с ентусиазъм, тогава можете по-реалистично да разберете опасността от българщината в Македония. Убеден съм, че за много кратко време, с изключение на тънкия слой на македонската интелигенция, образована в българските училища, хората ще отхвърлят българския език и ще приемат македонския, т.е. майчин език, тъй като няма да има нужда да го учат, както правят с трудност. Български език. ”
20. Село в България, където сръбската армия претърпя тежко поражение в Сръбско-българската война от 1885 г.
21. Като активен участник във всички тези прояви на младата македонска интелигенция, Мисирков наистина предава точно събитията, които могат да бъдат напълно проследени в съществуващата архивна документация в Белград. Той обаче направи малък пропуск: през 1889г. обаче само малък брой македонски студенти са избягали от Белград до София, докато голямата група, за която говори, напуска Сърбия в началото на февруари 1890 г. От съществуващите списъци с бежанци не се знае кога точно е избягал самият Мисирков, но в писмо от К. Мисирков и Гр. Хаджиташкович от 11.12.1890г. Твърди се, че сръбският външен министър е напуснал Белград „през ​​януари миналата година“. В полицейските записи обаче се посочва, че на 4 ноември 1890г. Хаджиташкович беше в по-голяма група студенти от Македония и само тази група напусна Белград утре.
22. За тази дейност на Богословското училище в Белград има и изчерпателна архивна документация, която напълно потвърждава думите на Мисирков.
23. И тези констатации са резултат от личния опит на Мисирк по това време, когато той беше преместен от Белград в Шабац и след това отново в Белград.
24. Всъщност „македонската“ пропаганда на Сърбия влезе в Македония, но само с определени прояви и във времето от 1886 до 1891 г.
25. поляк в Русия проф. Д-р Ян Бодуен дьо Куртене (1845-1929) е професор по К. Мисирков в С. Петербург. Връзката им била по-близка, отколкото просто връзка между професор и студент: Мисирков често посещавал дома на своя професор и обменял писма - на полски и руски. Бодуен дьо Куртени през август 1877г. пребивава в Македония, след което следва изследванията на L. Mazing за македонския език (1890-1891), както и тези на P.D. Драганов, К. Хрон и др., И в своя учебник „Сравнителна граматика на славянските езици по отношение на други индоевропейски езици“ (1901-1902) разграничава македонския като отделен от другите славянски езици. В същото време Бодуен дьо Куртене е един от наставниците на Мисиркова при подготовката и защитата на дисертацията му (1902 г.), а също така се застъпва за неговото оставяне за следдипломно обучение в Санкт Петербургския университет. Не случайно през 1905г. Мисирков кани своя професор за сътрудничество в своя клас. „Вардар“.
26. Петър Ал. Лавров (1856-1929) е виден руски славист и професор на К. Мисирков в С. - Петербург. През 1900г. той участва в „македонската експедиция“ на Руската академия на науките, която посети и родното село Мисирков Постол, където се срещна със своя ученик и имаше негова помощ и съдействие. След завръщането си от Македония Лавров и Мисирков работят по „граматическото описание“ на родната реч на Мисирков, а самият Мисирков прави „описание на родното си село Постол на местния диалект“, което всъщност е първата му известна научна работа на македонски език (1900 г.). По това време, през учебната 1900/01 г., П.А. Лавров за първи път въвежда македонския език като специален курс в Санкт Петербургския университет и специално за Мисиркова обявява конкурс за златен медал на тема „Народни песни на македонските славяни като етнографски източник“ (1901 г.), който след това защитава като диплома „Към въпроса за националността и причините за популярността на македонския цар Марко “(1902). Затова не е изненадващо, че на първо място сред поканените за сътрудничество в sp. „Вардар“ назначава своя професор Лавров, който през 1902г. е напуснал Мисиркова в следдипломната му катедра (славистика).
27. хърватският Ватрослав Ягич (1838-1923) е също професор в Русия, на когото по-късно изпраща свои инструменти . Ягич беше за уникалността на македонския език и публично изрази това в статия във виенския вестник „Die Freie Presse“ по времето, когато Мисирков все още беше в Битоля, което предизвика остра реакция на Балканите; особено в Белград.
28. Това твърдение не е напълно вярно, тъй като в България македонците са работили „в полза на Македония“ и много по-рано, веднага след освобождението на България от руската армия (1878) . Съвсем вярно е обаче, че дори с пристигането на бежанци от Белград в София през 1890г. Създадена е основата на най-важната македонска институция от този период - Младо македонско литературно дружество, което от началото на 1892г. започва да издава своя орган „Лоза“ на език с много македонизми и със специална „македонска орфография“. Точно това извади на бял свят македонския „национален сепаратизъм“, който впоследствие доведе до формирането на „Комитет за придобиване на политическите права на Македония, предоставени от Берлинското споразумение“ в Солун (1893 г.), който прерасна в мощната ТМОРО.
29. Според Правилника на Сдружение „Вардар“ от 15 март 1894 г., целта на Дружеството беше: а) да работи по разглеждането и въвеждането на неговите родина в географски, национален и исторически план; б) членовете на Обществото да си помагат, както в образователен и морален, така и в материален план; в) да работи по цялостната подготовка на своите членове, за да могат те да служат по-добре на своите хора в страната на Негово Величество султана.
30. Вестникът „Балкански пратеник“ се появява само в 8 броя (7.7-25.8 1902) като орган на Македонския клуб в Белград. Издател е Стефан Якимов Дедов (1869-1914), а фактическият редактор е Диамандия Тръпков Мишайков (1872-1953). След като вестникът е забранен и клубът е затворен, Дедов и Мишайков отиват в руската столица и пишат меморандум до руското правителство и съветския съвет. - Санкт Петербургското славянско дружество от 12 септември 1902 г. Наред с други неща, те пишат: „След като завършихме Юридическия факултет в Белград, започнахме да издаваме вестник„ Балкански гласник “(Reviue Balcanique), който имаше за цел да защитава интересите на македонските християни не само от потисничество от Турция, но и от различна пропаганда, и да проповядва за независима Македония в политически, национални и духовни отношения. Сръбското правителство под влиянието на група хора, които мечтаят за „голяма Сърбия“ ... забрани издаването на вестника, така че нямахме възможност да изразим напълно мислите си за интересите на македонските християни “. Подписалите се по-долу казват: „Поради тъжните резултати от такова разделение на християнското население в Македония на различни групи, враждебно настроени помежду си, още преди излизането на вестник„ Балкански пратеник “се опитахме да създадем кръг под формата на литературен клуб, който да има за цел да да обедини македонската интелигенция в Сърбия като цяло, независимо от вярванията и кой ще се погрижи за създаване на единство на мисълта сред македонското население. Средствата за постигане на тази цел бяха чисто културни и въпреки това не успяхме да реализираме този план, тъй като поддръжниците на идеята за „Велика Сърбия“ издигнаха своя влиятелен глас срещу нея. „
31. Най-убедителният пример за това е добра част от членовете на МНЛД, които имат или сръбско, или сръбско и българско образование и възпитание : Мисирков, Куповски, Константинови ,, Русуленчиич, Петковски, Антонови ,, Никота, Мишайков, Дедов, Джолевски, Николовски и др.
32. Георги Балащев (1869-1936) от Охрид е историк и публицист, познат на Мисирков от съвместната резиденция в Белград (1889) и София (1890), който по времето, когато са положени основите на ММКД, под псевдонима Е zerski, публикува първата книга на македонски език за „лозарското“ движение „Няколко кратки летописни бележки за положението на западните македонци ...“ (София, 1890 г.). Въпреки че по-късно живее в България и служи в България, Балашчов нито веднъж не повиши глас в полза на поробената си и разчленена по-късно родина. Въпреки че беше един от основните издатели на sp. Тогава „Лоза“ се занимаваше с историята и археологията на старобългарското ханство, което предизвика реакцията на Мисирков.
33. Бележки за изкуствената култура на старобългарското ханство и неговото основаване в Европа, с една карта, на Г. Балащев (Собствено издание), София, 1902 г.
34. Маргарит Димика (1824-1903) от Охрид е един от видните поддръжници на гръцката националистическа пропаганда в Македония и в научната си работа, като университетски професор в Атина, той също се посвещава само на древната македонска история.
35. Неслучайно Мисирков взе трима души от Охрид, които се обърнаха на три различни страни и се поставиха в услуга на тримата националистически пропагандисти за завладяването на родината. Коста менуменкови от Охрид беше наистина един от най-активните инструменти на великосръбската пропаганда в Македония.
36. Като велик анализатор на тази конкретна историческата ситуация и важните процеси в социалното развитие на Македония и Балканите, Мисирков видя бъдещите отношения. Напредналите слоеве на сръбския народ дори след Първата световна война видяха истината за македонското национално образувание, така че не само Коста Новакови, което през 1924г. Той заяви: „Смятам, че на всяка нация, включително и на македонците, трябва да се даде право на самоопределение ... Македонското население е поробено в национален мащаб ... Единственото решение, което се налага, е Македония да получи независимост и да стане връзка за останалите балкански народи.