За македонцките работи/Национален сепаратизъм: основата на която той се е развил и ще се развива напред

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

На съвременен български език

На първото заседание на Българската студентска асоциация в Петроград тази година казах няколко думи за резултатите от настоящото въстание в Македония. Обобщих тези резултати в две точки: 1 / Македония след въстанието е загубена за българския народ и 2 / македонците ще осъзнаят грешките, които са били причина за инцидентите от въстанието, ще се откажат от настоящия фокус на националното си самосъзнание и ще отворят системна борба на всички национални и религиозни пропагандисти в Македония, включително и българската, така че чрез отделяне на техните интереси от интересите на пропагандата те да постигнат национално обединение помежду си.

Тогава казах, че това е истината, която няма да се хареса на мнозина, но не мога да кажа какво ще угоди на някого, но какво е свършена сделка, която рано или късно южните славяни ще трябва да обмислят, затова е необходимо да се знае новата тенденция сред македонците, за да се определят ясно отношенията на южните славяни към нея и да се избегне безполезната и вредна борба между тях.

Мнозина ще кажат, че моите твърдения за нова тенденция в развитието на националното самосъзнание сред македонците са само мистификация на няколко македонци, но че тази мистификация няма земя под себе си и тъй като те почти са се появили в белия свят, те също почти ще изчезнат от него.

За да сме сигурни, че моите изводи за резултатите от въстанието са верни или че възраженията на моите противници са верни, ще трябва да разгледаме онези събития от най-новата история на Македония, в които националното самосъзнание е било най-силно проявено, а именно, ще трябва да разглежда: възраждането на македонците,^[1] събитията, послужили като причина за пробуждане на националния дух на македонците, какъв мащаб и каква посока е взело това пробуждане? В какви отношения станаха македонците с националното им пробуждане към балканските националности и дали позицията, която Вътрешната революционна организация заема сега по въпроса за националността на македонските славяни, е такава, че не може да се стигне по-далеч, или трябва да се направи друга стъпка за македонците да станат привърженици на националния сепаратизъм, като приемат централния македонски диалект като общ македонски литературен език? И накрая, ако Организацията и македонската емиграция в България, особено тази част от нея, която има или държавна служба с добри заплати, или се занимава с журналистика и по този начин има добри доходи и голямо влияние върху българските дела, се явява с кандидатура за министър места в България или има други удобни начинания, - казвам ли, и без помощта на нашата колония е възможно да имаме специална проява на нашето възраждане, а именно в такъв смисъл, какъвто споменах, т.е. при пълно отделяне на нашите интереси от тези на балканските народи и в развитието между македонската интелигенция и народа, македонското национално самосъзнание?

Бегъл поглед върху събитията, случили се преди въстанието, доказва, че най-силният тласък за националното пробуждане на македонците е участието на сръбската пропаганда в Македония. До това време националното ни самосъзнание беше пробудено само наполовина. Никой не се занимаваше конкретно с въпроса за нашата националност. Наричахме се „българи“ и „християни“ в национален смисъл, но защо е така и наистина ли е така - не се питахме много - много.

Отношенията ни с българите се сближиха с общата позиция в Турция: ние бяхме братя по съдба и бяхме в равни условия с правителството и фанариотското духовенство. Общността в съдбите ни укрепи общото ни име българи до освобождението на България, което остана традиция в Македония и след освобождението на първата. На тази основа българите поставят своите претенции към Македония и македонците очакват освобождение от България.

Но съревнованието с България от страна на Сърбия по македонския въпрос от политическа и национална страна извика на политическата сцена самите македонци. Македонците започнаха да се интересуват все повече от въпроса за своята националност и съдбата си.

Ходът на това национално пробуждане, както и резултатите, до които е довело, са представени приблизително в този вид:

Сърбите и българите започнаха да си оспорват правата на Македония: и двамата казаха, че цяла Македония е тяхна. Някои се извикват взаимно свидетели за обосновката на своите твърдения, докато други се призовават взаимно.

В разгара на този безкраен спор между двата братски съседни народа македонското славянско население, заради което се карат, постепенно узрява в националното самосъзнание и иска да се отърве от покровителството на съседните народи, за да може само да бъде изпълнител на собствените си съдби.

Македонците искат национално обединение помежду си, но в същото време искат това обединение да стане не на нова почва, да не бъде взето отново, защото такова обединение ще отнеме много време, а обединението беше важно като средство за постигане на политическа свобода. Ето защо обединението беше на основата на това, което македонците наричаха българи.

Идеята за национално обединение на македонците, макар и под прикритието българско, започва през 1890 г. ^[2]. В края на 1889г. 30-40 македонски ученици и студенти се преместиха от Белград до София в България. Тези ученици са душата на всички събития в Македония оттогава. Те бяха запознати със Сърбия и България, техните култури и цели в Македония. Те осъзнаха опасността от разделяне на Македония между тези две държави - ако македонците не се въоръжат да получат свобода сами, с всичките си сили и средства, и по този начин предупредат разделението на Македония.

По тяхна инициатива, в началото на 90-те години, се формира национално сепаратистко движение, за да се отделят интересите на македонците от българите чрез издигане на един от македонските диалекти до нивото на литературен език за всички македонци. Органът на онова сепаратистко движение на македонците в България беше списанието „Лоза“. ^[3] Но това духовно движение на македонците не угоди на българското Стамболовско правителство, което забрани издаването на „Лоза“ и започна да преследва македонските сепаратисти. Дамян Груев, който е един от македонските студенти, заминали от Белград за София, и е един от сепаратистите, напусна България по това време. ^[4]

Без да имат основание за национален сепаратизъм в България, избягалите от Белград в София македонци започват да създават революционни организации в България и Македония. ^[5] Изтъкнати македонски революционни сепаратисти, като Делчев, ^[6] са само ученици от първото поколение Македонски ученици сръбски и български. Също Сарафов ^[7] и други по-късни революционери се явяват само като техни наследници и последователи, но не и инициатори на революционната организация.

Още в самото начало на революционната организация македонците в България или с българско образование са работили под прикритието на българи, едно, защото така се е наричала голяма част от населението, и друго, което по този начин може да спечели подкрепата на българското правителство, на българския народ и Българската екзархия.

Играта, която изиграха, имаше положителни и отрицателни резултати. Сред първите, които трябва да бъдат споменати: 1/ Македонците с тяхното обединение за преследване на интересите на родината си станаха важен фактор, който привидно влезе в съюз с българския народ и всички негови чиновници за постигане на очевидните общи български интереси в Македония, а всъщност и с него направи българския народ и неговите служители и институции инструменти за собствените си чисто македонски цели и интереси; 2/ Македонците от съюзници с българите при решаването на македонския въпрос станаха господари на този съюз, в който българите милостиво, а понякога и с горчивина в душата си отговаряха на исканията на македонците.

Тогава македонците започнаха да заявяват, че искат „Македония за македонците“, че искат автономия на Македония, а не обединение с България. Българите „скрепя серце“ ^[8] можеха да чуят такива новини, че не можеха да бъдат приятни. Но македонците успокоиха българите: Почакайте, нека ни дадат автономия и ще видите, че след няколко години Македония ще бъде българска, защото по-голямата част от македонската интелигенция получи образованието си в България. ^[9] Външният свят отново беше уверен, че историята с Източна Румелия не може да се повтори с Македония, защото в Македония има много националности, а не две или три, защото всички тези националности, както и всички съседни балкански държави и големи държави, ще могат да предотвратят обединението на Македония с България. Накрая те заявиха: Какъв интерес имат македонците да се обединят с България, когато това обединение ще бъде от полза за България повече от Македония?

Македонците не се спряха на онази двойна игра с различни изявления пред българите и пред Европа. Те прехвърлиха центъра на Революционната организация заедно с всички национално-политически въпроси в Македония, за да бъдат свободни в действията си от българското правителство.

Комитетите в България започнаха да пропагандират пълното разделяне на интересите на Македония от интересите на България.

Зафати се енергична работа на Сарафов ^[10], заедно с председателстваните от него комитети. „ Сарафов като председател на Върховния комитет в София работи напълно, без да се съобразява с българското правителство. Сарафов не беше съпричастен от българското правителство и княза, с други думи: Председателстваният от Сарафов комитет се придържаше към македонския въпрос по такава програма, тогава само политическа, направена предварително, на която те не симпатизираха онези които бяха призовани да защитават българските интереси, но бяха съпричастни към онези, които съставляваха тълпата, с други думи, българския народ. Оттук е ясно, че българите са погълнали хапчето и е твърде късно да поправят грешката си.

Правителството направи всичко възможно, за да навакса загубеното време, но уви ^[11] - беше твърде късно. Върховният комитет в София попада под председателството на ген. Цончев, ^[12] българин, любимец на княза. Но македонците в България убедиха българското население в правилността на програмата си за пълното отделяне на интересите на Македония от интересите на България, показаха политиката на правителството, княза и „Общия комитет“ или Комитета на Цончев-Михайловски^[13] като егоистична и придоби по-голяма власт в България над „генералския комитет“ и над правителствената политика по македонския въпрос. Тази сила беше подкрепена главно от пълната солидарност на „Върховния комитет на Станишев“ ^[14] с „Вътрешната организация“. ^[15]

И така комитетите, и заедно с тях македонците като цяло, се освобождават от влиянието на българското правителство, създават своя независима работна програма, разпространяват тази програма в България и с нея придобиват влияние върху българския народ, а чрез него и правителството. След като македонското „дело“ пусна корен в България, македонците започнаха да ходят в Сърбия и да представят своята програма пред правителството и сръбския народ. Сарафов, Радев, Янков ^[16] увери, че те се борят с мотото„ Македония за македонците”, независимо за всички македонци, и че Македония никога няма да се обедини с България. Не става ли ясно от тези действия на македонските лидери, които македонците са взели, за да решат сами съдбата на Македония и че в своята дейност са готови да се сблъскат и хармонизират интересите на родината си не само с България, но и с други балкански държавици, след като тези задължения са дадени на тези държавици някакви задължения от Македония за предоставената помощ?

От казаното дотук става ясно, че борбата между България и Сърбия за влияние в Македония в резултат породи съзнанието, че съдбата на Македония трябва да бъде в ръцете на македонците. Македонците се организират, като знаят правата си върху родината си и дълга си към нея. С тяхната организация македонците се превърнаха в основния фактор за разрешаването на македонския въпрос както в собствените си очи, така и в очите на Европа. От въстанието те серозно не зачитат; до него ни виждаха като неопределена толпа.

Всички те са резултатите от нашето самопознание досега. С постепенното отделяне на македонските интереси от българските, с взимането на македонския въпрос в свои ръце и накрая и най-вече с настоящото въстание, Организацията постигна това, което не очакваше: вместо свобода да се търси, сега в Македония мнозина са убедени, че имаме нужда пълно прекъсване на връзките с всички балкански националности и култивиране на всичко в Македония, което е оригинално и свое: език, обичаи, история, грамотност, народна литература и др. ^[17]

Това нещо не беше предвидено, защото се смяташе, че името „българин“ ще ни донесе всичко, което очаквахме от народното движение. Но в изчисленията се изложихме. Заедно с изброените по-горе ползи за интересите на Македония, името българин донесе отрицателни резултати за революционното „дело“: Името българин и неравноправните вярвания пред България и Европа за съдбата на Македония след нейното освобождение създадоха пълно недоверие към нашето „дело“ от страна на европейците, мислейки за това като за хитра - не македонска, а българска маневра на българското правителство за по-бързо разрешаване на македонския въпрос. Бедното българско правителство се озова в небрано лозе по македонския въпрос: македонците го изиграха и използваха като средство за постигане на своите цели, а европейците го обвиниха в хитрост, от която бедното беше далеч. И така българин, присвоен от комитетите и Организацията за македонските славяни, и обединяването на нашите интереси с интересите на България в агитацията на комитетите с българите, бяха причината цялата македонска работа да бъде приписана от Европа на България и българите като български външен феномен и да не се поддържи.

Малко за това: името българин, което накара европейците да не се доверяват на работата на Организацията, виждайки в нея желанието на България с революция да наруши баланса на Балканския полуостров и несъответствието на българската външна политика, насочена сега срещу Русия сега с нея, послужи като причина Русия и Австро-Унгария да се споразумеят заедно, по взаимно съгласие, да разрешат балканските въпроси. Това споразумение от 1897г. беше насочена срещу България като предполагаем подбудител на македонците, но резултатите от нея бяха вредни не за самата България, защото в българските вътрешни работи никой няма право да се намесва, а за нас македонците. Това е отрицателната страна на първия период на нашето национално самопознание; това е причината за провала на нашето въстание. Провалът се дължи на името българин, възприето и разпространено от революционерите.

Въстанието направи епоха в живота и националното самопознание на македонските славяни. Това ще накара нашите хора и тяхната интелигенция да погледнат назад към своите слабости, от които е възникнал провалът на въстанието. Това ще накара македонската интелигенция с различно образование да се обедини в една, за да обедини нашия народ, но вече не на основата, че е показала цялата си неустойчивост, а от друга, на чисто македонска. Въстанието ни показа, че ние македонците не можем да очакваме помощ от никой от балканските държавници, че решението на нашия проблем е в ръцете на великите сили и затова не е нужно да се обединяваме и смесваме интересите си с всеки Славянски интереси на Балканския полуостров. Нуждаем се от вътрешно обединение помежду си: нямаме нужда от сърби, българи или гърци в Македония, защото не сме нито едното, нито другото, нито третото; ние не се нуждаем от патриарси, екзарси, защото ние сме само православни християни. Разделението е създадено изкуствено от балканските държавници с намерението да разделят Македония с куп обстоятелства. Но македонците на настоящия етап от националното си развитие не са објект в ръцете на малките балкански държави, а са силен етнографски и политически фактор, от който съдбата на Македония зависи повече от малките балкански държави. Онези македонци, които са показали такава способност в своята национално-политическа организация, които са показали такава примерна жертва на своите интереси в полза на интересите на родината си, няма да могат да организират никакви пречки пред националната и религиозна пропаганда, които разделят страната ни днес, хора на части, враждебно настроени един към друг.

Досега организацията и македонците дистанцираха интересите на Македония от българските. От тази позиция до пълното отделяне от България и провъзгласяването на Македония като отделна етнографска област от България и Сърбия има една стъпка. Тази стъпка е необходима последица от провала на настоящото въстание. Той е направен наполовина. Пълното отделяне на Македония от балканските държави в етнографски план ще настъпи с успокояването на Македония. ^[18]

Намесата на българите и сърбите в Македония е причинена от някои обстоятелства: македонците вървят ръка за ръка с българите по църковния въпрос: оттук и разширяването на властта на Екзархията в Македония. Сърбия се намеси в Македония, след като загуби надежда за анексиране на Босна и Херцеговина.

Но сега за нас, македонците, възникнаха нови обстоятелства, които ще ни разтърсят и ще ни подскажат нови пътища, които ще трябва да следваме в бъдеще. Твърденията на Сърбия и България, от една страна, ни показаха, че само конкуренцията на тези две държави ни оставя в робство за неопределено време; от друга страна - претенциозно потвърдиха вече известната истина, че в цяла Македония има само една, а не няколко славянски националности. Така че разделението е изкуствено и от борбата с него, на първо място, ще трябва да се вземе новата ни работа в по-нататъшното развитие на националното ни самопознание.

И така имената: сърбин, българин и грък са ислужили в Македония и няма място за тях. Време е да ги заменим с едно общо име за всички македонски славяни - името „македонец“. Тази промяна е само логично следствие и се изисква от обстоятелствата. Тази промяна вече частично приключи и не е далеч кога ще триумфира.

С всичко казано по-горе за новата тенденция в развитието на националното самопознание у нас, струва ми се, че много от вас в моите мнения и думи ще видят само една мистификация. Мнозина могат да попитат: 1) дали комитетите са играли двойна роля досега: на българите е казано, че македонците са българи и един ден Македония така или иначе ще се обедини с България, а на европейците им е казано, че искат само автономна Македония за македонците, защото те нямат идея да се обединят с България, как тогава да разбера, че комитетите лъжат България, а не Европа? Може да е точно обратното на казаното по-горе за комитетите, стр. д. те са готови да дадат на Европа всякакви гаранции, че Македония няма да се обедини с България, но никога няма да се съгласят да използват българския език и българското име в Македония в полза на централния македонски диалект и името „македонски“, наред с други. С други думи казаното от мен беше, че има само една стъпка от позицията, че македонците и македонските комитети по македонския въпрос се придържат към България, до пълното отделяне на Македония и македонците от българските национални интереси, не е правилно, защото нито една стъпка, но всички руини отделят едното от другото и комитетите ще покажат най-силно противопоставяне на новия поток; 2) Ако се допусне, че комитетите никога няма да се съгласят с изпразването на българското име и език от Македония и заедно с тях срещу новата тенденция ще бъде цялата македонска интелигенция с българско образование, тогава откъде новият поток ще черпи сили за себе си? Какви ще са теориите за новия поток, къде тези теоретици ще развият своята дейност, къде и каква ще бъде тяхната аудитория, къде ще бъдат взети средствата за разпространение на идеята, как тя ще проникне в хората и как ще бъде подкрепена в нея? Къде ще се намерят средствата за нови учебници, кой ще ги подготви, от чиито средства ще се подпомагат училищата с македонски език? - Очевидно, щом комитетите и македонската интелигенция в България започнат да се противопоставят на новата тенденция или, ако не се противопоставят, просто не я подкрепят, е ясно, че от нея няма да остане нищо: фантазиите на няколко македонци ще бъдат осмивани и нищо повече.

Наистина ли е така? Нека разгледаме колко добре могат да се основават подобни предположения и разсъждения.

Първо ще разгледаме въпроса: в какво отношение комитетите и македонската интелигенция ще се превърнат в ново национално течение сред македонците, което изисква не само политическо, но и национално и религиозно освобождение на Македония, т.е. към течение, което провъзгласява „Македония за македонците“ срещу всички претенденти на Македония, в този брой и срещу България и българите? Нека си представим, че този нов поток е незначителен. И в този случай трябва да се реши въпросът за отношението към него. Ако новият изтичане от гледна точка на комисиите е нещо опасно и нежелано, тогава то трябва да бъде премахнато в самото начало; ако няма почва сама по себе си, тогава трябва да се остави да изчезне сама; и ако е полезно за Македония, тогава ще трябва да бъде подкрепено от тях.

Въпросът дали новият поток има бъдеще или не, ще бъде разгледан по-долу, откъдето ще се види, че той, ако бъде оставен на себе си и бъде пренебрегнат, само ще се развива, а не ще упадне. ^[19] Следователно, като се има предвид, че новата тенденция ще се разраства сама, трябва да се разгледа въпросът дали комисиите ще се борят с нея или ще я подкрепят?

Първият въпрос е: могат ли комитетите, съдейки логично, да обявят война на новото течение? Може да се допусне, че може да се очаква такава война, тъй като в комитетите членуват не само македонци, но и българи и последните никога няма да се съгласят с новата тенденция, защото тя ще погребе българските интереси в Македония; има и сред македонците членове на комисиите, които ще преценят така: Сега в напреднала възраст не можем да научим нов език: ние знаем български и ще говорим български - ние сме българи.

Малко от това. Много, дори повечето македонски емигранти в България, ще се противопоставят на новата среща на върха по чисто егоистични причини. Само в София има над 5000 македонци на държавна служба. Няма по-малко кандидати за служба. Сред тази интелигентна емиграция в Македония има много хора, които или са имали или имат високи задължения, и които са кандидати и кандидати за тях, в този брой и за министерско портфолио. Известно е, че всички тези господа имат своите лични интереси преди всичко. За тях интересите на Македония са средство за получаване на услуга и задържане върху нея. И Бог не знае какво означават интересите на България. Но за да изпълнят егоистичните си планове за добро обслужване, те са готови да покажат повече българи, отколкото самите българи, да играят ролята на български шовинисти, да експлоатират българския княз и интересите на Македония, българския народ и Европейското обществено мнение, с една дума, да лежи както отдясно, така и отляво, сякаш изпълнява някакъв патриотичен дълг и всъщност да спечели служба, власт и популярност. Щом македонската интелигентна емиграция се състои главно от такива лица, които са обединили своите интереси с България и са се наредили около българския княз, който убива и уволнява министри по желание и които могат да назначават за министри не само хора, които имат малко популярност сред българския народ, но и сред тези, които изобщо нямат партия и са „независими“, т.е. „убиват го тук и там го убиват“ - щом имаме хора, които смятат, че основното достойнство на човека е да не му служи честно неговите хора, но да натискат, т.е. да лъжем и надясно и наляво - тогава е естествено, че новата тенденция в развитието на националното самосъзнание на македонците няма да намери подкрепа в нашата емиграция в България.

За учените македонци в България няма какво да се говори: те единодушно ще кажат, че новата тенденция е просто абсурдна, че никога не е имало македонска националност и сега няма; защото македонците са българи и т.н. Всеки път и навсякъде беше така и ще бъде така сега и при нас. Студентите, аристокрацията, интелигенцията и социалните класи като цяло, където имат лични интереси, стари традиции и предразсъдъци, се борят с новите течения, където са истината и правото. Тези течения се вкореняват първо в ниските класове и изобщо в хората без предразсъдъци, готови да се борят с тези предразсъдъци в защита на нови идеи, от реализирането на които ще зависи не само тяхното, но и щастието на техния народ. За илюстриране на хода и резултатите от борбата между стари и нови течения е достатъчно да си припомним борбата на християнството с езичеството, реформата на Русия от Петър Велики, възраждането на чехите, литовците, правописната реформа на Вук Караджич и т.н.

По-скоро нека оставим изхода от борбата между старото и новото течение, нека се спрем на въпроса за отношението на комисиите към новото течение. По-горе казах, че повечето от членовете на комисията ще се борят с новата тенденция. Но мислите ли, че битката ще бъде победителна за тях? - Не. - Тя ще им копае само гроба. Това също ще компрометира българската политика в Македония. И ето защо.

Досега комитетите са казали на външния свят, че работят само за „Македония за македонците“ и са готови да им дадат всякакви гаранции, че Македония няма да се присъедини към България. България изразява същата политика по македонския въпрос. Комитетите казват, че общо македонско въстание е било подготвено и станало от всички македонски националности заедно, а не само от „българите“. И когато им кажете: тъй като въстанието е общо за всички македонски националности, тогава защо Комитетът се събира само в България, а не в Сърбия, Влашко и другаде, те отговарят така: Грешно е да се прави това, което комитетите се срещат в България заключение, че македонските комитети са български; За македонските комитети България не е нищо повече от държава, която проявява гостоприемство към македонците и им дава свободата да работят свободно, стига тази работа да не вреди на държавата, т.е. България в Македонското въстание играе само ролята на Каравлашко в българското въстание. България казваше същото. Европейците, разбира се, не вярваха в това. Сега, колко фалшиви ще бъдат тези убеждения на македонските комитети и на България, ако и двамата, от пасивно отношение към ново течение, което изисква „Македония за македонците“, а не за българите, или от иронизиране с него, да се бие с него? Тази борба ще свали маската и на двете и ще установи симпатиите на европейската общественост и европейските правителства в полза на новата тенденция и срещу лъжците. И без Европа и Русия нито комитетите, нито България могат да променят съдбите на Македония за йота.

И след като случаят е такъв, комисиите от иронична и пасивна към новата тенденция ще трябва да преминат директно към нейната подкрепа. Ето отговора на въпроса: какво може да бъде отношението на комисиите към новия поток?

А сега да преминем към другия въпрос: къде ще набере сила новият поток, ако македонската интелигенция и комитетите в България започнат да се борят с нея? Какво има?

За да отговори на този въпрос, ролята на Сърбия в националното възраждане на Македония трябва да бъде отбелязана в няколко реда. Несериозно е да се игнорира позицията, която Сърбия заема по въпроса за Македония и нейната роля в националното възраждане на Македония. Може дори да се каже, че в новата история на Македония Сърбия е изиграла по-голяма роля от България. Когато България искаше да реши македонския въпрос с шум, водена от носа на македонската емиграция, Сърбия тихо, с голям успех работеше в Македония изцяло в съответствие със сръбската поговорка: „Тихи водни брегове потъват”. Имаше време, когато ролите на тези две страни бяха обърнати, т.е. Сърбия бръмчеше и България работеше.

За да е ясно.

До сръбско-българската война през 1885г. Българите работеха тихо в Македония. Сливница ^[20] показа на сърбите, че ако България с Източна Румелия може да покаже на Сърбия поражение в Сливница , тогава обединена България, заедно с присъединената към нея Македония, в бъдеще може напълно да победи и пороби Сърбия. Сливница принуди Сърбия да започне нова битка с България за Македония. Първо, тази битка беше на хартия: сърбите доказаха с гръмотевични и плитки фрази, че имат по-голямо право върху Македония от българите. Оттам те преминаха през гръмотевична, но безрезултатна пропаганда в Македония: обявиха на македонците, млади ученици от български и гръцки училища, златни планини за Сърбия. Сдружението за патриотична пропаганда „Св. Сава ”от 1888 г. откри интернат за своите стипендианти. През 1889 г. броят на стипендиите на това общество се увеличава, за да намалее след няколко месеца: през ноември същата година около 40 македонски студенти, някои тайно, други публично и демонстративно, преминаха от Белград в София, за да учат там. разбира се, с български пари) ^[21]. Този провал не обезсърчи смелите сърби: Обществото „Св. Сава ”отвори патриотичен подпис в Сърбия за изграждането на нова сграда на пансиона и собствено пропагандно училище. През 1890г. е издигната голяма триетажна сграда, в която от януари 1891г. бе открита пропагандата „Богословско-учителско училище“, която да бъде затворена след половин година. Но затова Светосавското дружество вдигна много шум през тази половин година: освен наука, имаше и военна гимнастика и музикални шествия на ученици около Белград и околностите му и лятно пътешествие из Сърбия, където се произнасяха силни наздравици. ^[22] Това сложи край на шума в Сърбия и сърбите започнаха да работят тихо и упорито: пропагандата премина от патриотичното общество на Министерството на външните работи. Министерството първо изпрати свои сътрудници в сръбските провинциални градове, за да учат, а след това ги събра в специални училища в Белград или Голямото училище. ^[23]

Работата на сърбите не остана без резултати при разрешаването на македонския въпрос. Сърбите със своите училища в Македония успяха да създадат илюзията в европейското и руското обществено мнение, че в Македония има сърби. Щом подобна илюзия премине пред правителствата на великите сили за факт, тогава е ясно, че при решаването на македонския въпрос трябва да се вземат предвид исканията на сръбското правителство. Следователно Сърбия в тази битка постигна повече от България, която с вдигнатия от нея шум остана със загуби, а не печалби. Ако сред македонците не е имало нова тенденция в развитието на националното самосъзнание, която да съответства на загубите на Сърбия със загубите на България, тогава може да се твърди положително, че тъй като въставащите български интереси в Македония само са пострадали, а сръбският само се е увеличил.

Но сръбската пропаганда, освен илюзията за сръбска националност в Македония и възпрепятстването на решаването на македонския въпрос в полза на българите, има и други резултати.

В началото на своята пропаганда сърбите дори не са мислили да правят македонците сърби; те просто искаха да създадат в Македония в съответствие с българските и сръбските интереси, така че по време на решаването на македонския въпрос да получат колкото се може повече от него. Тази цел беше постигната една чрез обявяване на исторически и други права и съответствия, а друга и главно чрез повдигане на въпроса за националността на македонските славяни. Последните биха могли да бъдат идентифицирани като нещо между сърбите и българите, т.е. нито сърби, нито българи, а просто македонци или македонски славяни, или като сърби. Първата теория имаше по-малко последователи и беше предназначена за доевропейско обществено мнение. Но тази теория затвори входа към Македония, както и във всички онези среди, откъдето произхождаха пропагандистите. Тази теория беше опасна за сръбските интереси в Македония, защото ще оттегли съгласието на Сърбия да образува отделна македонска държава и по този начин Сърбия няма да получи никаква част от нея. ^[24] Втората теория, т.е. всички македонски славяни са същите сърби като босненци, черногорци и т.н. са вкоренени в Сърбия. С това сърбите излъгаха не само европейското обществено мнение и македонците, но и себе си: те започнаха да разпространяват същата идея сред сърбите с помощта на училища и книги. Последните бяха и са тенденциозни по въпроса за националността на македонците. Илюзиите на европейското обществено мнение за сръбските интереси дадоха плод. Илюзиите на самия сръбски народ не са напразни: в случай на война за Македония с който и да е, сърбите като един ще атакуват врага, - сръбската армия с най-силно патриотично чувство ще се бори за Македония.

Усилията на Сърбия да разгледа македонския въпрос от научна гледна точка бяха увенчани с успех. Българите могат да бъдат утешени, че въпросът за националността на македонците е решен в тяхна полза. Могат да му хвърлят кръст. Но други учени не го правят. Сега има представители на науката, като професорите I.A. Baudouin de Courtenay, ^[25] П.А. Лавров ^[26] и В. Ягич, ^[27] които виждат македонските диалекти като отделен представител на славянското семейство от езици. Този преглед и такова решение е сръбска научна победа.

Сърбите извършиха преврат във възприятията и стремежите на македонците, преврат не в тяхна полза, но още по-малко в българския. Те искат да направят македонците сърби, забранявайки на пропагандата да се обръщат към тях по друг начин, освен като „истински“ и „чисти“ сърби. Това не се случи. Македонците започнаха да задълбочават въпроса за своята националност и интереси и стигнаха до извода, че те не са нито сърби, нито българи; че за тях няма български, сръбски или гръцки интереси и че има само македонски. Сърбите не достигнаха крайната граница на своите стремежи, но достигнаха такава граница, от която истината не може да стигне по-далеч, но която може да успокои по-умерените елементи в сръбското общество и народ.

Курсът на сръбското влияние в развитието на популярното самосъзнание сред македонците и резултатите от него са представени по следния начин:

През 1889г. в Белград имаше около 50-60 млади македонци в пансиона на обществото „Светисава“ на улица „Космайска“. Сред тях нямаше „стари сърби“ и всички те бяха само от Македония и след образованието си, до пристигането им в Сърбия, в български или сръбски училища, бяха разделени на: „българи“ и „гърци“. Сред тях нямаше „сърби“.

Старите „българи“, заедно с новодошлите през тази година и някои „гърци“, наброяващи около 30-40 души, някои тайно, други публично и демонстративно, отидоха в България. Тези млади македонци, възпитани в Сърбия в популярна, т.е. в духа да обичат първо своята родина и своя народ, а след това и човечеството, заминавайки за държава, в която няма национално самосъзнание, а вместо това пълното безразличие към националните интереси, те въведоха нов поток на национално възхищение и работа за освобождението на Македония. Те са в основата на работата в полза на Македония в България. ^[28]

„Гърците“ в Белград се увеличаваха всяка година с нови „гърци“ и „българи“, но и двете вътре в Сърбия едва ли се превръщаха в „сърби“. Те станаха „сърби“ само като заминаха за Македония като сръбски чиновници и органи на сръбската пропаганда. Имаше „сръбски“ македонци само за външния свят и друга пропаганда в Македония. Органите на сръбската пропаганда в душите им никога не са се чувствали като „сърби“ или „сърби“, особено през първите 10 години, въпреки че живеят в Сърбия.

Животът на младите македонци в Сърбия винаги е имал много добро въздействие върху интересите на Македония. Тук те се интересуваха от въпроса за тяхната националност, сръбски филологически и исторически аргументи за тяхната националност, сръбски патриотизъм и крайния му израз под формата на шовинизъм или сляпо препрочитане на собствените си, причините за сръбския шовинизъм, ролята на Сърбия в настоящето и в бъдещето в македонския въпрос и за много други важни и интересни въпроси.

Изкуственото създаване на сръбски интереси в Македония беше ясно за всички. Но македонците също така знаят, че Сърбия е държава, която има армия, дипломация, един народ и една интелигенция, която ще защитава сръбските интереси в Македония с примерна преданост и краен фанатизъм.

Борбата със сръбските интереси в Македония е твърде трудна не само за македонците, които нямат държава и държавен бюджет, армия, дипломация и т.н., но и за свободна България. Ето защо македонците в Сърбия се отказаха от публична борба със сърбите, но с това не се отказаха от интересите на родината си.

От бягството на първата група македонски ученици през 1889 г., за което споменах, до учебната 1895/6 г. те избягаха в малки групи от 5-10 души, отделно от 1-2. Но повечето македонци останаха в Сърбия и търсеха начин да работят за Македония, без да влизат в открит конфликт със сърбите.

За да разработят такава програма, македонските ученици в Белград през учебната 1893/4 година, по време на проверката на директора на III гимназия Джуро Милияшевич, решават да сформират македонско общество в Белград. Целта на сдружението беше членовете му да се запознаят и да направят програма, която ще реализират в Македония тайно от сръбската пропаганда. Обществената цел на компанията беше проучването на Македония в етнографски, географски, филологически и исторически отношения. ^[29]

Разбира се, нищо не излезе от тази компания, защото сърбите не се довериха на македонците и започнаха да изпращат в нея „стари сърби“, черногорци, босненци, херцеговинци и други. Особено, че недоверието и напливът на сърби в македонското общество се появиха през II година от съществуването му с инспекторската гимназия проф. Юрисич. Но разпадането на обществото не промени чувствата и стремежите на македонците в Сърбия. Те започват да следват Революционната организация, създадена от македонци с българо-сръбско образование, както и отношението на сърбите към нея. Те разказаха ролята на Сърбия в македонския въпрос досега и за в бъдеще, затова имат честта да бъдат създателите на националния сепаратизъм сред македонците. Те са и основните му последователи. Сред тях има хора с висок патриотизъм и здраво разбиране на македонските национални интереси.

Тези македонци изразиха своите убеждения по македонския въпрос с издаването на вестник „Балкански гласник“ в Белград през 1902 г. Издаването на този вестник не може да зарадва сръбските шовинисти, така че сръбските вестници вдигат шум срещу изданието на „Балкански гласник“, обвинявайки редактора си в съпричастност към македонските комитети, в резултат на което той е изгонен от Сърбия. ^[30]

Такива са резултатите от сръбската пропаганда сред нейните възпитаници и органи, родени в Македония. По въпроса за националността на македонците сърбите преди македонците се придържат към втората от двете споменати теории, т.е. че македонците са сърби и затова са получили противоположни резултати. Сърбите искаха да накарат македонците да обслужват сръбските интереси, т.е. да мислят за себе си и да кажат на сънародниците си, че са сърби. Но вместо това македонците започнаха да се възприемат като македонци със свои отделни цели и искаха да не служат като инструмент за сръбски цели, а да използват сръбската политика като средство за постигане на чисто македонски цели.

Никое сръбско възпитание, особено ако той е живял в Сърбия, не само не вярва на сърбите, че е сърбин, но и ги мрази за техния шовинизъм и ги лъже, за да постигне само неговата цел, да получи образование. След като завърши следването си, той може да бъде чиновник на пропагандата, но в същото време ги мрази и проклина съдбата си, което е инструмент за пропаганда, който има свои цели, напълно в разрез с интересите на родината му - Македония.

Такъв македонец обикновено е бил на български или гръцки или и на двата до влизането в сръбското училище. Спомня си как в едното училище го убедиха, че е грък, в другото - че е българин, а тук - че е сърбин. За него въпросът е - къде е истината, защото всеки има свои аргументи. Противоположните аргументи не дават възможност да се намери кой е правилният и затова македонецът решава, че всички са фалшиви и че има само една неоспорима истина: македонците славяни са македонци и славяни, следователно всеки македонец трябва да защитава интересите на родината си и своя народ , а не интересите на пропагандистите. . </ref>

Нека посочим друг тип македонец със сръбско образование. Той може да бъде считан за българин дори след като живее в Сърбия в продължение на 4-5 години. След като завърши образованието си в Сърбия, къде да отиде: в България или в Македония? Какво ще прави и в двете? България и Екзархията в Македония имат повече служители, отколкото им е необходимо. Дори да има място, те няма да го дадат на някой, който се е сгодил в Сърбия, а на някой от собствените си кандидати. Нека му позволим да получи българска услуга. Но дали ще се почувства на мястото си? - Не. По време на годините си в Сърбия той е бил повлиян от редица обстоятелства, които липсват в България, и следователно възгледите му се различават от възгледите на онези, които са се образовали само в България и са свободни от цял ​​куп мисли и предразсъдъци. Поне в новата социална среда той ще се чувства не на място.

И така, Сърбия с участието си в македонския въпрос постигна огромен успех и трябва да признаем, че не е толкова в нейна полза, колкото в наша полза. Тя отвори училища, създаде консулства, ръкоположи Фирмилиана и с всичко това даде нова насока на нашия въпрос. Тя създаде илюзията в европейското обществено мнение и в самата Сърбия, че в Македония има сърби и тази илюзия в очите на европейците преминава като факт. Тя накара въпроса за националността на македонците да бъде преразгледан и решен нито в полза на българите, нито в полза на сърбите, а в полза на отделна македонска националност. Тя възпита цяло поколение македонци, които имаха, имат и ще имат най-решаващото значение в новата история на Македония. Сръбските студенти играят важна роля в македонския въпрос, независимо дали работят в българска, сръбска или македонска компания, както и дали са морално високи хора или не. Има сръбски възпитаници от всички тези категории и във всички тях сръбското влияние се оказва благоприятно за Македония. Сръбски студенти, работещи в българска компания, създали и подкрепили македонската революция; те са отговорни и за политическия сепаратизъм. Националният сепаратизъм се дължи на сръбските идеалистични студенти, които работят под сръбска маска и в душата си се разпознават като македонци; ^[31] Сръбските студенти, с образованието си в Сърбия, бяха образовани в национален дух, вместо в национално безразличие в България , макар че някои от тях не спряха напълно да се наричат ​​българи, но сред тях македонците с чисто българско образование и самите българи отвориха голяма бездна: те със своето образование застанаха в средата между българите и сърбите, т.е. като традиционно се наричат ​​българи, те престават да бъдат такива в душите си: стават македонци. И накрая, най-ниските, най-отчаяни органи на сръбската пропаганда, македонци по рождение, отново са полезни за Македония: те формират клас на недостатъчна сръбска пропаганда, за които няма път към българите; те ще повишат класа на националните сепаратисти.

И така, ако се заблуждаваме и в предположението, че националният сепаратизъм ще бъде подкрепен от комитетите, Организацията и македонската интелигентна колония в България, тогава и в такъв случай е достатъчна силна сръбска пропаганда в Македония, за да вземе мащаба на националния сепаратизъм.

Но новият поток се среща и ще се срещне с най-добрия прием от самото си създаване и с най-добрата, най-интелигентната и непродадена македонска интелигенция, както и в резултат на умственото и морално развитие на последната. Има и ще има много интелигентни македонци, които са готови да дадат живота си за интересите на своята родина и своя народ, които ще се запитат: какво е по-важно за нас, македонците - общите български, общосръбски, общогръцки или македонски интереси? И те ще отговорят, че интересите на родината винаги са над интересите на обикновените хора и че последните са само средство за първите, а не обратното. Необходимо е малко наблюдение, за да убеди човек в тази истина. На първо място, всички знаят, че обичаме родината си Македония и народа си, защото всеки ден ги виждаме и изучаваме с нашите сетивни органи. Ние сме родени в него и в средата му. От детството им всичко е приятно и сме щастливи; на всичко, на което те се радват, и ние се радваме; те плачат и ние плачем; те се смеят и ние се смеем. Общата радост и скръб, общите традиции и обичаи ни правят всички едно цяло - една нация. Но щом преминем границата на Македония или на юг, или на североизток, или на север, т.е. в Гърция, България, Сърбия изведнъж ще почувстваме, че върху нас духа поредният вятър; ще почувстваме, че сме просто неканени гости там. И ако искат да ни покажат братя там, те го правят, за да ни ограбят и експлоатират. Гърците, българите, сърбите заедно ни уверяват, че всички ние сме само от тяхната националност и че нашето спасение е само в обединението на цяла Македония или поне голяма част от нея, спрямо тяхната страна. Всеки от нас ще забележи, че онези хора, които познавахме само от книга и ги познавахме като хора, които искат да ни помогнат да се освободим, ни показват като приятели и сънародници и се правят на наши покровители, а не защото сме ние гърците, или българите, или сърбите, не защото ги е грижа за някои общи интереси, в които принадлежат и нашите, не защото искат да ни помогнат и да ни избавят и то само с чисто егоистични цели, т.е. те експлоатират това, което сме наричани с техните национални имена, и искат, въз основа на съществуването на тези национални имена в нашата родина, да увеличат родината си, да осигурят интересите си, като управляват, ако не и цяла Македония, поне на голяма част от него. Не ни ли показва, че малките държави, дори всяка отделна държава, преследвайки общи цели, преследват нечовешки цели, освобождението на поробените, но чисто материални и егоистични цели, т.е. увеличавайки ги за свой интерес, без да се види дали ще има подобрение в съдбата на Македония или не. И така, местните интереси изглеждат основни, а популярните вторични; първите са цел, а вторите - средство. Имената: български, сръбски, гръцки в Македония са средство за малките държави да ни заловят. Ако ние също обичаме родината си и себе си, тогава също трябва да предпочитаме нашите местни македонски интереси пред общите български, общосръбски, общогръцки. Трябва да създадем такава ситуация - в Македония не трябва да има български, сръбски или гръцки интереси, защото няма българи, сърби и гърци, а има само македонци от славянски произход и някои други македонски националности. Трябва да изучаваме нашите интереси и да ги защитаваме сами, а не да ги даваме в чужди ръце, за да експлоатираме малките балкански държави.

Впоследствие националният сепаратизъм ще има място сред хората, които гледат на нещата от практическа гледна точка, без да се занимават много с теорията за нашата националност. Така те ще преценят: дали една Канада може да се сърди на Англия, защото последната, за да има добри отношения със северноамериканските САЩ, жертва своите интереси на Канада и последната иска да се отърве от Англия да защитава своите държавни интереси сама, защото вие ги разбрахте по-добре - тогава защо Македония не се сърди на България, защото не може да защитава македонските интереси, а само ги експлоатира и защо Македония трябва Той не каза: Пролях кръв от синовете си, нека те сами защитават интересите ми, а не вашите Начович, Цоков, Станчев и т.н.

Мнозина ще забележат също, че малките държави се отнасят с такова недоверие към ролята на България в Македония, както великите сили се отнасят към ролята на Русия в българското освобождение. Последните се страхували от „св. Стефан България“, защото смятали, че Русия ще го присвои. Също така малките държави сега смятат, че България иска да освободи Македония, за да я присвои. Но когато западните страни видяха, че са изложени и че България ражда такива хора като покойния Стамболов и живия Свирчо, те се успокояват и се противопоставят на волята на Русия да направят това, което самите те са развалили в Берлин. Няма ли да има хора у нас, които да разберат, че доверието на малките държави в родината ни ще зависи от нашите от Истанбул и Свирч, но които да видят опасността за националните ни интереси не в Русия, а в България? Повече от правдоподобно е, че такива ще бъдат намерени. И те ще бъдат крайните сепаратисти.

И накрая, мнозина ще забележат, че най-голямото ни нещастие се крие във факта, че нямаме местен македонски патриотизъм. Ако беше с нас, където и да бяхме, щяхме да мислим и да работим само за Македония. И сега някои от нас се възприемат като българи и обединяват интересите си с българските и вместо да изучават Македония във всякакви отношения, вместо да изучават историята на Македония по всяко време, те изучават българските интереси и българската история и не често тези периоди от нея, които нямат отношение към Македония. Например, Mr. Балащев, ^[32] култура на българското ханство ”^[33] нещо, което има същото значение за Македония като историята на Абисиния до покръстването на абисинците. Други от нас са в Гърция, изучавайки гръцки интереси и гръцка история. Друг гражданин на Охрид, Димика, ^[34] е аскет в Гърция и за него историята на Македония има значение само до нейното завладяване от римляните. Други македонци в Сърбия се правят на сръбски патриоти и вместо това работят за Македония - за сръбски интереси. По този начин, богат търговец на кожи на име Коста Шуменкови <^[35] След смъртта си той жертва 500 000 франка за сръбските училища. Има достатъчно тъжни резултати от обвързването на нашите интереси с другите, за да убедим мнозина, че нашето спасение е само в националния и религиозния сепаратизъм.

При хората с такива убеждения, както и при всички македонци, недоволни от пропагандата, силата на новия поток ще бъде на първо място. Но това ще е така само в началото. Броят на публичните и тайните поддръжници ще расте не с дни, а с часове. Важно е, докато има българска пропаганда в Македония, да има и сръбска. И двете пропаганди се провеждат само с български и сръбски пари. Недоволните от второто до въстанието бяха повече. След въстанието броят на недоволните и от двете пропаганда ще се изравни с нарастването на недоволните от българската пропаганда. Но дори и да не е, една сръбска пропаганда е достатъчна, за да създаде чудесна почва за новия поток. Всички македонци от сръбската пропаганда ще бъдат на страната на новото течение: органите на пропагандата ще симпатизират тайно, а неплатените сърби ще признаят публично своята македонска националност.

И накрая, много македонски славяни с гръцко образование ще бъдат признати за славяни. Сега те не правят това, защото трябва да се наричат ​​българи, а името българин сред гърците е поставено много ниско. В крайна сметка всички македонци са готови да направят отстъпки от своя страна за обединение в едно национално цяло, но никой от последователите на трите национални пропаганди няма да предаде своята пропаганда, за да капитулира пред друга. Националното обединение на македонците може да стане само чрез компромис между тях, а не чрез капитулация един пред друг. И какъв компромис е новото национално македонско течение.

Следователно е ясно, че ако новият поток не получи подкрепа от многобройната интелигентна македонска колония в България, той ще се развие отново, той ще се развие само като поток, насочен специално срещу българските интереси в Македония. С голямото развитие на новия поток и силната съпротива от България, за него може да се очаква подкрепа от Сърбия. Колкото и лошо и опасно да се окаже за Сърбия, това не противоречи на сръбските интереси. За Сърбия е важно Македония, ако не е сръбска, да не е българска. Щом се види, че никога няма да бъде сръбско, сърбите ще могат да се отвърнат от твърденията си, че македонците са сърби и ще ги признаят като отделно славянско племе, еднакво близко до сърбите и българите. ^[36]

И така, македонското национално възраждане е исторически процес, който има силна почва и голямо бъдеще. Това се дължи главно на конкуренцията между България и Сърбия по македонския въпрос. Като преходни етапи към пълното отделяне на македонските интереси от българските и сръбските, т.е. към националния сепаратизъм, обслужват политическите революционни организации и политическия сепаратизъм, разпространяван от тях. Основният източник за увеличаване на броя на националните сепаратисти ще бъде увеличаването на конкуренцията между българската и сръбската пропаганда в Македония и броя на недоволните от тази пропаганда. Националният сепаратизъм ще се увеличи и от онези, които осъзнаят всички вреди от националната и религиозната пропаганда, които уж защитават нашите интереси, експлоатират ги безбожно и които ще решат да се борят за националното обединение на македонците срещу всички тях. пропаганда. Борбата с него е опасна не за него, а за противниците му. Той ще излезе победител от тази борба, още повече, че реформите в Македония ще й дадат възможност да се освободи от чужди влияния и да пренесе центъра на възраждането в себе си.

Пълният текст на македонски език в оригиналния правопис

На првото заседааін'е на Бугарцкото Студентцко Другарство во Петроград от таіа година іас рекоф неколку зборои за резултатите на сегашното востааін'е во Македониіа. Тиіе резултати іас и резіумираф во два пунктои: 1. Македониіа после востааін'ето іет загубена за бугарцката народност, и 2. македонците ке си сознаіат грешките, шчо беа причина на нестреките од востааін'ето, ке се откажат од досегашното направуаін'е на националното нивно самосознаін'е и ке отворат систематична борба на сите национални и верцки пропаганди во Македониіа, во тоа натре, и на бугарцката, за да можат, со оддел'уаін'ето на своіите интереси од интересите на пропагандите, да достигнат национално обіединуаін'е помег'у себе.

Іас рекоф тогаі, оти таква іет деіствител'носта, коіа не ке се аресит на мнозина, но Іас не можам да зборуам, шчо ке се аресит на некого, а тоа, шчо іет свршена работа, со коіа рано или поздно, ке требит да се броіат іужните словени, па за тоа іет нужно да се знаіит ноото течеін'е стред македонците, за да се определ'ат іасно односите на іужние словени кон него, и да се избегнит безполезната и вредител'на борба измег'у ниф.

Мнозина ке речат, оти моіите утврдуаін'а за некакво ноо течеін'е во развиіаін'ето на националн'ото самосознааін'е стред македонците іет само мистификациіа на неколцина македонци, но да таіа мистификациіа немат под себе земіишче, и за тоа, како шчо се имат скоро поіавено на белиіот свет, исто така скоро ке исчезнит од него.

За да се увериме во тоа, дали моіиве закл'учуаін'а за резултатите на востааін'ево сет праил'ни, или пак возразуаін'ата на моіите противници, ке требит да се разгледаат тиіа собитиіа од наі ноата историіа на Македониіа, во коіи наі силно се проіави националното самосознааін'е, а имено, ке требит да се разгледат: возродуаін'ето на македонците; собитиіата, шчо послужиіа како причина да се пробудит народниіот дух на македонците; какви размери и каков праец зе тоа пробудуаін'е? во какви односи станаа македонците со нивното национално пробудуаін'е кон балканцките народности, и дали положеін'ето, коіе земат сега натрешната револуциона организациіа во прашаін'ето за народноста на македонците словени іет такво, от коіе не можит да се идит по тамо, или пак требит од него да се напраит ушче іеден рачкор, и македонците да се іават приврженици на националниіот сепаратизм со приіимаін'ето за обшч македонцки литературен іазик, централното македонцко наречіе? И наі после, ако организациіата и македонцката емиграциіа во Бугариіа, особено тоі дел од неіа, шчо имат, или државна служба со убаи плаіки, или се занимаат со журналистика, и со тоа имат убаи дооди и големо влиіаін'е на бугарцките работи, така да се іауват со кандидатура на министерцки постои во Бугариіа, или си имат друзи згодни предприіатиіа, — дали, вел'ам, и без помок'та на таіа наша колониіа, іет возможно некако особено проіавуаін'е на нашето возродуаін'е, а имено во таков смисол, како шчо го упоменаф т. е. во полно оддел'уаін'е на нашите интереси от тиіе на балканцките народи и во развиіаін'е мег'у македонцката интелегенциіа и народ македонцко народно самосознааін'е?

Згорен поглед на собитиіата, шчо изврвеа пред востааін'ето ни докажуат, оти наі силниіот толчек кон национално собудуаін'е на македонците ни послужи зафатокот на србцката пропаганда во Македониіа. До тоа време нашето национално самосознаін'е беше само разбудено на полоина. Специіално со прашаін'ето за нашата народност никоі не се занимааше. Се велефме вистина „бугари“ и „рисіани“ во национална смисл'а, но зашчо тоа іет, и али іет на вистина така, ниіе не се запитуафме многу многу.

Врските наши со бугарите станаа многу тесни со обшчето положеін'е во Турцко: ниіе бефме браік'а по судбата си, и бефме во іеднакви односи кон праител'ството и фанариотцкото дуовенство. Обшчноста во судбите наши ни закрепи обшчето име бугари ушче до ослободуаін'ето на Бугариіа, коіе си остана по традициіа во Македониіа и по ослободуаін'ето на првата. На таіа осноа бугарите кладоа своіите претенциіи на Македониіа, и македонците очекуваа ослободуаін'е од Бугариіа.

Но конкуренциіата со Бугариіа од страна на Србиіа во македонското прашаін'е од политична и национална страна извика на политичната сцена и самите македонци. Македонците зафатиіа усилено да се интересуваат со прашаін'ето за нивната народност и нивната судбина.

Одот на тоа национално пробудуаін'е, као и резултатите, кон коіи приведе оно, се предстауваат приближно во тоі вид:

Србите и бугарите зафатиіа да оспоруваат іеден у друг праата на Македониіа: и іедните и друзите вел'ат, оти цела Македониіа била нивна. Іедните си викаат како свидетели за спраедлиоста на нивните претенциіи іедни, друзите друзи авторитети.

Постред тоі безкраіен спор мег'у двата братцки саседни народи, македонцкото словенцко населеін'е зарди коіо они се караат малце по малце здреет во национално самосознааін'е, и сакат да се ослободит од опекунството на саседните народи, за да можит само да биди вршител' на судбите си.

Македонците бараат национално обіединуаін'е помег'у ним, но при тоа сакаат тоа обіединуаін'е да станит, не на ноа почва, не да се зафатит од ноо, зашчо такоа обіединуаін'е ке требит многу време, а обіединуаін'ето беше важно, како стредство за достигуаін'е политична слободиіа. За тоа обіединуаін'ето беше зафатено на почва, на тоа, шчо се велеа македонците бугари.

Мисл'ата за национално обіединеін'е на македонците, и ако под маската бугарцка, се зафати во 1890 г. Во краіо на 1889 год. се префрлиіа во Бугариіа 30—40 души ученици и студенти македонци од Белград во Софиіа. Тиіе ученици сет душата на сите собитиіа во Македониіа од тогаі до сега. Они беа запознаіани со Србиіа и Бугариіа, со нивните култури и цели во Македоиіа. Они и сознаа опасноста за дележ на Македониіа мег'у тиіе две држаи, ако да бидит македонците сами да не се вооражат, за да си извоіуваат сами, со свои собствени сили и средства слободиіа, и со тоа да преупредат дележот на Македониіа.

По нивна инициатива првен се образуа во зафатоко на деветдесетите години. Іедно национално сепаратистично движеін'е со цел'а да се оддел'ат интересите на македонците од бугарцките со возведуаін'е на іедно од македонцките наречиіа на степен на литературен іазик на сите македонци. Орган на тоа сепаратитстко движеін'е на македонците во Бугариіа беше журналот „Лоза“. Но тоа дуовно движеін'е на македонците не се ареса на бугарцкото стамболовцко праител'ство, коіе забрани да се издаат „Лоза“ и зафати да гонит македонците сепаратисти. От тоа време ушче побегна Даміан Груев, коі шчо беше во броіот на македонците ученици, шчо поминаа од Белград во Софиіа и во броіот на сепаратистите.

Немаіки во Бугариіа почва за национален сепаратизм македонците, шчо пребегаа од Белград во Софиіа, се зафатиіа со образуаін'е на револ'уциони организациіи во Бугариіа и Македониіа. Видните македонци револ'уционери сепаратисти, како Дел'чев, беа само ученици на првото поколеін'е македонци, ученици србцки и бугарцки. Исто така и Сарафов и друзите по доцкнашни револ'уционери се іавиіа, само нивни продолжатели последуатели, но не инициатори на револ'уционата организациіа.

От самиіот зафаток на револ'уционата организациіа македонците во Бугариіа или со бугарцко образуаін'е, работеа под маската бугари, іедно за тоа, шчо така се викаше голем дел од населеін'ето, а друго, шчо по тоі пат можеше да се добиіет прддржката на бугарцкото праителство, на бугарцкиіо народ и бугарцката екзархиіа.

Играта, одиграна од ниф, имаше положни и одрични резултати. Мег'у првите требит да се однесат: 1, македонците, со обіединеін'ето си за преследуаін'е интересите на своіата таткоина, станаа важен фактор, коіи шчо на вид влезе во союз со бугарцкиіот народ и сите негои официіални предстаители за достижеін'е на вид обшчебугарцки интереси во Македониіа, а во сашност, со тоа напраи бугарцкиіот народ и негоите официіални предстаители и учреждениіа орадиіа за свои собствени чисто македонцки цели и интереси; 2, македонците од соіузници со бугарите во решеін'ето на македонцкото прашаін'е станаа господари на тоі соіуз, во коі'и шчо бугарите зафатиіа услужливо, а по некоі пат и со гореч во душата нивна, да исполнуваат бараін'ата на македонците.

Контака и македонците зафатиіа да заіауваат, оти они сакаат „Македониіа за македонците“ оти тиіе сакаат автономиіа за Македониіа, а не соіединуаін'е со Бугариіа. Бугарите, „скрепя серце“, можеа да чуіат таква новост, коіа не можеше да бидит ним приіатна. Но македонците и успокоіуваа бугарите: чекаіте вие, нека ни даат нам автономиіа, па ке видите, оти после неколку години таіа Македониіа ке бидит бугарцка, зашчо поекето од македонцката интелегенциіа доби обруазуаін'ето си во Бугариіа. Надворешниіо свет пак го уверуваа, оти историіата со Источна Румелиіа не можит да се повторит и со Македониіа, зашчо во Македониіа имат многу народности, а не две-три, оти сите тие народности, како и сите саседни балканцки држаици и големите држаици, ке можат да побркаат на соіединуаін'ето на Македониіа со Бугариіа. Наі после заіауваа: каков интерес имаат македонците да се присоіединуат до Бугариіа, кога от тоа присоіединуаін'е ке имат полза поеке Бугариіа, отколку Македониіа?

Македонците не се установиіа на таіа двоіна игра со различни заіауваін'а на бугарите и на Европа. Тиіе пренесоа центрот на револ'уционата оргнизациіа заіедно со сите национално-политични прашаін'а во Македониіа, за да бидат слободни во своите постапоци од бугарцкото праител'ство.

Во комитетите во Бугариіа зафатиіа да пропапандираат полно оддел'уаін'е интересите на Македониіа од интересите на Бугариіа.

Се зафати енергичната работа на Сарафов, заіедно со комитетите, председател'ствувани од него. Сарафов, како председник на Врховниіот комитет во Софиіа, работеше, сосем не сообразуваіки се со бугарцкото праител'ство. На Сарафов не му сочувствуаше бугарцкото праител'тсво и кн'азот, со друзи зборои: комитетот, на коі шчо, председател'ствуаше Сарафов се придржуаше во македонцкото прашаін'е іедна таква програма, тогаі за тогаі само политична, изработена ушче от понапред, на коіа тиіе, шчо сет призвани да бранат бугарцките интереси, не сочувствуваа, а тиіе шчо состауваа толпата, со друзи зборови, бугарцкиіот народ, сочувствуваа. Од тука іет іасно, оти бугарите іе голтнаа пил'ул'ата и касно іет да си испраат грешката.

Праител'сгвото напраи усилиіа да поврнит изгубеното, но уви! - било касно. Врховниіот комитет во Софиіа се кладе под председничеството на ген. Цончев, бугарин, л'убимец на кн'азот. Но македонците во Бугариіа убедиіа бугарцкото населеін'е во праотиіата на нивната програма за полно оддел'уаін'е на интересите на Македониіа од интересите на Бугариіа, покажаа политиката на праител'ството, на кн'азот и на „генералцкиіот комитет“ или комитеот на Цончев-Михаіловцки, како егоична и добиіа во Бугариіа по голема власт над „генералцкиіот комитет“ и над праител'ствената политика во македонцкото прашаін'е. Таіа сила главно се поддржуаше со полната солидарност на „Станишевцкиіот врховен комитет“ со „Натрешната организациіа“.

И така комитетите, а заедно со ниф, и уопшче македонците се ослободуваат од влиіаін'ето на бугарцкото праител'ство, создаваат своіа независна програма за работа, таіа програма пропагандираат во Бугариіа и со неіа добиіаат влиіаін'е на бугарцкиіот народ, а преко него и на праител'ството.

Откако се укорени така македонцкото „дело“ во Бугариіа, македонците зафатиіа да одат и во Србиіа и тамо да излагаат своіата програма на праител'ството и на србцкиіот народ. Сарафов, Радев, Іанков, увераваа, оти они се борат со девиз „Македониіа за македонците“, за сите македонци без разлика, и оти никоі пат Македониіа не ке се соіединит со Бугариіа. Не іет ли іасно и от тиіе постапоци на македонцките водачи, оти македонците зедоа сами да решаваат судбите на Македониіа, и оти они во своіата деіност сет готои да се столкуваат и да согласат интересите на своіата таткоина, не само со Бугариіа, но и со друзите блкански држаици, откако се дадат од страна на Македониіа некоіи задолжеін'а на тиіе држаици за окажаната неі помок'?

Од дотука реченото іет іасно, оти борбата мег'у Бугариіа и Србиіа за влиіаін'е во Македониіа во резултат даде развиіаін'е на сознаін'ето, да судбите на Македониіа требит да сет во раците на македонците. Македонците се организуваат со сознааін'е своіите праа на своіата таткоина и своіот долг пред неіа. Со организуаін'ето си, македонците станаа главниіот фактор во решеін'ето на македонцкото прашаін'е, как во своіите очи, така и во очите на Европа. Од востааін'ето со нас се церемонат; до него на нас гледаа како на іедна неопределена маса.

Тиіе сет сите резултати од досегашното ни самосознааін'е. Организациіата со постепеното оддел'аін'е на македонцките интереси од бугарцките, со земаін'ето на македонцкото прашаін'е во своіи раци и наі после и наі многу со сегашново востааін'е во резултат достигна тоа, шчо не предполагаше: на место слободиіа да бараат, сега во Македониіа мнозина сет убедени, да ни требит полно пресечуаін'е на врските со сите балканцки народности и култивираін'е на се, шчо іет во Македониіа оригинално и своіе: іазико, обичаіите. историіата, писменоста, народната словесност и пр.

Тоа нешчо не се предвидуаше, зашчо се мислеше, оти името „бугарин“ ке ни донесит с, шчо очекуафме од народното движеін'е. Но во расчетите се излагафме. Заіедно со арнотиіите за интересите на Македониіа, изброіени по горе, името бугарин донесе и одречни резултати за револ'уционото „дело“: Името бугарин и неіеднаквите увереін'а пред Бугариіа и пред Европа за судбата на Македониіа по неіното ослободуаін'е состаиіа полно недоверие кон нашето „дело“ от страна на европеіците, мислеіки го за итрост, не македонцка, ами бугарцка, и за маневр на бугарцкото праител'ство да се решит македонцкото прашаін'е по скоро. Сиромашкото бугарцко праител'ство се наіде во небрано лоізе во македонцкото прашаін'е: македонците го изиграа и го употребуваа како средство во своите цели, а европеіците го обвинуваа во итрости, от коіи шчо тоа сиромашкото беше далеку. И така името бугарин присвоіено от комитетите и организациіата за македонцките словени, и соединуаін'ето на нашите интереси со интересите на Бугариіа во агитациіата на комитетите у бугарите, беа причина, сета македонцка работа да се припишит од Европа на Бугариіа и бугарите, и като бугарцко надворешно іавуаін'е да се не поддржуат.

Малу тоа: името бугарин, коіе застауаше да се односуат европеіците со недоверіе кон работата на организациіата, видеіки во неіа сакаін'е на Бугариіа, со револ'уциіа да нарушит равновесіето на Балканцкиіот полуостров, и непостоіанството на бугарцката надворешна политика, напраена, сега против Русиіа, сега со неіа, послужиіа за причина да се согласат Русиіа и Австро-Унгариіа, заіедно со взаимно согласіе да решаваат балканцките прашаін'а. Тоа согласуаін'е од 1897 год. беше напраено против Бугариіа, како мнима подстрекател'ка на македонците, но негоите резултати беа вредител'ни, не за Бугариіа сама, зашчо во бугарцките натрешни работи никоі немат прао да се набркуат, а за нас македонците. Тоа іет отрицател'ната страна на првиіот период на националното ни самосознаін'е; тоа іет причината на неуспеот на востааін'ето ни. Неуспеот значит главно се должит на името бугарин, усвоено и пропагандирано од револ'уционерите.

Востааін'ето напраи епоха во жиотот и националното самосознаін'е на македонците словени. Оно ке натерат нашиіот народ и негоата интелегенциіа да погледат назад на своіите упушчеін'а од коіи произлезе неуспео на востааін'ето. Оно ке натерат македонцката интелегенциіа со различно образуаін'е да се сплотит во іедно, за да обіединит народот ни, но веке, не на таіа осноа, шчо си покажа сета своіа несостоіател'ност, а на друга, на чисто македонцка. Востааін'ето ни покажа оти ниіе македонците не можиме да очекуаме помок од никоі од балканцките држаици, оти решеін'ето на нашето прашаін'е іет сето во раците на Големите Сили, и за тоа нам и не ни требит да соіединуаме и збркуаме нашите интереси со чиіи и да бидит словенцки на Балканцкиіот полуостров. Нам ни требит натрешно обіединуаін'е мег'у себе: не ни требат во Македониіа ни срби, ни бугари, ни грци, оти не сме ни іедното, ни другото, ни трек'ото; не ни требат патриархисти, екзархисти, оти ниіе сме само праославни рисіани. Делеін'ето іет искуствено создадено од балканцките држаици, намерени да дел'ат Македониіа со стечен'е на обстоіател'ствата. Но македонците, на сегашната степен на нивното национално развитіе, не сет материіал во раците на малечките балканцки држаици, ами сет силен етнографцко-политичен фактор, от коі шчо поеке зависат судбите на Македониіа, отколку од малечките балканцки држаици. Тиіе македонци, шчо покажаа таква способност во своіето националнополитично организуаін'е, шчо покажаа таквоа примерно жртвуаін'е со своіите интереси во полза на интересите на своіата татаоина, не со по малечок успев, ке можат да организират секакви препіаствиіа на националните и религиозни пропаганди, шчо цепат денеска народот наш на делои враждебни іеден кон друг.

Организациіата и македонците до сега на далеко растоіаін'е отдалечиіа интересите на Македониіа' од бугарцките. Од тоа положеін'е до полното отцепуаін'е од Бугариіа и до обіавуаін'ето Македониіа за оддел'на од Бугариіа и Србиіа етнографцка област имат іедеи рачкор. Тоі рачкор іет необходимо следствиіе на неуспео на сегашното востааін'е. Тоі іет на полоина напраен. Полното отцепеін'е на Македониіа од балканцките држаици во етнографцки однос ке испливит на іава со успокоеін'ето на Македониіа.

Набркуаін'ето на бугарите и србите во Македониіа беше предизвикано од некоіи обстоіател'ства: македонците идеа рака за рака со бугарите во црковното прашаін'е от тамо раширеін'ето власта на екзархиіата во Македониіа. Србиіа се набрка во Македониіа откако изгуби надеж да си присоіединит Босна и Ерцегоина.

Но сега и за нас македонците настапиіа нои обстоіател'ства, коіи ке не потресат, и ке ни кажат нои патишча, по коіи шчо ке требит да одиме однапред. Претенциіите на Србиіа и Бугариіа од іедна страна, ни покажаа, оти само конкуренциіата на тиіе две држаи не застауат да робуаме ушче на неопределен срок; од друга — тиіе претенциіи ни подтврдиіа и без тоа известната истина, оти во цела Македониіа имат само іедна а не неколку словенцки народности. Значит делеін'ето іет искуствено и од борбата со него наі напред ке требит да се зафатит нашата ноа работа во по натамошното развитиіе на националното ни самосознаін'е.

И така имин'ата: србин, бугарин и грк си изслужиіа своіата служба во Македониіа и за ниф там немат поеке место. Време іет да заменит іедно обшчо за сите македонцки словени име — името „македонец“. Таіа смена іет само логично следствиіе на досегашната работа на македонцките комитети, организациіи и интелегенциіа и се барат од обстоіател'ствата. Тада смена частично веке іет настапила и не іет далеко тоіа време, кога таіа ке торжествуат.

При с горереченото за ноото течеін'е во развиіаін'ето на националното самосозвааін'е у нас, ми се чинит, оти пак мнозина од вас, ке видат во моіите мнеін'а и зборои само іедна мистификациіа. Можит, мнозина ке се запитаат: 1, ако до сега комитетите имаат играно двоіна рол'а: на бугарите им имаат вел'ано, оти македонците сет бугари 'и іеден ден Македониіа, како и да бидит, ке се соіединит со Бугариіа, а на европеіците им вел'ат, оти они бараат автономна Македониіа само за македонците, оти се н'емат никаква мисл'а за соединуаін'е со Бугариіа, то откаде іас знам, оти комитетите іа лажат Бугариіа, а не Европа? Можит да бидит сосим противното на тоа, шчо рекоф іас по горе за комитетите т. е. тиіе сет готои да дадат на Европа секакви гарантиіи, Македониіа да не се соіединит со Бугариіа, но они никоі пат не ке склонат да се упразднит во Македониіа бугарцкиіот іазик и бугарцкото име во полза на централното македонцко наречіе и името „македонец“, со друзи зборои, то, шчо кажуаф іас, да имало само іеден чекор од тоа положеін'е шчо се држаат македонците и македонцките комитети во македонцкото прашаін'е кон Бугариіа, до полното отцепуаін'е на Македониіа и македонците од бугарцките национални интереси, не іет прао, зашчо, не іеден чекор, ами цела пропаст оддел'уат іедното од другото, и комитетите ке покажат наі силно сопротивуаін'е на ноото течеін'е; 2, ако се допушчит, оти комитетите никоі пат немат да се согласат на упразднуан'ето на бугарцкото име и іазик од Македони а заіедно со него ке бидит против ноото течеін'е и сета македонцка интелегенциіа со бугарцко образуаін'е, то откаде ке поцрпуат ноото течеін'е, сила за себе? Коіи ке бидаг теоретиците на ноото течеін'е, каде тиіе теоретици ке развиваат своіата деіност, каде и каква ке бидит нивната аудиториіа, откаде ке се зимаат средствата за пропагандираін'ето на идеіата, како ке проникнит таіа во народот и како ке се поддржуат во него ? Откаде ке се наідат стредства за нои учебници, коі ке и приготвуат, на чиіи стредства ке се содржуат сколиіите со македонцки іазик? — Очигледно, іедно комитетите и македонцката интелегенциіа во Бугариіа зафатат да се противат на ноото течеін'е, или, ако не му се противат, просто не го поддржуваат, іасно іет, оти од него немат да останит нишчо: фантазиіите на неколцина македонци ке бидат осмеіани и поеке нишчо.

Така ли іет во сашчност? Да разгледаме до колку можат да бидат осноани таквиіа предполагаін'а и сообразуаін'а?

Прво ке прегледаме прашаін'ето: во каков однос комитетите и македонцката интелегенциіа ке станат кон іедно ноо национално течеін'е стреди македонците, коіе барат не само политично, ами и национално и религиозно ослободуаін'е на Македониіа т. е. кон іедно течеін'е, шчо прокламират „Македониіа за македонците“ против сите претенденти на Македониіа, во истиіо броі и против Бугариіа и бугарите. Да си предстаиме, оти тоа ноо течеін'е іет незначител'но. И во тоі случаі требит да се решит прашаін'ето за односот кон него. Ако ноото течеін'е од гледишче на комитетите іет нешчо опасно и нежел'но, то тоа требит да се искорнит ушче во самиіот зафаток; ако тоа само по себе немат почва, то требитда се предостаит само од себе да исчезнит; а ако іет полезно за Македониіа, то ке требит да се поддржит од ниф.

Прашаін'ето, дали ноото течеін'е имат биднина или не, ке се разгледит по долу, откаде ке се видит оти оно, ако се предостаат на само себе и се игнорират, ке се развиват само, а не ке опаг'ат. За тоа, имаіки пред вид, оти ноото течеін'е само от себе ке растит, требит да се разгледат прашаін'ето, али комитетите ке се борат со него, или пак ке го поддржуваат?

Прво се питат: дали комитетите, разсудуаіки логично, можат да обіаат воіна на ноото течеін'е? Можит да се допушчит, оти таква воіна можит да се очекуат, зашчо во комитетите имат членои, не само македонци, ами и бугари, и последните некоі пат не ке се согласат со ноото течеін'е, оти со него ке се закопаат бугарцките интереси во Македониіа; исто така имат и мег'у македонците, членои на комитетите, лица, коіи ке расудуат така: сега на старост ниіе не можиме да учиме нов іазик: бугарцки знаіиме и бугарцки ке зборуаме, — ниіе сме бугари.

Малу тоа. Мнозина, па и наі големиіог дел од македонцката емиграциіа во Бугариіа ке се противит на ноото течеін'е по чисто егоистични сообразуаін'а. Поеке од 5.000 души македонци имат на државна служба само во Софиіа. Не по малу имат кандидати на служба. Измег'у таіа македонцка интелегентна емиграциіа имат мнозина, или шчо имале, или имаат високи должности, пак и коіи сет претеденти и кандидати на, ниф, во тоі броі и на министерцки портфеіл'. Се знаіит, оти сите тиіе господиновци имаат наі горе от се своіите лични интереси. За ниф интересите на Македониіа сет іедно стредство да добиіат служба и да се одржат на неіа. И интересите на Бугариіа, не Господ знаіит, шчо означаваат. Но за да се исполнат нивните егоистични планои за убаа служба, они сет готои да се покажат поеке бугари от самите бугари, да играат от себе рол'а на бугарцки шовинисти, со неіа да експлоаатараат и бугарцкиот кн'аз и интересите на Македониіа, и на бугарцкиіот народ, и европеіцкото обшчествено мнеін'е, со іедеи збор, да лажат, и на десно, и на лево, под вид да исполнуваат некаков патриотцки долг, а во сашчност да добиіат служба, власт и попул'арност. Іедно македонцкатга интелегентна емиграциіа се состоіит главно от таквиіа лица, шчо си имаат соіединено своіите интереси со Бугариіа и се облизуваат около бугарцкиіот кн'аз, коі шчо по кефот си клаат и сфал'ат миниетрите, и коі шчо можит да клаит за министри, не само луг'е коіи шчо имаат малу попул'арност стред бугарцкиіот народ, но и таквиіа, шчо немаат сосим партиіа и сет „независими“ т.е. „и тука го клаваат и гамо го клаваат“, — іедно имаме луге, шчо мисл'ат, оти главното достоинство на чоека іет, не честно да служит на своіот народ, ами да итруат т. е. да лажит, и десно, и лево, — то природно іет, оти ноото течеін'е во развиіаін'ето на националното самосознааін'е на македонците не ке стретит поддржка во нашата емиграциіа во Бугариіа.

Немат шчо да се зборит за учените македонци во Бугариіа: тиіе іедногласно ке речат, оти ноото течеін'е іет просто апсурд, оти никоі пат немало македонцка народноот и сега іа немат; оти македонците сет бугари и пр. Секоі пат и на секаде іет бивало така и така ке бидит сега и каі нас. Учените, аристократиіата, интелегенциіата и вообшче обшчествените класои, каі шчо се имаат лични интереси, стари традициіи и предубедеін'а се борат со ноите течеін'а, каі шчо се наог'ат истината и праината. Тиіа течеін'а се укоренуваат прво во долните класои и уопшче во л'уг'ето без предубедеін'а, готои да се борат со тиіа предубедеін'а во зашчита на ноите идеи, од осашчествуаін'ето на коіи ке зависит, не само нивната, но и стрек'ата на нивниіот народ. За илустрациіа на одот и на, резултатите на борбата мег'у стари и нои течеін'а, доста іет да си припаметиме борбата на рисіанството со іазичеството, реформираін'ето на Русиіа от Петр Велики, возродуаін'ето на чехите, литовците, праопионата реформа на Вук Караджич и пр.

Туку да остаиме излезот на борбата мег'у старото и ноо македонцко национално течеін'е, да се задржиме на прашаін'ето за односот на комитетите кон ноото течеін'е. Іас по горе рекоф, оти по големиіот дел от членоите на комитетите ке бидат за борба со ноото течеін'е. Но како ви се чинит, али таіа борба ке бидит победоносна за ниф? — Не. — Она само ним ке им ископат гробот. Она ке компрометират и бугарцката политика во Македониіа. И ето зашчо.

До сега комитетите кажуваа на надворешниіот свет, оти они работат само за „Македониіа за македонците“ и сет готои да дадат секакви гаранциіи да не станит присоіединуаін'е на Македониіа со Бугариіа. Бугариіа искажуат истата политика во македонцкото прашаін'е. Комитетите вел'ат, оти се готвеше и стана обшчо македонцко востааін'е от сите македонцки народности заіедно, а не само од „бугарите“. А кога им кажуате: іедно востааін'ето іет обшчо от сите македонцки народности, то зашчо комитетот заседаат само во Бугариіа, [a] не и во Србиіа, Влашко и на друго место, тиіе одговараат така: от тоа, шчо комитетите заседаваат во Бугариіа, грешно іет да се праит закл'учок, македонцките комитети да сет бугарцки; за македонцките комитети Бугариіа не іет нишчо поеке од іедна држаа, шчо окажуат гостеприемство на македонците и им даат слободиіа да работат слободно до колку таіа работа не наносит вреда на држаата; т. е Бугариіа во македонцкото востааін'е играт само рол'ата на Каравлашко во бугарцкото востааін'е. Бугариіа кажуаше истото. Европеіците, се разбират, не веруваа на тоа. Ами сега, колку лажовни ке излезат тиіа увереін'а и на македонцките комитети и на Бугариіа, ако и іедните и друзите, от пасивен однос кон іедно ноо течеін'е, шчо барат „Македониіа за македонците“ а не за бугарите, или од иронизируаін'е со него, стапит во борба со него? Таіа борба ке свалит маската и од іедните и од другата и ке востаноит симпатиіите на европеіцкото обшчество и европеіцките праител'ства во полза на ноото течеін'е и против лажливците. А без Европа и Русиіа, ни комитетите, ни Бугариіа, не можит ни на іота да изменат судбините на Македониіа.

А іедно іет така, комитетите од ироничен и пасивен однос кон ноото течеін'е ке требит непостредствено да преминат до негоото поддржуаін'е. Ето го одгоорот на прашаін'ето, каков можит да бидит односот на комитетите кон ноото течеін'е?

Сега да поминиме до другото прашаін'е: от каде ноото течеін'е ке зимат сила, ако македонцката интелегенциіа и комитетите во Бугариіа зафатат борба со него? Со шчо располагат оно?

За одгоор на тоа прашаін'е требит во неколку рески да се одбележит рол'ата на Србиіа во македонцкото национално возродуаін'е. Да пренебрегуат чоек со положеін'ето, шчо го имат земено Србиіа во македонцкото прашаін'е и со неіната рол'а во македонцкото национално возродуаін'е іет лесномислено. Даже можит да се речит, Србиіа да изигра во наі ноата историіа на Македониіа по голема рол'а од Бугариіа. Кога Бугариіа со шум сакаше да решит македонцкото прашаін'е, водена за носот од македонцката емиграциіа, Србиіа тио, со голем успеф работеше во Македониіа наполно согласно со србцката погоорка: „тиха вода брег рони. Беше време, кога ролите на тиіе две држаи беа обратни т. е. Србиіа шумеше а Бугариіа работеше.

Да бидиме по іасни.

До србцко-бугарската воіна во 1885 г. бугарите тио работеа во Македониіа. Сливница им покажа на србите, оти ако іедна Бугариіа со Источна Румелиіа можат да покажат на Србиіа іедна Сливничка поразиіа, то соіединената Бугариіа, заіедно со присоіединената до неіа Македониіа во бидно време, можит и сосем да победит и поробит Србиіа. Сливница натера Србиіа да зафатит іедна ноа борба со Бугариіа за Македониіа. Наі напред таіа борба беше на книга: србите докажуваа со громки и плитки фрази, оти они имаат по големо прао на Македониіа од бугарите. От тоа поминаа пак на громка, но безрезултатна пропаганда во Македониіа: наобек'аа на македонци, млади ученици, од бугарцки и грцки сколиіи златни гори за во Србиіа. Патриотичното пропагандно другарство „Св. Сава“ од 1888 година отвори пансион за своіите ученици стипендиіати. Во 1889 година броіот на стипендиіатите на тоа другарство се уголеми, за да се умалит по неколку месеци: во ноември месец на таіа година около 40 души ученици македонци, іедни таіно, друзи іавно и демонстративно поминаа од Белград во Софиіа, за тамо да се учат (се разбират со бугарцки пари). Тоі неуспеф не обескуражи одважните срби: другарството „Св. Сава“ отвори патриотична подписка во Србиіа за построіуаін'е ноо здаін'е на другарство за пансиіон и за своіа пропагандцка околиіа. Во 1890 год. се издигна големо трикатно здаін'е, во коіе од іануари 1891 год. се отвори пропагандцката „Богословцко-учител'цка сколиіа“, за да се затворит по полоина година. Но за тоа Светосавцкото другарство за таіа полоина година напраи доста шум: во неіа осим науките имаше и воена гимнастика и маршеи на учениците со музика по Белград и негоите околиіи и патуаін'е на летото по Србиіа, каде се произносуваа громки тостои. Со тоа се сврши шумот во Србиіа, и србите зафатиіа да работат тио и упорно: пропагандата помина от патриотцкото другарство во раците на министерството на надворешните работи. Министерството првно и праік'аше своіите стипендиіати во србцките провинциални градишча, за да се учат, а после собираше во Белград во специални или великата сколиіа.

Работеін'ето на србите не остана без резултати при решааін'ето на македонцкото прашаін'е. Србите со своіите сколиіи во Македониіа успеа да создадат во европеіцкото и руско обшчествено мнеін'е ил'узиіа, да имат срби во Македониіа. Іедно подобна ил'узиіа поминуат пред праител'ствата на Великите Сили за факт, то іасно іет, оти при решеін'ето на македонцкото прашаін'е требит да се имаат пред очи и бараін'ата на србцкото праител'ство. Следствено, Србиіа при таіа борба достигна поеке од Бугариіа, коіа со шумот, шчо подигна остана со загуби, а не со добит. Ако да не се іавеше ноото течеін'е во развитиіето на националното самосознааін'е мег'у македонците, коіе ке приравнит загубите на Србиіа со загубите на Бугариіа, то можит положно да се тврдит, оти од востааін'ето бугарцките интереси во Македониіа само пострадаа, а србцките само се уголемиіа.

Но србцката пропаганда осем ил'узиіата за србцка народност во Македониіа и побркуаін'ето да се решит македонцкото прашаін'е во полза на бугарите, имат и друзи резултати.

Во зафатокот на нивната пропаганда, србите и не мислеа да праат македонците срби; тиіе сакаа просто да создадат во Македониіа, редом со бугарцките, и србцки интсреси, така, да во време решеін'ето на македонцкото прашаін'е, да добиіат колку се можи по голем дел од неіа.Таіа цел'а се достигаше, іедно со изіавуаін'е историіцки и друзи праа и сообразуаін'а, а друго и главно со инакво постааін'е прашаін'ето за народноста на македонцките словени. Последните можеа да се истаат, или како нешчо стредно мег'у србите и бугарите т. е. ни срби, ни бугари, а просто македонци или македонцки словени, или како срби. Првата теориіа имаше по малу последуачи и беше предназначена за пред европеіцкото обшчествено мнеін'е. Но на таіа теориіа беше затворен входот во Македониіа, како и со сите тиіе стредини, откаде излизаа пропагандистите. Таіа теориіа беше опасна за србцките интереси во Македониіа, зашчо ке повлечеше по себе согласіето на Србиіа да се образуат оддел'на македонцка држаа и со тоа Србиіа не ке добиіеше ни іеден дел од неіа. Втората теориіа, т. е. сите македонцки словени сет исто таквиіе срби, како и бошн'ацие, црногорците и пр., се укорени во Србиіа. Со тоа србите лажеа, не само европеіцкото обшчествено мнеін'е и македонците, но и сами себе; тиіе зафатиіа да пропагандираат истата идеіа и стред србите со помок'та на сколиіи и книги. Последните беа и сет сите тенденциозни во прашаін'ето за народноста на македонците. Ил'узиите на европеіцкото обшчествено мнеін'е за србцки интереси донесе своіите плодои. Ил'узиіите на, самиіот србцки народ пак не сет без резултатно: во случаі на воіна за Македониіа со кого и да іет, србите, како іеден, сите ке се наврл'ат на неприіател'от, — србцката воіска со наі силно патриотцко осек'аін'е ке се биіет за Македониіа.

Србцките усил'а, да се прегледат од научно гледишче македонцкото прашаін'е се увенчаа со успеф. Бугарите можат да се утешаваат да іет прашаін'ето за народноста на македонците решено во нивна полза. Они можат да му турат нему крст. Но не го праат тоа друзите учени. Сега веке имат предстаители од науката, како проф. проф. И. А. Бодуен-де-Куртене, П. А. Лавров и В. Іагич, коіи гледаат на македонцките наречиіа, како на одделен предстаител' на словенцката фамилиіа од іазици. Тоа прегледуаін'е и такво решеін'е іет србцка научна победа.

Србите напраиіа преврат и во пон'атиіата и стремежите на македонците, преврат вистина не и во нивна полза, но ушче по малу во бугарцка. Они сакаат да напраат македонците срби, забрануаіки да се обраік'ат пропагандата со ниф инак, осем како со „праи“ и „чисти“ срби. Тоа не стана. Македонците зафатиіа да се задолбочуваат во прашаін'ето за нивната народност и интереси, и доідоа дозакл'учок, да не сет они, ни срби, ни бугари; да немат за ниф, ни бугарцки, ни србцки, ни грцки интереси, а да имат само македонцки. Србите не достигнаа краіниіот предел на нивните стремежи, но достигнаа таков предел, от коі, шчо вистина не можит да се одит контака, но коі шчо можит да успокоит по умерените елементи во србцкото обшчество и народ.

Одот на србцкото влиіаін'е во развиіаін'ето на народното самосознааін'е у македонците и негоите резултати се предстауваат во тоі вид:

Во 1889 год, во Белград во пансионо на Св. Савцкото Другарство на Космаіцка улица имаше около 50—60 души млади македонци. Мег'у ниф немаше „старо-србиіанци“, а сите беа само од Македониіа и по нивното образуаін'е до идеін'ето нивно во Србиіа, во бугарцки или грцки сколиіи, се делеа на: „бугараши“ и „гркомани“. Мег'у ниф „србомани“ немаше.

Старите „бугараши“ заіедно со ноопристигнатите таіа година и со некоіи „гркомани“, на броі около 30—40 души, іедни таіно, друзи іавно и демонстративно, заминаа во Бугариіа. Тиіе млади македонци, воспитани во Србиіа во народен, т. е. во дух да, л'убат наі напред 'своіата таткоина и своіот народ, па после човечеството, заминааіки во странаата, каі шчо немат националн'о самознааін'е, а на место него полон индеферентизм кон народните интереси, внесоа во неіа ноа струіа од национално воодушевеін'е и работеін'е за ослободуаін'ето на Македониіа. Они состаиіа во Бугариіа осноата на работеін'ето во полза на Македониіа.

„Гркоманите“ во Белград од година на година се уголемуваа со нои „гркомани“ и „бугаромани“, но и іедните и друзите натре во Србиіа мачно се преобрнуваа во „србомани“. „Србомани“ се чинеа они само со заминуаін'ето во Македониіа како србцки чиновници и органи на србцката пропаганда. „Србомани“ македонци имаше само за надворешниіот свет и за друзите пропаганди во Македониіа. Органите на србцката пропаганда во душата си никоі пат не се осек'аа како „срби“ или „србомани“, особено првите 10 години и ако имаат они живеіано во Србиіа.

Живеін'ето на млади македонци во Србиіа секоі пат имаше многу арно влиіаін'е на интересите на Македониіа. Тука они се заинтересуваа со прашаін'ето за нивната народност, со србцките филологиіцки и историіцки аргументи за народноста нивна, со србцкиіот патриотизм и со краіното негоо изражуаін'е во вид на шовинизм или слепо предпочитуаін'е на своіето пред чуздото, со причините на србцкиіот шовинизм, со рол'ата на Србиіа во сегашно и бидно време во македонцкото прашаін'е и со много друзи важни и интересни прашаін'а.

Искуственоста на создааін'е србцки интереси во Македониіа беше іасна за сите. Но исто така македонците сознаваат да іет Србиіа држаа, шчо разполагат со воіска, дипломатиіа, іеден народ и іедна интелегенциіа, коіи шчо ке зашчитуваат србцките интереси во Македониіа со примерна преданост и краіен фанатизм.

Борбата со србцките интереси во Македониіа іет непосил'на, не само за македонците, коіи шчо не располагаат со држаа и државен біуджет, воіска, дипломатиіа и пр., но и за слободна Бугариіа. Затоа македонците во Србиіа се одрекоа од іедна іавна борба со србите, но со тоа они не се откажаа од интересите на нивната таткоина.

Од избегуаін'ето на првата група македонци ученици во 1889 година, за коіе напоменаф, се до 1895/6 уч. г. избегуваа, коіе по мали групи от 5—10 души, коіе оддел'но от по 1—2. Но по големиіот дел македонци остануваа во Србиіа и бараа пат, како ке се можит да се работит во полза на Македониіа без да се влегуат во отворен конфликт со србите.

За да се изработит іедна таква програма, македонците ученици во Белград во 1893/4 уч. г., во време на инспекторството над ниф на директорот на III гимназиіа Г'уро Милиіашевич, решиіа да состаат македонцко другарство во Белград. Цел'ата на другарството беше негоите членои да се запознаіат и да си изработат іедна програма коіа ке іе осашчествуваат во Македониіа таіно от србцката пропаганда. Іавната цел'а на другарството беше изучуаін'ето на Македониіа во етнографцки, географцки филологиіцки и историіцки однос.

Се разбират, оти от тоа другарство не излезе нишчо, зашчо србите не доверуваа на македонците и зафатиіа да праік'аат во него „старо-србиіанци“, црногорци, босниіци, ерцеговинци и пр. Оообено тоа недовериіе и наплив от срби во македонцкото другарство настапи на II година него сашчествуаін'е при инспекторот, гимназиіцкиіот проф. Іуришич. Но со растураін'ето на другарството не се измениіа чувствата и стремежите на македонците во Србиіа. Они зафатиіа да следат револ'уционата организациіа, создадена од македонци со бугарцко-србцко образуаін'е као и односот на србите кон неіа. Они си дадоа отчет од рол'ата на Србиіа во македонцкото прашаін'е до сега и за однапред, затоа и ним принадлежит честта да сет создаачи на националниіот сепаратизм стред македонците. Они сет и главните негои последуачи. Мег'у ним имат луг'е со висок патриотизм и со здрао разбираін'е на националните македонцки интереси.

Тиіе македонци и дадоа израз на своіите убедеін'а за македонцкото прашаін'е со издааін'ето во Белград во 1902 год. ноината „Балкански Гласник“. Издааін'ето на таіа ноина не можеше да се аресит на србцките шовинисти, за тоа србцките ноини подигнаа шум против издааін'ето на „Балкански Гласник“, обвинуаіки негоиіот редактор во сочувство на македонцките комитети, во резултат на коіе тоі беше претеран от Србиіа.

Таквиіе сет резултатите на србцката пропаганда мег'у неіните воопитаници и органи, родом од Македониіа. Во прашаін'ето за народноста на македонците србите пред македонците се придржуваа до втората од упоменатите две тероиіи, т. е. да сет македонците срби, и токмо со тоа у ниф се добиіа противни резултати. Србите сакаа да напраат македонците да служат на србцките интереси, т. е. сами да се мисл'ат, и на своіите сонародници да им вел'ат, да сет срби. Но на место тоа македонците зафатиіа да гледаат на себе како на македонци со своіи одделни цели, и сакаа, не да служат како орадиіа за србцки цели, но да употребат србцката политика како средство за достижеін'е на чисто македонцки цели.

Ни іеден србцки воспитаник, особено, ако тоі имат живеіано во Србиіа, не само не веруат на србите, да іет он србин, но и мрзит за нивниіот шовинизм, и лажит, за да си достигнит само цел'ата, да добиіет образуаін'е. По свршуаін'ето на учеін'ето, можит да бидит и чиновник на пропагандата, но при тоа тоі и мрзит, и проклинат судбата си за тоа, шчо іет орадие на іедна пропаганда, коіа си имат своіи цели, совршено противни на интересите на негоата таткоина — Македониіа.

Таков македонец, обично до постапуеін'ето во србцка: сколиіа, іет бил и во бугарцка, или грцка, или ; и во іедната, и во другата. Тоі си припаметуат, како во іедната сколиіа го уверавале, да іет он грк, во другата — да іет бугарин, а тука — да іет србин. За него іет прашаін'е, каде іет истината, зашчо сите имаат свои аргументи. Протиоположните аргументациіи не даваат возможност да се наит, коіа іет наі праата, и за тоа македонецот решаат да сет сите лажни и да имат само іедна неопровргната истина: македонцките словени сет македонци и словени, следствено требит секоі македонец да чуат интересите на своіата таткоина и на своіот народ, а не интересите на пропагандите.

Да покажиме и на друг тип македонец со србцко образуаін'е; Он можит се броіит бугарин, и по проживуаін'ето во Србиіа 4—5 год. Откако сврши тоі своето, образуаін'е во Србиіа, каде тоі требит да одит; во Бугариіа или Македониіа? И во іедната, и во другата шчо ке праит? Бугариіа и екзархиіата во Македониіа имаат чиновници поеке от колку им сет нужни. Пак и да имат место, то него не ке му го даат на іеден, шчо свршил во Србиіа, ами на іеден своі кандидат. Да допушчиме ушче и тоа, да он добиіат бугарцка служба. Но ке се чувствуат ли он на местото му? — Не. Тоі за време на поминатите негои години во Србиіа се наог'ал под влиіаін'е на цел ред прилики, шчо отсатствуваат во Бугариіа, и за тоа негоото мировозреін'е се разликуат од мировозреін'ето на тиіе, шчо се образуваа само во Бугариіа и іет слободно от цел ред предземени мисли и предрасудоци. Наі малу во ноата обшчествена стредина тоі ке се осек'ат не на своіето место.

И така Србиіа, со своіето набркуаін'е во македонцкото прашаін'е, напраи грмаден успеф и требит да си го признаиме да іет тоі, не толку во неіна, колку во наша полза. Она отвори сколиіи, кладе консулства, ракоположи Фирмил'ана и со се тоа даде нов праец на нашето прашаін'е. Она создаде во европеіцкото обшчествено мнеін'е и во самата Србиіа ил'узиіа да имат срби во Македониіа и таіа ил'узиіа минуат во очите на іевропеіците за факт. Она застаи, да се прегледат од ноо прашаін'ето за народноста на македонците, и да се решит, ни во полза на бугарите, ни во полза на србите, а во полза на оддел'на македонцка народност. Она воспита цело поколеін'е македонци, коіи имаа, имаат и ке имаат наі решител'но значеін'е во ноата историіа на Македониіа. Србцките воспитаници играат важна рол'а во македонцкото прашаін'е без да се обрак'ат внимаін'е на тоа, али они работат под бугарцка, србцка или македонцка фирма, као и без разлика. али сет они во морален однос л'уг'е високи или не. Србцки воспитаници имат от сите тиіе категориіи, и во сите ниф се покажуат србцкото влиіаін'е благодатно за Македониіа. Србцките воспитаници, шчо работеа под бугарцка фирма, создадоа и поткрепиіа македонцката револ'уциіа ; на ниф се должит и политическиіот сепаратизм. Националниіот сепаратизм се должит на србцки воспитаници идеалисти, шчо работаат под србска маска, а во душата своіа се признаваат за македонци; србцките воспитаници, со своіеето образуаін'е во Србиіа, се образуваа во национален дух, наместо во национален индеферентизм во Бугариіа, и ако некоіи од ниф сецело не престанаа да се вел'ат бугари, но мег'у ниф и македонците со чисто бугарцко образуаін'е и самите бугари се отвори іедна голема пропаст: они со своіето образуаін'е станаа на стредината мег'у бугарите и србите, т. е., велеіки се по традициіа бугари, они престанаа во душата своіа да сет такви: они станаа македонци. Наі после наі долните, наі отчаіаните органи на србцката пропаганда, родом Македонци, пак сет полезни за Македониіа: од ниф се образуат клас од недоол'ни со србцката пропаганда, за коіи шчо немат пат кон бугарите; они ке уголемуваат класот од националните сепаратисти.

Значит, ако ниіе се лажиме во претположеін'ето, оти националниіот сепаратизм ке бидит поддржан от комитетите, организациіагга и македонцката интелегентна колониіа во Бугариіа, то, и во таков случаі, доста іет іедна силна србцка пропаганда во Македониіа, за да земит националниіот сепаратизм наі големи размери.

Но ноото течеін'е стрек'ат и ке стретит арен приіем ушче во зафатокот негов и во наі арната, наі интелегентната и непродадената македонцка интелегенциіа, како шчо и іет резултат на умственото и наравствено развиіаін'е на последната. Имат, и ке се наідат, мнозина интелегентни македонци, код шчо сет готои да дадат животта своіа за интересите на своіата таткоина и своіот народ, коіи ке се запитаат: шчо іет по важно за нас македонците: обшчебугарцките, обшчесрбцките, обшчегрцките или македонцките интереси? И ке одгоорат, да сет интересите на таткоината секоаш по горе од интересите обшченародни, и да сет последните само стредство за првите, а не наопаку. Мала набл'удател'ност требит, за да се убедит чоек во таіа истина. Наі напред се знаит от секого, оти ниіе милуаме нашата таткоина Македониіа и нашиіот народ, зашчо катаден и видиме и изучуаме со своіите органи на чувствата. Во неіа и стред него сме изл'упени. Од детинство с, шчо іет мило ним и нам ни іет мило; с со шчо се радуваат они, и ниіе се радуаме; они плакаат и ниіе плакаме. Обшчата радост и жалост, обшчите предаін'а и обичаіи не праат сите нас іедно цело, — іеден народ. Но іедно поминиме границите на Македониіа, или на іуг, или на северо-исток, или на север, т. е. во Грциіа, Бугариіа, Србиіа, наіеднаш ке осетиме, оти дуіет на нас веке друг ветар; ке осетиме да сме ниіе тамо само неканени гости, и оти, ако сакаат тамо да ни се покажат браік'а, но тоа го праат, за да не ограбат нас и да не експлуатираат. Грците, бугарите, србите, сите заіедно не уверуваат нас, да ниіе сите сме само од нивната народност, и оти нашето спасеін'е іет само во соіединеін'ето на цела Македониіа, или барем на іеден голем дел од неіа, кон нивната држаа. Секоі од нас ке забележит, оти тиіе л'уг'е, за коіи ниіе знаіефме само от книга, и знаіефме како л'уг'е, шчо сакаат да ни поможат да се ослободиме, ни се покажуваат нам за приіатели и сонародници и ни се присторуваат за наши покроители, не зато, шчо сме ниіе грци или бугари, или срби, не зашчо се грижат за некакви обшченародни интереси, во коіи флизаат и нашите, не зашчо сакаат да ни поможат и да не избаат нас, а само со чисто егоистични цели, т. е. они експлуатираат со тоа, шчо се велиме ниіе со нивните народни имиін'а, и сакаат на осноа на сашчествуаін'ето на тиіе народни имиін'а во таткоината ни, да уголемат своіата таткоина, да обеспечат своіите интереси со завладуаін'ето, ако не на цела Македониіа, то барем на голем дел од неіа. Не ни покажуат ли тоа, оти малите држаи, па и секоіа іедна страна, со преследуаін'ето обшченародни цели, преследуат не хуманни цели. ослободеін'ето на поробените а чисто материіални и егоисгични, т. е. уголемуаін'ето нивно за неін интерес, без да се гледат, али ке настапит подобруаін'е во судбата на Македониіа, или не. Значит месните интереси се іауват главни, а обшченародните второстепени; првите сет цел'а, вторите — стредство. Имиін'ата: бугарин, србин, грк во Македониіа сет стредство на малите држаи да не заробат нас. Ако и ниіе милуаме нашата таткоина и сами себе, то и ниіе требит да претпочитаме нашите местни македонцки интереси пред обшчебугарцките, обшчесрбцките, обшчегрцките. Ниіе требит да создадиме такво положеін'е, да немат во Македониіа, ни бугарцки, ни србцки, ни грцки интереси, зашчо тамо немат бугари, срби и грци, а имат само македонци от словенцки происход и некоіи друзи македонцки народности. Нашите интереси требит да си и изучиме и да, си и зашчитуаме сами, а не да и дааме во туг'и раци, за да експлуатираат со ниф малите балканцки држаици.

После, националниіот сепаратизм ке имат место и у л'уг'е, шчо гледаат от практично гледишче на работите, без да се занимаваат многу со теориіата за народноста ни. Така, они ке расудуваат: ако іедна Канада можит да се срдит на Англиіа за тоа, шчо последната, за да си бидит во арни односи со Сев.- Американцките Соіединени Држаи, пожртвуала ним интересите на Канада, и последната сега сакат да се ослободит од Англиіа и сама да си бранит своіите државни интереси, зашчо по арно си и разбирала; — то зашчо Македониіа да се не срдит на Бугариіа за тоа, шчо она не можит да бранит македонцките интереси, ами само експлуатират со ниф, и зашчо Македониіа да не речит: іас проливав крв од моіи синои, нека бранат моіите интереси они сами, а не твоі Начович, Цоков, Станчев и С-іе.

Исто така, мнозина ке забележат, оти малите држаи се односуваат со таквоа недоверуаін'е кон рол'ата на Бугариіа во Македониіа, као шчо се односуваа Големите Сили кон рол'ата на Русиіа во бугарцкото ослободуаін'е. Последните се боіеа од іедна „С.-Стефанцка Бугариіа“, зашчо мислеа, оти Русиіа ке си іа присвоіит. Исто така, малите држаи мисл'ат сега, оти Бугариіа сакат да се ослободит Македониіа, за да си іа присвоіит. Но кога видоа западните држаи, оти сет излажани и оти Бугариіа рог'ат таквиіе л'уг'е, као покоіниіот Стамболов и живиіот Свирчо, се успокоіиіа и зедоа да праат против вол'ата на Русиіа тоа, шчо сами расипаа во Берлин. Не ке се наідат ли и каі нас л'уг'е, коіи ке разберат, оти доверіето на малите држаи кон нашата таткоина ке зависит од наши Стамболовци и Свирчовци, но коіи ке видат опасноста за нашите национални интереси, не во Русиіа, ами во Бугариіа? Поеке іет од за веруаін'е, оти ке се наідат и таквиіе. И тиіе ке бидат краіните сепаратисти.

Наі после мнозина ке забележат, оти наі големата нестрек'а наша се криіет во тоа, шчо немат у нас местен македонцки патриотизм. Да беше у нас тоі, ниіе, каі и да сме, ке мислефме и ке работефме само за Македониіа. А сега іедни од нас гледаат на себе како на бугари, и соіединуваат нашите интереси со бугарцките и наместо да изучуваат Македониіа во секаков однос, наместо да изучуваат историіата на Македониіа во сите времиін'а изучуваат бугарцките интереси и бугарцката историіа, и често пати тиіе периоди од неіа, шчо немаат никаков однос кон Македониіа. Така н. пр. г. Баласчев, ориг'анец родом, на место да се занимаат спеациално со историіата и интересите на Македониіа, ми изучуат бугарцките интереси и „вешчествената култура на бугарцкото ханство“, нешчо, коіе имат за Македониіа истиіо значаі, као и историіата на Абисиниіа до покрстуаін'ето на абисинците. Друзи од нас сет во Грциіа и изучуваат грцките интереси и историіа. Друг ориг'анец, Димица, се подвизаат во Грциіа и за него имат значеін'е историіата на Македониіа само до неіното завоіуваін'е од риміаните. Друзи македонци во Србиіа се чинат србцки патриоти и работат, на место за Македониіа, за србцките интереси. Така іеден богат кожарцки тргоец по име Коста Шуменкович по смртта своіа пожртвува за србцките сколиіи 500.000 франкои. Такви печал'ни резултати, од врзуаін'ето на нашите интереси со туг'ите, доста сет, за да се убедат мнозина, да іет нашето спасеін'е само во националниіот и религиозен сепаратизм.

Во л'уг'е со таквиіа убедеін'а, као и во сите недоол'ни от пропагандите македонци ке бидит првоначално силата на ноото течеіи'е. Но така ке бидит само во зафатоко. Броіо на приврженците іавни и таіни ке растит, не по дни, а по часои. Важно іет то, шчо до кога ке имат во Македониіа бугарцка пропаганда, ке имат и србцка. И двете пропаганди се држат само со бугарцки и србцки пари. Недоол'ните од втората до востааін'ето беа поеке. По востаін'ето броіот на недоол'ните од іобите пропаганди ке се израмнит со увеличааін'ето на недоол'ните од бугарцката пропаганда.. Но и да не бидит тоа, іедна србцка пропаганда іет доста да создаит превосходна почва на ноото течеін'е. Сите македонци от србцката пропаганда ке бидит на страната на ноото течеін'е: органите на пропагандата ке сочувствуваат таіно, а не платените срби ке исповедуваат своіата македонцка народност іавно.

Напоследок и мнозина македонци словени со грцко образуаіне ке се признаат за словени. Сега тиіе не го праат тоа, оти требит да се вел'ат бугари, а името бугарин у грците се стаит многу долу. После сите од македонците сет готои да напраат отстапки от своіа страна за обіединуаін'е во іедно национално цело, но ни іеден от последуачите на трите национални пропаганди немат да изменит на своіата пропаганда, за да капитулират пред друга. Националното обіединуаін'е на македонците можит да станит само со компромис мег'у ниф а не со капитулираін'е на іедните пред друзите. А тоі компромис и іет ноото национално македонцко течеін'е.

Оттука іет іасно, оти, ако ноото течеін'е и не добиіет некаква поддржка од многоброіната интелегентна македонцка колониіа во Бугариіа, пак ке се развиіат, само ке се развиіат веке како течеін'е напраено специално против бугарцките интереси во Македониіа. При големото развитіе на ноото течеін'е и при силниіот отпор од Бугариіа можит да се очекуат за него поддржка от страна на Србиіа. Колку и да се покажуат оно не арно и опасно за Србиіа, се оно не протиоречит на србцките интереси. За Србиіа іет важно, Македониіа, ако не бидит србцка, да не бидит и бугарцка. Іеднаш се виде, оти она никоі пат немат да бидит србцка, србите ке можат да се одв.ртат от своите утврдуаін'а, да сет македонците срби, и ке признааат за одделно словенцко племе, іеднакво блиско до србите и бугарите.

И така, македонцкото национално возродуаін'е іет настапен историіцки процес, шчо имат под себе іака почва и голема биднина. Оно се должит главно на конкуренциіата мег'у Бугариіа и Србиіа во македонцкото прашаін'е. Како преодни стадиіи кон полното оддел'аін'е на македонцките интереси од бугарцките и србцките, т. е. кон националниіот сепаратизм, служат политическите револ'уциони организациіи и политическиіот сепаратизм, пропагандиран од ниф. Као главен извор за уголемуаін'ето на броіот на националните сепаратисти ке служит уголемуаін'ето на конкуренциіата мег'у бугарцката и србцка продаганди во Македониіа и броіот од лица недоол'ни от тиіе пропаганди. Националниіот сепаратизм ке се уголемит исто и од лица, шчо сознаваат сета вреда од националните и верцки пропаганди, коіи под вид да бранат нашите интереси, безбожно експлуатираат со ниф, и коіи шчо ке се решат на борба за националното обіединуаін'е на македонците со сите тиіе пропаганди. Борбата со него іет опасна, не за него а за негоите противници. От таіа борба он ке излезит победник, ушче поеке, шчо реформите во Македониіа, ке дадат на неіа возможност да се ослободит от туг'ите влиіаін'а, и да пренесит центрот на возродуаін'ето натре во неіа.

Бележки

1. Мисирков говори за „възраждане“, „пробуждане“ и т.н. като процес в Македония, който се развива по-интензивно от края на 80-те години на миналия век, но който не само продължава, но започва да се разпалва още по-силно през 1903г. особено след въстанието. Разбира се, Мисирков не възнамерява да следва този процес и да анализира това понятие. Важно е обаче той все още да говори за такъв процес, добавяйки, че преди появата на сръбската пропаганда националното съзнание на македонците е било пробудено „наполовина“. Но процесът на възраждане у нас днес все още не е напълно научно проследен и дефиниран като термин.
2. Въпреки че от средата на миналия век, все още през 1890 г., има силни прояви на македонското национално съзнание, все пак 1890г. е важен крайъгълен камък в националното развитие на Македония, тъй като тогава дейността на чуждата националистическа пропаганда е била най-силно изразена и е имало рязко и мощно разслоение на бившата единична маса, което е предизвикало най-силните вълни сред македонската интелигенция за съпротива срещу чужденците и националното единство. Като историк, съвременник и участник, Мисирков успя, без обичайната историческа дистанция, да определи съвсем точно мястото на този процес и основните му координати в македонската национална история.
3. К. П. Мисирков беше един от тези бежанци (П. Попарсов, Д. Груев, Д. Мирчев, Хр. Попкоцев, Ѓ. Баласчев, Н.Наумов и др.) Които бяха и един от основните основатели и идеолози на Младо македонско литературно дружество в София и издатели и редактори на неговото тяло сп. Лоза (1892). Той все още е бил в София, когато е започнала организацията на тази група, така че не е изненадващо, че е участвал толкова активно в организацията на Студентската асоциация „Вардар“ в Белград (1893).
4. Тъй като Мисирков беше с Д. Груев в Белград, те избягаха заедно в София, а след това и двамата напуснаха България, тези думи трябва да бъдат приети с увереност, особено ако вземем предвид някои новооткрити документи от българските архиви от онова време. Организирането на вечерни училища за македонски работници мигранти, установяването на ядрото, от което е израснало Младо-македонското литературно общество и острият сблъсък с българските власти на Стамболов, затварянето и след това полет към Македония - казват, че Груев наистина е бил „сред сепаратистите“.
5. Организираното революционно движение в Македония има значително по-дълга история и всъщност започва през 60-те години. от XIX век, довело до масови въстания (Разловечко през 1876 г. и Кресна през 1878 г.), които се превръщат в ориентири в новата македонска история, но Мисирков има пълното право да свърже формирането на най-мощната организирана революционна сила в страната - ТМОРО - директно с македонската интелектуалци, участвали в тези бягства от Македония в Белград и София и в акциите, особено в България в самото начало на последното десетилетие на миналия век.
6. Показателно е, че Мисирков, сред най-видните македонски революционери, „сепаратисти“ (със значението, дадено на този термин по това време), го поставя на първо място Гоцета Делчев, независимо че не успя да се изрази публично като „национален сепаратист“. Точно така Делчев остана в паметта на хората, поради което за него най-много се пееха най-добрите македонски революционни народни песни, в които е особено подчертан македонският национален символ.
7. Б. Сарафов е имал само българско образование, никога не е ходил да учи в Сърбия, но е бил един от учениците на П. Драганов в Солун и е внук на свещеник Харитон, един от най-видните „сепаратисти“ от Източна Македония в движението от 1873-1874 г. И че неговият „сепаратизъм“ не е бил само думи, потвърждават писанията на Мисирков и Куповски за него в „Македонски глас“ (1914).
8. Израз на руски език: против волята си, с натежало сърце, със страх.
9. На 18 юли 1903г. и Е. Спространов пише в своя дневник: „Дори етническият сепаратизъм да обхваща политическия сепаратизъм, няма причина българите да се страхуват. „Не само там, където са силни, но и оттук, когато всички интелигентни хора се втурват, какъв цвят ще придадат на страната?“ На 13 ноември 1903г. след разговора с Мисирков в София, по времето, когато излиза книгата му, Е. Спространов пише: „Убеден съм, че македонският му език ще продължи ден до обяд. Когато печатарските преси в Македония заработат, всичко ще изчезне. Вече има цяло поколение, което се е развивало, израствало и учило на български; Ще приеме ли сега да страда на нов език? ”
10. Б. Сарафов беше президент само на ВМОК (1899-1901).
11. Русизъм: за сажаление
12. Българският резервен генерал Иван Цончев (1859-1908) е назначен от българския дворец и правителство за вицепрезидент на ВМОК и е главният вдъхновител и организатор на „въстанието в Горна Джумая“ (1902). Тогава се състояха и първите въоръжени сблъсъци между „върховистите“ и „централистичките“ чети в Македония.
13. Стоян Михайловски (1856-1927) е български поет и социалист от града. Елена, която няма нищо общо с борбата на македонците за свобода, но през 1901г. е назначен за президент на ВМОК, вместо досегашния Б. Сарафов, който се оказа „непокорен“ на българския княз.
14. Става въпрос за сепаратистката ВМОК, водена от Хр. Станишев, която в известен смисъл е била подкрепена и от Централния комитет на ТМОРО.
15. Защото по това време Мисирков е бил президент на ТМОК в Санкт Петербург и е кореспондирал директно с ВМОК в София и с Централният комитет на ТМОРО в Солун, той лично познаваше тези отношения, които по-късно имаше възможността да усети на самото място.
16. „Върховист“ и български полковник Анастас Янков (? -1906) от селото Загоричани, когато през 1902г. отишъл с голяма чета в Костурския регион, за да започне „въстание“, издал прокламация, която освен всичко друго гласи: „Македонци! Спомнете си световния победител, световната слава на Македония великият Александър Велики; помнете за смелия цар Самуил, македонския велик, за красивия Марко Крале, обща славянска слава, - че в тях тече македонска кръв; те се събуждат от небесни висоти и благославят нашата работа. Да се ​​докажем достойни за техните потомци: да запазим славните им имена и да изумим света с нашата смелост, сръчност и саможертва; нека се отърсим от срамното иго, което ни задушава от пет века ... ”
17. Че този анализ на въстанието е справедлив, че Мисирков не може да бъде противник на ТМОРО, но само привърженик на по-ясна национална програма, показва фактът, че той основава Македонско научно-литературно дружество в София (1903 г.), чиито членове стават известни македонски революционери. На 24 ноември 1903 г., докато Мисирков все още е в София, Е. Спространов пише на българския министър-президент Р. Петров: „Независимо от това как ще гледате на това мое писмо, аз съм длъжен да изразя загрижеността си относно бързото разпространение на македонското национално движение, което не само засегна Македония, но и намери отговор тук сред македонската емиграция и повечето в интелигенцията. Със сигурност сте наясно, че в наши дни тук в София се създава Македонско научно-литературно дружество: Вярно, досега около него са се събрали десетина души, но ако не се предприемат подходящи стъпки и Крсте Мисирков не бъде изгонен от България, за кратко време ще захване многобройните македонски емигранти ... За съжаление към македонските националисти от скоро започнаха да се присъединяват и хора от Организацията. Ако погледнете проблема от този аспект, ако вземете организационната и ударна сила на Организацията в услуга на македонското национално движение, едва тогава в правилната светлина се появява опасността за българската работа в Македония. Със сигурност знам, че към македонските националисти се присъединиха македонските революционери Димитър Мирасчиев, воеводата, и четникът Йордан Ангелов. Изглежда, че някои от лидерите на Организацията скоро ще се присъединят към тях.“
18. Това развитие на нещата в Македония беше видяно от заинтересованите претенденти, така че те положиха всички усилия не само да го предотвратят, но и да го задушат като цяло. Това беше основната причина за навлизането на техните въоръжени отряди в ерата на преброяването на „нуфузи“ в Македония, особено когато трябваше да бъдат въведени планираните реформи на Мирщег.
19. Че тази мисъл на Мисирков е правилно показва цялото по-нататъшно развитие и особено днешната ни свобода на абсолютно същите основни принципи, но че тя е била възприета по това време, най-добре свидетелства отново загрижеността за българщината в Македония Е. Спространов, който обаче не можа да се отърве от македонеца в себе си. На 13 ноември 1903г. сутринта след разговорите с К. Мисирков и Св. Якимов в дома му в София, Е. Спространов пише на българския министър-президент Р. Петров: „Пишейки личните си възгледи за бъдещето на моята родина Македония, имам предвид големите опасности, скрити в сепаратисткото национално движение сред част от македонската интелигенция, която вече влачи македонските маси, особено в югозападната част на Македония, с центровете в Охрид, Ресен, Битоля и Прилеп ”. Тогава Спространов обяснява: „При сегашните условия ... Аз лично съм убеден, че сепаратизмът, който има дълбоки корени в масите, може да се превърне в решаващ фактор, особено ако масите се водят от хора като Мисирков, Дедов, Мишайков и други ... Разбира се, Македонските маси ще приемат с по-голяма радост възгледа на македонските националисти, които проповядват, че Организацията трябва да се трансформира от революционна в еволюционна. Като такъв той ще може да действа легално в турската империя. Но този път тя няма да има други цели, а чрез получената културна автономия за Македония да укрепи македонската индивидуалност, чрез създаване на македонски културни и образователни институции на македонски език и създаване на македонска независима църква начело с македонски патриарх. Както виждате, г-н министър-председател, - продължава Спространов, - такива идеи, които вече са широко приети от македонското население, не са ни най-малкото за подценяване, за да не им се обръща голямо внимание. Ако добавя, че пропагандистите на македонския сепаратизъм са започнали да изучават книги, речници, учебници, учебници по история и граматика на македонски много старателно и с ентусиазъм, тогава можете по-реалистично да разберете опасността от българщината в Македония. Убеден съм, че за много кратко време, с изключение на тънкия слой на македонската интелигенция, образована в българските училища, хората ще отхвърлят българския език и ще приемат македонския, т.е. майчин език, тъй като няма да има нужда да го учат, както правят с трудност. Български език. ”
20. Село в България, където сръбската армия претърпя тежко поражение в Сръбско-българската война от 1885 г.
21. Като активен участник във всички тези прояви на младата македонска интелигенция, Мисирков наистина предава точно събитията, които могат да бъдат напълно проследени в съществуващата архивна документация в Белград. Той обаче направи малък пропуск: през 1889г. обаче само малък брой македонски студенти са избягали от Белград до София, докато голямата група, за която говори, напуска Сърбия в началото на февруари 1890 г. От съществуващите списъци с бежанци не се знае кога точно е избягал самият Мисирков, но в писмо от К. Мисирков и Гр. Хаджиташкович от 11.12.1890г. Твърди се, че сръбският външен министър е напуснал Белград „през ​​януари миналата година“. В полицейските записи обаче се посочва, че на 4 ноември 1890г. Хаджиташкович беше в по-голяма група студенти от Македония и само тази група напусна Белград утре.
22. За тази дейност на Богословското училище в Белград има и изчерпателна архивна документация, която напълно потвърждава думите на Мисирков.
23. И тези констатации са резултат от личния опит на Мисирк по това време, когато той беше преместен от Белград в Шабац и след това отново в Белград.
24. Всъщност „македонската“ пропаганда на Сърбия влезе в Македония, но само с определени прояви и във времето от 1886 до 1891 г.
25. поляк в Русия проф. Д-р Ян Бодуен дьо Куртене (1845-1929) е професор по К. Мисирков в С. Петербург. Връзката им била по-близка, отколкото просто връзка между професор и студент: Мисирков често посещавал дома на своя професор и обменял писма - на полски и руски. Бодуен дьо Куртени през август 1877г. пребивава в Македония, след което следва изследванията на L. Mazing за македонския език (1890-1891), както и тези на P.D. Драганов, К. Хрон и др., И в своя учебник „Сравнителна граматика на славянските езици по отношение на други индоевропейски езици“ (1901-1902) разграничава македонския като отделен от другите славянски езици. В същото време Бодуен дьо Куртене е един от наставниците на Мисиркова при подготовката и защитата на дисертацията му (1902 г.), а също така се застъпва за неговото оставяне за следдипломно обучение в Санкт Петербургския университет. Не случайно през 1905г. Мисирков кани своя професор за сътрудничество в своя клас. „Вардар“.
26. Петър Ал. Лавров (1856-1929) е виден руски славист и професор на К. Мисирков в С. - Петербург. През 1900г. той участва в „македонската експедиция“ на Руската академия на науките, която посети и родното село Мисирков Постол, където се срещна със своя ученик и имаше негова помощ и съдействие. След завръщането си от Македония Лавров и Мисирков работят по „граматическото описание“ на родната реч на Мисирков, а самият Мисирков прави „описание на родното си село Постол на местния диалект“, което всъщност е първата му известна научна работа на македонски език (1900 г.). По това време, през учебната 1900/01 г., П.А. Лавров за първи път въвежда македонския език като специален курс в Санкт Петербургския университет и специално за Мисиркова обявява конкурс за златен медал на тема „Народни песни на македонските славяни като етнографски източник“ (1901 г.), който след това защитава като диплома „Към въпроса за националността и причините за популярността на македонския цар Марко “(1902). Затова не е изненадващо, че на първо място сред поканените за сътрудничество в sp. „Вардар“ назначава своя професор Лавров, който през 1902г. е напуснал Мисиркова в следдипломната му катедра (славистика).
27. хърватският Ватрослав Ягич (1838-1923) е също професор в Русия, на когото по-късно изпраща свои инструменти . Ягич беше за уникалността на македонския език и публично изрази това в статия във виенския вестник „Die Freie Presse“ по времето, когато Мисирков все още беше в Битоля, което предизвика остра реакция на Балканите; особено в Белград.
28. Това твърдение не е напълно вярно, тъй като в България македонците са работили „в полза на Македония“ и много по-рано, веднага след освобождението на България от руската армия (1878) . Съвсем вярно е обаче, че дори с пристигането на бежанци от Белград в София през 1890г. Създадена е основата на най-важната македонска институция от този период - Младо македонско литературно дружество, което от началото на 1892г. започва да издава своя орган „Лоза“ на език с много македонизми и със специална „македонска орфография“. Точно това извади на бял свят македонския „национален сепаратизъм“, който впоследствие доведе до формирането на „Комитет за придобиване на политическите права на Македония, предоставени от Берлинското споразумение“ в Солун (1893 г.), който прерасна в мощната ТМОРО.
29. Според Правилника на Сдружение „Вардар“ от 15 март 1894 г., целта на Дружеството беше: а) да работи по разглеждането и въвеждането на неговите родина в географски, национален и исторически план; б) членовете на Обществото да си помагат, както в образователен и морален, така и в материален план; в) да работи по цялостната подготовка на своите членове, за да могат те да служат по-добре на своите хора в страната на Негово Величество султана.
30. Вестникът „Балкански пратеник“ се появява само в 8 броя (7.7-25.8 1902) като орган на Македонския клуб в Белград. Издател е Стефан Якимов Дедов (1869-1914), а фактическият редактор е Диамандия Тръпков Мишайков (1872-1953). След като вестникът е забранен и клубът е затворен, Дедов и Мишайков отиват в руската столица и пишат меморандум до руското правителство и съветския съвет. - Санкт Петербургското славянско дружество от 12 септември 1902 г. Наред с други неща, те пишат: „След като завършихме Юридическия факултет в Белград, започнахме да издаваме вестник„ Балкански гласник “(Reviue Balcanique), който имаше за цел да защитава интересите на македонските християни не само от потисничество от Турция, но и от различна пропаганда, и да проповядва за независима Македония в политически, национални и духовни отношения. Сръбското правителство под влиянието на група хора, които мечтаят за „голяма Сърбия“ ... забрани издаването на вестника, така че нямахме възможност да изразим напълно мислите си за интересите на македонските християни “. Подписалите се по-долу казват: „Поради тъжните резултати от такова разделение на християнското население в Македония на различни групи, враждебно настроени помежду си, още преди излизането на вестник„ Балкански пратеник “се опитахме да създадем кръг под формата на литературен клуб, който да има за цел да да обедини македонската интелигенция в Сърбия като цяло, независимо от вярванията и кой ще се погрижи за създаване на единство на мисълта сред македонското население. Средствата за постигане на тази цел бяха чисто културни и въпреки това не успяхме да реализираме този план, тъй като поддръжниците на идеята за „Велика Сърбия“ издигнаха своя влиятелен глас срещу нея. „
31. Най-убедителният пример за това е добра част от членовете на МНЛД, които имат или сръбско, или сръбско и българско образование и възпитание : Мисирков, Куповски, Константинови ,, Русуленчиич, Петковски, Антонови ,, Никота, Мишайков, Дедов, Джолевски, Николовски и др.
32. Георги Балащев (1869-1936) от Охрид е историк и публицист, познат на Мисирков от съвместната резиденция в Белград (1889) и София (1890), който по времето, когато са положени основите на ММКД, под псевдонима E zerski, публикува първата книга на македонски език за „лозарското“ движение „Няколко кратки летописни бележки за положението на западните македонци ...“ (София, 1890 г.). Въпреки че по-късно живее в България и служи в България, Балашчов нито веднъж не повиши глас в полза на поробената си и разчленена по-късно родина. Въпреки че беше един от основните издатели на sp. Тогава „Лоза“ се занимаваше с историята и археологията на старобългарското ханство, което предизвика реакцията на Мисирков.
33. Бележки за изкуствената култура на старобългарското ханство и неговото основаване в Европа, с една карта, на Г. Балащев (Собствено издание), София, 1902 г.
34. Маргарит Димика (1824-1903) от Охрид е един от видните поддръжници на гръцката националистическа пропаганда в Македония и в научната си работа, като университетски професор в Атина, той също се посвещава само на древната македонска история.
35. Неслучайно Мисирков взе трима души от Охрид, които се обърнаха на три различни страни и се поставиха в услуга на тримата националистически пропагандисти за завладяването на родината. Коста менуменкови от Охрид беше наистина един от най-активните инструменти на великосръбската пропаганда в Македония.
36. Като велик анализатор на тази конкретна историческата ситуация и важните процеси в социалното развитие на Македония и Балканите, Мисирков видя бъдещите отношения. Напредналите слоеве на сръбския народ дори след Първата световна война видяха истината за македонското национално образувание, така че не само Коста Новакови, което през 1924г. Той заяви: „Смятам, че на всяка нация, включително и на македонците, трябва да се даде право на самоопределение ... Македонското население е поробено в национален мащаб ... Единственото решение, което се налага, е Македония да получи независимост и да стане връзка за останалите балкански народи.