Заключителен акт на Втората международна конференция на мира в Хага, 18 октомври 1907 година

От Уикиизточник
Заключителен акт на Втората международна конференция на мира в Хага, 18 октомври 1907 година


(превод)[1][2][3]

Втората международна конференция на мира…, се събра на 15 юни 1907 година в Хага…, със задача да даде ново развитие на хуманитарните начала, които послужиха за основа на делото на първата конференция от 1899 година.

Изброените по-долу държави взеха участие в конференцията, за която бяха определили делегати: Германия …, Американските съединени щати …, Република Аржентина…, Австро-Унгария…, Белгия…, Боливия…, Бразилия …, България …, Чили …, Китай …, Колумбия …, Република Куба …, Дания …, Доминиканската република …, Република Еквадор …, Испания …, Франция …, Великобритания …, Гърция …, Гватемала …, Република Хаити …, Италия …, Япония …, Люксембург …, Мексико …, Черна Гора …, Никарагуа …, Панама …, Парагвай …, Холандия …, Перу …, Персия …, Португалия …, Румъния …, Русия …, Салвадор …, Сърбия …, Сиам …, Швеция…, Швейцария …, Турция …, Уругвай…, Съединените щати на Венецуела…

В редица заседания от 15 юни до 18 октомври 1907 година … конференцията изработи, за да бъде подписан от пълномощниците, текста на конвенциите и декларациите, изброени по-долу и приложени към настоящия акт:

1. Конвенция за мирно уреждане на международни конфликти.

2. Конвенция за ограничаване употребата на сила за събиране на договорни дългове.

3. Конвенция относно започването на враждебни действия.

4. Конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война.

5. Конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави и лица в случай на сухоземна война.

6. Конвенция относно режима на неприятелските търговски кораби при започване на враждебни действия.

7. Конвенция относно превръщането на търговските кораби във военни единици.

8. Конвенция относно поставянето на подводни мини, автоматично взривяващи се при досег.

9. Конвенция относно бомбардировките от морски сили по време на война.

10. Конвенция за приспособяване началата на Женевската конвенция към морската война.

11. Конвенция относно известни ограничения в упражняване правото на залавяне в морската война.

12. Конвенция за учредяване международен съд за морските залавяния.

13. Конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война.

14. Декларации относно забраната да се хвърлят снаряди и избухливи вещества от балони.

Тези конвенции и тази декларация ще съставляват отделни актове. Тези актове ще носят днешна дата и ще могат да бъдат подписани до 30 юни 1908 година в Хага от пълномощниците на държавите, представени на Втората конференция на мира.

Конференцията в духа на разбирателство и взаимни отстъпки изготви следната декларация:

1. Признава началото на задължителния арбитраж.

2. Заявява, че известни спорове и особено тези, които се отнасят до тълкуването и прилагането на международни договорни разпоредби, могат да бъдат подложени на задължителен арбитраж без никакво ограничение.

Конвенцията единодушно заявява, че ако не бе възможно да се сключи още сега конвенция в този смисъл, проявените различия в мненията не надминават границите на един правен спор и всички държави, работейки заедно в продължение на четири месеца, не само се научиха да се разбират и още повече да се сближат, но в течение на това дълго сътрудничество съумяха да проявят твърде високо чувство за общото благо на човечеството.

Освен това конференцията единодушно прие следната резолюция:

Втората конференция на мира потвърждава приетата от конференцията от 1899 година резолюция относно ограничаването на военните тежести; предвид на това, че от поменатата година насам военните тежести се увеличиха значително в почти всички страни, конференцията заявява, че е особено желателно правителствата да подновят сериозно проучването на този въпрос.

Освен това тя изказва следните пожелания:

1. Конференцията препоръчва на подписалите държави да приемат приложената конвенция за учредяване на съд за арбитражно правосъдие, която да влезе в сила, щом бъде постигнато съгласие върху избора на съдиите и съставянето на съда.

2. Конференцията изказва пожелание в случай на война на отговорните граждански и военни власти да бъде вменено като особен дълг да обезпечат и да покровителстват поддържането на мирните отношения и особено на търговските и индустриалните връзки между населението на воюващите държави и неутралните страни.

3. Конференцията изказва пожелание държавите да уредят с частни конвенции положението на установените в тяхна територия чужденци…

4. Конференцията изказва пожелание в дневния ред на следващата конференция да бъде вписано изработването на правилник относно законите и обичаите на морската война и във всички случаи държавите да прилагат в морската война, доколкото е възможно, началата на конвенцията относно законите и обичаите на сухоземната война.

Най-накрая конференцията препоръчва на договарящите държави да се свика трета конференция на мира, която би могла да се състои след промеждутък от време, равен на изтеклия от предходната конференция насам, на дата, която да бъде определена по общо съгласие на държавите, като … работите за тази трета конференция бъдат подготвени доста време преди, за да могат разискванията да се развиват с нужния авторитет и бързина.

Конференцията намира, че за постигане на тази цел би било твърде желателно около две години преди вероятното време да събиране на тази конференция един подготвителен комитет да бъде натоварен от правителствата да събере различни предложения, които да бъдат внесени в конференцията, да потърси въпросите, които могат да бъдат предмет на бъдещо международно уреждане, и да изработи програма, която да бъде своевременно установена от правителствата, за да може да бъде сериозно проучена във всяка страна. Освен това този комитет би могъл да бъде натоварен да предложи начин за организиране и процедурата на самата конференция.

В уверение на това пълномощниците подписаха настоящия акт и го скрепиха с печатите си.

Съставен в Хага, осемнадесети октомври хиляда деветстотин и седма година, в един единствен екземпляр, който ще остане депозиран в архивите на правителството на Холандия, а и на всички представени на конференцията държави ще бъдат връчени еднообразни с оригинала и заверени преписи от него.


Приложение към 1-вото пожелание на Втората конференция на мира[редактиране]

Проектоконвенция за учредяване на съд за арбитражно правосъдие[редактиране]

Дял 1 Устройство на съда за арбитражно правосъдие[редактиране]

Член 1[редактиране]

Договарящите държави с цел да подпомогнат развитието на арбитража се съгласяват да организират, без да се засяга постоянния арбитражен съд , един съд за арбитражно правосъдие, който при свободен и лесен достъп да обединява съдии, представляващи всички правни системи в света, и да може да осигури приемственост на арбитражната съдебна практика.

Член 2[редактиране]

Съдът за арбитражно правосъдие се състои от съдии и заместник съдии, избрани между лицата, които се ползват с най-висок морален престиж и които в своите страни отговарят на изискваните условия за приемане във висшата магистратура или са правници с общоизвестна компетентност в областта на международното право.

Съдиите и заместник съдиите в съда се избират, доколкото е възможно, измежду членовете на постоянния арбитражен съд. Изборът ще се извърши в срок от шест месеца след ратификацията на настоящата конвенция.

Член 3[редактиране]

Съдиите и заместник съдиите в съда са назначават за срок от дванадесет години, започвайки от датата, на която назначението е било съобщено на административния съвет, създаден от конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти. Мандатът им може да бъде подновяван.

В случай на смърт или на оставка на съдия или заместник съдия неговото заместване се извършва по реда, посочен за назначаването му. В такъв случай назначението се извършва в нов срок от дванадесет години.

Член 4[редактиране]

Съдиите в съда за арбитражно правосъдие са равни помежду си и рангът им се определя съобразно датата на съобщението за назначаването им. При една и съща дата старшинството принадлежи на по-възрастния.

При упражнение на функциите си заместник съдиите са приравнени с титулярните съдии. По ранг обаче те идват след последните.

Член 5[редактиране]

Съдиите се ползват с дипломатически привилегии и имунитети при упражнение на функциите си извън своята страна.

Преди да встъпят в длъжност, съдиите и заместник съдиите трябва да положат клетва или тържествено да заявят пред административния съвет, че ще изпълняват длъжността си безпристрастно и добросъвестно.

Член 6[редактиране]

Всяка година съдът определя трима съдии, които образуват една специална делегация, и трима други, предназначени да ги заместват в случай на възпрепятстване. Те могат да бъдат преизбирани. Изборът се извършва при тайно гласуване. За избрани се смятат тези, които са получили най-голям брой гласове. Делегацията сама избира свой председател, който при липса на мнозинство се определя по жребий.

Един член на делегацията не може да изпълнява длъжността си, когато държавата, която го е назначила или на която е поданик, е една от страните.

Членовете на делегацията приключват делата, с които се занимават, дори и в случай че би изтекъл срокът, за който са назначени за съдии.

Член 7[редактиране]

На съдиите е забранено да изпълняват съдебни функции по дела, по които са участвали в каквото и да е качество в решението на някой национален съд, на някой арбитражен съд или на някоя анкетна комисия или фигурират в делото като съветници или адвокати на една от страните.

Никой съдия не може да се яви като представител или като адвокат пред съда за арбитражно правосъдие, пред някой специален арбитражен съд или пред някоя анкетна комисия или да действа пред тях за някоя страна в каквото и да е качество през цялото времетраене на своя мандат.

Член 8[редактиране]

Съдът избира председателя и подпредседателя си с обикновено мнозинство от подадените гласове. След две гласувания изборът се извършва с относително мнозинство, а в случай на разногласие се избира по жребий.

Член 9[редактиране]

Съдиите в съда за арбитражно правосъдие получават годишно възнаграждение от шест хиляди холандски флорини. Това възнаграждение се плаща при изтичането на всяко шестмесечие, смятано от деня на първото заседание на съда.

При изпълнение на длъжността си в течение на сесията или при специални случаи, предвидени в настоящата конвенция, те получават една сума от сто флорини на ден. Освен това им се падат пътни пари, които се определят съобразно правилниците на тяхната страна. Разпоредбите на настоящата алинея се прилагат и за заместник съдиите, когато заместват съдиите.

Тези плащания, които са включени в предвидените в член 31 общи разходи на съда, се извършват чрез международното бюро, създадено от Конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти.

Член 10[редактиране]

Съдиите не могат да получават от собственото си правителство или от това на друга държава каквото и да е възнаграждение за извършена от тях работа, влизаща в длъжностите им на членове на съда.

Член 11[редактиране]

Седалището на съда за арбитражно правосъдие се намира в Хага и не може освен при непреодолима сила да бъде премествано другаде.

Делегацията може със съгласието на страните да избере друго място за заседанията си, асо особени обстоятелства налагат това.

Член 12[редактиране]

Административният съвет изпълнява по отношение на съда за арбитражно правосъдие функциите, които изпълнява и по отношение на постоянния арбитражен съд.

Член 13[редактиране]

Международното бюро служи за секретариат на съда за арбитражно правосъдие и трябва да постави помещенията и организацията си на разположение на съда. То пази архивите и ръководи административните работи.

Главният секретар на бюрото изпълнява длъжността на секретар на съда.

Необходимите помощник секретари, преводачи и стенографи се определят и подвеждат под клетва от съда.

Член 14[редактиране]

Съдът се събира в сесия един път в годината. Сесията започва от третата сряда на месец юни и трае до изчерпването на дневния ред.

Съдът не се събира в сесия, ако делегацията смята, че събирането не е необходимо. Обаче, ако една държава е страна във висящ спор пред съда, по който подготвителното производство е приключено или предстои да бъде приключено, то тя има право да поиска сесията да се състои.

В случай на нужда делегацията може да свика съда на извънредна сесия.

Член 15[редактиране]

Делегацията изготвя всяка година отчет за работите на съда. Този отчет се връчва на договарящите държави посредством международното бюро. Той се изпраща също така на всички съдии и заместник съдии от съда.

Член 16[редактиране]

Съдиите и заместник съдиите, членове на съда за арбитражно правосъдие, могат да бъдат назначени също така и за съдии и заместник съдии в международния съд за морските залавяния.

Дял 2 Компетентност и производство[редактиране]

Член 17[редактиране]

Съдът за арбитражно правосъдие е компетентен по всички случаи, отнесени до него въз основа на общ арбитражен договор или на изрична спогодба.

Член 18[редактиране]

Делегацията е компетентна:

1. Да решава в предходния член случаи, ако страните по общо съгласие поискат да бъде приложено съкратеното производство, уредено в дял 4, глава 4 на Конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти.

2. Да предприема анкета въз основа и съобразно дял 3 на посочената конвенция, доколкото делегацията е натоварена за това от страните действащи по общо съгласие. Със съгласието на страните и в отмяна на член 7, алинея 1 членовете на делегацията, които са взели участие в анкетата, могат да заседават като съдии, ако спорът е отнесен за арбитражно решение от съда или от самата делегация.

Член 19[редактиране]

Освен това делегацията е компетентна да изработи компромиса, посочен в член 52 на Конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти, ако страните са съгласни да се отнесат за тази цел до съда.

Тя също така е компетентна дори, ако искането е направено само от една от страните, след като безуспешно е било опитано сключването на спогодба по дипломатически път, когато се отнася:

1. До спор, влизащ в обсега на общ арбитражен договор, който е сключен или подновен след влизането на тази конвенция в сила и който предвижда отделен компромис за всеки спор, като за изработването на последния не изключва нито изрично, нито мълчаливо компетентността на делегацията. Обаче отнасянето до съда не се допуска, ако другата страна заяви, че по нейно мнение спорът не принадлежи към категорията на онези въпроси, които следва да бъдат подложени на задължителен арбитраж, освен ако арбитражният договор не поверява на арбитражния съд правото да реши този предварителен спор.

2. До спор, произхождащ от договорни дългове, които една държава търси от друга като дължими на нейни поданици и за чието разрешаване предложението за арбитраж не е било прието. Тази разпоредба не се прилага, ако приемането е било подчинено на условието компромисът да бъде изработен по друг начин.

Член 20[редактиране]

Всяка от страните има право да посочи един съдия от съда, за да вземе участие с решаващ глас при разглеждането на отнесения до делегацията спор.

Ако делегацията функционира като анкетна комисия, тази мандат може да бъде възложен на лица извън съдиите от съда. Пътните пари и възнаграждението на посочените лица се определят и понасят от държавите, които са ги назначили.

Член 21[редактиране]

Достъпът до съда за арбитражно правосъдие, учреден от настоящата конвенция, е открит само за договарящите държави.

Член 22[редактиране]

Съдът за арбитражно правосъдие прилага съдопроизводствените правила, създадени от конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти, с изключение на това, което е предписано в настоящата конвенция.

Член 23[редактиране]

Съдът решава за избора на езика, с който ще си служи, както и за езиците, чиято употреба пред него ще бъде разрешена.

Член 24[редактиране]

Международното бюро служи за посредник относно всички съобщения до съдиите в течение на подготвителното писмено производство, предвидено в член 63, алинея 2 от Конвенцията за мирно уреждане на международните конфликти.

Член 25[редактиране]

Във връзка с всички съобщения, особено до страните, свидетелите и вещите лица, съдът може да се обърне направо до правителството на онази държава, на чиято територия трябва да бъде връчено съобщението. Същото важи и когато трябва да се пристъпи към установяването на каквото и да е доказателствено средство.

Изпълнението на отправените за тази цел молби не може да бъде отказано, освен ако замолената държава намира, че се от естество да засегнат суверенитета или независимостта ѝ. Ако на молбата е даден ход, в разходите се включват само действително направените разноски по изпълнението.

Съдът има също така възможност да прибегне до посредничеството на онази държава, на чиято територия се намира седалището му.

Съобщенията, които трябва да направят до страните в мястото, където заседава съдът, могат да бъдат извършени от международното бюро.

Член 26[редактиране]

Устните обяснения се ръководят от председателя или от подпредседателя, а при отсъствие или възпрепятстване на единия и на другия – от старшия между присъстващите съдии.

Съдията, назначен от една от страните, не може да заседава като председател.

Член 27[редактиране]

Съвещанията на съда се провеждат при закрити врати и остават тайни.

Всяко решение се взема с мнозинство от присъстващите съдии. Ако съдът заседава при четно число съдии и се стигне до равногласие, гласът на последния от съдиите по реда на старшинството, установен съгласно член 4 алинея 1 не се брои.

Член 28[редактиране]

Решенията на съда трябва да бъдат мотивирани. В тях се посочват имената на съдиите, които са участвали в тях; те се подписват от председателя от секретаря на съда.

Член 29[редактиране]

Всяка страна понася собствените си разноски и равна част от разноските по делото.

Член 30[редактиране]

Разпоредбите на член 21 и 29 ще се прилагат по аналогия при производството в делегацията.

Когато правото де се прибави един член към делегацията е било упражнено само от една страна, то при разногласие гласът на прибавения член не се брои.

Член 31[редактиране]

Общите разходи на съда се понасят от договарящите държави.

Административният съвет се обръща към държавите, за да получи необходимите за работата на съда суми.

Член 32[редактиране]

Съдът сам изработва своя правилник за вътрешния ред, който трябва да бъде съобщен на договарящите държави.

След ратифицирането на настоящата конвенция съдът ще се събере колкото е възможно по-скоро, за да изработи този правилник, за избере председателя и подпредседателя, както и да определи членовете на делегацията.

Член 33[редактиране]

Съдът може да предлага изменения в разпоредбите на настоящата конвенция, отнасящи се до съдопроизводството. Тези предложения се съобщават чрез правителството на Холандия на договарящите държави, които ще пристъпят към размяна на мисли относно по-нататъшния ход на посочените предложения.

Дял 3 Заключителни разпоредби[редактиране]

Член 34[редактиране]

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана във възможния най-кратък срок.

Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.

За депозирането на всяка ратификация ще бъде съставен протокол, като на всички подписали държави ще бъде връчен по дипломатически път по един еднообразен с оригинала и заверен препис от него.

Член 35[редактиране]

Конвенцията ще влезе в сила шест месеца след ратифицирането ѝ.

Тя се сключва за срок от дванадесет години и ще бъде мълчаливо подновена след всеки дванадесет години освен при денонсиране.

Денонсирането ще трябва да бъде нотифицирано най-малко две години преди изтичането на всеки срок на правителството на Холандия, което ще уведоми другите държави за него.

Денонсирането ще произведе действие само по отношение на онази държава, която го е нотифицирала. Конвенцията ще остане в сила в отношенията между другите държави.


Бележки[редактиране]

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 401-403.Acte final de la Deuxième Conférence de la Paix. La Haye, 18 octobre 1907. на интернет страницата на Международния комитет на Червения кръст.
  2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 1-31 via Internet Archive
  3. България само подписва заключителния акт и конвенциите, като те остават нератифицирани по време на Балканските войни и Първата световна война. Виж Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 236-237 via Internet Archive