Епитаф
Облик
Епитаф Автор: Димитър Подвързачов |
Първа публикация в сп."Смях", бр.36, 28.І.1912 г, с.5, под псевдоним "Некий Нагел". |
- Другари, моя скръбен ден
- отхожда бързо на залязване;
- Кога умра – над мен, за мен
- не искам никакво приказване.
- Кажете: на душа му мир!
- И ме затрупайте във ровеца,
- и надращете с тебешир
- последната ми игрословица:
- "Самият сатана съдбата му нарече и
- животът му минà в безброй противоречия.
- Живя самичък, клет, със разни настроения,
- и без да бе поет – писà стихотворения.
- Голям аристократ – във вечно безпаричие,
- живя като във ад – но с нужното приличие.
- И в своя нежен страх и весело безволие
- редакторът на "Смях" умря от меланхолия!"
- Източник
- Из антологията "100 български пародии", изд."Български писател", София, 1988, с.154
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |