Епитаф

Епитаф Автор: Димитър Подвързачов

Първа публикация в сп."Смях", бр.36, 28.І.1912 г, с.5, под псевдоним "Некий Нагел".

Другари, моя скръбен ден

отхожда бързо на залязване;

Кога умра – над мен, за мен

не искам никакво приказване.

Кажете: на душа му мир!

И ме затрупайте във ровеца,

и надращете с тебешир

последната ми игрословица:

"Самият сатана съдбата му нарече и

животът му минà в безброй противоречия.

Живя самичък, клет, със разни настроения,

и без да бе поет – писà стихотворения.

Голям аристократ – във вечно безпаричие,

живя като във ад – но с нужното приличие.

И в своя нежен страх и весело безволие

редакторът на "Смях" умря от меланхолия!"

Източник

• Из антологията "100 български пародии", изд."Български писател", София, 1988, с.154

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.