Направо към съдържанието

Дописка от Охрид

От Уикиизточник
Дописка от Охрид
Автор: Георги Раковски
в. „Дунавски лебед“, бр.5, 12.10.1860 г.

Тая от Охрид дописка обнародвахме тъй също, както ни е проводена. Призовавахме всички българи да обърнат внимание на тия наши събратя кои толкова голямо наслаждение са почувствували към народний език и с толкова усърдие да се заузели пак да го уведат в черкви и училища си. Коя благочувствена българска душа, а и въобще всяка славянска не ще усети едно българско подбуждане, кога отвори листове повестности и види, че то място някогаж, освен като е дало на свят толкова велики мъже, кои са били императори във Византион и най-славни пълководци, както е бил Управда (Юстиниян) Великий и негов сестрич Юстиниян П. Величар славний и други? А кога отворим черковная история и видим, че тамо се е съставило първое независимо свещеное славянско седалище еще от времени Управда Великаго; оттамо са били спомощници и съподвигатели Св. Кирила и Методия в кръщения преславского двора и в преписвания свещенного писания за новокръстивших се преславцев. Тии възпоменаеми в наши древности „велми бързописци българи попове“ Сава, Ангеларий, Наум, Климент и друг. у тях места са били! А кога смислиме в какво положение днес са ги докарали злобни фанариоти, изгнавши матерний им език из черкви и училища и старавше се да изгладят и най-малкое възпоменание от старого и славного прошествия, как трябва да гледаме на тях фанариоти? Разумява се, че с най-голямое презрение да ги гоним и чистим съвсем от тях наши святи места, кои са тии осквернили със злобное и развратное си поведение!
А на охридски булгари, както се тии сами назовават, трябва да им помогнем всички други българи и българи с книги и други нужни за училища им работи, да се и по тях места народная наука и просвещение уведе.
Охридски булгари са съхранили живи обширни попредания за съществувания на българская там патриаршия, коя гръко-фанариотская злоба преди един век с клевети и лукавщини оборвда, както е веке доказано и всякому знайно. А чудно е, че и за свети Климентово време имат обширни исторически попредания, както и част от светия му мощи и досега са съхранили, казват, в Охридская черкова.
Нужно и необходимо нужно е даст зауземе някой си от наших учених да опише всички по тях места стародревни остатки, както и попредания народа. Какъв свят ще разлеят тии за наша стара и нова новестност!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.