Договор за търговия и мореплаване между България и Белгия от 1908 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене

Договор за търговия и мореплаване между България и Белгия от 1908 година

Държавен вестник № 95 от 1909 година, стр. 1- 17. (осъвременен правопис)[1]

Преамбюл[редактиране]

Негово Царско Височество Българският Княз и Негово Величество Белгийският крал, желаещи във взаимно съгласие да сключат един договор за търговия и мореплаване, назначиха за техни пълномощници, а именно: Негово Царско Височество Българският Княз – Господин Генерала Стефан Паприков, офицер на Големия Кръст на Княжеския орден „Св. Александър“, с брилянти, на големия Кръст на ордена за Военна заслуга и пр. пр., Министър на Външните Работи и на Изповеданията; Негово Величество Белгийският Крал – Господин Ф.Ран дер Хайде, кавалер на ордена „Леополд“ и пр.пр., Дипломатически Агент и Генерален Консул на Белгия в България. Които, след като си размениха пълномощията, признати в редовна форма, дойдоха до съгласие върху следните членове:

Член 1[редактиране]

Между България и Белгия ще има пълна свобода на търговия и мореплаване.

Поданиците на всяка една от една от двете договарящи се страни няма да се облагат поради търговията и индустрията им в пристанищата, градовете или някои други места на респективните държави, било, че се установяват на постоянно или временно местожителство, с такси данъци или патенти, под каквото и де било наименование, други или по-високи от тия, които ще се събират от местните поданици или поданиците на най-облагоприятствуваната нация.

Привилегиите, отстъпките и други някои облаги, с която се ползват или ще се ползват в търговско и индустриално отношение поданиците на някои от договарящите страни, ще бъдат общи и за тия на другата страна.

Член 2[редактиране]

Поданиците на всяка една от договарящите страни не ще се подлагат, върху територията на другата, на никаква военна служба, било в сухопътната редовна войска или марината, било в гвардията или народното опълчение.

В мирно, както и във военно време, те няма да бъдат облагани освен с данъците и военните реквизиции, с които се облагат местните поданици, и ще имат, по взаимност, правото на обезщетения, които биха се дали на местните поданици на основание действащите на двете страни закони.

Член 3[редактиране]

Поданиците на всяка една от договарящите страни ще могат, където и да е било, във владенията на другата страна, да упражняват каквато и да е било индустрия, да търгуват на едро и дребно с фабрични и индустриални или манифактурни произведения, дозволени от свободната търговия, било лично, било чрез свои агенти, сами или в съдружие с чужденци или местни поданици; те ще могат да придобиват, наемат и владеят къщи и дюкени, да придобиват, наемат и владеят земи, като за всичко това се съобразяват, както местните поданици и поданиците на най-благоприятствуваната нация, със законите и правилниците на респективните страни.

Постановленията на настоящия член, които касаят свободното упражняване на професиите, няма да се прилагат спрямо селските кръчмари, аптекарите и пътуващите търговци.

Член 4[редактиране]

Контрактующите страни заявяват, взаимно, да признават на всички дружества и други търговски индустриални или финансови сдружавания, основани или оторизирани съгласно законите на двете страни, правото да се явяват пред съдилищата, било като ответници, било като ишци в цялата територия на другата страна, без други условия, освен да се съобразяват със законите на тази Страна. Дружествата и сдружаванията, учредени в територията на една от договарящите страни ще могат да упражняват в територията на другата правата, които са признати на същите дружества във всичките други страни.

Уговорено е, че предшестващите разпореждания ще се прилагат тъй също към дружествата и сдружаванията, основани и оторизирани преди подписването на настоящия договор, както и на тия след подписването.

Член 5[редактиране]

Всяка една от договарящите страни се задължава да даде на другата, своевременно и безвъзмездно, всяка облага, привилегия или намаление на вносни и износни мита за произведенията, споменати ли не, в настоящия договор , които някоя от тях е дала или би дала на друга трета държава.

Договарящите страни при това се задължават да не създават една спрямо друга, освен по санитарни съображения или да се забрани разпространението на епизотии, разрушение на реколтите, или пък пред вид на военни събития никакви мита, или запрещение на вноса, износа или транзита, които не са същевременно прилагани на другите народи.

На всяка една от договарящите страни се гарантира взаимно, положението на най-облагоприятствуваната държава във всичко що се отнася до консумацията, претоварването на стоки, преизнасянето, транзита, транспортите по железниците, изпълнението на митническите формалности и въобще всичко, което се отнася до упражняването на търговията и индустрията.

Член 6[редактиране]

Стоките от белгийско произхождение или изделие, изброени в тарифата А , приложена към настоящия договор, при вноса им в България, и стоките от българско произхождение и изделие, изброени в тарифа Б, приложена към настоящия договор, при вноса им в Белгия няма да плащат други мита или по-високи от тия, които са определени в споменатите тарифи.

Член 7[редактиране]

Разните видове стоки, произходящи от една от двете страни и вписани в другата, не могат да бъдат облагани с правата на акциз, октроа, употребение (консомация), фабрикация или на каквито и да е било вътрешни такси, събирани за сметка на държавата или на общините, по-високи от тия, на които са подложени или ще бъдат подложени същите стоки от местно произхождение или произходящи от най-облагоприятствувани страни.

Член 8[редактиране]

Разните стоки, които преминават през двете държави ще бъдат взаимно освободени от всякакво транзитно право, без да накърнява специалния режим относително барутът, оръжията и военните муниции.

Клаузата на най-облагоприятстуваваната нация е взаимно гарантирана за всяка една от двете страни касателно транзита.

Член 9[редактиране]

Търговците, фабрикантите и други индустриалци, които докажат чрез легитимационна карта, издадена от властите в държавите им, с която се удостоверява, че те са упълномощени, да упражняват търговията си или индустриите си в страната, където имат местожителството си, могат било лично, било чрез пътующи агенти на тяхна служба, да извършват покупки и даже когато носят и мостри със себе си, да вземат поръчки в територията на другата контрактующа страна. Те не са задължени за плащат някоя специална такса по-висока от тая, която плащат поданиците на най-облагоприятстуваната нация.

Пътующите агенти, които ще бъдат снабдени с легитимационна карта, могат да носят със себе си мостри, но не и стоки.

Легитимационните карти, ще бъдат издавани съобразно с образецът на приложението С.

Контрактующите страни ще си съобщават взаимно властите, които са натоварени да издават легитимационните карти, както и разпорежданията, с които пътующите агенти трябва да се съобразяват, при упражняване на търговията си.

Подлежащите на мито предмети, които се внасят от пътующите агенти, като образци, ще се освобождават в едната и другата страна от вносно и износно мито, под условие обаче, че тези предмети ще бъдат преизнесени в един срок, предварително определен, и тождествеността на внесените и изнесените предмети да не бъде съмнителна.

Преизнасянето на мострите ще се гарантира в двете държави още при вноса, било чрез депозиране стойността на респективните мита, било чрез поръчителство.

Член 10[редактиране]

Българските параходи (кораби) и товара им в Белгия, и обратното, белгийските параходи и товара им, в България, при пристигането им на местоназначение, било директно от респективните страни, било от друга някоя страна, без да се обръща внимание на произхождението или назначението на товара, ще бъдат, във всяко отношение, третирани като местни кораби и техния товар.

Никакво право, такса и каква да е друга тегоба, тежаща под каквото наименование и да е било, върху кораба, знамето или товара му и събирано в името и за в полза на правителството, обществените служащи, частните лица, корпорация и други учреждения, няма да се налага на корабите на някоя от двете държави в пристанището на другата при влизането, пребиваването и при отпътуването им, ако при същите условия, не бъде вземано от местните параходи (кораби).

Член 11[редактиране]

Поданството на корабите ще се установява от едната в другата страна, съгласно законите и правилниците на всяка от страните, чрез документи и патенти, издавани от надлежните власти на капитаните или притежателите на кораби.

Член 12[редактиране]

Всичко що се отнася до сместването в портовете, рейдите, малките пристанища, басейните, големите и малките реки, каналите, до тяхното товарване и разтоварване и въобще до всички формалности и разпореждания, на които могат да бъдат подлагани търговските параходи (кораби) техните товари и екипажа им, не ще отстъпва на параходите на една от двете държави никаква привилегия или облага, ако това, не се отстъпи наравно и на параходите на другата: в това отношение желанието на договарящите страни е, щото българските и белгийските параходи (кораби) да се ползуват с пълна равноправност и да се радват, взаимно, на преимуществата, които се дават на местните поданици или на тия на най-облагоприятствуваната държава.

Член 13[редактиране]

Българските параходи (кораби), когато влизат в едно пристанище на Белгия, и обратно, белгийските параходи (кораби), когато влизат в едно българско пристанище с цел да разтоварят само една част от товарите си, могат, като се съобразяват всякога със законите и правилниците на респективните държави, да задържат на борда си останалата част от товара си, който би бил предназначен за някое друго пристанище на същата държава или на някоя друга държава и да го преизнесат, без да бъдат принудени за плащат някакво даждие за последната част на товара си.

Член 14[редактиране]

Постановленията на тоя договор не се отнасят до каботажа или крайбрежното плаване, което остава запазено за народното знаме на всяка една от страните.

Във всеки случай, българските и белгийските параходи (кораби) ще могат да минават от едно пристанище на едната от двете държави в друго или повече пристанища на същата държава, било за да разтоварват всичката или част от донесената от странство стока, било за да дотъкмяват товара си.

Член 15[редактиране]

Белгийските параходи (кораби) и находящите се в тях стоки ще бъдат третирани в българските пристанища на Черното море и Дунава, по отношение на плащаните права, по същия начин, както стоките и корабите на най-благоприятствувания народ.

Член 16[редактиране]

Освобождават се съвършено от таксите на тонаж и експедиция в пристанищата на всяка една от двете страни:

1) параходите (корабите), които са пристигнали празни, от дето и да е било, заминават пак празни;

2) параходите (корабите), които като минават от едно пристанище на една от двете страни в едно или много пристанища на същата страна, по условията определени от втория параграф на чл. 14 , да засвидетелстват, че са платили вече тези такси;

3) корабите, които, влезли натоварени в някое пристанище доброволно и по принуждение, излизат от там без да са направили някаква търговска сделка.

В случай на принудително спиране “en cas de reliche forcee”, няма да се смятат за търговски операции разтоварването и претоварването на стокиге, предизвикано вследствие поправки на кораба, прехвърлянето в друг кораб, поради неплавателността на първия, направените за продоволствие на екипажа разходи, както и продажбата, със съгласието на митническите власти, на повредените стоки.

Уговорено е, че постановленията на този член не се отнасят до санитарните такси, събирането на които ще стане според респективните законодателства.

Член 17[редактиране]

Всеки кораб на една от двете страни, който, по причина на лошо време или поради нещастие, бъде принуден да прибегне в някое от пристанищата на другата страна, ще бъде свободен да се поправи, да се снабди с нужните предмети и да отплува, без да бъде заставен да плаща някои други такси освен тия, които се плащат в подобни обстоятелства от корабите под народното знаме.

В случай на потъване или засядане, параходът (корабът) или развалините му, книжата му и всичките мобили и стоки, които биха се спасили или придобитата от продажбата сума, в случай че стане такава, ще се предадат на притежателите, или на техните агенти, при поискване.

Намесването на местните власти при спасяването не дава право за плащането на каквито и да е биро разноски, освен на тия, които се изискват от операциите при спасяването и запазването на спасените предмети, както и на тия, на които се подлагат, в подобни случаи, местните кораби.

При това договарящите страни се съгласяват, щото спасените стоки и предмети да не се подлагат на никакви митнически права, освен ако те не са предназначени за вътрешно потребление.

Член 18[редактиране]

Поданиците на една от договарящите страни ще се ползват, в другата, със същото покровителство, с което се ползват и местните поданици за всичко що се отнася до собствеността на търговските и фабрични марки, под условие, обаче, да изпълняват изискуемите се в това отношение формалности от респективното законодателство в двете страни.


Член 19[редактиране]

Изключват се от постановленията на настоящия договор облагите, запазени, или които биха се запазили, в полза на местното риболовство.

Член 20[редактиране]

Няма да се считат за нарушающи постановленията на настоящия договор:

1) отстъпките, уговорени с някои други погранични държави, за улеснение на местния трафик на пограничната зона, т.е. в един район, който да не превишава петнадесет километра от границата;

2) отстъпките, които една от договарящите страни дава, или ще даде, на една друга държава, на основание на един митнически съюз сключени, или който ще бъде отпосле сключен;

3) събирането на добавъчни права в замяна на премиите за износ или производство.

Член 21[редактиране]

Изключват се от постановленията на настоящия договор държавните монополи върху бирата, тютюна, спирта, солта, петролиума, кибрита, цигарените книжки и картите за игра.

Член 22[редактиране]

В случай, че възникнат спорове по тълкуването или прилагането на настоящия договор, включително и тарифите, те, ако някоя от страните поиска, ще бъдат подложени за разрешение от един арбитражен съд.

Арбитражният съд ще се конституира, за всеки един отделен спор, по следващия начин: всяка една от двете страни ще назначава, в качество на арбитър, един от своите поданици и двете страни ще се съгласят върху избора на един трети арбитър, поданик на една трета приятелска държава.

Договарящите страни си запазват правото да определят, предварително и за един определен срок, лицето, което ще изпълнява, в случай на спор, длъжностите на третия арбитър.

Решението на арбитрите ще бъде задължително.


Член 23[редактиране]

Настоящият договор ще влезе в сила осем дена след разменението на ратификациите, които трябва да станат по възможност по-скоро. Той ще остане в сила до 28 февруарий 1912 година н.ст. В случай, че никоя от двете договарящи страни не съобщи 12 месеца преди поменатия срок, намерението си да прекрати действията на договора, той ще остане задължителен до изтичането на една година, начиная от деня, в който някоя от договарящите страни го денонсира.

В удостоверение на което, долуподписаните съставиха настоящия договор и го подпечатаха с печатите си.

Съставен в два оригинала в София на 16/29 август 1908 год.

Подписал:

(подп.) С. Паприков


Подписал:

(подп.) Ф. Ван-дер-Хайде


Бележки[редактиране]

  1. За оригиналния текст на договора на български и френски езици виж Договор за търговия и мореплаване между България и Белгия (Traite de commerce et de navigation entre la Bulgarie et la Belgique), Държавенъ вестникъ, № 95 от 1909