Дженда на пътя стоеше

Джендъ нъ пътю стуеши,
нъ пътю, на хурататъ,
бялъ къделя придеше.
Мустафа иди утдолу,
аленъ коня ездеше,
червен фес кривеши.
Мустафа Дженди думъши:
„Джендо льо, бялъ българко,
кату си бялъ българкъ,
ставъш ли чернъ циганкъ?
Нъ висок чардак да сидиш,
бялъ купринъ дъ придеи,
желти жълтици дъ нижиш?“

Джендъ Мустафа думъше:
„Аз ставам чернъ циганкъ...“
Шибиля Дженди думъше:
„Я стани, Джендо, я стани,
замеси питъ пресятъ,
закули чернъ кокошкъ,
нътучи вину червену:
тъз вечер у вас ши додъ,
ши додъ да пренущувам.
Имаш ли мясту за кончи,
имъш ли топли ахъри
за мойту кончи храняну?“
Джендъ му казъ: „Чакам тъ...“

Бележки

Текстът е записан по изпълнявана песен в Градец от фолклориста Хр. В. Димитров. Цитиран е по Величков, Петър. Прототипи и герои. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-179-1. с. 100.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.