Декларация за принципите на международното морско право от Париж от 16 април 1856 година

От Уикиизточник


Декларация за принципите на международното морско право, приета в Париж на 16 април 1856 година


(превод)[1][2]


Упълномощените, които подписаха Парижкия мирен договор на 18/30 март 1856 година, събрани на конференция, взеха предвид:


Че морското право по време на война бе предмет на продължителни печални спорове;


Че неопределеността в правата и задълженията по този въпрос е причина за разногласия между неутрални и воюващи, които могат да породят сериозни затруднения и даже стълкновения;


Че е нужно поради това да се установят еднообразни принципи по толкова важен предмет; …


Упълномощените, посочени по-горе, снабдени с нужните пълномощия, стигнаха до съгласие относно средствата за постигане на тази цел и провъзгласяват тържествено следната декларация:


1. Каперството се премахва от сега и завинаги;


2. Неутралният флаг покрива неприятелски стоки с изключение на военната контрабанда;


3. Неутрални стоки с изключение на военната контрабанда не подлежат на залавяне под неприятелски флаг;


4. За да бъде блокадата задължителна, тя трябва да бъде действителна и ефективна, т.е. да се поддържа с достатъчна сила, за да не се допуска действително достъп до неприятелския бряг.


Настоящата декларация е задължителна само за онези държави, които са я приели или ще я приемат впоследствие.


Следват подписи на пълномощниците на Австрия, Великобритания, Прусия, Русия, Сардиния, Турция, Франция.


Бележки[редактиране]

  1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 393. Виж също Déclaration réglant divers points de droit maritime. Paris, 16 avril 1856 на интернет страницата на Международния комитет на Червения кръст. Княжество България се присъединява към Декларацията на 13 юли 1878 година.
  2. Виж също "Declaration of Paris, April 16, 1856" in Conventions and Declarations Between the Powers concerning War, Arbitration and Neutrality The Hague: Martinus Nijhoff, 1915