Възпоменание

Възпоменание Автор: Добри Чинтулов

Току-що се яви зората
в един прекрасен майски ден,
излязох аз из одаята
душевно много наскърбен.
 
Но где и към кого да тръгна?
Кой може да ме утеши?
Към кой мъдрец да се обърна
с съвет той да ми се яви?
 
И тъй стоях със нетърпене,
и много, много аз мълчах,
но по сърдечно си влечене
към Трапезица аз тръгнах.
 
Навред там тихий вятър вее,
реката Янтра там шуми:
и славейчето сладко пее
и пътниците весели.
 
Мен само не развеселява
тази природна веселба,
но само ми възпоменава
за прадедните времена!
 
И дума: „Слушай, юноше, с внимане,
към тебе вика таен глас,
на, гледай, със възпоменане
живее всичко до тозчас.
 
Смисли за тази Трапезица,
за този старий, наший град,
той българска е бил столица,
и скрива прадедния прах!
 
Със вярната си тук дружина
Асен е някога живял,
но много оттогаз се мина,
откак със слава той гърмял.
 
Оттука български юнаци
далеко тичали на смърт,
високо дигали байраци,
врази кога им се явят!“

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.