Веда Словена, Песна 2

От Уикиизточник

II. Пакъ за преселение-то, но различно.[редактиране]

Ойскя са е потръгнала
Утъ Читайска мощне далечна земя,
Со ойскя си е излялъ и читайска царя,
Да са со сички крале бия,
Земя да си разшири,
Чи му са е земя наплодила.
Честумъ села си стуятъ,
Урачи нема де да си уратъ,
Ниту волове де да си пасатъ.
Навървилъ е презъ тая земя Харапска,
Презъ това моря гуляму;
Лю утъ де си ойскя помине,
Сичка земя пупленява,
Моми робинки си закаруватъ.
Робинки си ръци кършетъ,
Ръци кършетъ, сълзи ронетъ,
Чи ке си земя уставетъ,
Утъ майка ке са утдялетъ.
Царя хми вели ютговори:
Ми, моми робинки, плачете!
Язъ ке ва откарамъ на земя плодувита,
Ел' не знаятъ люде да я работетъ,
Вия тяхъ ке научите,
Какъ са земя работи;
Та ке станете тяхни господари,
Кога умриете кату Богини ке ва иматъ,
Чи ги сте научили,
Какъ да земя работетъ,
Рожба млогу да си ражда.
Робинки си сълзи избърсаха,
Цару си са поклонъ поклониха,
Поклонъ му са поклониха
И гу с' фалба пофалиха,
Чи си иска люде да научи,
Какъ са земя работи.
Лю утъ де си ойскя заминоваше,
Сичку хми са подивену глядаше,
Си стигнаха ду край гулямъ Дунавъ.
Дунавъ са бе размързналъ,
Ни можеха какъ да поминатъ;
Си са чудетъ що да праветъ,
Що да праветъ какъ да Дунавъ поминатъ?
На плодувита земя да си идатъ.
Царя си имъ вели ютговори:
Сяки на земя да си падне,
На Куледу Богу молба да са молятъ,
Да си прати силна Самувила,
Студанъ вятаръ да задуя,
Гулямъ Дунавъ да пумързне,
Пу негу да си поминатъ.
Сички си на земя паднаха,
На Куледу Богу молба да са молятъ,
Да си прати силна Самувила,
Студанъ вятаръ да задуя,
Гулямъ Дунавъ да пумързне,
Пу негу да си поминатъ.
Та си хми Куледу Богу молба услише,
И си прати силна Самувила,
Та задуна студанъ вятаръ,
Та си Дунавъ пумързна,
И си ойскя пу негу помина;
С' тяхъ си помина и силна Самувила,
Да си хми на ойскя помогне,
На Дунавска царя да надвиятъ.
Дунавска царя какъ си виде толку ойскя,
Нихтя да хми са поклони,
Ам' си събра ду негува силна ойскя,
Та утиде на край Дунавъ,
На край Дунавъ на равну поля,
Да са с' читайска царя бия,
Немой земя да му земе.
Лю какъ си са ойскя удари,
Силна Самувила си задуна
Тихунъ вятаръ топлу и студну:
На читайска ойскя топлу си дуеше,
Я на Дунавска ойскя млогу студну,
Дуръ са ойскя замързна,
Си станаха кату дарву изсъхналу!
Та си царя загубиха!
Земя хми Читайци пуплениха,
Там' села си направиха,
Сички люде пуплениха,
И ги научиха земя да работетъ.
Утъ тога е устаналу земя со уралу да са работи,
И тая пясна да са пяе.

Източници[редактиране]

Обществено достояние Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.