Българите в Гора

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българите в Гора
Автор: Емил Миланов
10-16 септември 1998

Пристъпвам с голямо колебание към написването на следващите редове. От една страна съм изкушен от желанието да разкажа за първото посещение на изследовател от България в непристъпните райони на Кукъска Гора, а от друга - съм притeснен този мой разказ да не създаде проблеми на събеседниците ми. И все пак, надявам се, че времената са се променили и това, което се случваше до преди няколко години с българи от Голо Бърдо, изявили българската си идентичност, днес не би станало.

Запознат най-общо с писаното в началото на века за тези райони, благодарение на изключителната помощ на мои приятели - местни българи, успях да посетя района. Пътуването ми съвпадна с изострена политическа ситуация, убит депутат, арестувани бивши политически лидери на Демократичната партия на Сали Бериша, безконтролно наличие на оръжие у населението. То беше затруднено от непрекъснатия валеж и множеството срутвания по основно планинските пътища. Според някои от събеседниците ми двадесетхилядния Кукъс е населен с повече горани, отколкото албанци, поради което по време на миналогодишните въоръжени конфликти в цяла Албания обстановката в града е била спокойна. Все пак обективните оценки за числеността на българското население сочат, че в деветте села и в Кукъс българите са около 10 000 души. Броят на преселилите се в големите градове в Албания, разбира се, е трудно да се определи и все пак, като се има предвид, че средната раждаемост в селата е 4-5 деца и че обикновено на село остават 1-2 от тях, може да се предположи, че броят на живеещите в градовете е по-голям от този в селата. Тази част от общността е в процес на естествена асимилация поради немалкия процент смесени бракове и доминиращата албанска среда.

Българските села в района на Гора са разделени от днешната политическа граница между Албания и Югославия, това разделяне е разделило и съдбата на тези българи, осъдени да живеят далеч от родината-майка, сред чужди доминиращи етноси, преди всичко албанци и сърби. Етническата пренадлежност на едните се игнорира, като се записват албанци. Другите, преди причислявани към измислената “мюсюлманска” народност, днес са произведени от западните ни съседи в нова народност - “горанци”. Най-условно двете части биха могли да бъдат наречени Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс и Призрен. Селата Урвич и Йеловяне, намиращи се на територията на Македония не принадлежат географски към района на Гора, но се включват в “горската” етнографска група, тъй като предците им са преселници от там. Картината на района се допълва с десетте албански села в Кукъска Гора, най-голямо от които е Ново село.

Има версия, поддържана от местни краеведи, че гораните са “бивше богомилско население, приело последно в Албания исляма”. Според тях местните българи са преселници от Стара България. Един от аргументите, за това е, че в много от песните се пее за Черно море. Днес в топонимията се срещат множество християнски названия, а най-големият местен празник е Гергьовден, наричан тук Джурджевден. Тогава се организира голям събор. Играят се хора. Жените обличат най-новите си народни носии, в които доминира червения цвят съчетан с бялото. Дългата бяла риза при момите е придружена от червена престилка при омъжените. Мъжките носии са бели с бели капи. Важно е да се отбележи, че женските носии тук са всекидневна дреха. В селата има осмокласни училища, а в най-голямото село Шиштейец (1500 д.) и гимназия. Български език, разбира се, не се изучава, тъй като българите не са признати от албанската държава като неалбанци. Това не пречи на доста от тях да следят предаванията на Радио “България” и да проявяват подчертан интерес към всичко, отнасящо се за страната ни.

Това население, откъснато географски от компактната българска общност в продължение на столетия, но запазило отлично езика, фолклора и обичаите си днес, поради политическите промени на Балканите, има отново възможността за по-добри връзки и опознаване с родината-майка. Тя от своя страна има историческия шанс да обогати културата си чрез (пре)откриване на сънародниците ни в Албания.

Обществено достояние Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.