И аз мога, и кон ми може, ама Господ кога не поможе.
И аз поп като сите попое.
И аз съм на гроб камък.
И аз съм от гроб камък.
И аз съм от таз глава четенка.
И аз, че ако щеш и други. Гръц.
И ач, догру ач* , ама на върха малко кривичко.
[* Добро дърво, право дърво. (Б.р.)]
И баба знае да шери зелника, ама й няма шерилката.
И баба знае да шери зелника, ама ако има шерилка.
И бабата се прехвърли на дяда брада да пърли.
И баща му, и майка му.
И баща си продава (за пари).
И баща си не питам.
И без пари да ми го дава, пак го не зимам.
И без петля съмнува.
И без тебе си свърших работата.
И биволицата е черна, ама дава сладко (бяло) мляко.
И Богу па е многу.
И Бончово лозье, и то хесап има.
И братя се карат и пак си са братя.
И бучка сиренце отгоре ще му дадат.
И бълхата злъчка има.
И в бъчвата да влезе, сух ще излезе.
И в гроба ще ми горят дъските за него.
И в хамбаря да влезеш, с мяра да зимаш.
И в хамбаря с мяра се сипва.
И вода не му дават да пие.
И вол може, и кон може, ама кога Господ не поможе?
И воловете си продадох, и пак се` волове карам.
И врабчето се пери (чирика) на котката.
И врабчето се поминува, ама от кълките си личи.
И вълкът е крив, че изял овцата, ама и овцата що ще срещу вълка?
И върбата е дърво.
И върла, бистра ракия.
И глупавият наместе сполучва.
И глухия цар го е чул.
И гола жена без нея не ходи.
И гора, и вода болюва.
И гората за майстора плаче.
И Господ знае това.
И гъза си да раздереш, няма да го бъде.
И да бягаш, на пътя ори, сей.
И да бягаш, на пътя ори (ако щеш да не мреш от глад).
И да видиш, да не вярваш.
И да ги намериш, пак ги чети. — За пари.
И да кряка, тя й за челяка.
И да ме побият, няма да ме пребият.
И да се ожениш, и да са не ожениш, ще станеш пишман.
И да ядеш, и да не ядеш, ще го ядеш.
И двата му крака в гроба.
И двете ми ръце под камък.
И джурюля в лъжичника.
И добрутро му се не говори.
И дуварът уши има.
И думай, и за после мисли.
И дявола продава (подковава). — За много хитър човек.
И дявола да вярвам, теб не мога да повярвам.
И дявола надхитря.
И жена му да поищят, и жена си ще им подложи.
И жената да е кокона, и просеник да няма.
И живи, и умрели в една литургия.
И за Бога пак е млого.
И за кучето питат от какъв е сой (род).
И зло да е, мое да е.
И змия с голи ръце се не лови.
И змията си крие краката.
И змията червата си не яде.
И извади риби рънгага (ρи҃ґ) — един поп не знаял да смята колко е 153 по черковно и го прочел „рънгага“.
И калугерщината не е леко.
И коза брада носи.
И козата на софрата.
И кола бела, и волове бела. Соф.
И кокошката кога снесе кудкудече.
И комаря сърце има.
И кон може, и юнак може, ами Господ не поможе.
И косъмът цепи.
И котката на меко спи.
И кръв да плюеш, дренки съм ял, казвай.
И кумица пуща водица.
И куче, и човек, или и псе, и челяк.
И куче да земеш, от сой гледай.
И кучетата не го ядат.
И кучето обича сайбия си.
И кучето за храна та варди.
И късите кучета го запознали.
И лошата нива даде жито. — Кога не си се надаял от някого добро.
И луд бяга от тамиян.
И лудия бяга от пиения.
И магарето да ухапе кучето, пак тряба да се съди магарето, що го е ухапало, а не кучето, що не е бягало.
И мене ма е майка родила, не ма е сврака срала.
И мене майка ще ожени, и аз ще си доби булчица.
И мед да ядеш, пръста си да не гризеш.
И мечката я учат и са научва, а не човек да са не научи.
И мойто куче хвана-ще заец.
И моята хрътка ще хване заец.
И мравунка направя стъпунка.
И мравя се варди да не настъпи.
И мравята има злъчка.
И мравята като хванеш, щипе да се отърве.
И мравята да стиснеш, ще те охапе.
И мухата е фърката.
И на баща си не вярвам.
И на бащиното си кръщенье не съм ял толкова, колкото днес.
И на берберница да идеш, иска ред да чакаш.
И на бълха шамшик сокай.
И на воденица има ред.
И на късите кучета маскара.
И на коте ряпа.
И на комар ботуши.
И на курник катанец. Соф.
И на магарето деветини.
И на младо са ище, и на старо са ревне.
И на патиците ли да се покорявам? — Лисицата се покаяла и отишла в манастир, та се покалугерила, дето я учили да се покорява на по-старите и на по-големите. Като ходяла из манастиря, големите гъски съскали върху й, тя си търпяла и поминала край патиците, но и те почнали да съскат върху й, тя се не стърпяла, върнала се и ги разпокъсала. Казали на игумена, той зел да я гълчи защо да не се покорява и на малките патета, а тя рекла: „А защо не ми казахте.“
И на пладне да гледа, свой е.
И на присмех Бог помага.
И на ръката пръстьето не са еднакви, а не децата да са.
И на слепите кучета има да дава.
И на сън не видял.
И на тебе няма да остане този свят.
И на тиква опаш.
И на тоя свят ох-олеле, и на оня също.
И на хаджилък има много магарета.
И най-простият разбира от хубаво вино.
И напред дълбоко, и назад бърза много.
И невеста слуша за 15 дена.
И него мама ще види.
И неговата коса ще (са) удари о камък.
И ний бяхме сиромаси, ама поимвахми си парици.
И орешко е птица.
И от добър баща и майка са раждат лоши синове.
И от камъче става чорбица.
И от лош баща и майка излазват добри синове.
И от лош баща добър син излязва, както и от добър баща лош син.
И от огън лошо, ама от вода, пази Боже.
И от пръдля грош.
И от птиче мляко да потърсиш, ще намериш у него.
И от сянката си са бои.
И от сянката си се плаши.
И от щенето (палето) излиза овчарско куче.
И очите си дава за него.
И плевникът ще изгори, ама и мишките няма добро да патят.
И плет уши има.
И попово лозье, и то си има хесапът.
И попът не яде секи ден блажно.
И пош, и грош (и в поша грош).
И пош, и грош, и пак лош.
И пръстьето си погледни, има и къси, и дълги.
И пръстите на ръката не са еднакви.
И през иглени уши е прекарвана (преминала).
И през сито, и през решето е минала.
И през гъз пересто.
И птичето гнездото си не обсира.
И пце, и челяк.
И пчелата на хубавия мед тича.
И пченето е от въшка.
И пъкълът за нас (за хората) е правен.
И решето сърце има.
И решето, като го настъпиш, подскача.
И решетарката мъжа си с търговците го брои (туря).
И с голямата булка букер, и с малката пак букер.
И с един рак, пак сирак (сиромах). Влашка.
И света Богородица е сукай носила, или с сукай я пишат.
И светиите грешили, и пак се посветили.
И старо ище, и младо ище.
И стена уши има, и плет очи има.
И сърби, и боли.
И там врана посрана.
И теб мама ще ожени.
И ти мене мъж ли ми си?
И ти няма да умреш дома си.
И ти няма да прокопцаш.
И ти няма кол да побиеш.
И ти що видиш, да се не уплашиш.
И тоз грях на поповът мях.
И той близнал от кашата.
И той в попарата.
И той е от нашите братя, абдалите.
И той не знай коя вода го носи.
И той не знай на кой господ да слугува.
И туй да е за „Христос възкресе“.
И туй да е за „Бог да прости“.
И туй лъжа, и туй лъжа. — Тур.: „Бу да ялан, бу да ялан.“
И туй мамино, и онуй мамино.
И туй ще да премине.
И туй ще са мине. — Тур.: „Бу да гечер.“
И тъй зле, и инак зле.
И тъй ох, и тъй олеле.
И хамбаря ще изгори, ама и мишките добро няма да патят.
И хляб му не давайте.
И цар се учи занаят (прави хеляли).
И царската хазна се довършува.
И царят от сиромасите гледа.
И царят корят за очи.
И царя има занаят.
И циганина хвали баща си, че бил пророк.
И циганката позна, че съм хаджийка.
И червата ти да се повлекат, ти казвай учкура ми е.
И червата на човека в сърцето мирни не стоят — т.е. карат се понякога.
И червьето не ще да храни.
И червьето не щат да го ядат.
И ще пей биле.
Иван главан, хлоп тиган, пръсни глава о таван.
Иван гаван, хлоп тиган, търси мишки по таван.
Иван на войска, Иваница новини разказва.
Ивановото лозье — лозье, ами моят корем не може.
Ивер от клада далек не пада.
Игла да загубиш, ще я намериш тъй е разтребено.
Иглица кметица, хурчица болерчица, а я кучка не знаяла. — Приказка. Соф.
Игра гърне не пълни.
Играе на сей-сей ряпа. — Върши безполезни работи.
Играе на въжье.
Играе на жумитарка. — Не гледа що прави.
Играе си като котката с мишката.
Играчка-плачка.
Играят мишките, че няма котката.
Играят на сляпа кобила.
Идат от сватба, разтреперали се от глад!
Идваньето от вас, отиваньето от нас.
Иде белята, отваряй вратата.
Иде време, носи бреме.
Иде като от гората.
Иде ми да пукна (от яд).
Иде му и края къде иде.
Иде му отръки.
Иде олелия и писък.
Иде олелия, иде чудо.
Иде с колата, отнема се (разнема са) с иглата.
Иди` без трага.
Иди`, бери` коприва, Лазаре.
Иди в пръждомите.
Иди-дойди.
Иди, дойди, либе ле, ела довечера. От песен.
Иди, дойди, либе ле, ела до там; има много, избери си каквото щеш.
Иди лаянье, иди чудо.
Иди, манго, за дърва. — Да поспим, овчарко, че зима`.
Изгори ма! — Тебе не изгори, ама мене, че две (чеши ракия) станаха.
Изгоря ти каука, агачо, ону да билирим булка.
Изгубеното време никога са не враща.
Изгубеното са не враща.
Изгуби и яйцата, и кошницата.
Изгубил си великденика.
Изгубил си муски`те. — Казва се на налудничавите и извеяните.
Изгубил ума и дума.
Издадох си и калта под нехтьете.
Издадох си и слюмката от гърлото.
Издува ма. — Страх ме е.
Изкопал яма за другиго, самси паднал в нея.
Излеврил са като ялаварско.
Излежавай се млад, да мреш на старост от глад.
Излиза ли са на глава с него.
Излиза на глава.
Излупи са пате, хаде на реката; опопи са поп, хаде на мех'ната.
Излъгал го, та го запилял.
Излъгах хляба. — Казват, кога са канят пред ядене да правят нещо или да идат нанякъде, а като се наядат, лягат да спят.
Излъжи го, двама да го делим. — Тур.: „Алдат чоджуу.“
Излязат ли дренките, ще са става ранина.
Излязла като въшка на чело.
Излязло му име.
Излязло му лошо име.
Излязъл й късметя.
Излязъл на блага пара.
Излязъл чист като помия.
Излял си мурафетя.
Изляло се като лед. — За посеяно нещо, кога изникне.
Изменява се като през марта времето.
Измерил го от главата до краката.
Изметна се като букова дъска.
Измина бялото, че остана черното.
Измлъзва са като гулеш (риба).
Измлъзна са като косъм из масло.
Измък, примък.
Измъкна го като косъм от масло.
Измъкна са като пъзня из гащи.
Измярвам ти челото.
Изнемогоста колена моя от пло`ска, измени се плот моя Елена ради. — Пародия на Давида.
Изнича като мишка из трици.
Изпарен съд — т.е. хубав.
Изпарено каче.
Изпил бих го в лъжица вода.
Изпил и бабката от Бъдни вечер.
Изпил си и от Бъдни вечер дукатцето.
Изпила му кукувица умът.
Изпитай си късметя.
Изплезил язик като бясно псе.
Изплувал отгоре като масло.
Изплюй словята.
Изпосле да се каеш, в Дунава да пикаеш.
Изпотих са и под ухото.
Изправил са като дъб.
Изправил са като кол на сърцето ми.
Изправил са на сърцето ми.
Изправил са като длъжник на вратата.
Изпразни сакуля, докачи комат.
Изпразни торба, напълни волия (вулгия).
Изпратиха са мухите, бръннаха момите. — Подразумява се, че подир септември или подир виноберма, когато се изгубят мухите, тогаз момите захващат да са разшават около ергените, защото оттогаз вземат да стават сватби по селата.
Изпред очите човек има и вежди. — Това казват на безобразните и значи, че те тряба да се засрамят.
Изпросва си бой.
Изпръщяла ряпа.
Изпусна го кадънски.
Изпъкнали му очите като рамазански локми`.
Изпъкнали му очите като на жаба.
Изпълнил му очите. — Уплашил го.
Изпълних му главата.
Изпърво посей, после пожени.
Изринал са като брус.
Изрязъл нос, сал да мигне. — Готов смъртник.
Изсушили му цървулите. — Убили го.
Изсушили му опинците.
Изтегнал се като ялаварско псе.
Изтегнал се като копой.
Изтегнали са като косачи.
Изтопорчи се като пън.
Изтрила е желязна тояга да го търси. — В приказките.
Изтъках си платното, да ти ритам кросното.
Изтъках си платното, пущина ти кросното (бърдото).
Изтъках си платното — да ти сера в кросното.
Изтъках си чергата. — Свърших си работа.
Изтървал ли си гривата, не са удържаш за опашката.
Изтяга са като куче.
Изуй се и влез. — Всичко е готово.
Изфръкна птичето от гнездото.
Изфръкна пиле от гнездо.
Изфръкна птиче от гнездо — казват на оногоз, който поменува някоя мома, която са е оженила вече.
Изхвръкнал му коремът като на циганче.
Изфърля, фърля, майци ти буци в гърла. — Така кълнат жените тези, които ги замерят с камънье.
Изцъклил очи.
Изщукна ми из умът.
Изщукна ми млякото.
Изядай си коматьето, да та не завали циганинът.
Изяде ма, да го изядат червеи.
Изедено, изпито немами.
Изядоха му главата.
Изеж си къшейчето, да та не завали циганчето.
Изял си късметя.
Изял си конят кирията.
Изял си майната.
Изял си умът.
Изял си хлябът.
Изяла го липсата.
Изели мишките желязото.
Изели сичко като скакалци.
Изялови са зимата. — Казва се, кога падне сняг преди Димитровден.
Или играйте хубаво, или бийвам някого.
Или на двамата кон, или на едного ръжен.
Или на двамата жена, или на едного злина.
Или са млад жени, или са млад покалугери.
Или си купи халяти, или напусни занаята.
Или стой твърдо, или бягай по бърдо.
Илик, саалък, чест бозаалък, мир и берекет, с гъза напред.
Има баба грижа за дяда ти Бижа.
Има бръмбалчета в главата му.
Има в него козье месо.
Има вълка заварен, а пък къся злонамерен.
Има господарю господар, и господарката друг господар. Дупн.
Има Господ грижа и за дяда Бижа.
Има Господ грижа и за Радина гъз — т.е. кога ще се ожени Рада.
Има да го боли нещо под опашката. — Тур.: „Койрук аджизлъгъ` вар.“
Има да го яде.
Има да дава за дъски пари.
Има да плаща на Михаля (за дъски пари).
Има да даваш — казват, когато се закачи дрехата о нещо.
Има за дума, няма за ума.
Има за пет пари ум, ще ми става кум.
Има и у брадвата, има и у топоришката.
Има и у секирата, има и у дръжката.
Има и от пиле (птиче) мляко.
Има какво да се дума, няма какво да се яде.
Има какво да са дума, няма какво да са хрума.
Има какво да са дума, ама де тогаз ума.
Има кой да вреви, няма кой да слуша.
Има колкото по яйцето вълна.
Има кяр, търчи момче с плоската. — За габровци.
Има ли бугарин инсаф. Соф.
Има ли конак за юнак. От песен.
Има ли? — Дръж: не пускай.
Има ли за пред кума (нещо)?
Има ли комат, кучета млого.
Има на четирисе лазарника.
Има-няма шейсет години.
Има пари — „Христос возкресе“; няма пари — „Смертию смерт“.
Има риба работа.
Има си брада, има си и гребенче.
Има село да го викат, не моли го.
Има си крушка опашка.
Има си ръка. — Краде.
Има ти оно кило боб. Соф.
Има трески за дяланье.
Имай благословия от баща и майка, върви в планината и недей ся вайка.
Имай горен господ, ама търси и долен.
Имала майка напред кого да бега. Соф.
Имала го, наимала му се.
Имала глава да тегли.
Имам мъж, малко лъж, бъх не хваща, с време не плаща.
Имам на лъкът си две тетеви.
Имам четирисе ми-хи-хи (кобили), полвината за мене, половината за тебе. — Туй четял попът в евангелието, като не знаял друго да чете.
Имами си поп, имами си и светена вода.
Иманье се рови, но в гроб се не заравя (туря).
Имаха да ни дават, че ни зеха и волът.
Имахми го страница, направихми го бреме.
Имахми го страница, сега стана цял товар.
Имахми го странище, направихме го бремище.
Имахми куче и помагаше на вълка.
Имахми толкоз лайна, сега дойде и баба Лайнуша. Гръц.
Имаш ли грош и грош, имаш язик.
Имаш ли добро вино и хубава жена, за достове не плачи.
Имаш ли занаят, имаш и канаят.
Имаш ли зъби, хапи, доде не са те захапали.
Имаш ли златце, имаш и добро сърце.
Имаш ли, не давай никому.
Имаш ли око на чуждото, не виждаш своето.
Имаш ли пет пари, знаеш шест думи.
Имаш ли хляб, кучета много.
Имаш ли долен господ, ти ще имаш и горен.
Имаш пара`, имаш хара`; нямаш пара`, нямаш хара`.
Имаш право, ама нямаш да зимаш.
Име голямо, дупе шупливо.
Името му ангелско, сърцето му дяволско.
Името му на него.
Името му на лицето.
Имот е до живот.
Имот се в гроба не носи.
Имота е ивер на живота. — Тур.: „Мал джан юнгасъ` дър.“
Имота краси живота.
Имотен като камила.
Имотен като мишка в трици.
Имотен като мишка в зевник (келер, долап).
Имотът ум ражда.
Имотът са спечеля, харото са не отделя. — Казва се за мъж, който се оженил за имотна, но стара и грозна жена.
Инаквото щеше да има инаква. Шумен.
Ирген Баю — казват на някой стар, кога се млади и се косери.
Ирген вяра няма, мома срама (никак) няма.
Ирген в главата.
Ирген дядо.
Иргенлък — пашалък (сефалък), моминство — царство (везирство).
