Радецки

От Уикиизточник
(пренасочване от Тих бял Дунав се вълнува)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Радецки.

Тих бял Дунав се вълнува
Автор: Иван Вазов
Стихотворението е написано през 1876 г. след вестта за преминаването на Ботевата чета през Дунава с парахода "Радецки".
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
по златни вълни.


Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.


Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им лъвски знаци,
в очите им плам.


Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:


– Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.


Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.


Парахода остави ни
ти по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.


Капитанът, немец същи,
отказа – тогаз
Ботев люто се намръщи,
викна с буен глас:


– Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!


Чуй, там днес мре народът
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!


И гласът му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.


Бърже параходът плува
към желаний край,
Дунавът се пò вълнува,
весело играй.


Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружина –
товар за него мил.


А дружината запява
песен зарад бой
и байрякът се развява
гордо с лева свой.


Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:


– Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!


И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колене
на светия бряг.


– Братя! – Вика им войвода
със гръмовен глас.
– Скоро радостно народът
ще посрещне нас!


Скоро с гръм ще поздравим
Стара планина,
кървав бой ще заловим
с турски племена!


Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!


Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ,
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!


И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.