Прощално обръщение на Дуайт Айзенхауер

от Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Прощално обръщение на Дуайт Айзенхауер
Автор: Дуайт Айзенхауер
Прощалната реч на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер, произнесена като телевизионно обръщение на 17 януари 1961 г.


Добър вечер, мои съграждани американци.


Първо, бих искал да изразя признателността си към радио– и телевизионните мрежи за възможностите, които са ми давали през годините, да изнасм доклади и отправям послания към нашата нация. Моите специални благодарности се отправят към тях за възможността да се обърна към вас и тази вечер.


След три дни и след половинвековно служение на нашата страна аз ще сложа край на служебните си отговорности, тъй като след традиционна тържествена церемония властта на президентството ще се повери на моя наследник.


Тази вечер се обръщам към всички вас, за да се сбогувам и да споделя няколко последни мисли с вас, моите съотечественици. Както всеки друг гражданин, и аз пожелавам на новия президент и на всички, които ще се трудят под негово ръководство, на добър час и се моля идните години да бъдат благословени с мир и благоденствие за всички.


Нашият народ очаква неговият президент и Конгрес да намират принципно съгласие по въпросите от кардинално значение, мъдрото разрешаване на които ще оформи в по-добра насока бъдещето на нацията. Моите собствени отношения с Конгреса, които започнаха върху далечна и несигурна основа, когато – много отдавна – един член на Сената ме назначи в Уест Пойнт, оттогава са се разпрострели до тясна близост по време на войната и в непосредствения следвоенен период и накрая до взаимнозависимост през тези изминали осем години. Конгресът и Администрацията са си сътрудничели много добре по повечето жизненоважни въпроси, за да служат на доброто на нацията, вместо да проявяват чисто партийни пристрастия; и по този начин са осигурили напредъка на делата на нацията. И така, моите официални отношения с Конгреса приключват с чувство на признателност от моя страна, че сме били способни да направим толкова много заедно.


Изминаха десет години от втората половина на един век, станал свидетел на четири големи войни между велики нации. Три от тях въвлякоха и нашата страна. Въпреки тези холокости Америка днес е най-силната, най-влиятелна и най-производителна страна в света. Разбираемо горди от това превъзходство, ние все пак осъзнаваме, че лидерството и престижът на Америка зависят не просто от нашия ненадминат материален прогрес, богатство и военна сила, а от това как използваме мощта си в интерес на световния мир и човешкия напредък.


През цялото американско приключение на свободно управление нашите основни цели са били: да съхраняваме мира, да насърчаваме прогреса в човешките постижения и да укрепваме свободата, достойнството и почтеността сред нациите и народите. Да се борим за по-малко би било недостойно за един свободен и религиозен народ. Всеки провал, произтичащ от наша арогантност или липса на разбиране или готовност за саможертва, ще ни нанесе тежки рани, както у дома, така и в чужбина.


Постигането на тези благородни цели бива постоянно застрашавано от конфликта, който сега е обхванал света. Той владее цялото ни внимание и поглъща самата ни същност. Ние сме изправени пред враждебна идеология – глобална като обсег, атеистична като характер, безскрупулна като цел и коварна като метод. За нещастие опасността, която тя представлява, се очертава да бъде с неопределена продължителност. За да бъде посрещната по достойнство, се изискват не толкова емоционалните и временни жертви, каквито се правят по време на криза, а такива, които ще ни позволят да носим напред – уверено, сигурно и без оплакване – бремето на продължителната и многостранна борба, чийто залог е свободата. Само така ще останем – въпреки всички провокации – верни на нашия предначертан курс към траен мир и човешко развитие.


Ще продължи да има кризи. Посрещайки ги обаче – независимо дали външни или вътрешни, големи или малки – усещаме нееднократното изкушение да считаме, че някое зрелищно и скъпо действие може да се превърне в чудотворното решение на всички настоящи трудности. Огромното разрастване на новите сектори в нашата отбрана; разработването на нереалистични програми за излекуване на всяко зло в земеделието; драматичното разрастване на фундаменталните и приложни изследвания – тези и много други възможности, всяка вероятно сама по себе си многообещаваща – ни се предлагат като единствен способ за изминаване на пътя, по който искаме да вървим.


Но всяко предложение трябва да бъде премислено в светлината на по-широк контекст: необходимостта да се поддържа баланс във и сред националните програми – баланс между частната и обществената икономика, баланс между разходите и очакваните приходи, баланс между определено нужното и удобно желаното, баланс между нашите основни изисквания като нация и задълженията, наложени от нацията на индивида, баланс между действията на момента и националното благоденствието на бъдещето. Добрата преценка търси равновесието и напредъка. Липсата й довежда в крайна сметка до дисбаланс и неудовлетвореност. Летописът на много десетилетия стои като доказателство, че нашият народ и неговото правителство като цяло са разбирали тези истини и са им откликвали подобаващо пред лицето на заплахи и натиск.


Но постоянно възникват заплахи от нов вид и порядък. От тях ще спомена само две.


Жизненоважен компонент за запазването на мира са нашите въоръжени сили. Нашите оръжия трябва да бъдат мощни и готови за незабавно действие, така че никой потенциален агресор да не се изкуши и да рискува собственото си унищожение. Днес нашата военна организация твърде малко прилича на онази, позната на всеки от моите предшественици в мирно време или на бойците във Втората световна война или Корея.


До последния от световните ни конфликти Съединените щати нямаха военна индустрия. Американските производители на плугове можеха, според времето и изискванията, да правят и мечове. Днес обаче не можем повече да рискуваме със случайни импровизации в националната отбрана. Бяхме принудени да създадем постоянна военна индустрия с огромни размери. А в допълнение три и половина милиона мъже и жени са пряко заети в сферата на отбраната. Годишно само за военна сигурност харчим повече от нетния доход на всички американски корпорации.


Това обединение от огромен военен кадрови потенциал и разрастващата се военна промишленост е нещо ново за американската практика. Тоталното му влияние – икономическо, политическо, дори духовно – се чувства във всеки град, щатско събрание и служба на федералното правителство. И ние признаваме все по-настойчивата необходимост от подобно развитие. При все това не бива да пропуснем и да предвидим сериозните му последици. Защото там са вложени тежкият ни труд, ресурси и поминък, и самата структура на нашето общество.


По време на правителствените съвещания не бива да допускаме военно-промишленият комплекс да налага неправомерно влияние, независимо дали е умишлено или неумишлено. Съществува и ще се запази потенциалът за катастрофално засилване на подобна неоправдана власт. Не бива никога да позволяваме натискът на този комплекс да застрашава свободите ни или демократичните процеси. Не трябва да вземаме нищо за даденост. Само будното и осъзнато гражданство може да осъществи правилното обвързване на огромния индустриален и военен механизъм на отбраната с нашите мирни методи и цели, така че сигурността и свободата да могат да вървят ръка за ръка..


Сродна и в значителна степен отговорна за широкообхватните промени в нашата военна промишленост е технологичната революция през последните десетилетия. Изследванията в тази област са заели централно място, но са станали и доста формализирани, сложни и скъпи. Непрекъснато им разрастване се провежда за, от и под управлението на федералното правителство.


Днес самотният изобретател, човъркащ нещо в своята работилница, е засенчен от научни екипи в лаборатории и изпитателни полета. По същият начин свободният университет, историческият извор на свободните идеи и научни открития, преживява истинска революция в осъществяването на изследванията. Отчасти и поради включените огромни разходи, правителственият договор фактически се превръща в заместител на интелектуалното любопитство. На мястото на всяка стара черна дъска сега има стотици нови електронни компютри. Винаги съществува вероятност федералните ангажименти, отпускането на проекти и силата на парите да вземат надмощие над учените в страната – и това трябва да се има много сериозно предвид.


При все това, изразявайки своето уважение към научните изследвания и открития, както трябва да правим всички ние, се налага също така да сме наясно за равностойната и реципрочна опасност, че самата обществена политика може да стане пленник на научно-технологичния елит.


Задача за държавниците е да формират, балансират и интегрират тези и други сили, стари и нови, в принципите на нашата демократична система – и винаги да се стремят към върховните цели на нашето свободно общество.


Друг фактор, поддържащ баланса, е елементът време. Като се взираме в бъдещето на обществото, ние – вие и аз и нашето правителство – трябва да избегнем импулса да живеем само за днес, ограбвайки за собственото удобство и охолство ценните ресурси на утрешния ден. Не можем да залагаме материалните активи на нашите внуци без риск да пропилеем още днес тяхното политическо и духовно наследство. Искаме демокрацията да оцелее за всички идни поколения, а не да се превърне в неплатежоспособния фантом на утрешния ден.


През дългата история, която все още предстои да бъде написана, Америка осъзнава, че този наш свят, ставайки все по-малък, трябва да избегне превръщането си в общност на ужасяващ страх и омраза, а вместо това да бъде горда конфедерация от взаимно доверие и уважение. Подобна конфедерация трябва да бъде съставена от равни. И най-слабият трябва да дойде на съвещателната маса със същата увереност, с която го правим ние, и да бъде също като нас защитен от обща морална, икономическа и военна сила. Тази маса, макар и белязана от много минали провали, не може да бъде захвърлена на несъмнената агония на бойното поле.


Разоръжаването, при зачитане на взаимното уважение и доверие, е дълговременен императив. Трябва заедно да се научим как да сдържаме различията не с оръжия, а с интелект и стойностни цели. Понеже тази нужда е толкова остра и очевидна, аз признавам, че изоставям официалните си задължения в тази сфера с определено чувство на разочарование. Като човек, който е бил свидетел на ужаса и нестихващата тъга от войната, като човек, който знае, че още една война би могла напълно да унищожи тази цивилизация, толкова бавно и трудно строена в течение на хилядолетия, би ми се искало да можех да кажа тази вечер, че трайният мир е вече видим.


За щастие мога да кажа, че войната е избегната. Осъществен е стабилен прогрес към крайната ни цел. Но все още остава толкова много да се направи. Като частен гражданин никога няма да спра да правя и малкото, което мога, за да помогна на света да се придвижи в тази посока.


И така – в това мое последно обръщение за лека нощ като ваш президент – аз ви благодаря за многото възможности, които ми дадохте за обществена служба във време на война и мир. Вярвам, че в тази служба виждате много стойностни неща. Що се отнася до останалото, сигурен съм, че в бъдеще ще намерите начини да подобрите представянето.


Ние, мои съграждани, трябва да бъдем силни в нашата вяра, че всички нации под Божията закрила ще постигнат целта: мир със справедливост. Нека никога не се отклоняваме в предаността си към принципа; да бъдем уверени, но скромни във властта; и усърдни в преследване на великите цели на нацията.


Към всички народи по света: още веднъж давам израз на молитвения и непрекъснат стремеж на Америка. Ние се молим народите от всички религии, всички раси, всички нации да могат да удовлетворят своите големи човешки нужди; онези, които сега са лишени от тази възможността, да могат напълно да й се наслаждават; всички, които копнеят за свобода, да могат да изпитат духовните й благословии. Онези, които имат свобода, да разберат нейните тежки отговорности; всички, които са нечувствителни към нуждите на другите, да се научат на милосърдие; напастите на бедността, болестите и невежеството да бъдат принудени да изчезнат от лицето на земята; с времето и с добротата всички хора ще се съберат да живеят заедно в мир, гарантиран от обвързващата сила на взаимното уважение и любов.


Сега, в този петъчен следобед, аз съм на път да стана частен гражданин. Горд съм да го сторя. Очаквам го с нетърпение.


Благодаря ви и лека нощ.
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.