Наредба № 6 за транскрипция и правопис на чужди географски имена

от Уикиизточник
(пренасочване от Наредба № 6)
Направо към: навигация, търсене
Съкращение:
Н6, N6
НАРЕДБА № 6
от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

на министъра на териториалното развитие и строителството, обн., ДВ, бр. 60 от 4 юли 1995 г., доп., бр. 72 и 106 от 1995 г., бр. 4 от 1999 г.

Съдържание

Глава 1. Общи положения[редактиране]

Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език.

Чл. 2. С правилата се определят начините за предаване на чужди звукове и буквени съчетания при транскрипцията на географски имена в съответствие с нормите на съвременния български книжовен език.

Чл. 3. Правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език са задължителни:

1. за юридически и физически лица, извършващи транскрипция на такива имена при превода на чужда литература;

2. при изготвяне на нормативни актове и документи във всички сфери;

3. в международната кореспонденция;

4. в издателската дейност;

5. в средствата за масово осведомяване;

6. в образованието;

7. в картографията.


Глава 2. Основни правила за транскрипция на чужди географски имена[редактиране]

Чл. 4. При предаването на чуждите географски имена с предимство се ползват принципите на транскрипцията, в редки случаи - на транслитерацията и превода, като във всички случаи се спазват традиционните за българския език форми на чуждите имена.


Чл. 5. При транскрипцията на чуждите географски имена характерните за чужди езици звукове (отворени, затворени, дълги, кратки и двойни гласни, придихателни и двойни съгласни и др.) се предават с най-близките до тях български звукове.


Чл. 6. (1) Чуждоезиковата редукция, еднотипна с редукцията в българския книжовен език, не се отразява при транскрипцията на чуждите географски имена, като се прилага принципът за графемната близост (Фолкланд /англ. Folkland/, Булоар /фр. Bouloir/, Рио Негро /порт. Rio Negro/

(2) Нееднотипната с българската редукция на чужди гласни се отразява при транскрипцията на чужди географски имена (Ковънтри, Фарингдън /англ. Coventry, Faringdon/).


Чл. 7. (1) Мекостта на съгласните в чужди езици се предава с "я" (пред "а"), с "ю" (пред "у") и с "ь/й" (пред "о").

(2) Пред "е" и "и", в краесловие и в средата на географското име след съгласна мекостта на чуждите съгласни не се отразява при транскрипцията на български.

(3) При транскрипцията на чужди географски имена на български се запазва мекостта на шушкавите съгласни "ж", "ч" и "ш".


Чл. 8. (1) Йотацията на гласните се отбелязва с "я", "ю" и "й".

(2) Не се отбелязва йотацията пред гласната "и" и пред "е" (в руски и сърбохърватски географски имена).


Чл. 9. (1) Сонорните съгласни "р" и "л" в позиция между съгласни се предават на български според правилото за групите "ър/ъл (ръ/лъ)".

(2) Пред краесловни "р" и "л", намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), при транскрипцията на български се пише "ъ".


Чл. 10. При транскрипцията на български в чуждите географски имена се запазва звучността или беззвучността на съгласните.


Чл. 11. Съгласни, които не се произнасят в чуждите географски имена, не се предават на български език.


Чл. 12. (1) Чуждите сложни и съставни чужди географски имена се предават на български слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис.


(2) Между частите на съставните чужди географски имена в български не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена.


(3) Апострофът в чуждите географски имена се запазва при транскрипцията им на български, когато замества изпусната гласна в служебна дума.


Чл. 13. (1) Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена при транскрипцията на български се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език.

(2) Средисловните служебни думи (предлози, съюзи, членни форми) на български се пишат с малка буква.

(3) Членната форма в началото на географското име се пише с главна буква.


Чл. 14. (1) Номенклатурните географски термини: град, село, езеро, река, нос, остров и др., когато са част от географското име, се транскрибират, с изключение на славянските езици с близки до българските подобни термини (рус. озеро, болото, чеш. jezero и др.).

(2) Номенклатурен термин, който не е част от географското име, се превежда.

(3) Номенклатурните географски термини: океан, море, залив, проток, група острови, планина, възвишение, плато, равнина, низина по традиция се превеждат. Когато името е употребено като прилагателно, то се приспособява към морфологичната структура на българския език. От съставни географски имена не се образуват прилагателни.


Чл. 15. (1) Имена на широко известни географски обекти (държави, столици, големи градове, реки и др.) или на географски обекти в съседни страни, за които има исторически създадени български съответствия, чиито форми, утвърдени в българския език, се различават от оригиналните, се запазват като традиционни.

(2) По изключение някои неточно възприети в миналото имена се предават на български съобразно съвременната им звукова форма в съответния език (Барселона вм. Барцелона, Валенсия вм. Валенция, Венесуела вм. Венецуела, Нагасаки вм. Нагазаки и др.).

(3) Традиционните форми се заменят, когато в съответната страна географските обекти са получили нови имена (Бангладеш вм. Източен Пакистан, Буркина Фасо вм. Горна Волта, Вануату вм. Нови Хебриди, Намибия вм. Югозападна Африка, Сулавеси вм. Целебес, Шри Ланка вм. Цейлон и др.).

(4) При официални препоръки от съответната страна традиционните имена се заменят с транскрибирани оригинални форми (Кот д'Ивоар вм. Бряг на слоновата кост, Кабо Верде вм. Острови Зелени нос).

(5) Запазват се като традиционни имената на географски обекти, утвърдили се в езиковата практика в преводна или полупреведена форма (нос Добра Надежда /англ. Cape of Good Hope/, Огнена земя /исп. Tierra del Скалисти планини /англ. Rocky Mountains/, Нова Каледония /фр. Nouvelle Caledonie/, Великобритания /англ. Great Britain/ и др.).

(6) Прилагателните северен, южен, източен, западен и централен в съставните географски имена винаги се превеждат.


Глава 3. Правила за транскрипция и правопис на френските географски имена[редактиране]

Чл. 16. Предаването на френските гласни на български се подчинява на следните правила:

1. не се взема под внимание характеристиката за отвореност и затвореност (Bordeaux - Бордо, Falaise - Фалез, Epernay - Еперне);

2. носовостта се отбелязва с "m" или "n" съгласно оригиналния правопис (Ambert - Амбер, Andance - Анданс, Dompierre - Домпиер, Donfront - Донфрон);

3. учлененото (нямо) "е" между съгласни с изключение на краесловието и едносричните думи (без определителния член "le" и предлога "de") се транскрибира с "ьо" (Decazeville - Дьоказвил, Le Palais - Льо Пале, Mur de Sologne - Мюр дьо Солон);

4. гласната "u" се транскрибира като "ю", включително и след шушкави съгласни (Cluny - Клюни, Juvisi - Жювизи);

5. пред "m" или "n" гласната "е" се транскрибира с "а" (Embrun - Амбрюн, Jenzat - Жанза).


Чл. 17. За буквени съчетания във френските географски имена важат следните правила:

1. "eu (ehu)", "ueu" и "oeu" в началото на думата и след гласна се предават с "йо", а след съгласна (включително "ж", "ч" и "ш") - с "ьо" (Eurville - Йорвил, Mehun-sur-Yevre - Мейон сюр Йевър, Maubeuge - Мобьож, Beaujeu - Божьо);

2. "ieu" и "yeu" се предават с "ио" (Beaulieu - Болио, Ile d'Yeu Ил д'Ио);

3. "ailleu" (с вариант "ayeu") се предава с "айо" - Шайо о Боа, Bayeux - Байо);

4. дифтонгът "oi" се предава с "оа" (Poitiers - Поатие, Loiron - Лоарон);

5. дифтонгът "oy" в краесловие, пред съгласна и "нямо" "е" се предава с "оа", а пред гласни - с "оай" (Fontenoy - Фонтьоноа, Noyon - Ноайон);

6. краесловното "-ia (-ya)" по традиция се предава с "-ия" Алерия, Alenia - Аления);

7. съчетанието "ill" пред гласната "а" се предава с "я", пред "е" - с "йе", пред "о" и "eu" - с "йо", пред "ou" - с "ю" и пред "у" - с "и" (Chaillac - Шаяк, Rambouillet - Рамбуйе, Baillot - Байо, Bailleul - Байол, Pouillou - Пую, Neuilly - Ньои);

8. съчетанието "ill" в позиция след съгласна пред "а" се предава с "ия", пред "е" - с "ийе", пред "о" - с "ийо", пред "ou" - с "ию" и пред "у" - с "ии" (Billancourt - Биянкур, Guillestre - Гийестър, Roussillon - Русийон, Soulillou - Сулию, Chantilly - Шантии).


Чл. 18. Йотацията на гласните във френските географски имена се отбелязва с "я" пред "а", с "йе" - пред "е" и с "йо" пред "о" (Aillant-sur-Tholon - Аян сюр Толон, Ayen - Айен, Yonne - Йон).


Чл. 19. Гласните във френските географски имена, които не се произнасят, не се изписват при транскрипцията на български (Saône - Сон, Annecy - Анси, Enghien - Анген).


Чл. 20. (1) Звучността на френските съгласни се запазва и на български (Limoges - Лимож, Correze - Корез).

(2) Мекостта на съгласната "n", отбелязвана графически със съчетанието "gn", се предава с "я" пред "а", с "ьо" пред "о" или "eu" и с "ю" пред "ou". Пред "е", "у" и в края на думите тази мекост не се отбелязва (Cognac - Коняк, Avignon - Авиньон, Bagneux - Баньо, но Bretigny - Бретини, Auvergne - Оверн).

(3) Пред краесловни "l" и "r", когато те са в позиция след съгласна, при транскрипцията на български се вмъква "ъ" (Barbatre - Барбатър, Grenoble - Гренобъл). Ако "l" или "r" се предхождат от сонорна съгласна ("l", "m", "n", "r"), не се вмъква "ъ" (Charles - Шарл).

(4) Съгласни, които не се произнасят във френските географски имена, не се изписват при транскрипцията на български (Angers - Анже, Cholet - Шоле, Cherbourg - Шербур, Saint-Brieuc - Сен Брио).


Чл. 21. Правописът на сложните и съставните френски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Примери: Montreal - Монреал; Boulogne-sur-Mer - Булон сюр Мер; Basses-Alpes - Ба-з-Алп, Languedoc-Roussillon - Лангедок-Русийон; Sables d'Olonne - Сабъл д'Олон; Aix-en-Provence - Екс ан Прованс, La Baule - Ла Бол.


Чл. 22. Ударението във френските имена пада винаги върху последната сричка с изключение на имената по чл. 20, ал. 3, при които то е на предпоследната сричка.


Чл. 23. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Lac de Morat - Лак дьо Мора, Rivier-au-Bouleau - Ривиер о Було, Ile de Pilier - Ил дьо Пилие; Normandie - Нормандски хълмове, Plaine-de-la-Saônе - Сонска равнина, Saint-Malo - залив Сен Мало.


Чл. 24. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Франция (фон. транскрипция Франс), Париж (фон. тр. Пари), Марсилия (фон. тр. Марсей), Хавър (фон. тр. Льо Авър) и др.

Глава 4. Правила за транскрипция и правопис на испанските географски имена[редактиране]

Чл. 25. (1) Испанските гласни се изговарят и транскрибират на български така, както се произнасят съответните букви (Granada - Гранада, Alcampel - Алкампел, Castilla - Кастиля, Jijona - Хихона, Jucar - Хукар, Bernuy - Бернуй).


(2) Двойните гласни, включително и тези, получени при разделянето на еднакви гласни от немия графически белег "h", се предават като двойни (Irijaa - Ирихаа; Granja de Torrehermosa - Гранха де Тореермоса).


Чл. 26. (1) Дифтонгите в испанските географски имена се предават, както следва: "ia" - с "иа" (Santiago - Сантиаго), "ie" - с "ие" (La Ла Сиера), "io" - с "ио" (San Hilario - Сан Иларио), "iu" - с "иу" (Siutadilla - Сиутадиля), "ai" - с "ай" (Daimiel - Даймиел), "ei" - с "ей" (Bareiros Барейрос), "oi" - с "ой" (Azcoitia - Аскойтия), "ui" - с "уй" (Albuixech Албуйксеч), "уа" - с "я" (Arroyabe - Ароябе), "уе" - с "йе" (Yebra - Йебра), "уо" - с "йо" (Mayo - Майо) и "yu" - с "ю" (Villayuso - Виляюсо).

(2) В краесловие дифтонгът "-ia" се предава на български с "-ия" (Almeria - Алмерия, Cantalucia - Канталусия).

(3) Не се допуска дифтонгите "уа" и "yu" да се предават с "йа" и "йу".


Чл. 27. При предаването на испанските съгласни на български език се вземат под внимание следните особености:

1. буквата "с /се/" пред "а", "о", "u" се транскрибира с "к", а пред "е", "i" - със "с" (Castilla - Кастиля, Covadonga - Ковадонга, Куенка, Cercedilla - Серседиля, Cisneros - Сиснерос);

2. буквата "ch /се аче/" се предава с "ч" (Chantada - Чантада, - Честе, Chiva - Чива);

3. буквата "g /хе/" пред "а", "о", "u" се транскрибира с "г", а пред "е", "i" - с "х" (Galera - Галера, Golada - Голада, Guntin - Гунтин, Getafe - Хетафе, Giler - Хилер);

4. буквата "h /аче/" е ням графически белег, който не се отбелязва при транскрипцията (Hoyos - Ойос, Huesca - Уеска);

5. мекостта на съгласните "ll", "ñ" се предава само пред "а", "о", "u" съответно с "я", "ьо", "ю" (Llullaillaco - Люляйляко, Robledillo - Робледильо, Dueñas - Дуеняс, El Peñon - Ел Пеньон, Viñuela - Винюела); пред "е", "i" тази мекост не се отбелязва (Talledo - Таледо, Vallidona - Валидона, La Bañesa - Ла Банеса, La Cañisa - Ла Каниса);

6. буквата "х" се предава с "кс", когато е между гласни или в краесловие, и със "с" - пред съгласна (Punta de Gueixol - Пунта де Гейксол, Borox - Борокс; Extremadura - Естремадура);

7. буквата "z" се среща само пред "а", "о" и "u", пред съгласни и в краесловие и се предава със "с" (Zaragosa - Сарагоса, Zorita - Сорита, Zubieta - Субиета, Orozco - Ороско, Santa Cruz - Санта Крус);

8. двойните съгласни не се отразяват с изключение на случаите, когато принадлежат към различни съставки на географското име (Sierra - Сиера, Annа - Ана, но Santa Maria de Trassierra - Санта Мария де Трассиера, Bell-lloch - Белльоч).


Чл. 28. Буквените съчетания в испанските географски имена се предават по следния начин: "gua" - с "гуа", (Guadarama - Гуадарама), "gue" - с "ге" (Guerrero - Гереро), "gui" - с "ги" (Guijo - Гихо), "güe" - с "гуе" (Guenes - Гуенес), "güi" - с "гуи" (Agüitas - Агуитас), "que" - с "ке" (Maiquetia - Майкетия), "qui" - с "ки" (Barranquito - Баранкито), "ahi" - с "ай" (Ahillones - Айльонес).


Чл. 29. (1) Ударението в испанските имена пада върху предпоследната сричка, когато те окончават на гласна или на съгласните "n" и "s", и върху последната, ако окончават на всички други съгласни (Granada - Гранада, Carmen - Кармен, Algeciras - Алхесирас; Madrid - Мадрид, Ababuj - Абабух, Baltar - Балтар).

(2) Изключенията по ал. 1 се отбелязват с графическо ударение (Mаlaga - Малага, Jaen - Хаен, Cаceres - Касерес).


Чл. 30. Правописът на сложните и съставните испански географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Примери: Trespaderne - Треспадерне, Chamartin de la Rosa - Чамартин де ла Роса, Fernan Nunes - Фернан Нунес; Aldea del Rey - Алдеа дел Рей, Carbonero el Mayor - Карбонеро ел Майор, Higuera la Real - Игера ла Реал, El Pino - Ел Пино, La Vera - Ла Вера, Los Arcos - Лос Аркос.


Чл. 31. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Rio Blanco - Рио Бланко, Punta Mala Пунта Мала; Cordillera Cantabrica - Кантабрийски планини, Islas Baleares - Балеарски острови; Cabo de Santa Pola - нос Санта Пoла, Golfo de San Jorge - залив Сан Хорхе, Isla del Faro - остров Фаро.


Чл. 32. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Испания (фон. тр. Еспаня), Хондурас (фон. тр. Ондурас), Еквадор (фон. тр. Екуадор), Парагвай (фон. тр. Парагуай), Гватемала (фон. тр. Гуатемала) и др.


Глава 5. Правила за транскрипция и правопис на италианските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 72 от 1995 г.)

Чл. 33. (1) Италианските гласни "a", "e", "i", "o", "u" се предават на български съответно с "а", "е", "и", "о", "у" (Lago di Como - Лаго ди Комо, Cuneo - Кунео).

(2) Съчетанието "еа" в краесловие се предава на български с "еа" (Ivrea - Ивреа).

(3) Гласната "i", когато е неударена и е в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. На български дифтонгите се предават в зависимост от положението на "i" спрямо гласната и от позицията им в името:

1. дифтонгите "ia", "ie", "io", "iu", когато са в средата на думата след съгласна се предават с "иа", "ие", "ио", "иу" (Seriate - Сериате, Bientina - Биентина, Oriolo - Ориоло, Fiumicino - Фиумичино);

2. дифтонгът "ia" се предава с "я" в началото, в средата и в края на името след гласна (Fraiano - Фраяно, Capraia - Капрая, Pistoia - Пистоя) и с "ия" в края на думата след съгласна (Italia - Италия, Алесандрия, Lombardia - Ломбардия);

3. дифтонгът "ie" се предава с "йе" в началото на името и в средата след гласна (Iesi - Йези; Maiela - Майела) и с "ие" в края на името след съгласна (Giulie - Джулие);

4. дифтонгът "io" се предава с "йо" в началото на думата и в средата след гласна (Ionico - Йонико; Fumaiolo - Фумайоло) и с "ио" в края на името след съгласна (Bisenzio - Бизенцио);

5. дифтонгът "iu" се предава с "ю" в началото на името и в средата след гласна (Iudica - Юдика; Mezzoiuso - Медзоюзо) и с "иу" след съгласна (Chiusi - Киузи);

6. дифтонгите "ai", "ei", "oi", "ui" се предават съответно с "ай", "ей", "ой", "уй", като по изключение дифтонгът "ei" само в края на многосрични имена се предава с "еи" (Aidone - Айдоне, Olzai - Олцай, Beinette - Бейнете, Belgioiso - Белджойзо; но Canazei di Fassa - Канацеи ди Фаса, Bultei - Бултеи).

(4) За графичния знак "j", остатък от по-стар правопис, се отнасят всички правила за полугласната "i" (Santa Loja - Санта Лоя, Jesolo - Йезоло).


Чл. 34. (1) Италианските съгласни "b", "d", "f", "l", "m", "n", "q", "r", "t" и "v" се предават на български съответно с "б", "д", "ф", "л", "м", "н", "п", "к", "р", "т" и "в".

(2) Буквата "h" е ням графически знак и не се транскрибира Сантия).

(3) Двойните съгласни се предават с един графичен знак, като за двойни "с" и "g" важат правилата за същите единични букви (Busseto - Бусето, Ravenna - Равена).

(4) Пред гласните "a", "o", "u" и пред съгласна буквата "с" се транскрибира с "к" (Capri - Капри, Como - Комо, Cuneo - Кунео, Cremona - Кремона), а пред гласните "e", "i" - с "ч" (Cesena - Чезена, Cimpiello - Чимпиело).

(5) Съчетанията "cia", "cio", "ciu" се транскрибират съответно "ча", "чо", "чу" (Ciano - Чано, Riccione - Ричоне). Не се допуска транскрибирането им с "чиа", "чио" и "чиу" с изключение на случаите, когато "и" е под ударение (Lucia - Лучия).

(6) Съчетанията "che" и "chi" се предават съответно с "ке" и "ки" (Cherubino - Керубино, Chiavari - Киавари).

(7) Пред гласните "a", "o", "u" и пред съгласна буквата "g" се транскрибира като "г" (Gabiano - Габиано, Glorenza - Глоренца), а пред гласните "е" и "i" - като "дж" (Gela - Джела, Ginosa - Джиноза).

(8) Съчетанията "gia", "gio", "giu" се транскрибират като "джа", "джо", "джу" (Giaveno - Джавено, Giovi - Джови, Giussano - Джусано), а ghe" и "ghi" - като "ге" и "ги" (Ghela - Гела, Ghigo - Гиго).

(9) Буквата "s" се транскрибира със "с" в началото на името пред гласна, в края на името, след съгласна, пред беззвучна съгласна и когато е удвоена и със "з" пред звучна съгласна и между две гласни (Salerno - Салерно, Boves - Бовес, Ponsaco - Понсако, Stilo - Стило, Ossola - Осола; Cismon - Чизмон, Rosate - Розате).

(10) Съчетанията "sce", "sci" се предават на български с "ше", "ши", а съчетанията "scia", "scie", "scio", "sciu" - с "ша", "ше", "шо", "шу" (Brescello - Брешело, Scilla - Шила; Brescia - Бреша, Uscio - Ушо).

(11) Съчетанието "sc" пред "a", "o" и "u" се предава на български със "ск" (Scansano - Скансано, Scopello - Скопело).

(12) Съчетанията "sche" и "schi" се предават на български съответно със "ске" и "ски" (Bergamasche - Бергамаске, Schio - Скио).

(13) За транскрипцията на буквата "z" се прилагат следните правила:

1. в началото на името пред гласна тя се предава с "дз" (Zeri - Дзери, Zone - Дзоне, Zibello - Дзибело);

2. в суфиксите "-anza", "-enza", "-ezia", "-izia", "-ezzo", "-uzzo" и "-zione" - с "ц" (Sanza - Санца, Piacenza - Пиаченца, Venezia - Венеция, Porlezza - Порлеца, Basiluzzo - Базилуцо).

3. Двойно "z (zz)" се предава според италианското му произношение (Pozzalo - Поцало, Tolmezzo - Толмедзо).


(14) Със съчетанието "gn" се означава мекостта на съгласната "n", която се предава на български с "я", "ьо" и "ю" пред "a", "o" и "u", и не се отразява пред "е" и "i" (Carmignano - Карминяно, Stagno - Станьо, но Cogne - Коне, Segni - Сени).

(15) Съчетанията "glia", "glio", "gliu" се предават на български съответно с "ля", "льо", "лю", а съчетанието "glie" - с "лие" Савиляно, Usseglio - Усельо, но Tiglieto - Тилието).

(16) Съчетанието "gli", срещащо се предимно в краесловие, се предава с "ли" (Pegli - Пели, Vagli Sotto - Вали Сото).


Чл. 35. Правописът на сложните и съставните италиански географски имена, на служебните думи в средисловие и използуването на апостроф са в съответствие с чл. 12 и 13 (Montalto - Монталто, Col di Lana - Кол ди Лана, Sant'Agata - Сант'Агата, Montopoli in Val d'Arno - Монтополи ин Вал д'Арно).


Чл. 36. Ударението в италиански език се отбелязва задължително, само когато пада върху последната гласна (Scurtabo - Скуртабо).


Чл. 37. Номенклатурните географски имена се предават в съответствие с чл. 14 (Lago di Como - Лаго ди Комо, Strato di Messina - Месински проток, Mar Ionio - Йонийско море).


Чл. 38. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Рим (фон. тр. Рома), Неапол (фон. тр. Наполи), Генуа (фон. тр. Дженова), Флоренция (фон. тр. Фиренце), Голям Сан Бернардо (фон. тр. Гран Сан Бернардо) и др.


Глава 6. Правила за транскрипция и правопис на немските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 72 от 1995 г.)


Чл. 39. При предаването на немските гласни се спазват следните правила:

1. не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различни начини (чрез удвояване, с "h", "ie", отворена или затворена сричка и пр.), например, кратки гласни: Аrzberg - Арцберг, Gräfendorf - Грефендорф, Ilfeld - Илфелд, Ybbs - Ибс, Homburg - Хомбург; дълги гласни: Baden - Баден, Ahlen - Ален, Aachen - Ахен, Saerbeck - Зарбек, Ehrenberg - Еренберг, Spree - Шпре, Iburg - Ибург, Ihle - Иле, Friedrichsruhe - Фридрихсруе, Obing - Обинг, Bohmte - Бомте, Hoof - Хоф, Urach - Урах, Suhl - Зул);

2. лабиализуваните гласни, отбелязвани графически с "ö (ое)" и "ü (ue, ui)" в началото на името и след гласна се предават съответно с "йо" и "ю", а след съгласна, включително и след шушкавите съгласни - с "ьо" и "ю" (Ölde - Йолде, Viöl - Фийол, Üdem - Юдем, Uerdingen - Юрдинген, Uelzen - Юлцен; Nördlingen - Ньордлинген, Loebenstein - Льобенщайн, Duisburg - Дюсбург; Schönefeld - Шьонефелд, Schuütorf- Шюторф);

3. когато гласната "е" след "о (ое)" и "u (ue)" обозначава дължината им, тя не се транскрибира на български (Buer - Бур, Coesfeld - Косфелд, Oldesloe - Олдесло); изключение правят имената, в които според немското произношение гласната "е" е сричкообразуваща (Buchloe - Бухлое).


Чл. 40. (1) Немските буквени съчетания "ai", "ay", "ei" и "ey" се транскрибират на български с двугласната "ай" (Aich - Айх, Bullay - Булай, Mannheim - Манхайм, Freyung - Фрайунг).

(2) Буквеното съчетание "au" се предава с двугласната "ау" Аугсбург, Bad Schandau - Бад Шандау).

(3) Буквените съчетания "äu", "eu", "oi" и "oy" се транскрибират с двугласната "ой" (Allgäu - Алгой, Radebeul - Радебойл, Loitz - Лойц, Hoyerswerda - Хойерсверда).


Чл. 41. (1) Буквата "с" се транскрибира с "к", когато се намира пред "а", "о" или съгласна, и с "ц" - пред "е" (Calbe - Калбе, Cottbus - Котбус, Crinitz - Криниц; Celle - Целе).

(2) Буквата "h" се транскрибира с "х" само в началото на името или на морфема (Halle - Хале, Heidelberg - Хайделберг, Holzheim - Холцхайм, Buxtehude - Букстехуде).

(3) Буквата "s" се транскрибира със "з" в началото на името пред гласна и в средата между две гласни или между гласна и сонорен звук - Залцбург, Husum - Хузум, Merseburg - Мерзебург). Във всички други случаи тя се предава на български със "с" (Ems - Емс, Hausberge - Хаусберге, Rostock - Росток, Flensburg - Фленсбург).

(4) Буквата "ß" е равностойна на двойно "ß (ss)" и се транскрибира със "с" (Großbothen - Гросботен, Lößnitz/Lössnitz - Льосниц, Roßlau - Рослау).

(5) Буквата "v" се транскрибира с "ф", когато е в началото на името пред гласна и понякога в средисловие между гласни (Valepp - Фалеп, Фелден, Havel - Хафел). В останалите случаи тя се предава с "в" (Balve - Балве, Greven - Гревен, Kleve - Клеве).

(6) Буквата "w" във всички случаи се транскрибира с "в" Зоневалде, Wermsdorf - Вермсдорф, Teltow - Телтов).

(7) Буквата "х" се предава с "кс" (Xanten - Ксантен).

(8) Буквата "z" се транскрибира с "ц" (Zarnow - Царнов, Zürich - Цюрих).


Чл. 42. Двойните съгласни се предават като единични с изключение на случаите, когато са на морфемна граница (Dobbertin - Добертин, Далмин, Grossfura - Гросфура, Prettin - Претин, но: Norddorf - Норддорф, Havelland - Хафелланд, Rosennock - Розеннок, Hochheim - Хоххайм).


Чл. 43. Съгласната "j" се транскрибира в зависимост от следващата я гласна:

1. "ja" - с "я" (Jade - Яде, Jatznik - Яцник);

2. "jä" и "je" - с "йе", но само в началото на името и след гласна (Jägerbrück - Йегербрюк, Jena - Йена); след съгласна не се допуска транслитерацията на "j" с "й" (Lütjenburg - Лютенбург);

3. "ju", "jü" и "jui" - с "ю" (Judenau - Юденау, Jülich - Юлих, Juist - Юст).


Чл. 44. Характерните за немски език буквени съчетания се предават по следния начин:

1. "ig" - с "иг", като се пренебрегва произношението му като их с цел да се запази графемната близост (Leipzig - Лайпциг, Мerzig - Мерциг, Werbig - Вербиг);

2. "dt" - с "т" (Darmstadt - Дармщат, Schwedt - Швет, Rheidt - Райт);

3. "ck" - с "к" (Beckum - Бекум, Stockheim - Щокхайм);

4. "ch" - в началото на името пред гласна с "к" и след гласна с

"х" (Cham - Кам, Chemnitz - Кемниц, Chiemsee - Кимзе; Aach - Ах, Achim - Ахим, Bacharach - Бахарах);

5. "chs" - с "кс", когато "s" не спада към следващата морфема (Sachsenhausen - Заксенхаузен, но: Bruchsal - Брухзал);

6. "ph" - с "ф", когато "р" и "h" не принадлежат към различни морфеми (Philippsburg - Филипсбург, но: Diepholz - Дипхолц);

7. "rh" и "th" - съответно с "р" и "т", когато "r", "t" и "h" не принадлежат към различни морфеми (Rhade - Раде, Roth - Рот, но: Burhafe - Бурхафе, Bentheim - Бентхайм);

8. "sp" и "st" - съответно с "шп" и "щ", когато са в началото на името или на морфема (Speyer - Шпайер, Zugspitze - Цугшпице, Stuttgart - Щутгарт, Hohenstein - Хоенщайн);

9. "sch" - с "ш" (Scharbeutz - Шарбойц, Schwerin - Шверин, Моншау);

10. "tz" - с "ц" (Beelitz - Белиц, Hatzfeld - Хацфелд, Ratzeburg Рацебург);

11. "tsch", "tzsch" и "zsch" - с "ч" (Kötschach - Кьочак, Делич, Zschopau - Чопау).


Чл. 45. Правописът на сложните и съставните немски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Примери: Goldberg - Голдберг, Neugraben - Нойграбен, Oberharz - Оберхарц, Saale-Elster-Kanal канал Зале-Елстер, Havel-Elbe - Хафел-Елбе.


Чл. 46. Началните и средисловните служебни думи се пишат в съответствие с изискванията на чл. 13. Примери: Unter den Linden - Унтер ден Линден, Am Tiefen Graben - Ам Тифен Грабен, In der Aue - Ин дер Ауе.


Чл. 47. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Arnstadt - Арнщат, Hermsdorf - Хермсдорф, Drewensee - Древензе, Fellberg - Фелберг и др.


Чл. 48. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Германия (фон. тр. Дойчланд), Дрезден (фон. тр. Дресден), Шлезвиг (фон. тр. Шлезвих), Рейн (фон. тр. Райн) и др.


Глава 7. Правила за транскрипция и правопис на полските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 72 от 1995 г.)


Чл. 49. (1) Правилата за транскрипция и правопис на полските гласни се отнасят само до онези полски звукове, които не се срещат в български език.


(2) Носовките "ą" и "ę" се предават съответно с "он" и "ен" с изключение на случаите, когато са в позиция пред съгласните "b" и "р". Тогава те се транскрибират съответно с "ом" и "ем" (Bąk - Бонк, Kąty - Конти, Będlino - Бендлино, Męka - Менка; но Dąbie - Домбе, Stąporków - Стомпорков, Stębark - Стембарк, Kępice - Кемпице).


(3) Буквата "ó" (ударено "о") се предава на български в зависимост от позицията ѝ в името:

1. в краесловие тя се предава с "о" (Kraków - Краков, Abramów - Абрамов);

2. в едносрични имена и в многосрични, ако ударението не пада върху нея, тя се предава с "у" (Mstów - Мстув, Rzgów - Жгув; Rózinowo - Рузиново, Mórkowo - Мурково).

(4) Гласната "у" е близка по произношение до руския звук "ы" и се предава на български с "и" (Byczki - Бички, Bredynki - Брединки).

(5) Йотацията в полски език, отбелязвана графично с "j", се предава на български, както следва:

1. пред "а (ja)" - с "я" (Jabląnka - Яблонка);

2. пред "е (je)" - с "йе", но само в началото на името и след гласна (Jełczа - Йелча, Andrzejewo - Анджейево);

3. пред "о (jo)" - с "йо" (Jonkowo - Йонково);

4. пред "u (ju)" - с "ю" (Jurków - Юрков).

(6) Тъй като гласната "i" не е сричкообразуваща, краесловното

"-ia" се предава с "я" с изключение на някои имена от чужд произход, в които това съчетание се предава с "-ия" (Alwernia - Алверня, но Góra Kalwаria - Гора Калвария).


Чл. 50. (1) Транскрипцията на полските съгласни се подчинява на следните правила:

1. буквата "с" се транскрибира като "ц" с изключение на случаите, когато следващата я гласна е "i" - тогава тя се предава на български с "ч" (Cekcyn - Цекцин, Brodnica - Бродница, Czudec - Чудец; Barcice - Барчице, Ciche - Чихе);

2. буквата "s" се транскрибира със "с" с изключение на случаите, когато следващата я гласна е "i" - тогава тя се предава с "ш" (Silnowo - Шилново, Sipiory - Шипьори);

3. буквата "z" се транскрибира със "з" с изключение на случаите, когато следващата я гласна е "i" - тогава тя се предава на български с "ж" (Zamarte - Замарте, Zduny - Здуни; Zadzim - Заджим).


(2) Характерните за полски език диакритични знаци върху буквите променят тяхната звукова стойност и се предават на български по следния начин:

1. буквата "с" с ударение (ć) се транскрибира на български с "ч" (Ćmachovo - Чмахово);

2. буквата "z" с ударение или точка (ź) се транскрибира на български с "ж" (Źlinice - Жлинице, Źabia Wola - Жабя Воля);

3. буквата "s" с ударение (ś) се предава на български с "ш" Швиба).

(3) Корелацията мекост - твърдост на полските съгласни "l" и "n" се отбелязва графично с отделни знаци: меко "l" - с "l" и твърдо - с " ł", меко "n" - с "ń" и твърдо - с "n". Мекостта на тези съгласни се отбелязва само пред "а", "ą", "о" и "u" (Lachovo - Ляхово, Ląd - Льонд, Lotyń - Льотин, Lubon - Любон; Łapy - Лапи, Łąck - Лонцк, Łomnо - Ломно, Łubovo - Лубово). Пред "е", "к", "i", съгласна и в края на думата тази мекост не се отбелязва (Lesko - Леско, Lębork - Лемборк, Lipa - Липа, Bolków - Болков,Ińsko - Инско, Breń - Брен).

(4) Мекостта на съгласните в полски език се отбелязва с гласната следваща съответната съгласна, която не се изписва при транскрипцията на български. Мекостта на съгласните се предава на български само пред "а", "о" и "u" съответно с "я", "й", "ьо" и "ю" (Biadki - Бядки, Miąsowa - Мьонсова, Kamion - Камьон, Fiukówka - Фюковка). В други случаи мекостта не се отразява на български, а гласната "i" не се транскрибира (Cierpice - Черпице, Kamieniec - Каменец, Mielno - Мелно, Siemiany - Шемяни, вж. и чл. 50, ал. 1, т. 1 и 2).

(5) Съгласно чл. 7, ал. 3 се запазва мекостта и на шушкавите съгласни пред "а", "ą", "о" и "u" (Ciasna - Чясна, Сiągowice -Чьонговице, Ciosny - Чьосни, Siódmak - Шьодмак, Siucice - Шючице).

(6) Двойните съгласни в полските имена се предават опростено с една съгласна с изключение на случаите, когато принадлежат към две различни морфеми (Sienno - Шено, Sanniki - Саники, но Rossosz - Россош, Россошица).

(7) Характерните за полски език буквени съчетания се предават на български по следния начин:

1. съчетанието "ch" се транскрибира с "х" (Charzyno - Хажино, Хлево, Chodel - Ходел, Bochnia - Бохня);

2. съчетанието "rz" се транскрибира с "ж" в началото и в края на имената, след звучна съгласна и между гласни и с "ш" след беззвучна съгласна (Rzgów - Жгув, Lubomierz - Любомеж, Wałbrzych - Валбжих, Orzechów - Ожехов; Zakrzów - Закшов, Oprzęźow - Опшенжов);

3. съчетанието "szt" се транскрибира с "щ" (Wolsztyn - Волщин, Sztabin - Щабин, Frysztak - Фрищак).

(8) В имена, при които се среща типичното за западнославянските езици струпване на съгласни, при транскрипцията на български за облекчаване на произнасянето се вмъква "ъ" (Brdow - Бърдов, Brwinow - Бървинов, Jabłkow - Ябълков). Съгласно чл. 9, ал. 2 буквата "ъ" се вмъква и пред краесловни "r" и "l", намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), например: Suprasl - Супрашъл, Radomysl - Радомишъл.


Чл. 51. Ударението в полски език е строго фиксирано и то пада винаги на предпоследната сричка: Базанов, Джембово, Жешов, Шлихтингова и др.


Чл. 52. Правописът на сложните и съставните полски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12, като с малка буква се пишат само служебните частици (Mszana Dolna - Долна Мшана , Piótrkow Пьотърков Трибуналски, Biały Bor - Бяли Бор, Modrzele-Wygowa - Моджеле-Вигова, Nakło nad Notecią - Накло над Нотеч).


Чл. 53. Номенклатурните географски термини се предават на български съгласно изискванията на чл. 14 (Morze Bałtyckie - Балтийско море, Zalew Gdański - Гдански залив, Rówina Tucholska - Тухолска равнина, Kasprowy Wierch - Каспров връх).


Чл. 54. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Полша (фон. тр. Полска), Лодз (фон. тр. Лудж), Освиенцим (фон. тр. Ошвенчим), Силезия (фон. тр. Шльонск) и др.


Глава 8. Правила за транскрипция и правопис на английските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 106 от 1995 г.)


Чл. 55. (1) Тези правила за транскрипция и правопис на английските географски имена са общоанглийски. Те не вземат под внимание регионалните разновидности на английския език.

(2) Правилата се отнасят за географските имена от Великобритания, САЩ, Австралия, Канада, Южна Африка и други страни с официален английски език.

(3) Когато фонетичните и фонематичните съображения дават възможност за две различни транскрипции, предимство има формата, която е най-близка до писмената форма в езика източник.


Чл. 56. (1) При транскрипцията на английските гласни тяхната дължина не се маркира, при което кратките и дългите гласни на английски език се транскрибират, както следва: кратки гласни: Liverpool - Ливърпул, Kent - Кент, Blackpool - Блакпул, Fulton - Фултън, Stockton - Стоктън, Hull - Хъл; дълги гласни: East River - Ист Ривър, Bath - Бат, Broad Peak - Брод Пийк, Bloomington - Блумингтън, Perth - Пърт.

(2) По изключение дължината се предава при транскрипцията на английската дълга гласна "i" в едносрични имена и в сложносъставни имена, чиито съставки могат да функционират и като самостоятелни имена (Leeds - Лийдс, Aberdeen - Абърдийн, Palm Beach - Палм Бийч).

(3) Редукцията на неударените английски гласни се отбелязва с "ъ" при графемно съответствие "е", "о", "u" и "ou" (Coventry - Ковънтри, Brighton - Брайтън, Newbury - Нюбъри, Yarmouth - Ярмът).

(4) Когато неударената гласна е с графемно съответствие "а", при транскрипцията на български език тя се запазва (Cleveland - Кливланд, Falkland - Фолкланд, Nottingham - Нотингам).

(5) При транскрипцията на неударено "i" се прилага принципът на графемната близост и то се предава с "и" (Ealing - Илинг, Hamilton - Хамилтън). Но имена като Yorkshire се транскрибират Йоркшър в съответствие с преобладаващия изговор с тъмната гласна "ъ" вместо "и".


Чл. 57. Английските двугласни се предават на български по следния начин:

1. с "ай" при графемни съответствия "i", "y", "ei" в отворена сричка (Brighton - Брайтън, Symington - Саймингтън, Creighton - Крайтън);

2. с "ей" при графемни съответствия "a", "ai", "ay", "ea" (Salt City - Солт Лейк Сити, Bainbridge - Бейнбридж, Dayton - Дейтън, Great - Грейт Бритън);

3. с "оу" при графемни съответствия "o", "ow", "oa" в начална и крайна позиция и между съгласни в едносрични думи и в отворена сричка на многосрични имена (Stoke - Стоук, Owbridge - Оубридж, Oakland - Оукланд);

4. с "ау" при графемни съответствия "ou" и "ow" в затворена сричка (Southhampton - Саутхамптън, Lowville - Лаувил);

5. с "ой" при графемни съответствия "oi", "oy" и "eu" (Detroit - Детройт, Royston - Ройстън, Reuter - Ройтер);

6. с "еъ" при графемни съответствия "are", "air", "aha", "ear", "ei" (Clare - Клеър, Fairbury - Феърбъри, Graham - Греъм, White Bear Уайт Беър Ривър, Eyre - Еър);

7. с "иъ" при графемни съответствия "ier", "ere", "eer", "ea", "ia", "eu" (Pier - Пиър, Grasmere - Грасмиър, Beer - Биър, Beardsworth - Биърдсуърт, Liam - Лиъм, Petroleum - Петроулиъм);

8. двугласните "оъ" и "уъ" се предават на български опростено - съответно с "о" и "у" (Westmorland - Уестморланд, Jura - Джура).


Чл. 58. Съществуващите английски тригласни се транскрибират по следния начин:

1. с "айъ" при графемни съответствия "ia", "ire", "yre, "ie", "oir (Firestone - Файърстоун);

2. с "ауъ" при графемни съответствия "ower", "owell", "owar";

3. с "оиъ" при графемни съответствия "oya", "aweyr".


Чл. 59. (1) Полугласната "й" с графемни съответствия в английски език "i", "e", "y" се предава на български в зависимост от съчетанието ѝ със следващата я гласна:

1. пред "а", "о", "u" тя се предава съответно с "я", "йо" (в началото на името и след гласна), "ьо" (след съгласна), ю (Miami - Маями, Yarrow - Яроу, York - Йорк, Yukon - Юкон);

2. не се допуска изписването на "йа" вместо "я" и на "йу" вместо "ю" при транскрипцията на български, например Майами вместо правилната форма Маями;

3. йотацията на гласната "е" се отбелязва само в началото на името и в средата след гласна (Yetta - Йета, Yetholme - Йетъм);

4. йотацията на редуцирана в "ъ" гласна се отбелязва в началото на името и в средата след гласна (Yonge - Йънг, Yongblood - Йънгблъд);

5. чуждоезичното краесловно съчетание "ia" се предава на български с "ия" (California - Калифорния, Cynthia - Синтия, Port Julia - Порт Джулия).

(2) Полугласната "w" в съчетанията "wa", "we", "whi", "wi" се предава с "у" (Waterford - Уотърфорд, Wellington - Уелингтън, Whitehaven - Уайтхейвън, Wimbledon - Уимбълдън).

(3) При съчетание на полугласната "w" със звука "у" (който обикновено се изписва с "о" ) се прилага така наречената "нулева" транскрипция и това съчетание се предава само с "у" (Wolverhampton - Улвърхамптън). Допуска се обаче и дублетна форма с "в" - Вулвърхамптон.


Чл. 60. (1) Съгласните "b", "d", "f", "h", "k", "l", "m", "n", "s", "t", "v" и "z" се предават съответно с "б", "д", "ф", "х", "к", "л", "м", "н", "п", "с", "т", "в" и "з".

(2) Съгласната "с" се предава в зависимост от следващата я буква:

1. пред "а", "о", "u" и съгласна (с изключение на "h") тя се транскрибира като "к" (Canberra - Канбера, Cork - Корк, Cumbria - Къмбрия, Clifton - Клифтън);

2. пред "е", "i" и "у" - със "с" (Central Fals - Сентръл Фолс, Cincinnati - Синсинати, Cygnet - Сигнет);

3. съчетанието "(t)ch" се предава на български с "ч" (Chichester Чичестър, Bletchley - Блечли);

4. съчетанието "ск" се транскрибира с "к" (Buckingham - Бъкингам, Gatwick - Гатуик).

(3) Междузъбните звучен и беззвучен спиранти, които нямат съответствие в български език, с графемно съответствие "th" се транскрибират с "т" и "д". Звучният спирант се среща само в средисловие между гласни (Thornton - Торнтън, Sutherland - Съдърланд).

(4) Съгласната "r" независимо от произношението ѝ в английските имена във всички случаи се транскрибира с "р" с оглед запазване на графемната близост (Romford - Ромфорд, Harlow - Харлоу, Yorkshire - Йоркшър).

(5) Съгласната "l" независимо от произношението ѝ в английските имена във всички случаи се предава с "л" с цел да се запази графическият облик на името (Liverpool - Ливърпул, Malmsbury - Малмсбъри, Suffolk - Съфолк /фон. Съфък/).

(6) Веларният назал "ng", който не се среща в начална позиция, от фонематични съображения на български винаги се предава с "нг" (Reading - Рединг, Nottingham - Нотингам).

(7) Двойните съгласни се предават на български опростено, с една съгласна (Raffles - Рафълс, Dallas - Далас, Barrow - Бароу, Wessex - Уесекс, Battersby - Батърсби).

(8) Краесловните съгласни в английските имена се транслитерират, без да се отчита характерното за английски език озвучаване или потъмняване (Cove - Коув, Charles - Чарлс, Longbridge - Лонгбридж, Leeds - Лийдс, Feld - Фелд).


Чл. 61. (1) Правописът на сложните и съставни английски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 13. Примери: Newport - Нюпорт, Portland - Портланд, Los Angeles - Лос Анджелес, New York - Ню Йорк, Stratford-on-Avon - Стратфорд он Ейвън, O'Leary - О'Лиъри.

(2) Дублетните форми от типа Cape Town (Кейп Таун) и Capetown (Кейптаун) се изписват в зависимост от оригиналното им изписване в конкретния случай.

(3) При предаването на притежателния падеж апостроф не се пише на български (Peter's River - Питърс Ривър).


Чл. 62. Самостойните думи, средисловните служебни думи и членните форми в английските географски имена се изписват на български съгласно изискванията на чл. 14. Примери: Milton Grove - Милтън Гроув, Alice Алис Спрингс, Stratford-upon-Avon - Стратфорд ъпон Ейвън, The Pass - Дъ Пас.


Чл. 63. Номенклатурните географски термини се предават съгласно изискванията на чл. 15. Примери: Loch Ness - Лох Нес, Red River - Ред Ривър, Long Lake - Лонг Лейк, Holly Island - Холи Айланд; Mississipi River - река Мисисипи, Guernsey Islands - Гърнзи Айландс; Shetland Islands - Шетландски острови, Irish Sea - Ирландско море; Saint George's Channel - проток Сейнт Джордж.


Чл. 64. (1) Съгласно чл. 16 като традиционни се запазват имена от типа на Лондон (фон. тр. Лъндън), Вашингтон (фон. тр. Уошингтън), нос Добра Надежда (фон. тр. Кейп Гуд Хоуп), Голямо робско езеро (фон. тр. Грейт Слейв Лейк), Скалисти планини (фон. тр. Роки Маунтънс) и др.

(2) При вторични обекти обаче се използват фонетичните форми, например Ню Лъндън в Южна Африка.


Глава 9. Правила за транскрипция и правопис на руските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 106 от 1995 г.)



Чл. 65. Руските гласни, за които, за разлика от българските, има отделен графичен знак, се транскрибират на български по следния начин:

1. гласната "ё", която представя йотувания звук "о", се предава с "йо" в началото на името или в средисловие след гласна, с "ьо" след съгласна и с "о" след шушкава съгласна (Ёртом - Йортом, Ираёль - Ирайол, Лёхта - Льохта, Жёлтое - Жолтое, Щёкино - Шчокино);

2. характерният за руски език звук, отбелязван графично с "ы", се предава на български с "и" (Быково - Биково, Крымск - Кримск, Тывлино - Тивлино, Чаплыгин - Чаплигин);

3. широкото отворено руско "е", отбелязвано графично с "э", се предава на български с "е" (Энкэн - Енкен, Этыка - Етика);

4. при транскрипцията на български не се отразява характерният за руски език изговор на звука "е" като "йе" (Енисейск /изг. Йенисейск/ - Енисейск, Оргеев /изг. Оргейев/ - Оргеев, Высокое /изг. Въисокайе/ - Високое);

5. специфичният за руски език изговор на неударено "о" като "а" и на неударено "е" като "и" не се отразява при транскрипцията на руските географски имена на български (Бородино /изг. Бърадино/ - Бородино, Еремеево /изг. Иримьеевъ/ - Еремеево);

6. двойните гласни се запазват, когато принадлежат към различните съставки на географските имена и образуват отделни срички (Гордеевка - Гордеевка, Евсеево - Евсеево, Заангарское - Заангарское).


Чл. 66. При предаването на съгласните в руските географски имена се прилагат следните правила:

1. чуждоезичното по произход "г" се запазва (Гансен - Гансен, Гидроторф - Гидроторф);

2. буквата "щ" се транскрибира с "шч" (Рощино - Рошчино, Щелино - Шчелино);

3. мекостта на съгласните, отбелязвана графично с "ь", не се отразява при транскрипцията на български (Белый Колодезь - Белий Колодез, Гольган - Голган, Казань - Казан, Бисерть - Бисерт);

4. двойните съгласни се транскрибират опростено с изключение на двойни "н" или "с" на морфемна граница (Драгоценная - Драгоценная, Бессоновка - Бессоновка);

5. пред краесловни "р" и "л", намиращи се в позиция след съгласна, се вмъква "ъ" (Кошехабль - Кошехабъл, Октябрь - Октябър, Рославль - Рославъл). Графичният знак "ъ" се пише след "р" и "л" и в прилагателни имена, образувани от съществителни с краесловни "р" и "л" (Краснооктябрьский - Краснооктябърский, Октябрьское - Октябърское).


Чл. 67. Буквените съчетания в руските географски имена се предават съгласно следните правила:

1. съчетанието "шт" се транскрибира на български с "щ" (Штурмовой - Щурмовой, Штеровка - Щеровка);

2. съчетанията "ье", "ье." , "ьи", "ью" и "ья" на български се предават съответно с "е", "ьо", "и", "ю" и "я" (Поречеье - Порече, Муравье.во - Муравьово, Марьинка - Маринка, Аньюдин - Анюдин, Порьягуба - Порягуба);

3. твърдият разделителен знак "ъ" на морфемна граница не се транскрибира на български (Лабазъеган - Лабазеган, Акъяр - Акяр).


Чл. 68. При транскрипцията на руските географски имена на български се вземат под внимание следните особености на езика:

1. представките "ис-", "рас-" и "бес-" пред беззвучни съгласни не се пригаждат към българския правопис на същите представки, а се запазват в оригиналния им правопис (Исправная - Исправная, Распопинская - Распопинская, Бессарабка - Бессарабка).

2. запазва се наставката "-ск-" независимо от предхождащата я буква (Нововоронежский - Нововоронежский, Онежское - Онежское, Созимский Созимский).

3. запазват се пълните окончания на прилагателните (Старый Оскол Старий Оскол, Тирлянский - Тирлянский, Попутная - Попутная, Верхняя Инта Верхняя Инта, Полуночное - Полуночное, Хорошее - Хорошее, Красные Баки - Красние Баки, Большие Уры - Болшие Ури).

4. падежните форми в руските географски имена на български се предават в именителна форма (Бухта Провидения - залив Провидение, Залив Терпения - залив Терпение, Море Лаптевых - море Лаптеви, Ростов-на-Дону - Ростов на Дон, Николаевск-на-Амуре - Николаевск на Амур).


Чл. 69. (1) Правописът на сложните и съставните руски географски имена и на служебните думи в средисловие е в съответствие с изискванията на чл. 13 и 14 (Капустин Яр, Малое Козино, Новгород, Малопесчанка, Руская Поляна, Болшой Вегилский Туман; Усть-Долгая - Уст Долгая, Полное-Ялтуново - Полное Ялтуново).

(2) Тирето в съставните имена се запазва само когато двете съставки са равностойни (Образцово-Травино).

(3) Съставните имена, чиято първа част е кратко прилагателно, завършващо на свързваща гласна, и е отделена от втората с тире, се пишат слято (например: Северо-Задонск - Северозадонск, Юго-Камский - Югокамский, Южно-Подольское - Южноподолское).


Чл. 70. (1) Номенклатурните географски имена се предават в съответствие с изискванията на чл. 15. Запазват се термините, които нямат точно съответствие в български език и влизат в състава на името, като например: лиман, коса, лагуна (Кирпильский лиман - Кирпилский лиман, Куршская коса - Куршская коса).

(2) Номенклатурните руски географски термини с точно съответствие в български език се превеждат и прилагателните към тях се приспособяват към морфологичната структура на езика ни (Латгальская возвышенность - Латгалско възвишение, Колхидская низменность - Колхидска низина).


Глава 10. Правила за транскрипция и правопис на нидерланските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 106 от 1995 г.)

Чл. 71. Правилата в тази глава се отнасят до така наречения северен нидерландски език, който се говори в Нидерландия, и до южния нидерландски език, който се говори в северната част на Белгия (Фландрия).


Чл. 72. При транскрипцията на нидерландските географски имена не се взема под внимание дължината на гласните:

1. кратките гласни "а", "е", "i", "о" и "u" се транскрибират съответно с "а", "е", "и", "о" и "ьо", като в начална позиция гласната "u" се транскрибира с "йо" (Dalem - Далем, Limel- Лимел, Obdam - Обдам, Вьорен, Uden - Йоден);

2. дългите гласни "аа", "ае", "ее", "ie", "ое", "оо" и "uu", отбелязвани графично чрез удвояване на съответната гласна или чрез съчетаването ѝ с гласната "е", се предават на български опростено съответно с "а", "е", "е", "и", "у", "о" и "ю" (Laak - Лак, Maastricht - Мастрихт, Aerdt - Ерт, Beers - Берс, Mierlo - Мирло, Zoelen - Зулен, Roosteren - Ростерен, Buurmalsen - Бюрмалсен).


Чл. 73. Дифтонгите в нидерландските географски имена: "aai", "auw", "eeuw", "ei", "ieuw", "ij", "oei", "ooi", "ou", "ouw" и "ui" се транскрибират съответно с "ай", "ау/оу", "ау", "еу", "ей", "ю", "ей", "уй", "ой", "ау", "ау" и "ой" (Ааigem - Айгем, Spaubeg - Спаубек, Maurik - Моурик, Rauwerd - Рауерд, Leeuwen - Леуен, Keizersveer - Кейзерсвер, Nieuwaal - Нюал, Colijnsplaats - Колейнсплатс, Hoeilaart - Хуйларт, Goоi - Гой, Rouveen - Раувен, Brouwershaven - Брауерсхавен, Zuilen - Зойлен).


Чл. 74. Предаването на съгласните в нидерландските географски имена се подчинява на следните правила, засягащи само особените случаи на произношение:

1. съгласната "g", независимо от произношението ѝ като "х", въз основа на принципа на графемната близост се предава на български с "г" Гразен, Nijmegen - Неймеген);

2. съгласната "h" се транскрибира с "х" (Hoorn - Хорн, Banholt - Банхолт);

3. съгласните "v" и "w" се транскрибират на български с "в" - Волендам, Waal - Вал).

4. съгласната "z" се транскрибира на български със "з" (Zoelen - Зулен, Vijfhuizen - Вейфхойзен, Rozendaal - Розендал).


Чл. 75. Назалната фонема "ng" се транслитерира при предаването на нидерландските географски имена (Groningen - Гронинген, Vlissingen - Влисинген).


Чл. 76. Съчетанието "sch" се транскрибира в съответствие с произношението му като "сх" с изключение на краесловие, когато то се предава като "с" (Schelde - Схелде, Den Bosch - Ден Бос).


Чл. 77. Ударението в нидерландски език пада винаги върху първата сричка. В многосрични думи често освен главното ударение върху първата сричка се среща и вторично ударение.


Чл. 78. (1) Сложните и съставните нидерландски географски имена се транскрибират на български съгласно чл. 12 (s'Herenelderen - с'Херенелдерен, Herk-de-Stad - Херк де Стад).

(2) Самостойните и служебните думи в нидерландските географски имена се транскрибират на български съгласно чл. 13.

(3) Номенклатурните термини в нидерландските географски имена се предават на български съгласно изискванията на чл. 14.

(4) Предаването на традиционните географски имена е в съответствие с принципите, посочени в чл. 15. Не се допуска замяната на името на фламандския град Антверпен с франкофонския му вариант Анверс.


Глава 11. Правила за транскрипция и правопис на норвежките географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 106 от 1995 г.)


Чл. 79. Транскрипцията и правописът на норвежките гласни на български език се извършва в съответствие със следните правила:

1. не се отбелязва дължината на гласните независимо от начина за графичното ѝ означаване;

2. гласната "е" в неударена позиция се предава на български с "е" въз основа на принципа за графемната близост (Arendal - Арендал, Еспедал, Mysen - Мюсен);

3. гласната "о" се транскрибира:

а) с "о" в затворена сричка и пред съгласните "g" и "v" Босекоп, Dovre - Довре);

б) с "у" в неударена и отворена сричка (Tosen - Тусен, Grimo - Гриму);

4. гласната "u" се транскрибира:

а) с "ю" в отворена и ударена сричка (Budal - Бюдал, Rudsgren - Рюсгрен);

б) с "у" в затворена сричка, пред "m" и "f" и пред буквените съчетания "nd", "ng", "nk", "kk" (или съчетание на "k" с друга съгласна) Айксун, Malungen - Малунген, Skrukli - Скрукли, Elverum - Елверум);

5. с буквата "æ" се отбелязва широкото отворено "е", което няма съответствие в български език; тя се предава с "е" (Sætervik - Сетервик, Flеvær - Фловер);

6. буквата "å" (изписвана в стария правопис с "аа") се произнася и съответно се предава на български с "о" (Låtefoss - Лотефос, Nåra - Нора, Åmli - Омли);

7. буквата "ø" се предава на български с "ьо" след съгласна и с "йо" в начална позиция (Bøverdal - Бьоведал, _vrebø- Йовребьо);

8. гласната "у" се произнася и предава на български като "ю" - Люнгдал, Yset - Юсет, Vinnelys - Винелюс).


Чл. 80. (1) Дифтонгите в норвежките географски имена се транскрибират на български в съответствие с произношението им:

1. дифтонгите "ai", "ei", и "аеi" се произнасят и транскрибират с "ай" (Maillevada - Майлевада, Leira - Лайра, Gаеidnegaisa - Гайднегайса);

2. дифтонгът "еу" се предава на български като "ей" (Reysnes - Рейснес, Eydshavn - Ейдсхавн);

3. дифтонгът "au" се транскрибира с "ау" (Baurer- Баурер, Austad Ауста, Opphaug - Опхауг);

4. дифтонгите "oi", "oy", "а°i" и "а°у" се транскрибират на български с "ой" (Goikkenjavevarre - Гойкенявеваре, Roytvoll - Ройтвол, Blа°isen - Блойсен);

5. дифтонгът "_у" се транскрибира с "ьой" след съгласна и с "йой" след гласна и в начална позиция (Atl_y - Атльой, _ymark - Йоймарк).

(2) Когато гласната след дифтонга е "а", съчетанието "йа" се предава винаги с "я", например: Bj_r_ya - Бьорьоя, Fr_ya - Фрьоя. Не се допуска неправилното им изписване Бьорьойа, Фрьойа.

(3) Краесловното "ia" се предава на български по традиция винаги с "ия" (Storlia - Сторлия, Skrukkelia - Скрукелия).


Чл. 81. Предаването на съгласните в норвежките географски имена на български се подчинява на следните правила:

1. съгласната "с", която се среща главно в имена от чужд произход, се транскрибира според произношението ѝ и в зависимост от следващата я гласна:

а) пред гласните "а", "о", "u" и пред съгласна тя се произнася и транскрибира с "к" (Caravarre - Караваре, Corocaive - Корокайве, Куокараса);

б) пред гласните "е", "i", "y" и "ае" тя се транскрибира със "с" (Cekkuljavrre - Секулявре, Cinkarassa - Синкараса, Саеrrocokka - Серокока);

2. съгласната "h" има звукова стойност "х", но пред "j" и "v" не се произнася и съответно не се транскрибира и на български (Ноllum - Холум, Lillehamer - Лилехамер, но: Hjelleb_l - Йелебьол, Hvalstad - Валста);

3. съгласната "k" пред "е", "i", "j" и "у" се произнася и предава на български с "х" (Kirkener - Хирхенер, Kj_len - Хьолен, Kyte - Хюте).


Чл. 82. Двойните съгласни в норвежките географски имена се предават на български опростено - с една съгласна, ако не принадлежат към различни съставки на името (Flikkeig - Фликайг, Fannrem - Фанрем, Heggland - Хеглан, Ribbestadnes - Рибестанес, но Bjelland - Беллан).


Чл. 83. Предаването на характерните за норвежки език групи съгласни се подчинява на следните правила:

1. групите съгласни "rd", "rl", "rn" и "rt" се произнасят и съответно се предават на български с "д", "л", "н" и "т" (Hordab_ - Худабьо, Orlungen - Олунген, Horn - Хон, Horten - Хутен). В краесловие обаче съчетанието "rd" се произнася и транскрибира с "р" (Oslofjord - Ослофьор, _ydegard - Йодегар).

2. съчетанието "nd" в краесловие и на морфемна граница в средисловие се произнася и предава на български с "н" (Hordland - Ходлан, Fagerlund - Фагерлун, Fjellstrand - Фелстран, Aurelandsvengen - Аурелансвенген). Ако обаче съгласните "n" и "d" принадлежат към различни съставки на името, това правило не се прилага (Begndal - Бегндал);

3. съчетанията "rs", "sj", "skj" и "sk" (пред "е", "i" и "_у") съгласно произношението им се транскрибират на български с "ш" (Farsund - Фашун, Etnesj_en - Етнешьоен, Hiskjo - Хишу, Skei - Шей, Skifte - Шифте). Съгласно чл. 7, ал. 3 се запазва мекостта на шушкавите съгласни в норвежките географски имена;

4. съчетанията "ds" и "ts" съгласно изговора им се предават на български със "с" (Midtskog - Мидског, Rudsgrend - Рюсгрен);

5. съчетанието "ld" в края на имената и на морфемна граница в средисловие се транскрибира с "л" (_stfold - Йостфол, Foldfjord - Фолфьор). Ако съгласните "l" и "d" принадлежат към различни съставки на името, това правило не се прилага (Folldal - Фолдал);

6. съчетанието "tj" се предава съгласно произношението му с "х" (Tj_rhom - Хьорхом, Tjongsfjorden - Хонгсфьоден);

7. съчетанията "eg" и "_g" се транскрибират на български в съответствие с произношението им като дифтонга "ай" (Egge - Айге, Begna - Байна, S_gne - Сайна);

8. съчетанието "jer (gjer)" се произнася и транскрибира като "яр" (Evjegjerdet - Евеяде).


Чл. 84. (1) При транскрипцията на норвежките географски имена на български йотацията, отбелязвана графично с буквите "j" и "g", се предава само пред "а" с "я", пред "о" с "ьо" или "йо" (в начална позиция и след гласна) и с "ю" пред "у" (Engjane - Еняне, Fjone - Фьоне, Fjа°gesund - Фьогесун, Julshamn - Юлсхамн, Jondal - Юндал).

(2) Йотация на гласната "е" се допуска само в начална позиция (Jensvoll - Йенсвол, Geilo - Йейло, Gjellerasen - Йелерасен).

(3) Пред гласната "и" йотация не се отбелязва (Gisholt - Исхолт).


Чл. 85. Съгласно чл. 11 съществителните "stad", "berget", "landet", "sundet" и "vatnet", които често влизат в състава на норвежките географски имена, съгласно произношението им се предават на български съответно без краесловните "д" и "т" (Brekkstad - Брекста, Bolstadd_yri - Болстадьойри, Eidslandet - Айслане, Gravberget - Гравберге, Her_ysundet - Херьойсуне, Andorfjellet - Андорфеле, Bugvatnet - Бюгватне).


Чл. 86. Ударението в норвежки език пада винаги на първата сричка.


Чл. 87. Правописът на сложните и съставните норвежки географски имена и на отделните самостойни и служебни думи в тях е в съответствие с изискванията на чл. 12 и 13. Примери: Kong Johans Bre - Конг Йоханс Бре, Fyrst Alberts Topp - Фюрст Албертс Топ, Colesdalen - Колесдален, Дюнербукта и др.


Чл. 88. Предаването на номенклатурните термини в норвежките географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Austad - Ауста, Brydal - Брюдал, Varekvarre - Варекваре, Kapp Mitra - нос Митра и др.).


Глава 12. Правила за транскрипция и правопис на шведските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 106 от 1995 г.)



Чл. 89. При предаването на шведските гласни на български език се спазват следните правила:

1. не се маркира дължината на гласните "a", "e", "i" и "у" (дълги гласни: Falun - Фалун, Vetlanda - Ветланда, Visby - Висбю, Rydal - Рюдал; кратки гласни: Halltorp- Халторп, Leksand - Лександ, Vimmerby - Вимербю, Lycksele - Люкселе);

2. в съответствие с произношението ѝ гласната "о" в отворена сричка се предава на български с "у" (Mora - Мура), а в затворена сричка - с "о" (Stockholm - Стокхолм);

3. гласната "u" съгласно произношението ѝ се предава на български с "ю", когато е в отворена сричка, и с "у", когато е в затворена сричка (Luleа° - Люлео, Lund - Лунд).

4. буквата "а°" се произнася и транскрибира на български като "о", без да се маркира дължината на звука (дълго "о": А°sa - Оса; кратко о: Lа°ngnäs - Лонгнес).

5. буквата "ä" по произношение наподобява българското "е" и при транскрипцията на шведските географски имена се предава с "е", без да се маркира неговата дължина (дълго "е": Тäby - Тебю; кратко "е":

Нässlеholm - Хеслехолм);

6. буквата "ö" се произнася като йотувано "о" и се транскрибира с "йо" в началото на имената и след гласна и с "ьо" след съгласна; на български не се маркира дължината на звука (дълго "йо": Örträsk - Йортреск, Höganäs - Хьоганес; кратко "йо": Östersund - Йостерсунд, Björketorp - Бьоркеторп).


Чл. 90. При транскрипцията на съгласните в шведските географски имена се спазват следните правила:

1. съгласната "с" пред "е", "i, "y", "ä" и "ö" се предава на български със "с", а във всички други случаи - с "к", като например в думите centrum (сентрум) и Carlson (Карлсон);

2. съгласната "g" се произнася и предава на български:

а) като "й" пред "е" и "о" в начална позиция, след гласна или когато маркира началото на нова основа в сложна дума (Gа.llivare - Йеливаре, Sverige - Сверийе, Gо.tene - Йотене, О.stergцtland - Йостерйотланд);

б) като "ю" пред "у" (Gysinge - Юсинге);

в) като "и" след "r" и "l" (А.lghult - Елихулт, А°tvidaberg - Отвидабери, Berghult - Берихулт, А.lvborgs län - Елвборис Лен, А.lgarа°s - Елиарос, Bergeforsen - Бериефоршен);

г) в начална позиция пред гласната "и" не се изписва "й" Иславед);

д) в останалите случаи съгласната "g" се произнася и транскрибира на български с "г" (Degerfors - Дегерфорш, Gusum - Гюсум);

3. съгласната "k" пред "e", "i", "y", "а." и "о." (и понякога пред "j"), когато са в една и съща сричка, се произнася и транскрибира на български като "ш" (Kevlinge - Шевлинге, Kisa - Шиса, Kyrkhult - Шюркхулт, Ка.na - Шерна, Ко.ping - Шьопинг). В останалите случаи и в имена от нешведски произход тя се предава като "к" (Karlstad - Карлстад, Klagerup - Клагеруп, Koberg - Кобери и Kiruna - Кируна);

4. съгласната "q", която се среща рядко в шведските географски имена, се транскрибира с "к" (Qvantenburg - Квантебюри);

5. съгласните "v" и "w" се произнасят и транскрибират с "в", като "w" се среща предимно в имена от нешведски произход (Vetlanda - Ветланда);

6. съгласната "х" се произнася и предава на български като "кс" - Воксан);

7. съгласната "z", която се среща предимно в имена от нешведски произход, се произнася и транскрибира като "с" (Zinkgruvan - Синкгруван).


Чл. 91. С буквата "j" се отбелязва йотацията на гласните, като се предава на български съгласно следните правила:

1. пред "е" и "о" в началото на името, след гласна и когато маркира началото на нова основа в сложно име тя се транскрибира с "й" (Jа.draа°s - Йедраос, Jо.rn - Йорн, Teurajа.rvi - Теурайерви);

2. пред "е" след съгласна йотацията не се отбелязва (Bjа.sta - Беста, Mjа.la - Мела), а пред "о" след съгласна тя се предава на български с "ьо" (Bjо.rke - Бьорке, Mjо.bа.ck - Мьобек);

3. пред звуковете "а" и "у" в началото на името, след гласна и когато маркира началото на нова основа в сложно име тя се транскрибира съотетно с "я" и "ю" (Akkajaure - Акаяуре, Jonstorp - Юнсторп, Bjuv - Бюв). При транскрипцията на български не се допуска изписването на съчетанията "йа" и "йу" вместо правилните "я" и "ю".


Чл. 92. Характерните за шведски език буквени съчетания се транскрибират на български съгласно следните правила:

1. съчетанията "dj", "gj", "hj" и "lj" в начална позиция се предават с "й" и в зависимост от следващата гласна се транскрибират съответно с "я", "йе", "йо" и "ю" (Djura - Юра, Gjumslо.v - Юмсльов, Hjа.rnarp - Йернарп, Ljusne - Юсне). Не се допуска изписването на "йа" или "йу" вместо правилните "я" или "ю";

2. съчетанието "rs" се произнася и съответно предава на български с "рш" (Forshaga - Форшхага, Morskoga - Моршкога, Vа.nersа.ns - Венершнес);

3. съчетанията "sk" пред "е", "i", "у", "а." и "о.", "sj", "skj", "stj", "sch" и "si" (в окончанието "-sion") в съответствие с произношението им се предават на български с "ш" (Skede - Шеде, Skillinge - Шилинге, Skyttorp - Шюторп, Skа.larid - Шеларид, Skо.vde - Шьовде, Sjо.vik - Шьовик, Stjа.rnsund - Шернсунд);

4. съчетанието "tj" се произнася и предава на български с "ш" (Tjа.llmo - Шелму, Tjuvkil - Шувкил, Tjа°motis - Шомотис);

5. Суфиксът "-tion" се произнася и предава на български като "-шун" (Abisko Nationalpark - Абиско Нашуналпарк).


Чл. 93. Двойните съгласни се предават опростено, ако не принадлежат към различни съставки на географското име (Gunnarskog - Гунарскуг, Veddige - Ведиге, Sparreholm - Спарехолм, но Vа.nnа.s - Веннес).


Чл. 94. Съгласно чл. 7, ал. 3 при транскрипцията на шведските географски имена на български се запазва мекостта на шушкавите съгласни.


Чл. 95. По правило ударението в шведските географски имена пада върху първата сричка. При сложните съставни имена обаче всяка нова основа става носител на вторично ударение. Например: Ветланда, Стокхолм, Елйхулт и т. н.


Чл. 96. Правописът на сложните и съставни шведски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Например: Stora Alvaret - Стура Алварет, Norra Dellen - Нора Делен, Norrland - Норланд, Ердфоршен.


Чл. 97. Номенклатурните географски термини в шведските географски имена се предават на български съгласно изискванията на чл. 14. Например: Fridafors - Фридафорш, Gripenberg - Грипенбери, Grebbestad - Гребестад, Gо.ta kanal - канал Йота и др.


Чл. 98. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Швеция (фон. тр. Сверийе), Гьотеборг (фон. тр. Йотебори) и други подобни.


Глава 13. Правила за транскрипция и правопис на унгарските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 4 от 1999 г.)

Чл. 99. При предаването на гласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:

1. кратката унгарска лабиална гласна a и дългата унгарска нелабиална гласна á се предават на български език с а независимо от артикулационната разлика помежду им; напр. (Zalavár-Залавар; Szatmár megye-окръг Сатмар; Hatvan-Хатван); изключенията са съгласно чл. 100-102;

2. дългата унгарска гласна é независимо от характеристиките є-дължина и опозиция отвореност /затвореност-се предава на български език с е, както се предава и кратката гласна е; напр. (Székesfehérvár-Секешфехервар, Kecskemét-Кечкемет, Érd-Ерд); не се допуска транскрибирането на дългата гласна é със съчетанието ей;

3. дължината на гласните н, у, х, ъ, ы, при които в унгарски език има разлика само в дължината на произнасяне, а не в начина на учленяване, също не се отразяват на български език; напр. (Nyнregyháza-Ниредхаза, Salgуtarján-Шалготарян, Gyхr-Дьор, Abaъjvár-Абауйвар, Gхnyы-Гьоню);

4. двойни гласни се предават на български език само ако принадлежат към различни съставки на сложните географски имена; напр. (Bátaapáti-Батаапати, Zalааpáti-Залаапати, Felsхцrs-Фелшьойорш);

5. кратките унгарски гласни ц и ь, както и техните дълги варианти х и ы, се предават на български език, както следва:

а) с йо и ю в началото на географското име или в средисловие и краесловие след гласна; напр. (Цrvиnyes-Йорвенеш, Alsтцrs-Алшойорш, Ьllés-Юлeш);

б) с ьо и ю след съгласна в средисловие и крае-словие; напр. (Dцmцs-Дьомьош, Pьspцkladány-Пюшпьокладан, Ьllх-Юльо, Gцrcsцny-Гьорчьон), с изключение при комбинацията ьly в оригиналното име, което на български език трябва да се предаде с уй -Tiszasьly- Тисашуй;

в) съгласно чл. 7, ал. 3 и след шушкавите съгласни се изписва ьо и ю; напр. (Csцkmх-Чьокмьо, Sцjtцr-Шьойтьор, Sьmeg-Шюмег).


Чл. 100. При предаването на съгласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:

1. не се отразява дължината на съгласните с изключение на случаите, когато те се намират на морфемна граница в съставните географски имена; напр. (Lillafьred-Лилафюред, Hosszъhetény-Хосухетен, Boldogasszonyfa- Болдогасонфа, но: Nagygyуnpuszta-Наддьонпуста, Szászszentlászlу-Сассентласло, Jászszentandrás-Яссентандраш);

2. унгарските палатални съгласни, записвани с буквените съчетания gy, ny и ty, се отразяват на български език само пред а, о и и, както следва:

а) gya (gyá),-с дя; напр. (Fьzesgyarmat-Фюзешдярмат, Gyál-Дял);

gyo (gyу), gyц, (gyх);-с дьо; напр. (Gyуd-Дьод, Gyхr-Дьор);

gyu (gyъ), gyь (gyы);-с дю; напр. (Gyula-Дюла, Gyыrыs-Дюрюш);

б) nya (nyá),-с ня; напр. (Nyalka-Нялка, Konyár-Коняр);

nyo (nyу), nyц, (nyх); -с ньо; напр. (Nyomаr-Ньомар, Besnyo-Бешньо);

nyu (nyъ), nyь (nyы); -с ню; напр. (Nyъl-Нюл, Gцnyu-Гьоню);

в) tya (tyá),-с тя; (Bátya-Батя, Mátyásdomb-Матяшдомб);

tyo (tyу),-с тьо; напр. (Berettyуъjfalu - Беретьоуйфалу);

tyu (tyъ), -с тю; напр. (Mátyus-Матюш, Pattantyъs-Патантюш);

3. в средисловие пред съгласна, пред e и i и в краесловие gy, ny и ty се предават като д, н и т; напр. (Kétegyháza-Кетедхаза, Kengyel-Кендел, Egregy-Егред, Bonyhád-Бонхад, Csány-Чан, Bezenye-Безене, Katymár-Катмар, Kéty-Кет);

4. стойността на графемата у в унгарските географски имена, когато у не е част от буквосъчетанията gy, ny, ty и ly, e и; напр. (Bánffyhunyad-Банфихуняд, Merczyfalva-Мерцифалва, Zichyъjfalu-Зициуйфалу, Apáthy-szikla-Апати сикла (скала);

5. съгласните c, h, s и z се произнасят и предават на български език съответно с ц, х, ш и з; напр. (Cegléd-Цеглед, Hatvan-Хатван, Salgуtarján-Шалготарян, Zirc-Зирц).


Чл. 101. (1) Унгарската съгласна j (след гласна) се предава на български език с й; напр. (Abaъjvár-Аáауйвар, Buj-Буй).

(2) При предаването на унгарските географски имена на български език съчетанията ja (já) се отразяват с я, на jo (jу, jх)-с ьо (след съгласна) и с йо (в началото на името и след гласна), на ju (jъ, jы) -с ю. Съчетанието je (jé) се предава на български език с йе само в началото на географското име или в следи-словие след гласна, докато съчетанието ji в оригиналното унгарско име се предава на български само с и. Напр. (Baja-Бая, Jászberény-Ясберен, Jobbágyi-Йобади, Hajуs-Хайош, Sajу-Шайо, Hejхkьrt-Хейокюрт, Jutas-Юташ, Olajьtх-Олаютьо, Jéke-Йеке, Fejér-Фейер, но: Diуsjenх-Диошеньо, Eperjes-Епереш, Novajidrány-Новаидран, Tokaji-Токай (съответно Tokaji-hegy-Токайска планина).


Чл. 102. Буквените съчетания cs, ly, sz и zs в унгарските географски имена се предават на български език по следния начин:

1. буквеното съчетание cs се произнася и предава с ч; напр. (Csolnok-Чолнок, Devecser-Девечер, Fancsal-Фанчал);

2. буквеното съчетание ly е идeнтично по произношение със съгласната j и се предава на български език съобразно чл. 101 с й, съответно с я, ьо, йо, ю; напр. (Csávoly-Чавой, Csolyospálos-Чойошпалош, Mártély-Мартей, Gombolyag-Гомбояг, Lyubatanya-Юбатаня, Nagy-Királyos-Над Кирайош, Illye-Ийе);

3. буквеното съчетание sz се произнася и предава със с; напр. (Szeged-Сегед, Tiszadada-Тисадада, Deszk-Деск);

4. буквеното съчетание zs се произнася и предава с ж; напр. (Zsennye-Жене, Nagykanizsa-Надканижа).


Чл. 103. Ударението в унгарските географски имена пада винаги върху първата сричка.


Чл. 104. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават слято или разделно в съответствие с оригиналния правопис, като при полу-слято писане тиретата се запазват само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език. Напр. (Dunaъjváros-Дунауйварош, Fьzesgyarmat-Фюзешдярмат, Dobogу-kх-Добого Kьо, Fehér-kх-lápa-Фехер Kьо Лапа, Fehér-Kхrцs-Фехер Кьорьош, но: Gyхr-Sopron-Дьор-Шопрон, Borsуd-Abaъj-Zemplén-Боршод-Абауй-Земплен).


Чл. 105. Номенклатурните географски термини, които са част от географското име, се транскрибират. Превеждат се само тези части, които са записани полуслято или отделно. Напр. (Dunaъjváros-Дунауйварош, Somoskхъjfalu-Шомошкьоуйфалу, Szent Mihály-hegy-планина Сент Михай, Kхszegi hegység-Кьосегски планински масив, Mohácsi-sziget-Мохачки остров, Szentendrei-sziget- остров Сент Ендре, Ferenc-csatorna-канал Ференц).


Глава 14. Правила за транскрипция и правопис на гръцките географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 4 от 1999 г.)


Чл. 106. (1) Съгласно препоръките на Групата на експертите по стандартизация на географските имена към ООН относно предаването на тези имена от страните с нелатинска писменост гръцките географски имена в примерите се изписват на латиница в съответствие с приетата от ООН система за предаване на гръцките букви с латински.

(2) Правилата от тази глава се отнасят и за гръцките географски имена в Кипър.


Чл. 107. Гласните в гръцкия език се предават на български в съответствие с тяхното произношение, а именно:

1. гласната [a], в гръцкия език a (алфа), отбелязвана при транслитерацията на латиница с а, се транскрибира на български с а; напр. (AgalЬV-Agalas-Агалас; KatarrЬkthV-Katarraktis-Катарактис);

2. гласната [е], изписвана на гръцки език с e (епсилон) или с буквеното съчетание ai (алфа-йота), в латински се транслитерира с буквата е или с буквеното съчетание ai, на български с буквата е; напр. (Elika-Elika-Елика, Aridaia-Aridaia-Аридеа);

3. гласната [i], изписвана на гръцки език с буквите i (йота), h (ита), u (ипсилон) и с буквените съчетания ei (епсилон-йота), oi (омикрон-йота), ui (ипсилон-йота) и hu (ита-ипсилон), е с графични латински съответствия i, i, y, ei, oi, yi и iy, а на български се предава с буквата и; напр. (Stulida-Stylida-Стилида, MЬni-Mani-Мани, KэJhra-Kythira-Китира, EidomЭnh-Eidomeni-Идомени, Oitulon-Oitylon-Итилон, Udra-Ydra-Идра);

4. гласната [o], изписвана на гръцки език с буквите o (омикрон) и w (омега), на латински се изписва съответно с буквите о и ф, а на български (и в двата случая)-с о; напр. (GlЬroV- Glaros-Гларос, PlwmЬri-Plomari-Пломари, WrwpуV-Oropos-Оропос);

5. гласната [u], изписвана на гръцки език със съчетанието оu (омикрон-ипсилон), се представя с латинското буквено съчетание ou, а на български се изписва с графемата у; напр. (LoutrЬki-Loutraki-Лутраки, NЬousa-Naousa-Науса).


Чл. 108. Двугласните, изписвани на гръцки език с Ьu (алфа и ипсилон) и с eu (епсилон и ипсилон), се изписват на латиница av и ev или af и ef, а на български език се предават, както следва:

1. пред звучни съгласни и пред гласни-съответно с ав и ев; напр. (YeudЬV-Psevdas-Псевдас, KlaudiЬ-Klavdia-Клавдя);

2. пред беззвучни съгласни-съответно с аф и еф; напр. (NautЯloV-Naftilos-Нафтилос, LЭukara-Lefkara-Лефкара).


Чл. 109. (1) Дифтонгите в гръцките географски имена се предават по следния начин:

1. низходящи дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат следните съответствия на латински и български:

а) [ai]-ai-ai -ай; напр. (NerЬida-Neraida-Нерайда);

б) [ei]-ei-ei-ей; напр. (BracnЭika-Vrachneika-Врахнейка);

в) [oi]-oi-oi -ой; напр. (DoъrЬnh-Doirani-Дойрани);

г) [ui]-oui-oui-уй;

2. възходящи дифтонги, състоящи се от йот и гласна, имат следните буквени съответствия на латински и български:

а) [ii]-iпi-ii-ии; напр. (Бgioi DЭka-Agioi Deka-Агии Дека);

б) [ie]-iе-ie-ие; напр. (AmmadiЭV-Ammadies-Амадиес);

в) [io]-iw-io-йо, ьо; напр. (IwЬnnina-Iфannina-Йоанина);

io-io; напр. (AuliюteV-Avliotes-Авльотес);

г) [iu]-iпu-iou-ю; напр. (Anadioэ-Anadiou-Анадю);

д) [ia]-iб, iЬ, uЬ-ia-я; напр. (Asteroэsia-Asterousia-Астеруся, MaJiЬthV-Mathiatis-Матятис, LeptokaruЬ-Leptokarya-Лептокаря, NЯata-Niata-Нята).

(2) При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид и гръцкото словообразуване, поради което и в българската транскрипция се налагат паралелните окончания -Њ/-єя и -ьт/-єо, в зависимост от ударението, което в гръцкия език задължително се пише навсякъде. Например:

ShteЯa-Sitia-Сития;

LamЯa-Lamia-Ламия;

TroЯa-Troia-Троя;

AgЯa Napa-Agia Napa-Агия Напа;

LeibadiЬ-Leivadia-Ливадя;

PlataniЬ-Platania-Платаня;

Elediу-Eledio-Eледьо;

KipourgeЯo-Kipourgeio-Кипургио.

(3) Гръцките окончания -io(n), -ioV се запазват в българския език. Напр. (SЯgrion-Sigrion-Сигрион, AgrЯnio-Agrinio-Агринио, AgioV EusJЬtioV-Agios Efstathatios-Агиос Ефстатиос).

(4) Типичните гръцки окончания -ea, -eo, -eoV, се запазват в българския език, т.е -еа, -ео, -еос. Напр. (KalliJЭa-Kallithea-Калитеа, NЭo Ikуnio-Neo Ikonio-Нео Иконио, NЭoV MarmarЬV-Neos Marmaras-Неос Мармарас).


Чл. 110. Гръцките съгласни се предават в съответствие с тяхното произношение и според възможностите на съвременния български книжовен език, както следва:

1. съгласната [v], в гръцки език b (вита), латинско графично съответствие v, се предава на български с в; напр. (ИmboloV-Emvolos-Eмволос, MonembasЯa-Monemvasia-Монемвасия);

2. съгласната [g], в гръцки език g (гама), латинска графема g, се предава на български с г; напр. (GЭri-Geri-Гери; Бgra-Agra-Агра);

3. съгласната [d], в гръцки език d (делта), латинско транслитериране с d, се предава на български с д; напр. (KardЬmula-Kardamyla-Кардамила, DЯstomo-Distomo-Дистомо);

4. съгласната [z], в гръцки език z (зита), с латинско графично съответствие z, се предава на български със з; напр. (Zэgi-Zygi-Зиги, PrЭbeza-Preveza-Превеза);

5. съгласната [q], в гръцки език q (тита), се предава на латиница с th, а българското съответствие е т; напр. (qЬsoV-Thasos-Тасос, Baqэ-Vathy-Вати);

6. съгласната [k], в гръцки език k (капа), се предава на латински с k, а на български-с к; напр. (KabЬla-Kavala-Кавала, MakrinЯtsa-Makrinitsa-Макриница);

7. съгласната [l], в гръцки език l (ламбда), има графично латинско съответствие l, а българското е л; напр. (Loэtsa-Loutsa-Луца, BЯlia-Vilia-Виля);

8. съгласната [m], в гръцки език m (ми), има латинско графично съответствие m, а българското е м; напр. (MЭgara-Megara-Мегара, BЬmmoV-Vammos-Вамос);

9. съгласната [n], в гръцки език n (ни), се предава на латински с n, а на български- с н; напр. (BelestЯno-Velestino-Велестино, NigrЯta-Nigrita-Нигрита);

10. съгласната [ks], в гръцки език x (кси), латинска графема х, се предава на български с кс; напр. (XЬnqh-Xanthi-Ксанти, Xulуkastro-Xylokastro-Ксилокастро);

11. съгласната [p], в гръцкия език p (пи), с латинско графично съответствие p, се предава на български с п; напр. (PalamЬV-Palamas-Паламас, SkуpeloV-Skopelos-Скопелос);

12. съгласната [r], в гръцкия език r (ро), на латински има графично съответствие r, а на български-р; напр. (RуdoV-Rodos-Родос, KarpasЯa-Karpasia-Карпасия);

13. съгласната [s], в гръцкия език s (сигма)-в начало и средисловие, и V-само в краесловие, се предава на латински с s, а на български, както следва:

а) пред звучни съгласни b, g, d-и пред l, m, n, r се озвучава, което на български се предава със з; напр. (AsgЬta-Asgata-Азгата);

б) във всички останали случаи пишем с; напр. (SЬmoV-Samos-Самос, SkэroV-Skyros-Скирос, SpЬta-Spata-Спата, Soэda-Souda-Суда);

14. съгласната [t], в гръцкия език t (таф), има графични съответствия в латински t, а в българския-т; напр. (TarsуV-Tarsos-Тарсос, Stэra-Styra-Стира);

15. съгласната [f], в гръцкия език j (фи), има латинско графично съответствие f, а българското е ф; напр. (FЬrsala-Farsala-Фарсала, SЯjnoV-Sifnos-Сифнос);

16. съгласната [x], в гръцкия език c (хи), се предава на латински с ch, а на български-с х; напр. (CЯoV-Chios-Хиос, CasiЬ-Chasia- Хася);

17. съгласната [ps], в гръцкия език y (пси), има графично латинско съответствие буквосъчетанието ps, а на български език-буквосъчетанието пс; напр. (YaJoэra-Psathoura-Псатура).


Чл. 111. Двойните съгласни в гръцките гео-графски имена се предават на български език опростено-с една съгласна. В редки случаи се изписват и двете съгласни, когато имат смислоразличителна функция. Напр. (Kissoэsa-Kissousa-Кисуса).


Чл. 112. Буквените съчетания в гръцките гео-графски имена се предават съгласно следните правила:

1. съчетанието gk (гама капа), изписано с латинските букви gk, в начална позиция се предава на български с г; напр. (Gkiюna-Gkiona- Гьона);

2. в средисловие съчетанията gg (гама гама), gk (гама капа) и gc (гама хи), изписвани съответно с латинските букви ng, nk и nx, се предават на български език съответно с нг, г (много рядко нк) и с нх; напр. (Aggelюna-Angelona-Ангелона, BragkiЬna-Vragkiana-Врагяна, MatarЬgka-Mataragka-Матарага, SigcЬri-Sinchari-Синхари);

3. съчетанието mp (ми пи), изписвано с латинските букви mp, се предава на български език в зависимост от позицията си в думата:

а) в начална позиция-с б; напр. (MprЬloV-Bralos-Бралос);

б) в средисловие-с мб, мп или б според произнасянето му; напр. (KЬmpoV-Kampos-Камбос, ТlumpoV-Olimpos-Олимп (гръцкият изговор е Олимбос), Barumpтmph-Varympompi- Варибоби);

4. съчетанието nt (ни таф), изписвано с латинските букви nt, в начална позиция се предава на български език с д, а в средисловие-с нд или нт, в зависимост от произнасянето му; напр. (AntЯkura-Antikyra-Андикира, Mantoэdi (on)-Mantoudi(on)-Мантуди(он);

5. съчетанието фу (таф сигма), изписвано с латинските букви ts, се предава на български език с ц; напр. (TsЭri-Tseri-Цери);

6. съчетанието фж (таф зита), изписвано с латинските букви tz, се предава на български език с дз; напр. (TzЭna-Tzena-Дзена).


Чл. 113. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Напр. (AigЬioi nhsoi-Aigaioi nisoi-Егейски острови, MegЬlh PrЭspa-Megali Prespa-Голямо Преспанско езеро, KorinJiakуV kуlpoV-Korinthiakos kolpos-Коринтски залив).

Чл. 114. Традиционните гръцки географски имена се предават на български език съгласно изискванията на чл. 15. Напр. (№peiroV (грц. Ипирос)-Епир, PelopуnnhsoV (грц. Пелопонисос)-Пелопонес, ёdessa-(грц. Едеса)-Воден, qessalonЯkh (грц. Тесалоники)-Солун, KastoriЬ (грц. Касторя)-Костур, SЭrreV (грц. Серес)-Сяр, Dentrocюri (грц. Дендрохори)-Дъмбени).


Глава 15. Правила за транскрипция и правопис на исландските географски имена[редактиране]

(Нова - ДВ, бр. 4 от 1999 г.)



Чл. 115. (1) При предаването на гласните в исландските географски имена не се взема под внимание тяхната дължина, т. е. дългите и кратките гласни се предават по един и същи начин. Напр. (Flatey-Флатей, Stranda-Странда, Hveragerрi-Хверагерди, Hella-Хетла, Fitjú-Фитяу, Grenivik-Гренивик, Vogar-Вогар, Fontur-Фонтюр, Suрureyri-Сюдюрейри, Kollumúli-Котлюмули).

(2) Гласните с ударение, които се изговарят различно от тези без ударение, се предават на български език в съответствие с произношението им, без да се отчита дължината им:

а) гласната a се предава на български език с графемата а; напр. (Flatey-Флатей, Dala- Дала); гласната á се транскрибира на български с буквосъчетанието ау; напр. (Árnes-Ауртнес, Kálfshammarsvík-Каулфсхамарсвик);

б) гласната e се предава на български език с е; гласната é се произнася в исландски като йотувано [jе], но се предава на български с е; напр. (Héraрsflói-Херадсфлоуи, Melrakkaslétta-Мелрахкаслехта);

в) гласната i се предава на български език с графемата и; гласната í също се предава с и; това се дължи на факта, че в съвременния исландски език между i и í има само звукова разлика; напр. (Dalvík-Далвик (дълго и), Grímsstaрir-Гримсстадир (кратко и);

г) гласната о се предава на български език с о. Пример: Vogar-Вогар; гласната ó се предава с диграфа оу; напр. (Stórisandur-Стоурисандюр, Lónsvík-Лоунсвик);

д) гласната u се предава на български език по следния начин:

-с графемата ю, след l, n, m или в ударена сричка; напр. (Кollumuli-Котлюмули);

-в останалите случаи, поради затъмняване на сричката, се предава с у; напр. (Suрur-Múla-Сюдур Мула); гласната ú се предава с у; напр. (Núpsstaрir-Нупсщадир);

е) гласната ý се предава на български език с и; напр. (Starmýri-Стармири);

ж) гласната ö се произнася и съответно се предава на български език с йо (в началото на имената и след гласна) и с ьо (след съгласна); напр. (Ögur-Йогур, Patreksfjörрur-Патрексфьордюр).


Чл. 116. (1) Характерната за системата на исландските съгласни беззвучност се отбелязва при предаване на исландските имена на български език със съответния еквивалент на беззвучната съгласна. Например: съгласните b и d се произнасят като п и т, но се предават с б и д в началото на думата и под ударение. Напр. (Drangar-Драунгар). В исландския език има четири двойки затворени преградни звукове p-b; t-d; c-о; k-g, но те не се делят на звучни и беззвучни както в български, а на издиханни и неиздиханни. Поради тази причина по принцип графемен еквивалент на двойките преградни звукове в българския език са съответните беззвучни съгласни: p-b се предават на български с графемата п; t-d се предават с т; c-о се предават с х; k-g се предават с к. В повечето от тези случаи може да се приложи принципът на транслитерацията. Напр. (Borg-Борк/Борг, Gullfoss-Гютълфос, Skagastrцnd-Скагастрьонд, Gullbringa-Гутълбринка).

(2) Съгласната с се среща само в някои думи от чужд за исландския език произход.

(3) Съгласната р се предава на български език с д. Напр. (Breiрavнk-Брейдавик, Reykjahliр- Рейкяхлид).

(4) Съгласната f се предава на български език според положението є в думата:

1. в началото, пред t или s и в краесловие -като ф; напр. (Fagurhуlsmyri-Фагюрхоулсмири, Skaftafell-Скафтафетъл, Hofsуls-Хофсоус, Hof-Хоф);

2. между звучни съгласни и гласни-като в; напр. (Efrinъpur-Евринупюр, Grafarnes- Граварнес, Torfahnъkur-Торвахнукюр);

3. пред l и n, следвани от гласна, или когато са в краесловието-като п; напр. (Hafnir-Хапнир, Keflavнk-Кеплавик); краесловното съчетание fn се транскрибира на български със съчетанието пън; напр. (Hцfn-Хьопън).

(5) За съгласната g има следните изключения:

1. произнася се и се предава съответно на български език главно като айи, ейи, ойи, уйи и ьойи, когато съгласната g се намира между гласни а, е, о, u и ц и i (в съчетанията agi, egi, ogi, ugi и цgi); напр. (Garрsskagi-Гардскайи, Egilsstaрir-Ейилсстадир);

2. съгласната g не се произнася, когато се намира пред а, i, j и u в крайна позиция; напр. (skуg-скоу (гора).

(6) Съгласната h се произнася и предава на български език с х. Напр. (Herрubreiр-Хердюбрейд, Torfahnъkur-Торвахнукюр, Hjalteyri- Хялтейри). При транскрипцията не се отразяват различните местни особености при произношението на съгласната h.

(7) Полугласната j се произнася и предава на български език с й и в зависимост от позицията є в думата се изписва с й пред гласна и с ь-след съгласна. Напр. (Jцkuldalur-Йокулдалюр, Djъpavнk-Дюпавик, Gjцgur-Гьогюр).

(8) Съгласната Ю се произнася с придихание и на български език се предава с графемата т. Напр. (Юуr-Тоур, Юуrshцfn-Тоурхьопън). Съгласните р и Ю образуват двойка звучен и беззвучен звук. Поради това р се предава с д, а Ю- с т.


Чл. 117. (1) Двойните съгласни в исландския език имат особена функция, а именно:

1. определят преградните звукове като издиханни или неиздиханни; напр. kk се предава със съчетанието хк; напр. (Stykkishуlmur-Стихкисхоулмюр); pp-със съчетанието хп; напр. (Krepputunga-Крехпютюнга);

2. определят наличието на преграден звук или неговото отсъствие; напр. ll се предава с тл, когато е пред гласна, и с тъл, когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjarрarnes-Котлафярдарнес, Gullbringu-Гютълбрингю, Mosfell-Мосфетъл).

(2) В някои случаи двойните съгласни имат смислоразличителна роля; напр. nn се предава като тн, когато е елемент от окончанието (за м.р., ед.ч., им. падеж). Поради тази причина думата Steinn се чете Щейтън, а не Щейн, което вече е винителен падеж; думата hreinn-хрейтън (чист, м.р., ед.ч.), hrein-хрейн (чиста, ж.р., ед.ч.). От друга страна, когато двойното nn е в корена на думата, се предава на български език с едно н; напр. (Dalsmynni-Далсмини, Enni- Ени). Същото се отнася за двойното mm, ss. В случаите, когато двойното ss е резултат на окончание в родителен падеж, би следвало съответната сложна дума да се предава според произношението на отделните съставящи я думи; напр. (Bessastaрir-Бесащадир, Brettingsstaрir- Брехтингсщадир).


Чл. 118. Характерните за исландския език диграфи се предават, като при транскрипцията им на български език не се отчита тяхната дължина:

1. ж предаваме на български с буквосъчетанието ай; напр. (дълго: Snжfell-Снайфетъл; кратко: Tvнdжgra-Твидайгра);

2. au-с йой, след съгласна-с ьой; напр. (дълго: Saurbжr-Сьойрбайр; кратко: Austur-Hъnavatns-Йойстюр Хунаватънс);

3. ei-с ей (дълго: Sveinagjб-Свейнагяу; кратко: Geithellar-Гейтхетлар);

4. еу-с ей (дълго: Melgraseyri-Мелграсейри; кратко: Flatey-Флатей).


Чл. 119. Буквените съчетания в исландските географски имена се предават на български език в съответствие с тяхното произношение по следния начин:

1. kk, kl, kn-със съчетанията хк, хкл, хкн; напр. (Stykkishуlmur-Стихкисхоулмюр, vakna-вахкна (събуждам се);

2. ll-с тл, когато е пред гласна, и с тъл-когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjarрarnes-Котлафярдарнес, Gullbringu-Гютълбрингю, Mosfell-Мосфетъл);

3. pp, pl, pn-със съчетанията хп, хпл, хпн; напр. (Krepputunga-Крехпютюнга, Vopnafjцrрur-Вохпнафьодюр);

4. rl, rn-със съчетанията ртл, ртн, когато са пред гласна, и с ртъл, ртън-в краесловие; напр. (Kerling-Кертлинг, Arnafjцrрur-Артнафьордюр, Vesturhorn-Вестюрхортън);

5. tt, tl, tn-със съчетанията хт, хтл, хтн, когато са пред гласна, и с еров придатък-пред съгласна и в краесловие; напр. (Melrakkasletta-Мелрахкаслехта, Apavatn-Апавахтън).


Чл. 120. Ударението в исландския език по правило пада върху първата сричка. В сложни думи, каквито са повечето от географските имена, освен главното ударение на първата сричка съществува и второстепенно ударение, което пада върху първата сричка от втората съставка на думата. Напр. (Брйхтингсщадир, Щбфхтлт, Хапнарфьордюр, Гютълфтс, Тєнгвитлир, Булюнгавєк).


Чл. 121. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават на български език слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис. Между частите на съставните чужди географ-ски имена не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Напр. (Eystri-Jцkulsб-Ейстри-Йокулсау). Самостойните думи в чуждите съставни географски имена на български език се пишат с главна буква. Пр. Suрur-Mъla-Сюдюр Мула, Vestur-Barрastrandar-Вестур Бардащрандар. Средисловните служебни думи се пишат с малка буква. Напр. (Jцkulsб б Brъ-Йокюлсау ау Бру).


Чл. 122. Номенклатурните географски термини, когато са част от географското име, се транскрибират. Напр. (Vatnajцkull-Вахтнайокутъл).

Глава 16. Преходни и заключителни разпоредби[редактиране]

§ 1 Тази наредба се издава на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с Постановление № 83 на Министерския съвет от 27 април 1993 г.


§ 2 Указания по прилагането на наредбата дава министърът на териториалното развитие и строителството или определен от него заместник-министър.

Обществено достояние Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.