Закон за отваряне на висше училище в София

От Уикиизточник
Обществено достояние Този нормативен акт е отменен.

Закон за отваряне на висше училище в София[редактиране]

Утвърден с указ № 159 от 18 декември 1888 година и обнародван в „Държавен вестник” № 2 от 5 януари 1889 година[1]

Член 1.[редактиране]

В София се отваря едно висше училище, на което целта е, да дава по-висше образование по разни клонове на науката.

Член 2.[редактиране]

Това учебно заведение ще се съставя от разни отдели, които министерството на просвещението ще открива постепенно съобразно с нуждите и средствата.

Член 3.[редактиране]

Учението във висшето училище се разделя на учебни години, а всяка учебна година (се) състои от два семестъра.

Член 4.[редактиране]

Траенето на курса във всеки отдел особено се определя от министерския съвет.

Член 5.[редактиране]

Висшето училище се управлява от един ректор, който се избира по тайно гласоподаване от преподавателите за една учебна година и се утвърждава от министерството на просвещението.

Член 6.[редактиране]

Всички по-важни въпроси в учебно и дисциплинарно отношение се разглеждат и решават в съвета на преподавателите под председателството на ректора.

Член 7.[редактиране]

Учителският персонал във висшето училище се съставя от редовни и извънредни преподаватели, които се назначават направо от министерството на просвещението.

Член 8.[редактиране]

Всякой редовен преподавател получава плата с 20%, а ректорите с 30% повече от платата на първостепенен учител в София.

Член 9.[редактиране]

Платата на извънредните професори се определя по числото на лекциите, които преподават, като се полага по 10-30 лева на лекция.

Забележка. Чиновниците, натоварени да преподават като извънредни преподаватели, получават не повече от 10 лева на лекция.

Член 10.[редактиране]

За практическите упражнения по някои предмети се дават на преподавателите, ако е нужно, помощници (асистенти), на които заплатата определя министерството на просвещението.

Член 11.[редактиране]

Освен редовните и извънредните преподаватели се допущат, по решението на съвета и одобрението на министерството, да преподават във висшето училище безплатно и външни лица, като частни преподаватели.

Член 12.[редактиране]

Учениците във висшето училище биват редовни и извънредни (волнослушатели).

Член 13.[редактиране]

Като редовни ученици се приемат тия, които имат пълно гимназиално образование.

Забележка. В първите две години след обнародването на тоя закон могат да се приемат с решението на съвета и одобрението на министерството, като редовни ученици в известни отдели и свършилите с отличие педагогическото училище или духовна семинария.

Член 14.[редактиране]

В извънредни случаи съветът на преподавателите решава, дали някой ученик може да се приеме за редовен ученик или не, но това решение подлежи на одобрение на министерството.

Член 15.[редактиране]

Всякой ученик плаща за всякой семестър по 20 лева за право-учение.

Забележка 1. Такси за практически занятия се определят от съвета.

Забележка 2. Освобождават се по решението на съвета от всякакви такси бедните ученици.

Член 16.[редактиране]

Учениците са длъжни да се съобразяват строго с дисциплинарния правилник, който ще издаде министерството на просвещението.

Член 17.[редактиране]

В края на всеки семестър се произвеждат във висшето училище семестрални изпити, които са длъжни да правят всички редовни ученици.

Член 18.[редактиране]

Окончателните изпити за свършване пълния курс по всякой отдел ще се произвеждат по особен правилник.

Член 19.[редактиране]

Министерството на просвещението изработва подробен правилник за приложението на настоящия закон.

Горният закон се вотира и прие в настоящата му форма в ІІ редовна сесия на V. Обикновено народно събрание в ХХХV. му заседание от 8 декември 1888 година.

Забележка: Правописът, който е използван по времето на приемането на закона, е осъвременен.


Бележки[редактиране]

  1. Виж Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите, от основаването на Висшето училище насам, Университетска библиотека № 91, София: 1929, стр. 24-26.
Обществено достояние Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.