Закон за Министерството на вътрешните работи (отменен 2005)

от Уикиизточник

Направо към: навигация, търсене

(Обнародван в ДВ бр. 122 от 19 декември 1997 г., бр. 29 от 13 март 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70 от 19 юни 1998 г., бр. 73 от 26 юни 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 30 от 2 април 1999 г., в сила от 3 октомври 1999 г. (*), бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 1 от 4 януари 2000 г., бр. 29 от 7 април 2000 г., бр. 28 от 23 март 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г., бр. 26 от 21 март 2003 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 103 от 25 ноември 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 114 от 30 декември 2003 г., бр. 15 от 24 февруари 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 89 от 12 октомври 2004 г., бр. 11 от 1 февруари 2005 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 27 от 29 март 2005 г., бр. 86 от 28 октомври 2005 г. (*3) .)

отменен

Съдържание

[редактиране] ЧАСТ ПЪРВА
ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

[редактиране] Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда принципите, дейностите, устройството и органите на управление, използваните средства, правата, задълженията и отговорностите на личния състав и осигуряването на Министерството на вътрешните работи (МВР) за защита на националната сигурност и опазване на обществения ред в Република България.

(2) Дейностите, свързани с националната сигурност и обществения ред, се осъществяват от органите на министерството самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това.

Чл. 2. (1) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

(2) Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на министерството за поддържане на конституционния ред в страната.

Чл. 3. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.

[редактиране] Глава втора
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 4. Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните основни принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. централизъм в организацията и управлението;

4. публичност;

5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи;

6. сътрудничество с гражданите.

Чл. 5. При изпълнение на служебните си задължения служителите от МВР представляват цялото общество. Те са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.

Получер текст===Глава трета
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ===

Чл. 6. Основните задачи на МВР са:

1. защита на националната сигурност и обществения ред;

2. противодействие на престъпността;

3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество;

4. осигуряване на пожарна и аварийна безопасност;

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) охрана и контрол на държавната граница;

6. защита на икономическата и финансово-кредитната система на държавата и нейните културни ценности;

7. информационно осигуряване на министерството и държавното управление;

8. оказване на съдействие на други държавни органи;

9. международно сътрудничество

[редактиране] Глава четвърта
ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ

Чл. 7. Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:

1. осигуряване на информация, оценка, анализ и прогнозиране при разработването на стратегическите насоки, свързани с националната сигурност и обществения ред;

2. недопускане на насилствена промяна на конституционно установената държавна и обществена система в Република България;

3. действия срещу организираната престъпност и корупцията;

4. организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;

5. превантивна дейност;

6. борба с престъпността чрез разкриване и предотвратяване на престъпления и участие в разследването им по предвидения със закон ред;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) охрана и контрол на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол;

8. охрана на стратегически и особено важни обекти и предотвратяване на терористични действия;

9. противопожарна дейност и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;

10. осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства и използване и съхранение на данните, придобити чрез тях;

11. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) изграждане на информационни фондове, проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи, управление на информационната дейност и определяне на реда за контрол над информацията;

12. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) придобиване, анализиране и съхраняване на информация, включително обработване на лични данни и предоставянето й в предвидените със закон случаи;

13. оперативно-техническа дейност по осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;

14. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ръководство и контрол на криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства и информационна защита на техническите средства за обезпечаване на държавната тайна;

15. лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;

16. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) контрол върху режима за пребиваване на чужденците;

17. издаване на документи за самоличност, за правоспособност и изработване на печати и контрол по ползването им;

18. контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;

19. конвойна дейност;

20. осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;

21. налагане и изпълнение на принудителни административни мерки;

22. административнонаказателна дейност.

Чл. 8. Други функции на МВР могат да се възлагат само със закон.

[редактиране] Глава пета
УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

[редактиране] Раздел I
Устройство

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., предишен текст на чл. 9, бр. 17 от 2003 г., доп., бр. 103 от 2003 г.) Основни структурни звена на МВР са националните и териториалните служби, дирекция "Миграция", дирекциите на специализираната и общата администрация, учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти и Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ).

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В МВР се създава функционално звено за контакт за целите на международното оперативно полицейско сътрудничество на подчинение на главния секретар на МВР. То действа, когато това е предвидено по силата на международен договор, по който Република България е страна. Организацията и структурата на функционалното звено за контакт се уреждат от министъра на вътрешните работи.

Чл. 10. (1) Националните служби на МВР са:

1. Национална служба "Сигурност";

2. Национална служба "Полиция";

3. Национална служба "Борба с организираната престъпност";

4. Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност";

5. Национална служба "Гранична полиция";

6. Национална служба "Жандармерия".

(2) Създаването, организацията и дейността на националните служби се уреждат с този закон.

(3) Националните служби по ал. 1 са юридически лица.

(4) Структурата на националните служби по ал. 1, т. 1-4 се състои от дирекции и регионални звена.

Чл. 11. (1) Териториалните служби на МВР са:

1. Столичната дирекция на вътрешните работи;

2. регионалните дирекции на вътрешните работи.

(2) Териториалните служби се създават по предложение на министъра на вътрешните работи от Министерския съвет, който определя района на действие и седалището им.

(3) Организацията, структурата и дейността на териториалните служби се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(4) Териториалните служби са юридически лица.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) В Столичната и регионалните дирекции като техни структури се създават регионални звена "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност".

Чл. 12. (1) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава районни полицейски управления и районни служби за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Районите на действие на звената по ал. 1 се определят с оглед състоянието на престъпността, обществения ред и пожарната безопасност.

(3) В районните полицейски управления и в районните служби за пожарна и аварийна безопасност в рамките на утвърдения им числен състав и средствата за работна заплата министърът на вътрешните работи може да създаде полицейски и противопожарни участъци в отделни населени места на обслужваната територия.

(4) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава специализирани звена от наборни военнослужещи за гасене на пожари и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии.

(5) Организацията и дейността на звената по ал. 4 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на отбраната.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2003 г.) (1) Дирекция "Миграция" е юридическо лице.

(2) Министърът на вътрешните работи може да създава регионални звена "Миграция" в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Структурата на Националната служба "Сигурност" се състои от:

1. дирекция "Сигурност";

2. регионални звена "Сигурност".

Чл. 13. Структурата на Националната служба "Гранична полиция" се състои от:

1. дирекция "Гранична полиция";

2. регионални гранични сектори;

3. гранични участъци;

4. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.)

5. гранични контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 14. Структурата на Националната служба "Жандармерия" се състои от:

1. дирекция "Национална жандармерия";

2. съединения;

3. части;

4. подразделения;

5. специализирано авиационно поделение.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Районите на действие и седалищата на звената на дирекциите по чл. 12б, 13 и 14 се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на национална служба.

(2) В Националната служба "Гранична полиция" и в Националната служба "Жандармерия" се приемат военнослужещи на наборна служба.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Специализираната администрация на МВР включва:

1. дирекция "Оперативно-техническа информация";

2. дирекция "Свръзки";

3. дирекция "Защита на средствата за връзка";

4. дирекция "Оперативно издирване";

5. дирекция "Инспекторат";

6. дирекция "Информация и архив";

7. национално централно бюро "Интерпол", което е юридическо лице;

8. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) дирекция "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;

9. дирекция "Комендатура".

(2) Организацията, структурата и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Общата администрация на МВР включва:

1. дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност";

2. дирекция "Правно-нормативно обслужване";

3. дирекция "Международно сътрудничество";

4. дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността";

5. дирекция "Човешки ресурси";

6. дирекция "Финансово и ресурсно осигуряване";

7. дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване", която е юридическо лице;

8. дирекция "Ревизионна".

(2) Организацията, структурата и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 18. Учебните заведения на МВР са:

1. Академията на МВР;

2. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) центровете за специализация и професионална подготовка.

Чл. 19. (1) Академията на МВР е юридическо лице и се създава с решение на Народното събрание.

(2) Правилникът за устройството и дейността на Академията на МВР се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 20. (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(2) Устройството и дейността на институтите по ал. 1 се извършват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 21. (1) Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана служба на МВР. Организацията и структурата й се уреждат от министъра на вътрешните работи.

(2) Специализираният отряд за борба с тероризма е юридическо лице.

[редактиране] Раздел II
Управление на системата

Чл. 22. (1) Органите на управление на МВР се създават с този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Ръководството на МВР се осъществява от министър, заместник-министри и главен секретар.

Чл. 23. (1) Министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като:

1. провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред в страната;

2. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) организира взаимодействието с други държавни органи, както и с неправителствени организации, свързани с дейността на министерството;

3. осъществява международното сътрудничество в областта на националната сигурност и обществения ред;

4. утвърждава структурата и щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;

5. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;

6. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) разпределя бюджета на МВР, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в структурите на МВР;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) ръководи управлението на човешките ресурси;

8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;

9. ръководи икономическата политика, включително образува търговски дружества с държавно имущество за осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството;

10. отговаря за стопанисването и управлението на държавните имоти;

11. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на дейността;

12. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) изпълнява други функции, определени със закон.

(2) Министърът на вътрешните работи е гражданско лице.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Министърът на вътрешните работи изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-министрите и главния секретар.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър или от главния секретар.

(3) При продължително отсъствие на министъра на вътрешните работи Министерският съвет му определя заместник.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) При изпълнение на функциите му министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет.

Чл. 25. Министърът на вътрешните работи издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи.

Чл. 26. (Предишен чл. 28, изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Заместник-министрите са граждански лица. Те подпомагат министъра при осъществяване на програмата на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.

(2) Министърът делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.

(3) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.

Чл. 27. (Предишен чл. 26 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР.

(2) Главният секретар:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) организира, координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност;

2. организира взаимодействието на службите в министерството;

3. координира дейността със съответните служби на други държави и с международни органи и организации;

4. издава заповеди във връзка с изпълнението на функциите си.

Чл. 28. (Предишен чл. 27 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Главен секретар може да бъде само лице с висше образование и професионален стаж не по-малък от 5 години в системата на МВР, въоръжените сили или правозащитните органи.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на МВР с обществеността.

(2) Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.

(3) В политическия кабинет се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността".

(4) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.

(5) Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи.

(6) Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.

(7) Експертните и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните работи по трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.

(8) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на МВР.

[редактиране] Раздел III
Управление на националните служби

Чл. 30. Националните служби се ръководят от директори.

Чл. 31. (1) Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:

1. организират, ръководят и отговарят за дейността на службите;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) изпълняват заповедите на ръководството на МВР и се отчитат пред него по направленията на дейност;

3. осъществяват методическо ръководство на създадените в териториалните служби структурни звена по направления на дейност;

4. координират дейността на службите с други държавни органи чрез ръководството на министерството;

5. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на националната служба със съответните териториални звена;

6. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) ръководят участието и международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни органи и организации, съгласувано с дирекция "Международно сътрудничество";

7. разпределят бюджета на службите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

8. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) отговарят за управлението на човешките ресурси;

9. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените на службите държавни имоти;

10. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закона;

11. представляват юридическото лице.

(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) За директорите на националните служби се прилага чл. 28.

Чл. 32. Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

[редактиране] Раздел IV
Управление на териториалните служби

Чл. 33. Териториалните служби на МВР се ръководят от директори.

Чл. 34. (1) Директорът на териториалната служба осъществява общо и непосредствено ръководство на дейността на службата, като:

1. провежда държавна политика по националната сигурност и обществения ред на съответната територия;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) отговаря пред ръководството на МВР за цялостната дейност на службата;

3. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) координира и ръководи дейността на регионалните звена "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" и на допълнителните сили на министерството, поставени под тяхно разпореждане;

4. (нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) осъществява координация при взаимодействието на звената по т. 3 с регионалните звена "Сигурност";

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., предишна т. 4, бр. 11 от 2005 г.) организира изпълнението на заповедите на ръководството на МВР;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) управлява информационните фондове;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) разпределя бюджета на службата и ръководи материално-техническото осигуряване;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) отговаря за стопанисването и управлението на предоставените на службата държавни имоти;

9. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., предишна т. 8, бр. 11 от 2005 г.) отговаря за управлението на човешките ресурси;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) осъществява взаимодействие с местните и други органи на държавна власт;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) представлява юридическото лице;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) издава наказателни постановления и прилага мерки за административна принуда по ред, определен в закона.

(2) При изпълнение на функциите си по ал. 1 директорите издават заповеди.

Чл. 35. (1) Директорите на териториалните служби при изпълнение на функциите си могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

[редактиране] Раздел V
Управление на специализираната и общата администрация

(Загл. изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.)

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Дирекциите по чл. 16 и 17 се ръководят от директори.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Директорите осъществяват общото и непосредственото ръководство и отговарят за цялостната дейност на дирекциите пред ръководството на МВР.

(2) Директорите съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическото ръководство и контрол върху дейността на аналогичните звена в структурата на министерството.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Директорите на дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" и на Националното централно бюро "Интерпол" представляват юридическите лица.

[редактиране] Раздел VI
Управление на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти

Чл. 40. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.

(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;

2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;

3. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;

4. провежда избор след проведен конкурс за асистент;

5. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;

6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за неговото прилагане.

(3) Ректорът е пряк ръководител на личния състав на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други служби, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:

1. определя дневния ред на академичния съвет;

2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;

3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;

4. представлява юридическото лице.

(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

(5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Органи за управление на центровете за специализация и професионална подготовка са директорите и учебните съвети. Центърът за бойна подготовка и спорт се ръководи от началник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Директорите по ал. 1 организират, ръководят и отговарят за цялостната дейност на центровете, като:

1. ръководят учебната и методическата работа;

2. осъществяват единните педагогически изисквания за изпълнение на учебните планове;

3. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) контролират провеждането на изпитите, воденето и съхраняването на документацията.

(3) Учебните съвети:

1. приемат учебните планове;

2. вземат решения по резултатите от обучението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Съставът на учебните съвети се определя от ректора на Академията на МВР по предложение на директорите по ал. 1.

Чл. 42. (1) Медицинският институт и другите научноизследователски и научно-приложни институти се ръководят от директори, които:

1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;

2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;

3. организират взаимодействието с други институти и служби в министерството;

4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

5. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените им имоти и материално-технически средства.

(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица.

[редактиране] Раздел VII
Управление на Специализирания отряд за борба с тероризма

Чл. 43. Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство и отговаря за дейността на службата;

2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи.

[редактиране] ЧАСТ ВТОРА
ЗАДАЧИ, ДЕЙНОСТИ, ПРАВОМОЩИЯ И ОРГАНИ НА ОСНОВНИТЕ СТРУКТУРНИ ЗВЕНА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

[редактиране] Глава шеста
НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "СИГУРНОСТ"

[редактиране] Раздел I
Задачи и дейности

Чл. 44. Националната служба "Сигурност" е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.

Чл. 45. Националната служба "Сигурност" осъществява контраразузнавателна, информационно-аналитична и прогностична, контролна, координационна и методическа дейност.

Чл. 46. (1) Националната служба "Сигурност" извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани със:

1. разузнаване в полза на чужди сили;

2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;

3. противоконституционна дейност;

4. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;

5. опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации;

6. опасност за екологичната сигурност;

7. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) нарушаване функционирането на националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна;

8. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;

9. корупция и други заплахи за сигурността на държавния апарат, свързани с участие на чужди служби или организации;

10. международен тероризъм и екстремизъм;

11. незаконна международна търговия с оръжие;

12. незаконно производство и разпространение на общоопасни средства или стратегически суровини, наркотични, психотропни и упойващи вещества, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;

13. незаконна миграция, която застрашава националната сигурност.

(2) Националната служба "Сигурност" осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, чуждестранни организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност.

Чл. 47. Информационната дейност на Националната служба "Сигурност" включва:

1. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;

2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;

3. информиране на висшите органи на държавна власт и управление за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за националната сигурност;

4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Националната служба "Сигурност" осигурява защитата на стратегически за страната дейности и обекти самостоятелно или съвместно с други специализирани органи.

(2) Националната служба "Сигурност" осъществява координация и взаимодействие в съответствие с международни задължения на Република България и в интерес на националната сигурност с чужди специални служби за противодействие на международния тероризъм и други форми на международна организирана престъпност.

(3) Националната служба "Сигурност" взаимодейства с други държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

[редактиране] Раздел II
Правомощия на органите

Чл. 49. (1) Органи на Националната служба "Сигурност" са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 50. (1) При осъществяване на дейността си органите по чл. 49 имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;

4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

5. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;

6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;

7. получават информация от държавни органи, организации и от лица във връзка със защитата на националната сигурност;

8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;

9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

(2) На Президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Национална служба "Сигурност" осъществява дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Предписанията на директора или на упълномощени от него органи по ал. 1 са задължителни за длъжностните лица.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Нарушенията на нормативно установения ред за защита на класифицираната информация, се констатират с актове, съставени от органите на сигурността.

(2) Въз основа на съставените актове директорът на Националната служба "Сигурност" или упълномощените от него лица издават наказателни постановления.

Чл. 53. (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Националната служба "Сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Директорът на Националната служба "Сигурност" налага временна ограничителна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Чл. 55. (1) Органите на Националната служба "Сигурност" могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.

(2) Органите на Националната служба "Сигурност" могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1.

Чл. 56. Органите на Националната служба "Сигурност" нямат полицейски правомощия по глава седма, раздел II.

Чл. 57. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на сигурността при изпълнение на функциите им.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Държавните органи и юридическите лица са длъжни да предоставят на Националната служба "Сигурност" и на регионалните й звена сведения за обстоятелства, дейности, предмети, явления и факти, които са им станали известни и са от значение за националната сигурност.

[редактиране] Глава седма
НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЛИЦИЯ"

[редактиране] Раздел I
Задачи и дейности на Националната полиция

Чл. 59. (1) Националната служба "Полиция" е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за опазване на обществения ред, за предотвратяване, разкриване и участие в разследване на престъпленията.

(2) Националната полиция осъществява дейността си самостоятелно и съвместно с други държавни органи, организации и граждани.

Чл. 60. (1) В изпълнение на задачите по чл. 59 Националната полиция:

1. организира и осъществява опазването на обществения ред;

2. предотвратява и разкрива престъпления и други нарушения на обществения ред и участва в разследването на престъпления;

3. защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им;

4. опазва имуществата на гражданите, държавата, общините и организациите;

5. организира и осъществява охраната на учреждения и обекти;

6. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и организира извършването на регистрация на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;

7. разрешава и контролира дейностите с общоопасните средства;

8. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) разрешава и контролира дейността на юридическите и физическите лица, извършващи охранителна дейност;

9. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., бр. 103 от 2003 г.) издава документи за самоличност и осъществява административен контрол;

10. издирва заподозрени, обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидените от закона случаи;

11. организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и в чужбина;

12. съдейства и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;

13. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността;

14. събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и за безопасността на движението по пътищата;

15. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на териториалните звена по направлението на дейността;

16. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) самостоятелно и съвместно с други служби и дирекции на министерството, както и с други държавни органи, овластени за това, провежда оперативни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;

17. привлича граждани, които на доброволни начала да помагат за опазване на обществения ред, личното, държавното и кооперативното имущество;

18. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) извършва превантивна дейност, като изучава и анализира причините и условията, благоприятстващи извършването на престъпления и други правонарушения, изпълнява сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на тези причини;

19. (нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) извършва действия по идентификация на лица;

20. (нова - ДВ, бр. 17 от 2003 г., отм., бр. 103 от 2003 г.)

21. (нова - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) осъществява международно полицейско сътрудничество.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Ведомствата и органите, възложили конвоирането по ал. 1, т. 11, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

[редактиране] Раздел II
Правомощия на органите на Националната полиция

Чл. 61. (1) Органи на Националната полиция са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи, организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

(2) При невъзможност да се издадат разпореждания по ал. 1 разпорежданията могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона.

(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.

(5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 63. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на обществения ред.

(2) За писмено