Женевска конвенция (Първа) за подобряване участта на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия на от 12 август 1949 година

От Уикиизточник

Женевска конвенция (Първа) за подобряване участта на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия на сушата от 12 август 1949 година

(превод)[1]

Подписаните пълномощници на правителствата, представени на дипломатическата конференция, свикана в Женева от 21 април до 12 август 1949 година, за да ревизира Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 27 юли 1929 година[2], се договориха за следното:

Глава I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 1 Зачитане на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да зачитат и да заставят да бъде зачитана настоящата конвенция при всички обстоятелства.

Член 2 Прилагане на конвенцията[редактиране]

Извън разпоредбите, които ще влязат в сила в мирно време, настоящата конвенция ще се прилага във всички случаи на обявена война или какъвто и да е друг въоръжен конфликт, избухнал между две или няколко от високодоговарящите страни, дори ако положението на война не е признато от една от тях.

Конвенцията ще се прилага също при всички случаи на окупация на цялата територия или на част от територията на някои от високодоговарящите страни, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.

Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по настоящата конвенция, държавите, които са страни по конвенцията, ще останат обвързани от нея във взаимните си отношения. Освен това те ще бъдат обвързани от конвенцията спрямо упоменатата държава, ако последната приеме и прилага разпоредбите на конвенцията.

Член 3 Конфликти, които нямат международен характер[редактиране]

В случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер и избухва на територията на една от високодоговарящите страни, всяка от участващите в конфликта страни ще бъде задължена да прилага поне следните разпоредби:

1. Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително членовете на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и лицата, които са били извадени от строя поради болест, нараняване, задържане в затвор или поради каквато и да е друга причина, при всички обстоятелства ще бъдат третирани хуманно, без никаква дискриминация, основана на различия в расата, цвета на кожата, религията или вярванията, пола, произхода или имотното състояние или какъвто и да е друг подобен критерий.

С оглед на това са и ще останат забранени по всяко време и навсякъде по отношение на горепосочените лица:

а) посегателства върху живота и личността, а именно убийството във всичките му форми, осакатяванията, изтезанията и мъченията;

б) вземането на заложници;

в) посегателствата срещу личното достойнство, а именно унижаващо и деградиращо третиране;

г) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предварително съдебно решение, произнесено от редовно конституиран съд, който има съдебни гаранции, признати за необходими от цивилизованите народи.

2. Ранените, болните и корабокрушенците ще бъдат прибирани и за тях ще се полагат грижи.

Някоя безпристрастна хуманитарна организация, като Международният комитет на Червения кръст, може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.

Участващите в конфликта страни ще продължават да полагат усилия, за да поставят в сила посредством специални споразумения всички останали разпоредби на настоящата конвенция или част от тях.

Прилагането на предшестващите разпоредби няма да влияее върху правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4 Прилагане от страна на неутралните държави[редактиране]

Неутралните държави ще прилагат по аналогия разпоредбите на настоящата конвенция спрямо ранените и болните, както и спрямо членовете на санитарния и духовния персонал от състава на въоръжените сили на участващите в конфликта страни, които ще бъдат приети или интернирани на територията на неутралните държави, а така също спрямо намерените мъртъвци.

Член 5 Времетраене на прилагането на конвенцията[редактиране]

По отношение на закриляните лица, попаднали в ръцете на неприятеля, настоящата конвенция ще се прилага до окончателното им репатриране.

Член 6 Специални споразумения[редактиране]

Извън споразуменията, изрично предвидени с чл. 10, 15, 23, 28, 31, 36, 37 и 52, високодоговарящите страни ще могат да сключат други специални споразумения по всеки въпрос, който биха сметнали за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не може да утежнява положението на ранените и болните, на членовете на санитарния и духовния персонал, така както това положение е уредено от настоящата конвенция, нито да ограничава правата, които настоящата конвенция им дава.

Ранените и болните, както и членовете на санитарния и духовния персонал ще продължат да се ползват от посочените споразумения до тогава, докато конвенцията се прилага по отношение на тях, освен при противни разпоредби, специално включени в гореспоменатите или следващи споразумения или когато по отношение на тях една или друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки.

Член 7 Неотменимост на правата[редактиране]

Ранените и болните, както и членовете на санитарния и духовния персонал не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им осигурени от настоящата конвенция и от специалните споразумения, посочени в предходния член, ако има такива.

Член 8 Държави покровителки[редактиране]

Настоящата конвенция ще се прилага със съдействието и под контрола на държавите покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите покровителки ще могат извън своя дипломатически или консулски персонал да посочват делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Тези делегати ще бъдат предложени за одобрение от държавата, в която ще изпълняват своите задължения.

Участващите в конфликта страни ще улесняват в най-голямата възможна степен задачите на представителите или на делегатите на държавите покровителки.

Представителите или делегатите на държавите покровителки не трябва в никой случай да надхвърлят границите на своята мисия по настоящата конвенция. Те ще имат предвид главно повелителните нужди на сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си. Само повелителни военни нужди могат да позволят, по изключение и временно, да бъде ограничена тяхната дейност.

Член 9 Дейност на Международния комитет на Червения кръст[редактиране]

Разпоредбите на настоящата конвенция не съставляват пречка да хуманитарните действия, които Международния комитет на Червения кръст или която и да е друга безпристрастна хуманитарна организация, със съгласието на участващите в конфликта страни, ще предприеме за закрила и оказване на помощ на ранените и болните, на санитарния и духовния персонал.

Член 10 Заместници на държавите покровителки[редактиране]

Високодоговарящите страни ще могат по всяко време да постигат споразумение да поверят на някоя организация, даваща всички гаранции за безпристрастност, задълженията, с които по силата на настоящата конвенция са натоварени държавите покровителки.

Когато ранените и болни или членове на санитарния или духовния персонал не се ползват или са престанали да се ползват по каквато и да е било причина от дейността на някоя държава покровителка или на някоя организация, посочена съгласно алинея първа на този член, държавата, в чиято власт те се намират, ще трябва да поиска от неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на настоящата конвенция от държавата покровителка, посочена от участващите в конфликта страни.

Ако покровителството не може да бъде осигурено по този начин, държавата, във властта на която се намират покровителстваните лица, трябва да се обърне с молба към някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или в съгласие с разпоредбите на този член на приеме предложението на такава организация да изпълнява хуманитарните функции, изпълнявани от държавите покровителки според настоящата конвенция.

От всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересуваната страна или пък предлагаща услугите си за посочените цели, се изисква в своята дейност да има винаги съзнание за отговорността си спрямо онази участваща в конфликта страна, от която са лицата, закриляни от настоящата конвенция, и да даде достатъчни гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.

Не може да се прави отклонение от предшестващите разпоредби посредством специални споразумения между държави, една от които е ограничена, макар и временно, и своята свобода да води преговори с другата държава или нейните съюзници поради военните събития, например в случай на окупация на цялата или на значителна част от територията ѝ.

Винаги когато в настоящата конвенция се споменава държавата покровителка, това се отнася също до организациите, които я заместват по смисъла на този член.

Член 11 Процедура по уреждане на спорове[редактиране]

В случаите, когато те сметнат това от полза и в интерес на закриляните лица, например в случай на несъгласие между участващите в конфликта страни относно прилагането или тълкуването на разпоредбите на настоящата конвенция, държавите покровителки ще предлагат своите добри услуги за уреждане на спора.

За тази цел всяка от държавите покровителки може, по покана на една от страните или по собствена инициатива, да предложи на участващите в конфликта страни да се свика среща на техни представители, и в частност на органите, отговорни за съдбата на ранените и болните, както и на членовете на санитарния и духовния персонал, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни ще бъдат длъжни да дадат ход на предложенията, които ще им бъдат правени в този смисъл. Държавите покровителки ще могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или някое делегирано от Международния комитет на Червения кръст лице, което ще бъде поканено да участва в тази среща.

Глава II РАНЕНИ И БОЛНИ[редактиране]

Член 12 Закрила и грижи[редактиране]

Членовете на въоръжените сили и другите лица, посочени в следващия член, когато са ранени или болни, ще бъдат зачитани и закриляни при всички обстоятелства.

Те ще бъдат третирани хуманно и за тях ще се полагат грижи от онази участваща в конфликта страна, под чиято власт те ще попаднат, без никаква дискриминация, породена от различия в пол, раса, националност, религия, политически убеждения или какъвто и да е друг подобен критерий. Строго се забраняват всякакви посегателства върху живота или личността им, и в частност да бъдат доубивани или изтребвани, да бъдат подлагани на изтезания, върху тях да се извършват биологически експерименти, да бъдат предумишлено оставяни без медицинска помощ или без грижи или да се създават условия, при които те ще бъдат изложени на зараза или инфекция.

Само съображения за спешност от медицински характер могат да оправдаят даване на предимство при оказване на медицинска помощ.

Жените трябва да бъдат третирани с всичкото специално уважение, дължимо на техния пол.

Страната, участваща в конфликта, която е принудена да изостави в ръцете на противника ранени и болни, ще трябва да остави заедно с тях, доколкото военните съображения позволяват това, част от санитарния си персонал и част от санитарните си материали, за да помогне при лечението им.

Член 13 Закриляни лица[редактиране]

Настоящата конвенция ще се прилага по отношение на ранените и болните, принадлежащи към следните категории:

1. Членовете на въоръжените сили на участващата в конфликта страна, както и членовете на опълченията или на доброволните отряди, които са част от тези въоръжени сили.

2. Членовете на други опълчения и членовете на други доброволни отряди, включително и членовете на организирани съпротивителни движения, принадлежащи на някоя от участващите в конфликта страни и действащи на или извън тяхната собствена територия, дори ако тази територия е окупирана, при условие че тези опълчения или доброволни отряди, включително и организираните съпротивителни движения, отговарят на следните условия:

а) начело на тях стои лице, отговорно за подчинените си;

б) да имат точно определен и разпознаваем от разстояние отличителен знак;

в) да носят открито оръжието;

г) да съобразяват своите действия със законите и обичаите на войната.

3. Членове на редовни въоръжени сили, които се считат подчинени на някое правителство или власт, непризнати от държавата, в която се намират военнопленниците.

4. Лицата, които придружават въоръжените сили, без да се числят в личния им състав, като например граждански лица от екипажите на военни самолети, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, натоварени с битовото обслужване на военните, при условие че са били упълномощени от въоръжените сили, които придружават.

5. Членовете на екипажите, включително и капитаните на кораби, лоцманите и юнгите от търговския флот, както и на екипажите от гражданското въздухоплаване на участващите в конфликта страни, които не са ползват от някое по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право.

6. Населението на неокупирана територия, което при наближаването на неприятеля спонтанно взема оръжие, за да се бори срещу нахлуващите войски, без да е имало време да се сформира в редовни военни единици, ако открито носи оръжието и зачита законите и обичаите на войната.

Член 14 Статут[редактиране]

В съответствие с разпоредбите на член 12 ранените и болните на някоя воюваща страна, попаднали в ръцете на неприятеля, ще бъдат смятани за военнопленници и по отношение на тях ще се прилагат нормите на международното право, отнасящи се до военнопленниците.

Член 15 Издирване на пострадалите. Евакуация.[редактиране]

По всяко време и особено след сражение участващите в конфликта страни ще вземат незабавно всички възможни мерки да издирят и приберат ранените и болните, да ги закрилят срещу грабеж и лошо третиране и да им обезпечат всички необходими грижи, както и да бъдат издирени загиналите и да се попречи те да бъдат ограбени.

Всеки път, когато условията позволяват, ще се уговаря примирие или прекратяване на огъня или ще се сключват местни споразумения, за да се даде възможност за бъдат прибрани, разменени и транспортирани останалите на полесражението ранени.

Също така участващите в конфликта страни ще могат да сключват местни споразумения за евакуирането или размяната на ранените и болните от някоя обсадена или обкръжена зона и за преминаване до тази зона на санитарния и духовния персонал, както и за транспортиране до там на санитарно оборудване, предназначено за тази зона.

Член 16 Регистриране и предаване на сведения[редактиране]

Участващите в конфликта страни трябва да регистрират в най-краткия възможен срок всички данни, които позволяват да се установи самоличността на ранените, болните и загиналите лица от противната страна, попаднали в техни ръце. Тези сведения трябва, ако е възможно, да съдържат следното:

а) държавата, към която се числят въпросните лица;

б) войскови, полкови, личен или сериен номер;

в) фамилия;

г) собствено име или собствени имена;

д) дата на раждане;

е) всяко друго сведение, фигуриращо върху картата за самоличност или върху опознавателния медальон;

ж) дата и място на залавянето в плен или на смъртта;

з) сведения относно ранените, болестта или причината за смъртта.

В най-краткия срок горепосочените данни трябва да бъдат съобщени в информационното бюро, упоменато в член 122 на Женевската конвенция от 12 август 1949 година относно третирането на военнопленниците. От своя страна информационното бюро ще предаде тази информация на държавата, към която се числят тези лица посредством държавата покровителка и Централната агенция за военнопленниците.

Участващите в конфликта страни ще изготвят и ще си препращат една на друга чрез същото бюро смъртните актове или надлежно заверените списъци на мъртвите. Те ще трябва да прибират и си предават посредством същото бюро половината от двойния опознавателен медальон, завещанията или други документи, имащи значение за семействата на мъртвите, парични суми и изобщо всички предмети, намерени у мъртвите и имащи стойност сами по себе си или стойност, свързана с чувствата на лицата. Тези предмети, както и предметите, чиято принадлежност не е била установена, ще се изпращат в запечатани пакети, придружени с декларация, съдържаща всички подробности, необходими за установяване самоличността на починалия притежател, и с пълен списък на намиращите се в пакета предмети.

Член 17 Предписания относно мъртвите[редактиране]

Участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки погребването или кремацията на мъртвите да става, доколкото обстоятелствата позволяват, поединично, и да бъде предшествано от внимателен и, ако е възможно, медицински преглед на труповете с оглед на бъде констатирана смъртта, да бъде установена самоличността и да може да се удостовери това. Половината от двойния опознавателен медальон или самият медальон, ако е единичен, трябва да остане върху трупа.

Труповете могат да бъдат кремирани само по повелителни хигиенни съображения или по съображения, произтичащи от вероизповеданията на починалите. В случай на кремация на трупа обстоятелството и причините за това ще бъдат подробно описвани в смъртния акт или в заверения списък на мъртвите.

Участващите в конфликта страни ще имат освен това грижата починалите да бъдат погребвани със съответната почит и, ако е възможно, съгласно обредите на религията, която те са изповядвали, гробовете им да бъдат зачитани, да бъдат събрани, ако е възможно, заедно съобразно с националността на починалите, да бъдат добре поддържани и обозначени по такъв начин, че да могат винаги да бъдат намирани. За тази цел още от началото на военните действия участващите в конфликта страни трябва официално да органицират служба на регистрация на гробовете, за да бъдат възможни евентуални ексхумации, да се обезпечи възможността за установяване самоличността на труповете, където и да се намират гробовете, и евентуалното изпращане на труповете в страната, от която произхождат починалите лица. Тези разпоредби ще се прилагат също така и по отношение прахта на кремираните трупове, която трябва да бъде запазена от службата по регистрация на гробовете, докато родината на починалия съобщи за окончателните мерки, които тя желае да вземе в това отношение.

Веднага, щом обстоятелствата позволят и най-късно след приключването на военните действия, упоменатите служби ще разменят помежду си посредством посоченото в алинея втора на член 16 информационно бюро списъци, в които ще бъдат посочени точното място и означение на гробовете, както и сведения относно починалите, които са заровени там.

Член 18 Роля на населението[редактиране]

Военните власти могат да отправят към местните жители апел за милосърдие доброволно за приемат и се грижат, под техен контрол, за ранените и болните, като дават на лицата, отзовали се на този апел, необходимата закрила и необходимите улеснения. В случай че противната страна вземе в свои ръце или си възвърне контрола над въпросната област, тя ще запази даваната закрила и оказваните улеснения на тези лица.

Военните власти ще разрешават на населението и на дружествата за оказване на помощ дори в области, в които е извършено нашествие или които са окупирани, да приемат и да лекуват по собствен почин ранените или болните независимо от тяхната националност. Гражданското население ще зачита тези ранени и болни и, главно, няма да извършва срещу тях никакво насилствено действие.

Никой не трябва никога да бъде обезпокояван или осъждан за това, че е положил грижи за лекуване на ранените и болните.

Разпоредбите на настоящия член не освобождават държавата окупаторка от задълженията ѝ да дава физическа и морална подкрепа за ранените и болните.

Глава III САНИТАРНИ ФОРМИРОВАНИЯ И ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ[редактиране]

Член 19 Закрила[редактиране]

Постоянните лечебни заведения и подвижните санитарни формирования от медицинската служба не могат при никакви обстоятелства да бъдат подлагани на нападение, а по всяко време ще бъдат зачитани и закриляни от страните, участващи в конфликта. Ако попаднат в ръцете на неприятеля, те ще могат да продължат да изпълняват своите задължения дотогава, докато държавата, в която са попаднали в плен, сама не осигури необходимите грижи за ранените и болните, намиращи се в тези лечебни заведения и санитарни формирования.

Компетентните власти ще имат грижата горепосочените лечебни заведения и санитарни формирования да бъдат, в рамките на възможното, разположени по такъв начин, че нападения срещу военни цели да не могат да застрашават тяхната безопасност.

Член 20 Закрила на болничните кораби[редактиране]

Болничните кораби, които са под закрилата на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на военноморските сили от 12 август 1949 година, няма да бъдат нападани откъм сушата.

Член 21 Преустановяване закрилата на лечебните заведения и санитарните формирования[редактиране]

Закрилата, на която имат право постоянните лечебни заведения и подвижните санитарни формирования на медицинската служба, може да бъде преустановена само ако те бъдат използвани за извършване, извън хуманитарните им задължения, на вредни за неприятеля действия. Защитата обаче може да бъде преустановена само след като им бъде отправено предупреждение, определящо при всички необходими случаи разумен срок, и след като това предупреждение не даде никакъв резултат.

Член 22 Условия, при които санитарните формирования и лечебните заведения не се лишават от закрила[редактиране]

Следните условия няма да бъдат считани за причина да бъдат лишени санитарните формирования и лечебните заведения от закрилата, която им се гарантира с член 19:

1. Ако персоналът на въпросното санитарно формирование или лечебно заведение е въоръжен и си служи с оръжието за своя защита или за защитата на ранените и болните, за които се грижи.

2. Ако по липса на въоръжени санитари въпросното санитарно формирование или лечебно заведение се охранява от малко военно отделение, от стража или от конвой.

3. Ако в санитарното формирование или в лечебното заведение се намират лични оръжия и боеприпаси иззети от ранените и болните и непредадени още в съответната служба.

4. Ако в санитарното формирование или в лечебното заведение се намира, без да бъде съставна част от тях, персонал и материал от ветеринарната служба.

5. Ако хуманитарната дейност на санитарните формирования и лечебните заведения или на техните персонал се разпространи до ранени или болни граждански лица.

Член 23 Санитарни зони и пунктове[редактиране]

В мирно време високодоговарящите страни и, след започване на военните действия, участващите в конфликта страни могат да създават на своя територия и, ако стане нужда, на окупираните територии санитарни зони и пунктове, организирани така, че да бъдат поставени в безопасност от военните действия ранените и болните, както и персоналът, натоварен да организира и администрира тези зони и пунктове и да се грижи за лицата, събрани там.

При избухването на конфликта и по време на военните действия заинтересованите страни могат да сключат споразумения за взаимно признаване на санитарните зони и пунктове, които те са създали. За тази цел те ще могат да прилагат разпоредбите на проектоспоразумението, приложено към настоящата конвенция, като евентуално внесат в него измененията, които биха сметнали за необходими.

Държавите покровителки и Международният комитет на Червения кръст се приканват да спомогнат за улесняване създаването и признаването на тези санитарни зони и пунктове.

Глава IV ПЕРСОНАЛ[редактиране]

Член 24 Закрила на постоянния персонал[редактиране]

Санитарният персонал, който се занимава изключително с издирването, събирането, пренасянето или лекуването на ранените и болните или с предотвратяването на заболявания, персоналът, който изключително е натоварен с администрацията на санитарните формирования и лечебните заведения, както и свещениците, придадени към войската, ще бъдат зачитани и закриляни при всички обстоятелства.

Член 25 Закрила на помощния персонал[редактиране]

Членове от личния състав на въоръжените сили, специално обучени, за да могат при нужда да бъдат използвани като санитари или носачи при издирването, събирането, транспортирането или лечението на ранените и болните, ще бъдат също така зачитани и закриляни, ако изпълняват тези функции в момента, когато влязат в контакт с неприятеля или попаднат под негова власт.

Член 26 Персонал на дружествата за оказване на помощ[редактиране]

Персоналът на националните дружества на Червения кръст и на други доброволни дружества за оказване на помощ, надлежно признати и упълномощени от своите правителства, който може да бъде използван за същите функции като персонала, посочен в член 24, е поставен при същите условия като персонала, посочен в член 24, ако се подчинява на военните закони и разпоредби.

Всяка високодоговаряща страна ще съобщи на другата, било в мирно време, било при започване или по време на военните действия – във всеки случай преди да им възложи каквато и да е работа – наименованията на дружествата, които тя е упълномощила да оказват съдействие под нейна отговорност на официалната медицинска служба при нейните въоръжени сили.

Член 27 Дружества от неутрални страни[редактиране]

Някое признато дружество от неутрална страна може да окаже съдействие със своя санитарен персонал и формирования на участваща в конфликта страна само ако има предварителното съгласие на своето собствено правителство и бъде упълномощено от самата участваща в конфликта страна. Този персонал и тези санитарни формирования ще бъдат поставени под контрола на въпросната участваща в конфликта страна.

Неутралното правителство ще нотифицира съгласието си на страната – противник на държавата, която приема това съдействие. Участващата в конфликта страна, която приема това съдействие е длъжна преди да се възползва от каквото и да е съдействие, да нотифицира това на противната страна.

При никакви обстоятелства това съдействие няма да бъде смятано като вмешателство в конфликта.

Членовете на персонала, посочен в алинея първа, трябва да бъдат надлежно снабдени с картата за самоличност, предвидена в член 40, преди да напуснат неутралната страна, към която принадлежат.

Член 28 Задържан персонал[редактиране]

Персоналът, упоменат в членове 24 и 26, ще бъде задържан, ако попадне в ръцете на неприятеля само докато това се изисква от здравословното състояние, от религиозните нужди и от броя на военнопленниците.

Членовете на посочения персонал, задържани по този начин, няма да бъдат считани за военнопленници. При все това те ще се ползват поне от всички разпоредби на Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година. В рамките на военните закони и разпорежданията на задържащата ги страна и под ръководството на нейните компетентни служби те ще продължат да изпълняват в съответствие с професионалната си етика своите медицински или религиозни задължения в полза на военнопленниците предимно от въоръжените сили, към които те самите принадлежат. Освен това при изпълнение на медицинските или религиозните си задължения те ще се ползват и от следните улеснения:

а) ще им бъде разрешено периодически да посещават военнопленниците, изпратени в трудови отряди или в болници, намиращи се извън военнопленническия лагер. Държавата, във властта на която се намират, ще им предоставя необходимите транспортни средства;

б) във всеки лагер най-старшият по звание военен лекар ще бъде отговорен пред военните власти на лагера за всичко, което се отнася до дейността на задържания санитарен персонал. С оглед на това участващите в конфликта страни ще се споразумеят още от самото начало на военните действия относно съответствието на званията на техния санитарен персонал, включително и персонала на организациите, упоменати в член 26. За всички въпроси, произтичащи от техните задължения, този лекар, както и свещениците, придадени към войската, ще имат пряк достъп до военните и медицинските власти в лагера. Последните ще им осигурят всички улеснения, необходими за кореспонденция, отнасяща се до тези въпроси;

в) задържаният персонал ще бъде подчинен на вътрешната дисциплина на лагера, в който се намира, но в него няма да се иска да извършва каквато и да е работа извън неговите медицински или религиозни задължения.

По време на военните действия участващите в конфликта страни ще постигнат споразумения относно евентуална размяна на задържания персонал и ще определят процедурата на такава размяна.

Нито една от предходните разпоредби не освобождава държавата, във властта на която се намират военнопленниците, от задълженията, които тежат върху нея по отношение на военнопленниците, що се отнася до удовлетворяване на техните санитарни и религиозни нужди.

Член 29 Статут на временния персонал[редактиране]

Членовете на персонала, посочен в член 25, когато попаднат в ръцете на неприятеля, ще се смятат за военнопленници, но при нужда ще им се възлага да изпълняват санитарни функции.

Член 30 Връщане на санитарния и духовния персонал[редактиране]

Членовете на персонала, чието задържане няма да бъде необходимо по силата на разпоредбите на член 28, ще бъдат връщани на участващата в конфликта страна, към която те принадлежат, веднага щом се открие път за тяхното завръщане и щом военната обстановка позволява това.

В очакване на завръщането си те няма да бъдат смятани за военнопленници. Те обаче ще си ползват поне от всички разпоредби на Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година. Те ще продължават да изпълняват функциите си под ръководството на противната страна и ще бъдат натоварени предимно с лекуването на ранените и болните от онази страна, към която самите те принадлежат.

При отпътуването си те ще вземат със себе си вещи, лично имущество, ценности и инструменти, които им принадлежат.

Член 31 Избор на персонала, който ще бъде върнат[редактиране]

Изборът на персонала, който ще бъде върнат на участващата в конфликта страна съгласно разпоредбите на член 30, ще става, като се изключат всички съображения относно раса, религия или политически убеждения и се дава предимство съобразно с хронологическия ред на залавянето и със здравословното състояние.

Още при започването на военните действия участващите в конфликта страни могат да определят чрез специални споразумения процента на персонала, който да бъде задържан в зависимост от броя на военнопленниците, както и неговото разпределение във военнопленническите лагери.

Член 32 Завръщане на персонала, принадлежащ на неутрални страни[редактиране]

Посочените в член 27 лица, ако попаднат в ръцете на противната страна, не могат да бъдат задържани.

Освен ако има споразумение в противен смисъл, ще им бъде разрешено да се завръщат в своята страна или, ако това не е възможно, на територията на участващата в конфликта страна, в която те са били на служба, веднага щом се открие път за завръщането им и щом военната обстановка позволи това.

В очакване на завръщането си тези лица ще продължават да изпълняват задълженията си под ръководството на противната страна; те ще бъдат предимно ангажирани с грижи за ранените и болните от онази участваща в конфликта страна, у която са били на служба.

При отпътуването си те ще вземат със себе си своите вещи, лични предмети и ценности и инструментите, оръжието и, ако е възможно, принадлежащите им превозни средства.

Участващите в конфликта страни ще осигурят на членовете на този персонал, докато се намира в тяхна власт, такава храна, жилище, заплата и други, каквито се полагат на съответния персонал на техните въоръжени сили. Във всеки случай храната трябва да бъде достатъчно по количество, качество и разнообразие, за да осигури на този персонал нормално състояние на здравето.

Глава V СГРАДИ И ИМУЩЕСТВО[редактиране]

Член 33 Сгради и складове[редактиране]

Имуществото на подвижните санитарни формирования при въоръжените сили, попаднали в ръцете на неприятеля, ще бъде използвано само за лечение на ранените и болните.

Сградите, имуществото и складовете на неподвижните лечебни заведения при въоръжените сили ще останат подчинени на военните закони, но не ще могат да бъдат отклонени от целта, за която са предназначени, дотогава, докато бъдат необходими на ранените и болните. При все това командирите на участващите във военните действия войски ще могат да ги използват в случай на належаща военна нужда, ако предварително са взели необходимите мерки за създаване на добри условия за ранените и болните, които се намират там за лечение.

Имуществото и складовете, посочени в този член няма да бъдат умишлено унищожавани.

Член 34 Имущество на дружествата за оказване на помощ[редактиране]

Движимото и недвижимо имущество на дружествата за оказване на помощ, на които е признато правото да се ползват от привилегиите на конвенцията, ще бъдат смятани за частна собственост.

Правото на реквизиция, признато на воюващите от военните закони и обичаи, ще се упражнява само в случай на неотложна необходимост и след като бъде обезпечена участта на ранените и болните.

Глава VI САНИТАРНИ ТРАНСПОРТИ[редактиране]

Член 35 Закрила[редактиране]

Транспортите с болни и ранени или със санитарно оборудване ще бъдат зачитани и закриляни по същия начин, както и подвижните санитарни формирования.

Когато такива транспортни или превозни средства попаднат в ръцете на противната страна, те ще бъдат подчинени на военните закони, при условие че участващата в конфликта страна, която ги е заловила, поеме във всички случаи грижата за ранените и болните, намиращи са в тези транспорти.

Гражданският персонал и всички превозни средства, получени чрез реквизиция, ще бъдат подчинени на общите норми на международното право.

Член 36 Санитарни самолети[редактиране]

Санитарните самолети, т.е. самолетите, използвани изключително за евакуация на ранените и болните, както и за превоз на санитарен персонал и оборудване, няма да бъдат подлагани на нападения, а ще бъдат зачитани от воюващите страни, ако летят на височина, в часове и по маршрути, за които съответните воюващи страни са се споразумели специално.

Те ще носят по ясно забележим начин отличителната емблема, предвидена в член 38, редом със своето национално знаме върху долната, горната и страничните плоскости. Те ще бъдат снабдени с всяка друга маркировка или средства за разпознаване, установени със споразумение между воюващите било в началото, било по време на военните действия.

Освен ако има споразумение за противното, полетите над неприятелска или над завзета от неприятеля територия ще бъдат забранени.

Санитарните самолети ще се подчиняват на всяко подканване за приземяване. В случай на така наложено кацане самолетът заедно с лицата, които са в него, ще може да продължи полета си след евентуална проверка.

При принудително кацане на неприятелска или на завзета от неприятеля територия ранените и болните, както и екипажът на самолета ще станат военнопленници. Санитарният персонал ще бъде третиран съобразно с член 24 и следващите членове.

Член 37 Полет на неутрални страни. Разтоварени от самолета ранени.[редактиране]

Санитарните самолети на участващите в конфликта страни ще могат, при условията на алинея 2 на този член, да прелитат над територията на неутрални държави, да се приземяват там в случай на нужда и да я използват за междинно кацане. Те ще трябва предварително да уведомяват по установения ред неутралните държави за своя полет над тяхна територия и да се подчиняват на всяко приканване да кацнат на суша или на вода. Те ще бъдат защитени срещу нападения само, когато летят на височини, в часове и по маршрути, за които участващите в конфликта страни и съответните неутрални държави са се споразумели специално.

Неутралните държави обаче ще могат да поставят условия и да налагат ограничения върху прелитането над и кацането на тяхна територия на санитарни самолети.

Тези възможни условия или ограничения ще се прилагат еднакво към всички участващи в конфликта страни.

Ранените и болните, разтоварени от санитарен самолет със съгласието на местните власти на неутралната територия, ще бъдат – ако между неутралната държава и страните, участващи в конфликта, няма споразумения в противен смисъл – задържани от неутралната държава, когато международното право изисква това, по такъв начин, че да не могат отново да участват във военни операции. Разноските по тяхното настаняване и интерниране ще бъдат за сметка на държавата, от която те зависят.

Глава VII ОТЛИЧИТЕЛНА ЕМБЛЕМА[редактиране]

Член 38 Емблема на конвенцията[редактиране]

От почит към Швейцария хералдическият знак, състоящ се от червен кръст на бяло поле, образуван от разместването на цветовете на федералното знаме, се запазва като емблема и отличителен знак на медицинската служба на войските.

За страните, които вече употребяват като отличителен знак вместо червения кръст червения полумесец или червен лъв и червено слънце на бяло поле, тези емблеми също така ще се допускат в смисъла на настоящата конвенция.

Член 39 Използване на емблемата[редактиране]

Под контрола на компетентните военни власти емблемата ще бъде поставяна на знамената, на отличителните платнени ленти и върху цялото имущество, използвано от медицинската служба.

Член 40 Разпознаване на санитарния и духовния персонал[редактиране]

Членовете на персонала, определен в член 24 и в членове 26 и 27, ще носят на лявата си ръка влагоустойчива платнена лента с отличителната емблема, издадена и подпечатана от военните власти.

Този персонал освен с опознавателния медальон, предвиден в член 16 ще бъде също така снабден със специална карта за самоличност с отличителната емблема. Тази карта ще бъде влагоустойчива и ще има размери, които да позволяват да бъде носена в джоб. Тя ще бъде написана на езика на държавата, чийто гражданин е нейният притежател, и в нея ще бъдат посочени неговите данни – фамилия и имена, дата на раждане, звание и служебен номер. Тя ще установява в качеството на какъв същият има право да се ползва от закрилата на настоящата конвенция. Картата ще бъде снабдена със снимката на притежателя, а също така с неговия подпис или пръстови отпечатъци или и с двете. Тя ще носи сухия печат на съответните военни власти.

Картата за самоличност ще бъде еднаква за цялата армия на всяка страна и, доколкото е възможно, еднотипна за армиите на високодоговарящите страни. Участващите в конфликта страни могат да ползват образеца, приложен към настоящата конвенция. В началото на военните действия те трябва да си съобщят една на друга образеца, който използват. Всяка карта за самоличност трябва да бъде издадена, ако е възможно, поне в два екземпляра, единият от които ще се пази в родината на притежателя ѝ.

В никой случай членовете на споменатия персонал не могат да бъдат лишавани от своите отличителни знаци, от картата за самоличност или от правото да носят отличителна лента. При загубването им те ще имат право на получават дубликат от картата и нови отличителни знаци.

Член 41 Разпознаване на временния персонал[редактиране]

Членовете на персонала, посочен в член 25, само докато изпълняват санитарни функции, ще носят върху ръкава бяла платнена лента с отличителната емблема, но в намален размер, издадена и подпечатана от военните власти.

Във военните документи за самоличност, с които ще бъде снабден този персонал, ще бъдат обозначени: санитарното обучение, получено от носителя на тези документи, временният характер на функциите му в правото, което той има да носи бялата отличителна платнена лента върху ръката.

Член 42 Сигнализиране на санитарните формирования и лечебните заведения[редактиране]

Отличителното знаме на конвенцията ще бъде издигнато само над такива санитарни формирования и лечебни заведения, които се ползват от закрилата на конвенцията и само със съгласието на военните власти.

При подвижните формирования, както и при лечебните заведения това знаме може да стои редом с националното знаме на участващата в конфликта страна, на която принадлежи санитарното формирование или лечебното заведение.

Санитарните формирования, попаднали в ръцете на неприятеля, ще издигнат знамето на конвенцията.

Участващите в конфликта страни ще вземат, доколко наложените от войната изисквания позволяват това, необходимите мерки, за да направят ясно различими за неприятелските сухопътни, въздушни и военноморските сили отличителните емблеми, обозначаващи санитарните формирования и лечебните заведения с оглед да се отстрани възможността за каквото и да е враждебно действие.

Член 43 Сигнализиране на неутралните санитарни формирования[редактиране]

Санитарните формирования на неутралните страни, на които при предвидените в член 27 условия е разрешено да предоставят услугите си на някоя воюваща страна, ще издигат заедно със знамето на конвенцията националното знаме на тази воюваща страна, ако последната поиска да се възползва от правото, което ѝ се дава н член 42.

Освен в случаите, когато съответните военни власти са издали заповед с противоположен смисъл, те могат във всички случаи да издигат своето национално знаме, даже ако се окажат във властта на противника.

Член 44 Ограничения в употребата на емблемата. Изключения[редактиране]

Емблемата с червения кръст на бяло поле и думите „Червен кръст” или „Женевски кръст” не могат да бъдат използвани – с изключение на случаите, указани в следващите алинеи на този член, нито в мирно време, нито по време на война по друг начин освен да обозначават и да защитават санитарните формирования и лечебните заведения, персонала и имуществото, закриляни по силата на настоящата конвенция и на други конвенции, с които се уреждат подобни въпроси. Същото ще се прилага и по отношение на емблемите, посочени в член 38 алинея втора, за страните, които ги употребяват. Националните дружества на Червения кръст и другите дружества, посочени в член 26, ще имат право да използват отличителната емблема, която дава закрилата на конвенцията, само в рамките на разпоредбите на тази алинея.

Освен това националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) могат в мирно време в съответствие с националното си законодателство да използват името и емблемата на червения кръст за други свои дейности, които са в съответствие с принципите, установени от международните конференции на Червения кръст. Когато те осъществяват тези други дейности по време на война, условията за използване на емблемата трябва да са такива, че тя да не може да бъде считана за емблема, осигуряваща закрилата на конвенцията; емблемата ще има относително малки размери и не ще може да бъде поставяна на отличителна платнена лента или върху покривите на сгради.

На международните органи на Червения кръст и на техния надлежно овластен персонал ще бъде разрешено да си служат по всяко време с емблемата на Червения кръст на бяло поле.

По изключение, в съответствие с националното законодателство и с изричното разрешение на някое от националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) емблемата на конвенцията може да се използва в мирно време за обозначаване на превозни средства, използвани като линейки, и за обозначаване на мястото на пунктове за помощ, предназначени изключително за оказване на безплатна помощ на ранени и болни.

Глава VIII ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА[редактиране]

Член 45 Подробности по изпълнението. Непредвидени случаи[редактиране]

Всяка участваща в конфликта страна чрез своите главнокомандващи ще трябва да вземе мерки за подробностите по изпълнението на предходните членове или да се справя с непредвидените случаи съобразно с общите принципи на настоящата конвенция.


Член 46 Забрана за репресалии[редактиране]

Забранени са репресалиите спрямо ранените, болните, персонала, сградите и имуществото, закриляни от конвенцията.

Член 47 Разпространение на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват както в мирно време, така и по време на война колкото е възможно по-широко текста на настоящата конвенция в своите държави, а именно да включват изучаването ѝ във военните учебни програми и, ако е възможно, в учебните програми за граждански лица по такъв начин, че принципите, върху които тя е изградена, да бъдат известни на цялото население и предимно на сражаващите се въоръжени сили и на санитарния и религиозния персонал.

Член 48 Преводи. Правилници за приложение[редактиране]

Високодоговарящите страни ще си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военните действия посредством държавите покровителки, официалните преводи на настоящата конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането ѝ.

Глава IX САНКЦИИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ И НАРУШЕНИЯ[редактиране]

Член 49 Наказателни санкции: I Общи положения[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да вземат всички необходими законодателни мерки, за да определят ефективни наказателни санкции, които следва да се прилагат спрямо лицата, извършили или дали нареждане за бъде извършено някое от тежките нарушения на тези конвенции, определени в следващия член.

Всяка високодоговаряща страна ще има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са заповядали да бъде извършено някои от тези тежки нарушения, и независимо от тяхното гражданство да ги предаде на своя съд. Тя ще може също така, ако предпочита и съобразно с условията, предвидени в нейното собствено законодателство, да ги предаде, за да бъдат съдени, на друга заинтересована високодоговаряща страна, при условие че тази високодоговаряща страна има доказателства, които ѝ дават основание за предяви обвинение към тези лица.

Всяка високодоговаряща страна ще вземе необходимите мерки, за да бъдат преустановени всички действия, които противоречат на разпоредбите на настоящата конвенция и не са включени между тежките нарушения, определени в следващия член.

При всички обстоятелства обвиняемите ще се ползват от гаранциите относно процедурата и относно правото на защита, които няма да бъдат по-малки от предвидените в член 105 и следващите членове на Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година.

Член 50 II Тежки нарушения[редактиране]

Към тежките нарушения, споменати в предходния член, се отнасят нарушенията, свързани с някои от следните действия, ако те са извършени срещу лица или имущества, закриляни от конвенцията: убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически опити, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконни произволни и провеждани в големи мащаби разрушения и присвоявания на имущество, без да са оправдани от военните нужди.

Член 51 III Отговорности на договарящите страни[редактиране]

На никоя договаряща страна няма да бъде позволено да освобождава себе си или някоя друга високодоговаряща страна от отговорностите, които тя или някоя друга високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, предвидени в предходния член.

Член 52 Анкетна процедура[редактиране]

По молба на една от участващите в конфликта страни трябва да бъде предявена анкета по начин, подлежащ на определяне от заинтересованите страни, по повод на всяко твърдение за нарушение на конвенцията.

Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата на анкетата, страните ще трябва да се договарят относно избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.

Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни ще сложат край на това нарушение колкото е възможно по-скоро.

Член 53 Злоупотреба с емблемата[редактиране]

Употребата от страна на частни лица, дружества, фирми или компании, обществени или частни, извън онези, които имат право на това по силата на настоящата конвенция, на емблемата или наименованието „Червен кръст” или „Женевски кръст”, както и на какъвто и да е знак или наименование, което е тяхна имитация, се забранява по всяко време независимо за целта на тази употреба или от началната ѝ дата.

Поради почитта, оказана на Швейцария с възприемане на цветовете на федералното ѝ знаме в разместен вид и поради объркването, което може да възникне между герба на Швейцария и отличителната емблема на конвенцията, употребата от страна на частни лица, дружества или фирми на герба на Швейцарската конфедерация, както и употребата на всякакъв друг знак, който е имитация на този герб било като фабрична или търговска марка или като част от подобни марки, било с цел, противоречаща на търговската почтеност, било при условия, които са в състояние да обиждат швейцарското национално чувство, ще бъде забранена по всяко време.

Високодоговарящите страни обаче, които не са били страни по Женевската конвенция от 27 юли 1929 година, ще могат да дадат на лицата, които са ползвали преди това емблемата, наименованията, знаците или марките, упоменати в алинея първа, срок, не по-дълъг от три години – считано от влизането в сила на настоящата конвенция, за да изоставят тяхната употреба, с условие, докато трае този срок, употребата им по време на война да не изглежда като осигуряваща закрилата на настоящата конвенция.

Забраната, установена в алинея първа на този член, се прилага също така, без да влияе върху права, придобити по силата на предишна употреба, по отношение на отличителните емблеми и наименования, предвидени в алинея втора на член 38.

Член 54 Предотвратяване на злоупотребата[редактиране]

Високосоговарящите страни ще вземат необходимите мерки, ако законодателството им не е предвидило такива, за да попречат или да сложат край в който и да е момент на злоупотребите, споменати в член 53.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 55 Езици[редактиране]

Настоящата конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво достоверни.

Швейцарският федерален съвет ще нареди да бъдат изготвени официални преводи на конвенцията на руски и испански език.[3]

Член 56 Подписване[редактиране]

Настоящата конвенция, която носи днешна дата, ще може до 12 февруари 1950 година да бъде подписана от държавите, представени на конференцията, която бе открита в Женева на 21 април 1949 година, както и от държавите, които не са представени на тази конференция, но са страни по Женевските конвенции за подобряване участта на ранените и болните от действащите въоръжени сили от 1864, от 1906 или от 1929 година.

Член 57 Ратификация[редактиране]

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро и ратификационните документи ще бъдат депозирани в Берн..[4]

За депозирането на всеки ратификационен документ трябва да бъде съставен протокол. От него Швейцарският федерален съвет ще връчи заверен препис на всички държави, от чието име е подписана конвенцията или е нотифицирано присъединяването към нея.

Член 58 Влизане в сила[редактиране]

Настоящата конвенция ще влезе в сила шест месеца след като поне два ратификационни документа бъдат депозирани.

Впоследствие тя ще влиза в сила за всяка високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ.

Член 59 Отношение към предишни конвенции[редактиране]

В отношенията между високодоговарящите страни настоящата конвенция замества конвенцията от 22 август 1864 година, от 6 юли 1906 година[5] и от 27 юли 1929 година.

Член 60 Присъединяване[редактиране]

Още от датата на влизането ѝ в сила настоящата конвенция ще бъде открита за присъединяване на всяка държава, от чието име конвенцията не е била подписана.

Член 61 Нотифициране на присъединявания[редактиране]

Присъединяванията към конвенцията ще бъдат писмено нотифицирани на Швейцарския федерален съвет и ще влязат в сила шест месеца след датата на получаването.

Швейцарският федерален съвет ще съобщава за присъединяването на всички държави, от чието име конвенцията е била подписана или от чието име е нотифицирано присъединяването към нея.

Член 62 Незабавно влизане в сила[редактиране]

Положенията, предвидени в членове 2 и 3, ще позволят незабавно да влязат в сила документите за ратификация и присъединяване от участващите в конфликта страни, депозирани пред или след започване на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет ще съобщава по най-бърз начин за ратификации и присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.

Член 63 Денонсиране[редактиране]

Всяка от високодоговарящите страни има право да денонсира настоящата конвенция.

Денонсирането ще бъде нотифицирано писмено на Швейцарския федерален съвет, който ще го предаде на правителствата на всички високодоговарящи страни.

Денонсирането ще влезе в сила една година след нотифициринето, направено то Швейцарския федерален съвет. Обаче денонсирането, нотифицирането, когато денонсиращата държава участва в конфликт, няма да има никаква сила дотогава, докато не бъде сключен мир и докато операциите за освобождаване и репатриране на лицата, закриляни от настоящата конвенция, не са приключили.

Денонсирането ще важи по отношение на денонсиращата държава. То не ще има никаква сила по отношение на задълженията, които участващите в конфликта страни ще трябва да продължат да изпълняват по силата на принципите на международното право така, както те се определят от установените обичаи между цивилизованите народи, от законите на хуманността и повелите на обществената съвест.

Член 64 Регистрация в ООН[редактиране]

Швейцарският федерален съвет ще регистрира настоящата конвенция в Секретариата на ООН. Швейцарският федерален съвет ще уведомява също така Секретариата на ООН за всички ратификационни документи, присъединявания и денонсирания, които получава относно настоящата конвенция.

В УВЕРЕНИЕ НА ГОРНОТО долуподписаните, като депозираха съответните си пълномощия, подписаха настоящата конвенция.

СКЛЮЧЕНА в Женева на 12 август 1949 година на френски и английски езици, като оригиналът ще бъде депозиран в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет ще връчи препис от конвенцията на всяка от подписалите я държави, както и на държавите, които са се присъединили към нея.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРОЕКТОСПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО САНИТАРНИТЕ ЗОНИ И ПУНКТОВЕ[редактиране]

ПРИЛОЖЕНИЕ II КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ[редактиране]

Бележки[редактиране]

  1. Convention (I) de Genève pour l'amélioration du sort des blessés et des malades dans les forces armées en campagne, 12 août 1949. Convention (I) for the Amelioration of the Condition of the Wounded and Sick in Armed Forces in the Field. Geneva, 12 August 1949. United Nations Treaty Series Online Collection, volume 75. Ратифицирана от България с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1954 година. Виж Известия на Президиума на Народното събрание, брой 43 от 28 май 1954 година. Емилия Янева (1990), Женевските конвенции от 12 август 1949 г.; Допълнителните протоколи от 1977 г., София: Медицина и физкултура, с.15-51. Виж също обнародвания текст на Конвенцията в Държавен вестник, брой 26 от 21 март 2014 година.
  2. Convention pour l'amélioration du sort des blessés et malades dans les armées en campagne. Genève, 27 juillet 1929. Царство България подписва конвенцията на 27 юли 1929 година и я ратифицира на 13 октомври 1937 година
  3. Виж информация за Конвенцията и нейния актуален статус на интернет страницата на DFAE Direction du droit international public (DDIP) на Швейцарската конфедерация.
  4. Виж информацията за Женевските конвенции в архивите на Швейцарската конфедерация
  5. Convention pour l'amélioration du sort des blessés et malades dans les armées en campagne. Genève, 6 juillet 1906. Княжество България подписва конвенцията на 6 юли 1906 година, a Царство България я ратифицира на 3 юни 1912 година в навечерието на Балканската война.