Даваш ли, даваш, Балканджи Йово

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово Автор: Пенчо Славейков

Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.

Море, даваш, Никола Автор: неизвестен

- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та му отсекоха едната ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Отсекоха му и другата ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му едната нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му и другата нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хуава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна си не давам на турцка вера.
Те му искараха едното око,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна си не дам на турцка вера.
Та му искараха и другото око,
море та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та го юзеха хубава Яна,
та го качиха на ройна коня.
Море, Яна му вели, вели, говори:
- Остани сбогом, брат ми Никола!
- Айде сос здравие, хубава Яно!
Ноге си немам, да те испрата,
ръке си немам, да те пригърна,
очи си немам, яз да те вида.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.